Успех и значимост

Явно коледното настроение ме е завладяло, щом постоянно попадам на разни мъдри мисли, които ме впечатляват и в крайна сметка намират място в моите блогове. Това, което искам да споделя с вас тук, го намерих в блога на Раджеш Сети. Той си задава следните въпроси:

1. Какво преследвам в живота - успех или значимост?
2. Щастлив ли съм от това?

Разбира се, тези въпроси човек може (и трябва) да си ги задава през целия живот и вероятно чак в неговия край би могъл да отговори на тях, а може би дори и тогава няма да знае техните отговори. Това, което Раджеш ни предлага, е един цитат от Bob Buford, който дава дефиниции на тези две понятия, така че да ни улесни в намирането на отговорите на горните два въпроса:

Успех означава да използваш знанията и опита си, за да задоволиш себе си.

Значимост означава да използваш знанията и опита си, за да промениш живота на другите.

Когато уникалното се превръща в масово

Сет Годин разказва една любопитна история в неговия блог, която поражда интересни въпроси.

Отишъл той един ден в кафенето "Старбъкс" и видял на пет отделни маси да седят петима различни хора всеки с по един бял MacBook пред себе си. Изглежда, че използването на продуктите на Apple се превръща в масова мода, което донякъде противоречи с тяхната основна идея да бъдат уникални. Ето какво казва Сет по този повод:

Когато цялата ти култура е организирана около идеята да бъдеш другия, аутсайдера, бунтовника, този, който е по-добър от масите (както и "Старбъкс", между другото), какво правиш, когато ти си масите?

Интересна ситуация: рекламираш уникалност, тя се превръща в мода и всеки в стремежа си да бъде уникален, ползвайки твоя продукт, заприличва на всички останали. Уникалният продукт се продава добре и се превръща в масов. Ти започваш да печелиш много в един момент, но в следващия загубваш облика си, загубваш причината, поради която продуктът ти е станал популярен. Какво правиш тогава?

Снимка: Сет Годин

Как оценяте бюджета на един проект? Резултати от анкетата

Анкетата беше поставена преди доста време и я позадържах с надеждата, че повече хора ще се включат и ще получим малко по-представителна извадка, но забелязах, че напоследък няма нови гласуващи и затова реших да я прекратя и да разгледаме резултатите.

Въпросът беше: Как оценяте бюджета на един проект?
В анкетата гласуваха общо 65 човека. Ето и разпределението на гласовете:

Постът е преместен в блога за разработка на софтуер и управление на проекти - PM Stories. Пълният му текст можете да прочетете тук.

20 начина да генерираш изумителни идеи

Leo Babauta от Zen Habits е публикувал като гост-автор статия в блога Skelliewag под заглавието The Top 20 Ways to Come Up With Amazing Ideas (Toп 20 начина да генерираш изумителни идеи). Разбира се, това не универсален съвет за всички, а просто споделяне на личен опит - методи и тактики, които са му помагали на него винаги да е зареден с нови идеи.

Лео споделя, че често го питат как успява да пише толкова активно и откъде успява да намери идеи за писане в блога си. Той признава, че никога не е оставал без идея за какво да пише и затова предлага на читателите своя опит в събиране и организиране на идеи.

Аз самият също не съм изпадал в ситуация да не знам за какво да пиша. Винаги съм имал изобилие от идеи "под ръка". Единственото, което все още не ми достига, е достатъчно време. Като прочетох статията, видях, че до някои от предложените тактики вече съм достигнал сам. Затова няма да се спирам на всички съвети, а ще споделя с вас тези, с които имам личен опит и които помагат и на мен. Цялата статия можете да прочетете тук. Смятам, че всеки блогър има какво да научи от нея.

• Носете си тетрадка. И естествено, записвайте всичко интересно, което ви хрумне в нея. Въпреки високотехнологичното време, в което живеем добрата стара тетрадка е невероятно полезно средство, без което не бива да излизате навън. В нея можете по най-бързия начин да запишете интересна мисъл, идея, или да нарисувате картинка. Аз успях да се сдобия с малка и тънка тетрадка, която не заема много място и не тежи, но пък има твърди корици, така че да не се смачка в чантата ми. Никога не излизам без нея и вече съм успял да повярвам колко ценна може да бъде тя в моменти на прозрение. Разбира се, както на помня Лео, ако шофирате и ви дойде нещо наум, което трябва да запишете веднага, по-добре е да спрете колата и да свършите тази работа на спокойствие, за да не предизвикате някое ПТП.
• Направете си списък. Всичко, което някога ни е впечатлило и сме решили, че е добра идея, трябва да бъде съхранено и каталогизирано. Това може да стане по много начини. Аз имам един обикновен текстов файл, който се казва ideas.txt, и в него записвам всичко, над което си струва да помисля след време, и откъдето може "да изскочи зайче". Разбира се, нещата могат да бъдат и по-добре организирани в таблица или в специализиран за това софтуер (да, има и такива!)
• Четете много. Тук няма какво да се коментира. Четенето е не само източник на идеи, а ни дава нови знания и обогатява цялата ни култура, стила ни на писане и начина мислене. Намерете си вдъхновение е другият съвет, който Лео ни дава. От двата мога да ви предложа един по-конкретен - четете чужди блогове. Блоговете на другите могат да ви дадат много идеи, над които да се замислите и за които да пишете. Забележете! - тук не говорим за това да преписвате от тях или да нарушавате авторските им права. Говорим за вдъхновение. Това, което правя аз в момента е същото. Идеята за този пост дойде, след като прочетох този на Leo Babauta, но това, което четете тук са мои мисли и мои думи, защото споделям преживяно, а постът на Лео само ме подсети за това и ми послужи за вдъхновение.
• Наблюдавайте собствения си живот - всеки ден ни се случват неща, над които бихме могли да поразсъждаваме и да споделим със света. Разбира се, тук важното е да имате какво да кажете на другите - вашите собствени преживявания, мисли, идеи и чувства. А историите за това кога и с кого сте се напивали снощи едва ли са интересни за някого :-)
• Поставяйте всичко под въпрос. А най-добрият въпрос е "Защо?". Опитайте се всяка една случка да разгледате под различни ъгли и задайте колкото може повече въпроси към нея. Те ще ви накарат да стигнете до мисли и изводи, които може би не са ви идвали досега на ум и могат да бъдат източник на нови, неподозирани идеи.
• Учете се от грешките си. Никой не обича да греши. Винаги се чувстваме неудобно и срамно, когато ни хванат, че сме сбъркали. Някои хора дори се опитват да покрият грешките си и започват да заблуждават околните, а най-вече себе си, че никога не грешат. Въпреки това, грешките, които сме направили ние, или хората около нас, са най-добрият начин да се научим на нещо ново, да стигнем до нови заключения. Превъртането в съзнанието на случки и събития от миналото, когато сме сгрешили, ни дава богат материал за нови идеи и посоки.
• Търсете вдъхновение в музиката и в природата. Когато човек живее в мир със себе си и с околния свят, когато душата му е богата на чувства, когато съзнанието е отворено към вълшебния свят на музиката, цялото му същество се издига на едно по-високо духовно и интелектуално ниво, което прави мозъка ни по-продуктивен и по-ефективен. Намерете начин да балансирате работата и почивката си. Почивайте активно и се опитайте да пречистите съзнанието си от всичката умора и мръсотия и да се заредете с живителна енергия от природата. Това е най-добрият начин да бъдем креативни, свежи и работоспособни.

Надявам се тези съвети да са ви полезни. Прочетете поста на Лео. От него ще научите още.

Project Scope vs. Product Scope

Това са често срещани в учебниците по project management термини, които доста хора все още не разбират добре и често бъркат. Gina Lijoi дава едно кратко, но пък достатъчно ясно обяснение на тези термини в нейния блог Interactive Project Management. Термините нарочно не ги превеждам, защото вече са придобили достатъчна популярност в нашата практика (както и много други), а на български така и няма достатъчно добри аналози.

Постът е преместен в блога за разработка на софтуер и управление на проекти - PM Stories. Пълният му текст можете да прочетете тук.

Fake It Till You Make It

или Как да изглеждаме големи в малкия бизнес

Под горното заглавие The Lazy Owner е поместил статия в блога си, в която дава няколко ценни съвета за това как да изглеждаме сериозни в очите на клиентите си докато все още сме малка, току-що стартираща фирма.

И тъй като аз съм точно в това положение - бизнесът на моята собствена фирма RammSoft е все още в начална фаза и единственият постоянен служител в нея съм само аз - реших да споделя с вас съветите на Lazy Owner, които намирам за интригуващи и полезни.

Положението на начинаещия предприемач е доста трудно и малко прилича на Параграф 22, казва авторът. От една страна, за да спечелиш повече клиенти ти трябва повече опит, от друга, за да придобиеш повече опит, ти трябват повече клиенти. Как да се измъкнем от този омагьосан кръг? Отговорът е: имитирай големите, симулирай техния начин на работа, за да ти повярват клиентите, че наистина си голям и да дойдат при тебе. След това наистина се научи да бъдеш голям.

Може би изглежда малко нечестно или неморално, но аз мисля, че в малка доза е допустимо. Ето и конкретните съвети. Мисля, че те достатъчно красноречиво изразяват този подход.

1. Предлагай "безплатни" услуги. Тук не се има предвид "нещо за нищо". Идеята е да подберем потенциални клиенти, на които да предложим да тестват нашия продукт или услуга. Предлагайки им "безплатен" достъп до нашия продукт ние печелим две неща: (1) възможност за клиента да се запознае по-добре с продукта и евентуално да го закупи в бъдеще и (2) възможност за нас да разберем по-добре нуждите на клиента и да подобрим продукта така, че той да ги удовлетворява в по-голяма степен.
2. Наеми си секретарка. Добра идея е също така да се наеме и безплатна телефонна линия. Когато някой позвъни по телефона и отсреща вдигне секретарка, това винаги създава впечатлението за добре организиран бизнес. Ако си "one-man-show" и си и собственик на фирмата, и работник, и маркетьор, и консултант - това винаги прави лошо впечатление и хората гледат на твоя бизнес несериозно. Но ако имаш секретарка - поне при първия контакт се създава впечатление за професионализъм. А първото впечатление, както знаем, оставя най-трайни следи.
3. Прехвърли (outsource) част от работата на други. Когато говориш с клиенти и ти поставят проблем, много по-авторитетно звучи да кажеш: "Добре, ще говоря с моя дизайнер да видим кога ще може да се заема с вашия въпрос", отколкото "Тази седмица съм много натоварен. Ще видя следващата седмица дали ще имам време да ви обърна внимание". По този начин спокойно можете да кажете, че за вас работят много хора. Дори и някой да ви запита конкретно колко хора работят във вашата фирма и вие да признаете, че сте единствения служител, фактът, че сте успели да аутсорснете голяма част от работата на други хора или фирми, говори за вашите добри организаторски способности и ще създаде добро впечатление за вашия бизнес.
4. Работете с партньори. Работата с партньори ви дава възможността да придобиете по-голям опит, а и да създадете по-голям авторитет. Може би не във всеки случай бихте могли да цитирате клиентите на вашите партньори, за които сте работили, но поне бихте могли да извлечете полза и да цитирате проектите, по които сте работили заедно с вашите партньори.

Да се лъже не е хубаво, казва авторът, и аз съм 100% съгласен с него. Но да имитираш това, към което се стремиш, може би не е грях, а даже би могло да бъде стимул за по-усърдна работа и по-креативен подход към бизнеса, а оттам и до желания успех. Аз лично намирам тези идеи за полезни и смятам да се възползвам от тях. Времето ще покаже дали са били добри.

Когато сгрешим... Част 2

(Продължение от част 1)

"Човек се учи от грешките си" е друга мъдрост, която често сме чували. Да, наистина, грешките, които правим, са най-добрият начин да си направим поука. За целта, обаче, трябва да признаем (пред себе си поне), че наистина сме сгрешили и да подходим към техния анализ без излишни емоции.

Разберете причината за грешката
Имало е причина, поради която сме допуснали грешка. Тази причина може да бъде изследвана и анализирана, така че да коригираме нашето поведение и да не повтаряме същата грешка отново. Например, може да сте реагирали прекалено гневно на някой свой колега и да сте казали обидни думи, които не бихте казали ако не бяхте толкова ядосани. Тук въпросът, който трябва да си зададете, е кое ви тормози и предизвиква вашия гняв? Може да се окаже, че сте твърде преуморени и имате нужда от почивка или от реорганизация на работата. Можете ли да прехвърлите част от задачите си на други колеги, така че работата ви изтощава физически и психически и да води до незаслужено изкарване на яда върху околните?

Не търсете оправдание в другите
Дали другите също са допуснали грешки, е отделен въпрос, но когато анализирате причините за грешките, които вие сте допуснали, гледайте само в себе си. Оправданието, както гласи поговорката, е като задника - всеки си го има. Но търсенето на оправдание е начин да се избяга от отговорност. Ако искате да станете по-добри и да не повтаряте едни и същи грешки, поемете своята отговорност и потърсете причината в себе си, за да можете да я предотвратите в бъдеще.

Не обвинявайте никого
Много често, когато някой сгреши, сме склонни да го сочим с пръст и да му внушаваме чувство за вина. Понякога този пръст е насочен към самите нас и след като сгрешим, започваме да се самообвиняваме и изпадаме в дълбока депресия, която не само с нищо не ни помага да решим проблемите си, а напротив - създава допълнителни. Наистина, много често грешките, които допускаме, са такива, които не могат да бъдат поправени - времето не може да се върне назад, казаното не може да се заличи, счупеното не може да се залепи. Непоправимото, обаче, не трябва да бъде повод за обвинения. Насаждането на чувство за вина както в нас самите, така и в другите, е напълно ненужно и безполезно. Напротив, точно в момент, когато нещо непоправимо е извършено, от вас се иска много по-голяма душевна сила, вяра, разум и оптимизъм, за да успеете да компенсирате загубите и да вървите напред.

Грешките, които правим, са част от стъпките, които трябва да извървим, за да станем по-добри. Ако успеем да ги идентифицираме и анализираме добре, след време с гордост бихме могли да кажем:

Някога бях по-млад и по-глупав и допусках грешки. Днес съм по-умен, по-мъдър и по-зрял. Вече не правя такива неща.

Това не е ли повод за гордост и оптимизъм?

Постът е вдъхновен от статията How to Learn from Mistakes.

Когато сгрешим... Част 1

Човешко е да се греши, казват мъдрите. И наистина, едва ли има някой от нас, който да не е правил грешки в своя живот. Въпреки това, не всеки обича да си го признава, а още по-малко пък да чува критика или обвинения от други.

Признайте си, когато сте сгрешили

Има хора, които страдат от прекомерна гордост и живеят със заблудата, че ако признаят грешките си ще бъдат сметнати за глупави и това ще унижи техния авторитет. Затова понякога упорито отказват да признаят грешките си и упорито ги повтарят неколкократно, което на практика води до още по-големи проблеми и всъщност точно с това уронват своя авторитет.

Божествено е да се прощава, продължава горната поговорка. Хората притежават божествената искра и умеят да прощават. Ако признаем грешките си честно и искрено, лесно ще получим помощ и подкрепа, за да поправим щетите и да не допускаме същата грешка отново.

Извинете се с достойнство

Ако с вашата грешка сте обидили или наранили някого, трябва да му поднесете своите извинения. Признайте, че това, което се е случило е злощастен инцидент, който повече няма да се повтори. Покажете, че разбирате къде сте сбъркали и че сте извлекли своята поука от това. Искреното извинение може да убеди другия човек да ви прости и да възвърне отново доверието си във вас, което сте смятали за загубено.

Важно е да се извините лично, а не по мейла. Всякаква форма на опосредствяване на извинението ще се зачете за лицемерие, за "отбиване на номера" и ще постигне точно обратния ефект. От друга страна, едно извинение е напълно достатъчно. Не трябва постоянно да чувствате вина за това, което сте сторили и непрекъснато да се извинявате за едно и също нещо. Много от грешките, които правим, са невъзвратими. Просто трябва да приемем станалото и да гледаме напред.

Не се опитвайте да бъдете перфекционисти

Ако се страхувате да направите грешка, трябва или да живеете в пълно отшелничество далеч от хората, или да не правите нищо. Но много често дори "нищонеправенето" може да бъде грешка. Много често, колкото повече човек се издига в кариерата, толкова повече се страхува да сгреши. Не е рядко срещано явление да имате мениджър, който не взема никакви решения, а само предава информация нагоре и надолу по служебната йерархия. Такива хора са напълно безполезни и много скоро всички го разбират.

Да сгрешиш не е срамно - напротив - всеки, който взема решения, е изложен на риска да сгреши, но това е част от нашия живот и така се учим и израстваме. Важното е преди да вземем решение да сме подсигурили нужната информация и да сме убедени, че на базата на тази информация, това е правилното решение. Рискът е право пропорционален на печалбата, но той винаги носи и вероятността за грешка. Това е играта. Страхът да не сгрешим, води до избягването на всякакви рискове, което означава пълна изолация и деградация. Това едва ли би ни донесло удовлетворение от живота...

Постът е вдъхновен от статията How to Learn from Mistakes.
Следва продължение

Успехът на малкия бизнес

Според Seth Godin, за да успее вашият малък бизнес, са ви необходими три основни качества:

1. способността да зарежете един план, ако той не върши работа;
2. убеждението, че вървите по правилния път, даже когато това ви струва пари в краткосрочен план;
3. достатъчно вяра в другите хора, за да не се опитвате да правите всичко сами.

Едва ли този скромен списък изчерпва всичко, необходимо за успеха на един малък бизнес, но според мен действително акцентира върху най-важното, без което със сигурност няма да успеете. Аз самият в момента вървя по този път и вече успях да науча тези неща от собствения си, макар и още кратък, опит.

Вгледайте се в себе си и потърсете тези качества. Имате ли ги? Достатъчно силна ли е вярата ви в правилността на избрания от вас път? Достатъчно ли сте гъвкави, за да заобиколите препятствията, изправени пред вас, или си блъскате главата в тях? Имате ли вярна и сговорна дружина, с която да вървите заедно към успеха или вие сте единствения вол, който тегли каруцата?

Задавайки си тези въпроси, ще можете да си "сверите часовника" и да прецените до каква степен сте подготвили своя път към успеха. Дори и да сте се отклонили от верния път, не е фатално - пак можете да го откриете. Само не забравяйте да си задавате тези въпроси от време на време. Те ще ви покажат пътя към успеха.

Моето участие на втория Web 2.0 barcamp

... изглежда не е останало незабелязано :-)

Доста хора споменаха моето име и моята скромна презентация, за което искрено им благодаря и тук ще ги спомена поименно.

Най-важният човек е Бого Шопов, който стои зад цялата идея. Запознах се с него на баркампа, но още от пръв поглед прави впечатление на човек, който има ясни идеи, голямо желание и открито сърце. Определено е човек, на който можеш да повярваш и за когото си струва да гласуваш :-)

На този адрес можете да прочетете неговия коментар за събитието, да видите малко снимки,както и да си изтеглите кратката ми презентация.

Снимката, която виждате тук е дело на Любомир Попов с малки корекции от мен.

Момчетата от Малки радости и гадости са направили едно кратко резюме на баркампа, в което споменават, че идеята ми е била добра, но се учудват, че никой не изяви желание да се включи. Така е. И аз съм учуден, но според мен това се дължи основно на факта, че участниците бяха предимно ученици и студенти, "дошли да научат нещо", а не бизнесмени.

Райна Маркова е публикувала много добра статия във вестник "Култура", посветена на OpenFest 2007 и озаглавена Хай-тек и нео-барок | Web 2.0, в която малко погрешно ме цитира, че "независими автори с независими мнения няма". Всъщност, употребих думата "журналисти", понеже въпросът беше за т. нар. "свободна преса". Може би г-жа Маркова се е обидила на моята реплика, и то с право, защото вестник "Култура" и Райна Маркова в частност демонстрират професионализъм, който е ярко изключение от общото правило, за което лично към нея поднасям своите извинения.

Ники Горчилов, един човек, когото не познавам лично, но страшно много харесвам заради неговия изключително вдъхновяващ блог Струва си!, споделя една много полезна идея за създаване на нов вид блог агрегатор, който нарича Блогосфера 2.о. В своя пост той цитира едно мое изказване, че "нямам против да видя идеята си реализирана без мое участие. Ще бъда прост (и щастлив) юзер". Аз не съм все още "покръстен във вярата" на свободния софтуер, но вярвам, че една идея, която не струва много като реализация, а би могла да бъде полезна на много хора, си струва да бъде споделена публично. Независимо от това дали ще спечелиш пари или само слава, самата възможност да ползваш нейния резултат безплатно и той да направи живота ти по-добър и по-лесен, е достатъчна мотивация да споделяш и да помагаш. Струва си!

Топ 100 на българските блогове

Това е новината на деня (а може би и на седмицата?), но не мога да пропусна да поздравя Тодор Христов от alabala.org за добрата работа и да се похваля с престижното 53-то място за Спри и помисли! в класацията Топ 100 на българските блогове. Вероятно това се дължи и на наскоро обновения Google Page Rank, който се промени от 0 (нула) на 3 за този блог и е още един повод за радост.

Като се има предвид, че започнах да пиша преди около 5 месеца, без ясна идея защо, а вече имам 4 блога, два от които са в класацията Топ 100 на българските блогове, това може би означава, че ставам по-добър. Дано да е така!

Преди всичко, смятам, че заслугата е на всички вас - моите читатели, защото без вас нямаше да постигна този успех, колкото и скромен да е той. Ако това, което пиша, не е интересно никому, нямаше да ги има всички тези метрики и класации. Надявам се да успявам и занапред да ви провокирам с интересни теми и да ви карам да се замислите над важните неща в живота.

Благодаря ви!

За важните неща в живота

Въпреки, че вчера беше така нареченият "ден за размисъл", днес са ме налегнали тежки размисли за Живота, Вселената и всичко останало, та реших да споделя с вас някои от тях.

Повод за това ми даде един пост на Peter в блога PickThe Brain, наречен Събуди се за важните неща в живота. Сигурен съм, казва той, че всеки е изпитвал стряскащо пробуждане в своя живот. Събития като развод, раждане на дете, пожар, терористична атака или близка среща със смъртта, ни блъскат като камион с тухли и трудно могат да бъдат забравени. По-интересното е, че щом сме изпитали "пробуждане", значи в някакъв смисъл сме били заспали?

Хубавото на такива пробуждащи събития е, че ни карат да се спрем за момент, "да слезем от магистралата на живота" и да се замислим кое всъщност е най-важното в нашия живот. Много често в такива моменти осъзнаваме, че нашите приоритети са били сбъркани. Може би сме прекарвали твърде много време в офиса и твърде малко с децата си или пък сме пренебрегвали здравето си, докато сме стигнали до непоправими последици.

Какво трябва да направим, за да се поразбудим от транса, в който сме изпаднали и "да си сверим часовника" с истинския живот, т.е. да си проверим приоритетите и да преценим кои от тях са истински важни? Една от силно отрезвяващите техники е мисълта за смъртта. Това, казва Peter, е доста депресиращо, но пък е много ефективна техника за осмисляне и подобряване на живота. Ако си представим, че утре ще умрем, кое е онова, за което бихме съжалявали, че сме изпуснали в живота, който сме изживели дотук? Дали това, че не сте спечелили толкова пари, колкото ви се е искало или не сте успели да посетите местата, където сте искали да отидете? Или не сте отдали достатъчно любов и приятелство на близките си хора?

Peter цитира Steve Jobs, който в речта си пред завършващите Stanford University, казва:

Мисълта, че скоро ще умра е най-важното нещо, което ми е помогнало да взема най-главните решения в живота си, защото почти всичко - очакванията на другите, гордостта, всички страхове, притеснения и провали - просто изчезват пред лицето на смъртта, оставяйки само това, което е наистина важно.

За мен това е важна тема и тя е една от основните линии, към които искам да насоча този блог, въпреки че досега рядко съм я застъпвал в постовете си. Не съм проповедник и не искам да давам съвети на никого. Просто искам да насоча вашето мислене в тази посока, защото знам, че всички ние често забравяме за истинските важните неща в живота и пилеем краткото време, което имаме, за глупости.

Смятам, че постът на Peter е много полезен и наистина пробуждащ. Прочетете го - там той ни предлага и други механизми, които могат да ни бъдат полезни, за да осмислим живота си и да отсеем важното от ненужното.

Правилата на Неизвестния ПиЕм - Част 3

Списъкът с изстраданите мъдрости и шеги от света на project management-а продължава. Макар и малко цинични на моменти, те са истинско отражение на реалностите в една професия, която обичаме и мразим едновременно.

Постът е преместен в блога за разработка на софтуер и управление на проекти - PM Stories. Пълният му текст можете да прочетете тук.

Задължителни въпроси при формулиране на изискванията към един софтуерен продукт

Един от ключовите проблеми при разработването на един софуерен продукт са непълните или неясни изисквания, зададени от клиента. Софтуерните разработчици са хора с много силно развито аналитично и детйлно мислене и имат нужда от точно и ясно обяснение какво трябва да се направи при всяка една възможна ситуация. Или, казано на програмистки език - какво трябва да се случи при всяко едно разклонение на if оператора.

Клиентите пък, са хора, които в общия случай не притежават това мислене и често пропускат да опишат ситуации и варианти, които за разработчиците са важни, а за тях са нещо тривиално и подразбиращо се. Добро решение в този случай е намесата на бизнес анализатора, който умее да говори и двата езика и знае как да зададе на клиента онези въпроси, които вълнуват програмистите, но на неговия език.

Постът е преместен в блога за разработка на софтуер и управление на проекти - PM Stories. Пълният му текст можете да прочетете тук.

Модериране на коментарите

От днес коментарите в този блог ще се подлагат на модериране.

Досега имах голямо доверие в почтеността на своите читатели и то беше оправдано. В този блог споделям личните си виждания за нещата от живота и на никого не натрапвам мнението си. Ако на някой нещо не му е харесало или не е бил съгласен с мен, винаги е имал две възможности - или да подмине блога ми с безразличие и повече да не го чете, или да напише разумен коментар, споделяйки своето мнение по темата и поставяйки своите аргументи.

Винаги съм вярвал, че хората, които ме четат, ще изберат едната от двете възможности, когато не споделят моето мнение. Е, оказа се, че има и такива, които обичат да се изплюят върху мен, за да покажат своето превъзходство. Аз пък не съм чак толкова добродушен и не мога да търпя такива глупости в собствения си блог. Затова въвеждам модериране на коментарите и всички, които са просташки, обидни и насочени срещу мен или други коментатори, ще бъдат премахвани. Очаквам коментарите под моите постове да бъдат по темата на поста и да дискутират нещата, за които е писано там, а не моята личност или личността на някой друг автор, когото не познавате.

Извинявам се на всички лоялни читатели и коментатори за допълнителното затруднение, но според мен само това е начинът да поддържам коректния тон и качеството на този блог. Надявам се да проявите разбиране.

Майк

10 признака, че не ставате за програмист

От скоро открих блога 10 Тhings, в който редовно се публикуват списъци от по 10 или повече интересни неща и вече съм му редовен читател. Една от последните публикации, озаглавена 10 признака, че не ставате за програмист, ми направи впечатление не само с това, че е по темата на моя блог, но и с доста странните критерии, които описва, и които, според мен, ще предизвикат доста полемики.

Например, признак #1 гласи: Предпочиташ да те обучават, вместо сам да се учиш.

Постът е преместен в блога за разработка на софтуер и управление на проекти - PM Stories. Пълният му текст можете да прочетете тук.

Препоръчано четиво: Безплатни електронни книги

Jeff Atwood от Codding Horror написа онзи ден статия, озаглавена Why Does Software Spoil? (Защо се скапва софтуера?), където той споделя своите интересни разсъждения за непрекъснатото добавяне на нови и нови функционалнисти (features), които в крайна сметка съсипват всеки един софтуерен продукт. Статията е доста радикална и много ме впечатли. Вероятно ще напиша по-подробни коментари по нея по-нататък.

Продължавайки темата, вчера Джеф е написал още една статия, където ни препоръчва книгата на Mark Minasi's The Software Conspiracy. В нея авторът разглежда в детайли т. нар. "feature paradox" - новите функционалности наистина помагат да се продаде един софтуерен продукт, но също така те са и основната причина, поради която продуктът се разваля.

Книгата "Софтуерната конспирация" можете да свалите безплатно от нейния официален сайт - The Software Conspiracy.

Постът е преместен в блога за разработка на софтуер и управление на проекти - PM Stories. Пълният му текст можете да прочетете тук.

Project Management Is Dead

Под това страшно заглавие е публикувал своята статия Bas de Baar от блога Project Shrink.

Разбира се, не е дошъл краят на света, но много от постулатите, на които се базира съвременното учение за Project Management, вече не са толкова актуални.

Постът е преместен в блога за разработка на софтуер и управление на проекти - PM Stories. Пълният му текст можете да прочетете тук.

Празник на шефа

Днес, 16 октомври бил Денят на шефа в САЩ. Ами, честито, тогава, на всички, които се титуловат така или се мислят за шефове!

Добре е все пак да си отправим един поглед към себе си и да си помислим дали сме добри шефове и лидери, които нашите подчинении са готови да следват или сме просто "задници".


Bob Sutton, авторът на The No Asshole Rule, разказва за едно изследване, проведено от Университета на Флорида, в което се разкрива тежката цена, която фирмите заплащат за това, че са назначили тъпи шефове. Ето и статистиката, свързана с хората, на които се налага да работят с шефове, които ги тормозят, срещу такива, които не се оплакват от шефовете си:

• 30% от анкетираните отговарят, че нарочно работят по-бавно или допускат преднамерени грешки, срещу 6% от служителите, които не се оплакват от шефски тормоз.
• 27% съзнателно се укриват от шефа си срещу 4% от тези, чиито шефове са свестни.
• 33% от тормозените признават, че не се старят в работата си срещу 9% от нормално работещите.
• 29% си вземат болнични даже и когато не са болни срещу 4% от хората с нормални шефове.
• 25% си правят повече или по-дълги работни почивки срещу 7% от хората, които не се оплакват от шефски тормоз.
  

Ясно е, че основния от извод от това проучване (което съвпада и с други подобни проучвания) е, че когато служителите се почувстват неразбрани, мамени, тормозени или просто третирани несправедливо от своите шефове, те "си го връщат" като работят много по-зле. Скатаването, вземане на ненужни болнични и удължаването на почивките са другите методи, които хората използват (и понякога много мъдро, както отбелязва автора), за да изтърпят непоносимия шеф, с когото са принудени да работят.

Разбира се, монетата има две страни и не всички шефове са задници. Има и хора, които са обичани и уважавани лидери и с мъдрото си ръководсвто успяват да постигнат завидни резултати. Затова, по повод на днешния шефски празник Татяна Христова от Нова Визия ни предлага списък с петте навика на “добрите” шефове.

За мен по-скоро днешният ден е ден за размисъл. Добър шеф ли съм или задник? Какво ми пречи да бъде добър? Мога ли да стана още по-добър?

Вие добри шефове ли сте? А вашите шефове какви са?

4 важни качества на ИТ специалистите

Отдавна знам, че да се правят генерални обобщения е опасно, защото винаги има изключения (и то много) от правилото, които могат да го поставят под съмнение. Въпреки това, у някои професии има особености, които се забелязват по-често и с които един мениджър е добре да се съобразява, за да се научи да разбира по-добре психологията на хората от своя екип, особено ако той не е произлязъл от технологичното поприще.

И така, ИТ специалистите (и програмистите в частност)…

…са интроверти

Постът е преместен в блога за разработка на софтуер и управление на проекти - PM Stories. Пълният му текст можете да прочетете тук.

Blog Action Day и жълтите контейнери

Целият свят пише днес за екология. Ето ме и мене със собствено мнение по темата!

Преди известно време дойде в дома ми човек да прави проучване на общественото мнение по отношение на рециклирането. Зададе ми въпроса "Изхвърляте ли отпадъците за рециклиране разделно?", на който аз отговорих, че не го правим. Първата причина беше очевидна и човекът сам се сети за нея: "Сигурно защото нямате контейнери за разделно събиране на отпадъците". Точно така, отговорих аз - като нямаш от специалните жълти контейнтери пред блока, как да изхвърляш отпадъците разделно? Не мога да си представя някой да се качи с торбичката на автобуса и да пропътува 4-5 спирки, за да си ги изхвърли на определеното за целта място.

Но, както се казва в математиката, това е необходимо условие, но не е достатъчно. Много скоро след интервюто пред нашия блок цъфнаха цели два жълти контейнера за хартия, стъкло и пластмаса. И понеже бяха чистички и лъскавички, всички хора започнаха да си изхвърлят всички отпадъци в тях. (Може би, защото другите, металните контейнери са много мръсни.) В резултат, битовите отпадъци препълниха жълтите контейнери, но хората тъпо и упорито продължаваха да си изсипват болкука там, въпреки останалите ТРИ ПРАЗНИ метални контейнера, а той преливаше и се стелеше по земята на талази.

След време, изглежда някой се смили над тази смрад, почистиха всички контейнери и ни оставиха отново в начална позиция. Разбира се, историята се повтори пак и продължава да се повтаря всеки ден.

Защо ви разправям всичко това? Защото екологията е хубаво нещо, но ние още не сме дорасли за това.

Първо, българинът все още е неграмотен. И по-важното, той е и простак. Голяма част от хората не знаят за какво служат пластмасовите контейнери и как точно е редно да си изхвърляш отпадъците за рециклиране. Още по-голяма част пък въобще не ги интересува. Колкото и да си неграмотен, би трябвало да се сетиш, че в тези контейнери не трябва да се изсипва онзиденшната манджа, но те го правят.

Второ, дори и за човек като мен, който знае колко е важно рециклирането, е прекалено тежко да изпълнявам стриктно процедурите. Оказва се, че трябва вкъщи също да си имам такива контейнери и да си правя разделянето още от дома. Освен това, всяка опаковка трябва да мине проверка за качествен контрол - дали е достатъчно чиста, за да може да се рециклира. Всяка кутия от сок, кофичка от кисело мляко, консервена кутия или каквато и да е друга опаковка, трябва да се почисти от храна, да се измие, да се подсуши, да се пронумерова и прошнурова, преди да се изхвърли в жълтата кофа. Това е ужасно губене на време, което НИКОЙ, АМА НИКОЙ нормален човек няма да отдели за отпадъците си, освен ако не е религиозен фанатик на тема екология.

Какво трябва да се направи в такъв случай?

• Първо, би трябвало преработващите заводи да си имат промишлени начини да почистват опаковките, вместо да изискват от гражданите да си мият празните консервни кутии след ядене, за да ги предадат за рециклиране. Труда и времето, които се изискват от обикновения човечец за подготовката на отпадъците за рециклиране трябва да се сведат до минимум. При това тотално обедняване и изпростяване на народа едва ли някой ще се трогне от такива възвишени каузи като опазването на планетата.
  
• Второ, трябва да се провежда по-ясна разяснителна кампания в медиите, а не просто да се пускат рекламни клипове в стил "прах за пране" с весели дечица.
• Трето, трябва да има материално стимулиране за рециклирането на отпадъци. След като има огромен финансов ефект от рециклирането, значи могат някакви пари да се дават за предадени отпадъци в подходящия вид и форма. Навремето срещу една купчина стари вестници децата можеха да получат някое левче, с което да се почерпят в близката следкарница. Сега срещу отпадъци за рециклиране никой нищо не дава. Как да научим децата си и как да мотивираме себе си, ако няма никакъв пряк материален стимул?
  

Единствено за цветни метали май дават все още някакви пари, щом циганите все още крадат кабели и капаци от шахти. Излиза, че те са най-големите еколози в тази страна.

5 Въпроса към Steve McConnell относно Agile Development

Steve McConnell е публикувал в своя блог 5 въпроса, зададени му от PM*Boulevard на интервю, посветено на Agile Development, както и неговите отговори.

Групата на гъвкавите стартира много агресивно, разпалвайки религиозна война срещу всички традиционни методи на разработка на софтуер, обвинявайки ги в неефективност и губене на време в писане на ненужна документация. Тук Steve McConnell доста разумно и убедително показва, че това са просто един набр от техники, които използвани правилно могат да повишат изключително много ефективността на софтуерния екип, но пък от друга страна, ако се прилагат сляпо и догматично, могат да много бързо да доведат проекта до провал.

Постът е преместен в блога за разработка на софтуер и управление на проекти - PM Stories. Пълният му текст можете да прочетете тук.

9 вредни навика, които трябва да спрем веднага

Тим Ферис, авторът на култовата книга 4-часова работна седмица, представя 9 вредни навика, които повечето от нас имат, и които изяждат огромна част от времето ни. Той твърди, че тези навици трябва да бъдат изкоренени незабавано, ако искаме да имаме време да се порадваме на живота.

Ето ги и тях:

1. Не отговаряйте на телефонни позвънявания от непознати номера. Това е доста радикално, но американците са най-добрите утилизатори на voicemail-а - едно средство, което спестява доста ценно време и което ние все още не сме се научили да използваме ефективно.
2. Не проверявайте имейла си рано сутрин и късно вечер. Първото ви рабива приоритетите за деня, а второто ви носи безсъние. Четенето на пощата може да почака поне докато отхвърли една важна задача за деня.
3. Не приемайте срещи без ясни дневен ред и продължителност. Ако е ясно за какво се събирате и има предварителен списък с теми за обсъждане, всяка бизнес среща би трябвало да се вмести в 30 минути. Настоявайте за изясняване на плана и на времетраенето, за да могат всички да се подготвят и да оползотворите времето си ефективно.
4. Не позволявайте на хората "да го усукват". Карайте на принципа "право, куме, в очи". Не допускайте да се отклонявате от темата на разговора, независимо дали говорите по телефона или сте в среща очи в очи.
5. Не си проверявайте имейла постоянно - проверявайте го само на определени моменти. Добра практика в това отношение е имейл клиентът ви да стои угасен и да го включвате примерно по три пъти дневно и само през това време да се занимавате с кореспонденцията си - както с четене, така и с писане на писма.
6. Не се задълбочавайте в комуникация с клиенти, които изискват огромно внимание, а носят малко приходи. "Няма сигурен път към успеха, но опитите ни да угодим на всички са сигурен път към провала", казва Тим Ферис. Използвайте принципа на Парето - направете си анализ 80/20 на вашите клиенти по две направления: (1) кои 20% от тях дават 80% от печалбата и (2) кои 20% ни отнемат 80% от времето? След това поставете най-шумните и най-безполезните на автопилот и органичете вниманието, което им отделяте.
7. Не се нагърбвайте да работите повече, за да се преборите с натоварването, а приоритизирайте. Ако не си създавате приоритети всичко изглежда важно и спешно. Ако дефинирате една най-важна и най-спешна задача за деня, всичко останало вече не изглежда толкова важно. Понякога трябва да приемем някоя малка неприятност, като да проведем кратък разговор и да се извиним за закъснението, да платим малка глоба или лихва, или да изгубим безперспективен клиент, за да можем да свършим истински важните неща. Намерете коои са истински важните неща за вас и вашия бизнес и се фокусирайте само върху тях.
8. Не носете мобилен телефон или друго PDA устройство 24/7. Дайте си време свободно от такива дразнители. Дали вечер след 20 часа или в неделя, но задължително изключвайте тези машинки от време на време. Едва ли всеки път човешки живот зависи от това да отговорите моментално на повикването. И в понеделник е ден и разговорът би могъл да бъде отложен за тогава. Добра идея е да имате служебен и личен телефон, и служебния да го изключвате в неработно време. Така ще си спестите досадни обаждания по никое време.
9. Не очаквайте работата да запълни празнотата в личните ви взаимоотношения. Работата не е всичко във вашия живот. Вашите колеги не трябва да бъдат единствените ви приятели. Не позволявайте работата да изяде личното ви време и да ви лиши от богатството на личния живот. Изгубеното по този начин време е невъзвратимо!

TED - Инкубаторът на идеи

Отдавна се канех да напиша нещо за TED - конференцията, която изцяло промени мисленето и мирогледа ми, но се замотах и Боян Юруков ме изпревари. Въпреки това ще споделя с вас какво е TED за мен и ще ви препоръчам някои от любимите ми презентации.

TED е съкращение от Technology, Entertainment, and Design (Технология, забавление и дизайн) и е конференция, която се провежда веднъж в годината в Монтърей, Калифорния. На това събитие изнасят презентации хора, наречени "най-големите умове на човечеството". Дори и да приемем, че тази дефиниция е малко пресилена, мога категорично да заявя, че лекторите са наистина хора, с огромно влияние върху обществото, прогресивно мислещи и хуманисти, и най-вече хора с невероятно излъчване и перфектни презентаторски умения.

Въпреки наименованието си, конференцията TED не се ограничава само с темите за технологиите и дизайна, а се посвещава и на теми с по-голямо общочовешко значение като опазването на околната среда, тайните на човешката псохология и взаимоотношенията помежду ни. Голяма част от изнесените презентации са публикувани на сайта на конференцията и всеки може да ги гледа онлайн или да си ги свали на диска безплатно (въпреки огромната цена на билета за присъствие на място) и освен това на всеки две седмици се публикуват по няколко нови попълнения.

Когато за първи път попаднах на лекция от TED, бях потресен. Тези хора са истински лидери - те носят нови идеи, които могат да променят нашето мислене, те имат обаянието да ги разкажат на публиката по интересен и завладяващ начин и най-важното - те имат респекта на публиката - те са истински, високо ценени авторитети - нещо, което все още не можем да видим в България.

Далеч съм от мисълта да се сравнявам с хора като Гай Кавазаки, Сет Годин, Ал Гор или Малкълм Гладуел. Но гледайки техните презентации разбрах, че за да направиш една добра лекция е нужно много повече от PowerPoint слайдове с булети - нужен е и талант, и майсторлък, а тези хора ги притежават и двете. Презентациите от TED бяха искрата, която ме запали и аз да стана лектор и макар, че още съм далеч от техния професионализъм, съм щастлив, че има от кого да се уча.

Ето и някои страхотни презентации, включени под заглавието "Какво ни прави щастливи?":

Dan Gilbert задава въпроса "Кое ни прави щастливи?"

Barry Schwartz разказва за парадокса на избора

Carl Honore възхвалява небързането

Malcolm Gladwell за великите истини, които човек може да открие в соса за спагети

David Pogue ни убеждава, че простотата продава

Приятно гледане!

Product Management vs. Project Management

Оказа се, че не само у нас работещите в IT бранша бъркат тези две понятия. Нещо повече, доста хора не са наясно въобще с някои базови понятия като това какво е проект, какво е project management и кой е проджект мениджъра. Самият аз съм попадал във фирма, където бях поставен на позиция "Project manager", а фирмата беше продуктово ориентирана и въобще не работеше на проектен принцип. Докато се изясним "къде сбъркахме", минаха няколко месеца.

Постът е преместен в блога за разработка на софтуер и управление на проекти - PM Stories. Пълният му текст можете да прочетете тук.

Клиенти - гадняри

Bob Sutton, авторът на доста популярната напоследък книга The No Asshole Rule, разказва една история за консултанти, попаднали в изключително неприятна среда, създадена от самите клиенти, които се оказали истински задници.

Поведението им не само било далеч от професионалното държане, ами си било направо просташко. Например: идва с половин час закъснение за среща, прекъсва я и иска да му се разкаже всичко, което е било обсъждано и решено до момента и накрая отхвърля всички решения, взети в негово отсъствие. Вярвам, че и вие сте виждали подобни екземпляри. Когато, обаче, проектът е скъп, отговорен и дълъг, такова поведение може направо да ти очерни живота.

Историята е доста поучителна и разглежда проблемите от различни гледни точки.
Вярвам, че ще ви бъде интересна.

Нова работа - блогът, от който ще се научим да работим по новому

Без да съм го целял, в един момент от моя живот се оказа, че съм работил в над 20 фирми за около 20 години. Не, че е нещо, с което човек трябва да се хвали, но пък от друга страна определено придобих ценен опит както в занаята, така и в отношенията с хората. По този повод, от днес официално обявявам старта на новият ми блог - Нова работа (nova-rabota.com).

Този блог не е просто дъска с обяви за работа или съвети как да си напишете по-атрактивно CV. В него ще говорим и за това как да си намерим най-подходящата за нас работа, и за това как да се разделим с предишната. За това как да се научим да се сработваме с колегите и началниците, как да извлечем максимална полза от пребиваването си в една фирма и най-вече как да превърнем работата в удоволствие. Защото само тогава човек се чувства щастлив и пълноценен.

Ще се опитвам да обръщам еднакво внимание и на двете страни в отношенията работник-работодател - както проблемите, които среща един човек в изграждането на своята професионална кариера, така и задачите, пред които се изправя един мениджър, опитвайки се да извлече максимална ефективност от работата на своите подчинени, а така също и каква е онази магическа съставка, която сплотява хората, работещи заедно, превръщайки ги в добре споен екип, способен да върши истински чудеса.

Някои от постовете, публикувани тук, които повече отговарят на тематиката на Нова работа, са преместени там. Спри и помисли! ще остане блогът, в който споделям личните си виждания по важните въпроси от живота, над които понякога просто забравяме да се замислим.

Надявам се, че и двата блога ще могат да ви предложат интересни теми.

Бъдете добре дошли!

Препоръчани блогове

Наскоро открих няколко нови (поне за мен) блога, които силно ме заинтригуваха и веднага влязоха в списъка на моя RSS четец. Смятам, че заслужават и вашето внимание и затова ви ги препоръчвам с едно кратко резюме.

Както бях писал преди, водих курс по Software Project Management, където се запознах с много готини хора, които най-изненадващо за мен, не само се оказаха мислещи и интелигентни професионалисти, а някои от тях даже активни блогъри. Още повече бях впечатлен, когато посетих техните блогове и разбрах, че се интересуват от доста теми и освен това пишат много интересно, заради което си заслужава човек да ги посещава редовно. Затова искам да насоча вашето внимание към блога на Илия Добрев, наречен My Space In The Net, посветен на теми, свързани с разработката на софтуер, и личния блог на Петя Кирилова, наречен Big Head, в който тя пише за всичко, но пък има много оригинален стил.

От блоговете, които чета, попаднах на блога на David Carr's, който се оказа висококачествен източник на информация, свързана с разработка на софтуер и управление на софтуерни проекти, и аз мигновено се абонирах за неговия RSS feed. Горещо ви го препоръчвам - засяга доста предизвикателни теми и е списван изключително професионално.

Друг чудесен пример за висококачествено съдържание е The Rapid eLearning Blog. Въпреки, че заглавието ни насочва към eLearning, темите, които са затъпени тук са доста по-широки. Аз лично съм впечатлен от прекрасните съвети как да подобрим комуникационните и презентационните си умения. Блогът има много свеж и интересен дизайн, богат голямо количество оригинални илюстрации, нарисувани, сякаш са предназначени за малки деца, но пък изключително информативни и въздействащи.

Накрая, един блог, посветен на една наука, която смятам за най-важната в нашия живот, но не съм имал възможността да я изучавам по-дълбоко и да се занимавам професионално с нея - психологията. Блогът се казва Общност "Психология" и в него можете да намерите както задълбочени проучвания върху човешкото поведение, така и много весели и занимателни психологически тестове. И, за разлика от всички препоръчани блогове дотук, този се списва на български език.

Приятно четене!

Стартира сайта на моята собствена фирма - RammSoft

Най-накрая успях да намеря време да пусна и официалния сайт на моята собствена фирма - RammSoft. Сайтът е базиран на Wordpress и има още доста неща за доработване - предстои да бъдат добавени още статии и статични страници, описващи по-детайлно нашите услуги, както и да пуснем версия на български език, така че - посещавайте ни от време на време и обещавам, че всеки път ще намирате по нещо ново.

Голямата новина е, че курсът по Software Project Management, който реализирахме заедно с НАРС, завърши успешно и даже можете да видите подробен репортаж от там с много снимки на сайта на RammSoft. Аз съм много положително настроен за бъдещето на подобни събития и вярвам, че скоро ще успеем да създадем една здрава общност на професионалистите, занимаващие се със Software Project Management в България, която да ни помага да споделяме знания и опит и да развиваме своите професионални умения в тази област.

Очаквайте още!

Препоръчано четиво: Project Risk Management

Да бъдеш ръководител на проект означава постоянно да се бориш с несигурността. Тя винаги води до негативни реакции сред проджект мениджърите и техните по-висши шефове. Както казва Bas de Baar:

Проблемът на риск мениджмънта е негативния имидж на думата "риск". Повечето stakeholders се стряскат като чуят “това е риск”. Затова е много трудно да се говори за рикса, понеже темата е винаги за проблеми. Много е важно рискът да не се разглежда като нещо лошо, а като положителна нагласа, която да ни гарантира, че всеки ще излезе победител накрая.

Така, че - не се страхувайте от риска! За да ви помогна в търсенето на знания и да ви дам кураж, както и да повдигна вашата самоувереност, ви предлагам днешното препоръчано четиво, посветено на управлението на риска в проекти.

Постът е преместен в блога за разработка на софтуер и управление на проекти - PM Stories. Пълният му текст можете да прочетете тук.

Преглед на книги: The Mythical Man-Month

Сайтът TheServerSide.net е започнал една чудесна инициатива - преглед и ревю на класически книги. Joseph Ottinger е първият автор с преглед на първата глава на класическата творба на Fred Brooks "The Mythical Man-Month". Въпреки, че книгата е написана преди много години, тя все още е задължително четиво за хората, занимаващи се с разработка на софтуер и управление на проекти. Горещо ви препоръчвам както да прочетете ревюто, така и да си купите самата книга.

Заслужава си!

Лоялност

Напоследък доста се говори за лоялността и най-вече се дискутира въпроса: Лоялно ли е да напуснеш фирмата, в която работиш, особено пък ако тя изпитва проблеми?

В България е масово разпространено мисленето, че всеки, който напуска фирмата, е предател и е нелоялен. Фирмата го е хранила толкова време, а той от черна неблагодарност напуска. Това, според мен са предразсъдъци от времето на социализма.

Статията е преместена в блога Нова работа (nova-rabota.com).
Пълния й текст можете да прочетете тук.

Как оценяте бюджета на един проект? Нова анкета

Искам да ви обърна внимание на новата анкета, която съм публикувал на сайдбара на сайта. Особено на тези, които са абонирани за RSS feed и не посещават самия сайт.

Въпросът този месец е: Как оценяте бюджета на един проект? Моите скромни наблюдения сочат, че в много софтуерни фирми не се правят предварителни сметки за необходимия бюджет на един проект или пък такива оценки се правят от висшия мениджмънт (от шефа) без участието на проджект мениджъра, а често се случва финансовите параметри на проекта да се държат в тайна от екипа, даже и от самия проджект мениджър, който по учебник би трябвало да отговаря за това.

Постът е преместен в блога за разработка на софтуер и управление на проекти - PM Stories. Пълният му текст можете да прочетете тук.

Препоръчано четиво: Компютърна ергономия

Наскоро прочетох един пост на Jeff Atwood, наречен Computer Workstation Ergonomics и разбрах, че има доста неща, които са важни за здравето ми, а аз не съм ги знаел (или по-скоро съм ги пренебрегвал). Но през последните няколко месеца работя от вкъщи и разбрах, че го правя по възможно най-лошия начин (от ергономична гледна точка) - седя си в леглото и държа лаптопа си в скута. Те нали уж затова му викат "laptop" (от "lap" - скут)? :-)

За съжаление, никак не е смешно. Гърбът ме боли жестоко напоследък и вече осъзнавам каква е главната причина за това - изкривената ми работна поза. Затова направих малко Google проучване и намерих още няколко сайта с много полезна информация по темата за компютърната ергономия, при това с доста нагледни изображения. За съжаление, повечето са на английски, тъй като на български попаднах предимно на сайтове на мебелни фирми, а целта ми не беше да им правя реклама.

Ето ги и тях:

• The Boston University self-help guide to computer workstation ergonomics
• Guide to Setting Up an Ergonomic Computer Station
• Още една статия по темата Computer Ergonomics
• И цял един блог, посветен на ергономията - Ergoblog
• Ето и една статия на български.
  

Вярвам, че тази информация ще ви бъде много полезна. Не бъдете безотговорни към здравето си - помислете за него още сега!

Работа за freelancers

Попадна ми един списък със сайтове, където човек може да предложи услугите си като freelancer или да наеме такъв. Не съм ги посещавал, но мисля, че би било полезно да се публикуват. Ако някой има преки впечатления за начина на работа и заплащане, за вида на проектите, които се правят там и за степента на хегемония на индийските програмисти - нека да сподели с всички тук.

Ето ги и сайтовете:

• RentACoder
• Scriptlance
• E-Lance
• Sologig
• YourCoders.com

Тези също ги препоръчват:

• http://www.freelancejobsearch.com/
• http://www.guru.com/
• http://www.project4hire.com/

Успех на търсещите!

Ден на програмиста

Днес ме подсетиха с една статия в българската Уикипедия, че днес бил "неофициалния" ден на програмиста. То едва ли някой някога ще го обяви официално, но пък на кой ли му пука - важното е да има повече празници! А ние обичаме да празнуваме! :-)

Логиката била, че днес, 13-ти септември, е 256-ия ден в годината, а 256 е важно и любимо число за нашего брата програмиста. Хубава идея, но аз бях чувал и за 128-ия ден на годината, а защо пък да не празнуваме и 42-ия ден? Едва ли някой не вярва в магическите способности на числото 42? :-)

Навремето, когато бях млад студент в първи курс на Университета, в моята компания си измислихме друга дата, при това с алгоритъм с "if". Обявихме за празник на програмиста първата събота на април, която не е първи април (защото той си е друг празник). Ако първата събота е първи, тогава празнуваме на осми април. А защо по това време? Ами, защото тогава вече започва да става топло и може да се отиде някъде на пикник на свеж въздух. Ние може да сме програмисти, но не сме къртици и ценим слънцето и въздуха, както всяко друго човешко същество, ако мога така да се изразя.

Та така, днес е празник и той трябва да бъде почетен.
Поздравявам всички колеги, които работят в сферата на информационните технологии или се чувстват програмисти.

Честит ден на програмиста! Честит празник!
Ура, другари! И наздраве!

Старо, но златно: Корпоративни уроци

Не мога да се въздържа и да не цитирам култовата серия от притчи, наречена Корпоративни уроци, която днес отново видях възродена в идиотския блог на mindbolt.

Тази ми е най-любимата:

Корпоративен урок 10:

Една лястовичка летяла на юг, но студът я застигнал и премръзнала до смърт, тя паднала в широко поле. През полето минала крава и се изсрала върху птичката. Изпражнението стоплило лястовичката, тя се съвзела и радостно започнала да чурулика... Минаваща наблизо котка чула чуруликането и следвайки звука, извадила птичката от кравешкото лайно и я изяла.

Бизнес поуки:
1. Не всеки, който те засипва с лайна е твой враг.
2. Не всеки, който те вади от лайната е твой приятел.
3. Когато си затънал в лайна до гуша, недей да чуруликаш много-много.

Всички притчи можете да прочетете тук.

Blogging въпроси

От известно време гледам статистиките на блоговете си и умувам над тях и над някои идеи за бъдещото им развитие. Коментирах ги с много хора, но все още нямам ясен отговор, който да ме насочи към правилния път. Затова реших да се обърна към вас за съвет.

Повече се интересувам от професионални и комерсиални блогове, които да имат някаква тематична насоченост. По-специално, искам да развия този блог, в който пиша в момента, да стане по-популярен и да бъде в подкрепа и реклама на бизнеса ми.

Въпросите, които основно ме вълнуват, са следните:

1. Безплатен хостинг в сайтове като Blogger.com и Wordpress.com или собствен хостинг?

2. Един блог с по-богата тематична насоченост и ориентиран към по-широка аудитория или няколко, по-тясно специализирани блога, с връзки помежду им?

И по двата въпроса имат много аргументи "за" и "против". Аз не мога да отхвърля лесно нито единия, нито другия вариант. В личния си блог съм поместил и малко повече разсъждения и аргументи по тази тема. Ще се радвам, ако някой ми даде добре обосновани аргументи в полза на едно или друго решение.

Благодаря предварително!

Ролята на бизнес анализатора - резултати от анкетата

Вече повече от месец стои анкетата за ролята на бизнес анализатора в един софтуерен екип. Преди да я закрия, за да пусна нова, обявявам резултатите.

Въпрос: Как оценяте ролята на бизнес анализатора във вашия екип?
Общо отговорили: 27 човека (малко, но от сърце).

Постът е преместен в блога за разработка на софтуер и управление на проекти - PM Stories. Пълният му текст можете да прочетете тук.

10 прични, поради които не търсим помощ

Всеки човек се е сблъсквал с трудности, с които не може да се справи сам. Какво правим тогава? Търсим помощ. Да, това би трябвало да е естествения отговор на този въпрос. Но много често се случва да не го правим. Било поради гордост, срамежливост или неопитност, ние често отхвърляме дори мисълта да потърсим помощ за своя проблем, а дълбаем, терзаем се и се мъчим, докато той стане толкова голям, че вече се налага намесата на специални екипи.

Статията е преместена в блога Нова работа (nova-rabota.com).
Пълния й текст можете да прочетете тук.

Successful and Outstanding Blogger

През последните 3 седмици бях в дълга и много приятна отпуска, което не ми се беше случвало то много време. вероятно и вие сте го забелязали по спада в активността на моите постове.
Това, обаче, не попречи на Liz Strauss да забележи моя потенциал като блогър и да ме удостои със своята символична награда за особени постижения в областта на блогването - табелката и званието Successful and Outstanding Blogger.

Въпреки, че за някои това може да е нищо особено, аз се чувствам наистина поласкан. Лиз е много популярен блогър и е голям авторитет в блог-света, а аз съм все още начинаещ в този бизнес. Преди три месеца загубих работата си и все още търся своя път в живота и в професията. Опитвам се да споделям с вас своите мисли, пък били те неясни и объркани, опитвайки се да открия нов път, по който да поема, и нови идеи как да продължа живота си оттук нататък.

Не знам дали ще ми стигне волята и желанието да продължа да пиша в този блог и дали ще бъда достатъчно умен, за да ви предлагам винаги интересна информация, но знам, че там някъде има една шепа хора (засега), за които това, което пиша, е интересно и полезно. За мен е важно да продължавам да пиша в блога си и ми е достатъчно да знам, че вие - моите читатели - съществувате.

Благодаря ви!

Правилата на Неизвестния ПиЕм - Част 2

Продължавам серията проверени от живота мъдрости за тежката, но обичана професия на проджект мениджъра.

Постът е преместен в блога за разработка на софтуер и управление на проекти - PM Stories. Пълният му текст можете да прочетете тук.

Курс по Software Project Management

Както бях писал по-преди в поста си Искате ли да станете лектори? по-големият проблем у нас не е нежеланието на лекторите да преподават, а незаинтересоваността на слушателите. За щастие, не винаги и не навсякъде е така.

Добрият пример е курсът по управление на софтуерни проекти, който Националната академия за разработка на софтуер (НАРС) организира от 20-ти до 23-ти септември тази година и на който аз съм основен лектор.

Постът е преместен в блога за разработка на софтуер и управление на проекти - PM Stories. Пълният му текст можете да прочетете тук.

BlogDay 2007

Днешният ден - 31 август - е наречен BlogDay, т.е. денят на блогърите. Оказва се, че има традиция да се празнува този ден по следния начин:

1. Намирате 5 (пет) нови блога, които са ви направили впечатление, и ги публикувате в блога си. Естествено, може и да са по-малко от 5 или пък повече.
2. Уведомявате авторите им, че сте направили това и че те са част от BlogDay 2007.
3. Написвате кратко описание, защо ви харесват тези блогове.
4. Добавяте връзки към Technorati (http://technorati.com/tag/BlogDay2007) и към сайта на инициативата ( http://www.blogday.org)

Аз малко се поувлякох напоследък в темата за управлението на проекти и почти напълно съм изоставил всички останали теми, които ме вълнуват професионално и лично. И тъй като в българското блог-пространство не съм намерил други блогове, посветени на управлението на софтуерни проекти, сега е момента да ви представя някои родни блогъри, които пишат интересни и полезни неща, но по малко по-различни теми. Надявам се, че ще ги оцените по достойнство:

1. Тодор Христов от Алабала. Тодор не е от вчера в блог-пространството - напротив - той е един доста сериозен и опитен блогър, който отдавна е успял да съчетае блогването с реалния си бизнес. Въпреки това, блогът Алабала е сравнително нов и е посветен както на изкуството да правиш бизнес по интернет, така и на красивата музика. Тодор наскоро отвори и още един професионален блог - JobHow, изцяло посветен на търсенето и предлагането на работа. Тъй като това е една от важните професионални теми за мен, вярвам, че скоро ще се срещнем с него и на това поле.
2. Богомил Шопов от Bogomil. Въпреки, че е заклет фен на всичко що е отворено :-) а аз съм доста по-комерсиален тип, Бого е човек, който се интересува от много неща в софтуерните технологии, в интернет бизнеса и изобщо в живота. Пише стилно и е доста опитен блогър. Аз открих неговия блог наскоро и затова го предлагам и тук. няма да съжалявате!
3. Ники Горчилов от Струва си!. Първият изключително позитивен блог, който срещам в българското интернет пространство. Докато повечето блогъри (даже и аз понякога) се нахвърлят да критикуват това, което не им харесва или ги дразни, Ники Горчилов се захванал с нелеката задача да похвали това, което му е харесало или което го е впечатлило - хора или фирми, които работят професионално, отнасят се с уважение към човека срещу тях и заслужават нашето уважение и признание. В неговия блог можете да намерите и много ценна информация в областта на маркетинга и интернет рекламата. Самият факт, че авторът е почитател на "големия" Сет Годин е вече достатъчна атестация за качеството на този блог.
4. Белослава Чолакова от Помисли върху това!. Вече бях писал за нея в личния си блог (8 неща, които не знаете за мен), но смятам, че това момиче заслужава повече внимание. В началото ми харесаха причите и хумориситичните постове, в които човек може да открие доста важни истини за себе си, а напоследък писанията й се задълбаха още по-сериозно в човешката душа. Има малко нужда от външен подтик, за да седне пред клавиатурата, но това, което излиза изпод клавишите, наистина си заслужава човек да се замисли над него.
5. Бойо от Светът на Бойо. Бойо е единствения от цитираните тук блогъри, който отговаря на квалификацията "нов блогър", затова и помествам линк към неговия блог. В крайна сметка целта на цялата игра е да запознаем нашите читатели с новите играчи по терена на блогването и да насочим вашето внимание към тези "изгряващи звезди". Бойо има все още малко постове, но дори и те показват един буден ум, един човек, който се вълнува от проблемите на съвременния живот и споделя своите пристрастия по един интригуващ начин. Искрено му пожелавам успех и много читатели. Дано да намериш удовлетворение в писането, Бойо!

Тъй като имам няколко блога и се опитва да разделям съдържанието им, като тук пиша малко по-професионално ориентирани постове, а в The man on the silver mountain - по-лични, съм публикувал и там един пост, посветен на BlogDay 2007, като цитираните там блогове са други. Прочетете го - може да ви заинтригуват и те :-)