Blog Action Day и жълтите контейнери

Целият свят пише днес за екология. Ето ме и мене със собствено мнение по темата!

Преди известно време дойде в дома ми човек да прави проучване на общественото мнение по отношение на рециклирането. Зададе ми въпроса "Изхвърляте ли отпадъците за рециклиране разделно?", на който аз отговорих, че не го правим. Първата причина беше очевидна и човекът сам се сети за нея: "Сигурно защото нямате контейнери за разделно събиране на отпадъците". Точно така, отговорих аз - като нямаш от специалните жълти контейнтери пред блока, как да изхвърляш отпадъците разделно? Не мога да си представя някой да се качи с торбичката на автобуса и да пропътува 4-5 спирки, за да си ги изхвърли на определеното за целта място.

Но, както се казва в математиката, това е необходимо условие, но не е достатъчно. Много скоро след интервюто пред нашия блок цъфнаха цели два жълти контейнера за хартия, стъкло и пластмаса. И понеже бяха чистички и лъскавички, всички хора започнаха да си изхвърлят всички отпадъци в тях. (Може би, защото другите, металните контейнери са много мръсни.) В резултат, битовите отпадъци препълниха жълтите контейнери, но хората тъпо и упорито продължаваха да си изсипват болкука там, въпреки останалите ТРИ ПРАЗНИ метални контейнера, а той преливаше и се стелеше по земята на талази.

След време, изглежда някой се смили над тази смрад, почистиха всички контейнери и ни оставиха отново в начална позиция. Разбира се, историята се повтори пак и продължава да се повтаря всеки ден.

Защо ви разправям всичко това? Защото екологията е хубаво нещо, но ние още не сме дорасли за това.

Първо, българинът все още е неграмотен. И по-важното, той е и простак. Голяма част от хората не знаят за какво служат пластмасовите контейнери и как точно е редно да си изхвърляш отпадъците за рециклиране. Още по-голяма част пък въобще не ги интересува. Колкото и да си неграмотен, би трябвало да се сетиш, че в тези контейнери не трябва да се изсипва онзиденшната манджа, но те го правят.

Второ, дори и за човек като мен, който знае колко е важно рециклирането, е прекалено тежко да изпълнявам стриктно процедурите. Оказва се, че трябва вкъщи също да си имам такива контейнери и да си правя разделянето още от дома. Освен това, всяка опаковка трябва да мине проверка за качествен контрол - дали е достатъчно чиста, за да може да се рециклира. Всяка кутия от сок, кофичка от кисело мляко, консервена кутия или каквато и да е друга опаковка, трябва да се почисти от храна, да се измие, да се подсуши, да се пронумерова и прошнурова, преди да се изхвърли в жълтата кофа. Това е ужасно губене на време, което НИКОЙ, АМА НИКОЙ нормален човек няма да отдели за отпадъците си, освен ако не е религиозен фанатик на тема екология.

Какво трябва да се направи в такъв случай?

• Първо, би трябвало преработващите заводи да си имат промишлени начини да почистват опаковките, вместо да изискват от гражданите да си мият празните консервни кутии след ядене, за да ги предадат за рециклиране. Труда и времето, които се изискват от обикновения човечец за подготовката на отпадъците за рециклиране трябва да се сведат до минимум. При това тотално обедняване и изпростяване на народа едва ли някой ще се трогне от такива възвишени каузи като опазването на планетата.
  
• Второ, трябва да се провежда по-ясна разяснителна кампания в медиите, а не просто да се пускат рекламни клипове в стил "прах за пране" с весели дечица.
• Трето, трябва да има материално стимулиране за рециклирането на отпадъци. След като има огромен финансов ефект от рециклирането, значи могат някакви пари да се дават за предадени отпадъци в подходящия вид и форма. Навремето срещу една купчина стари вестници децата можеха да получат някое левче, с което да се почерпят в близката следкарница. Сега срещу отпадъци за рециклиране никой нищо не дава. Как да научим децата си и как да мотивираме себе си, ако няма никакъв пряк материален стимул?
  

Единствено за цветни метали май дават все още някакви пари, щом циганите все още крадат кабели и капаци от шахти. Излиза, че те са най-големите еколози в тази страна.