Напоследък доста се говори за лоялността и най-вече се дискутира въпроса: Лоялно ли е да напуснеш фирмата, в която работиш, особено пък ако тя изпитва проблеми?Статията е преместена в блога Нова работа (nova-rabota.com).
В България е масово разпространено мисленето, че всеки, който напуска фирмата, е предател и е нелоялен. Фирмата го е хранила толкова време, а той от черна неблагодарност напуска. Това, според мен са предразсъдъци от времето на социализма.
Пълния й текст можете да прочетете тук.
Много хубав пост, поздравления :) Ще цитирам само думите на Канев: "Аз с теб - по човешки, и ти с мен - по човешки". Мисля, че това изчерпва ако не всичко, то една голяма част от темата :)
ОтговорИзтриванеА що щеш в blogspot, не беше ли в wordpress?
Тук пиша по-сериозни неща (или поне така си мисля).
ОтговорИзтриванеАз бих си позволил да не се съглася с теб Mike, понеже по мое лично мнение лоялността на човек е морално качество, а не готовността му да следва закона. За моралът няма поставени норми в законодателството. Той е нещо, което касае служителя не само когато реши да приключва взаимоотношенията си в дадена компания, а и в периода докато работи там.
ОтговорИзтриванеНапротив, аз самият казах, че лоялността има двояко тълкуване, така че моралната страна на нещата си остава. Друг е въпросът, че според мен моралът е лично качество и моят морал може да се различава от твоя или пък от т. нар. "обществен" морал, но това не бива да бъде причина за конфронтация.
ОтговорИзтриванеТемата за морала, обаче, е доста обширна и може би ще стане предмет на отделно обсъждане.
Интересен пост.. отново ;)
ОтговорИзтриванеЛоялността не се покрива винаги с трудовия договор, но пък спазването на законови норми е задлължително и за двете страни. Ако говорим за престъпване на клаузите в договора, то тогава обсъждане на лоялността няма смисъл.
Понякога, обаче, двете неща не се покриват. Давам веднага пример - фирмата си търси човек, който да възнамерява да остане поне 2 години. Записването това в договора може да уплаши много от потенциалните кандидати. Затова може да се пропусне в договора, но пък ако въпроса е поставен открито по време на преговорите, то преждевременното напускане може да се приеме като нелоялно.
Въобще е много важно нещата да се поставят открито на масата. Така всяка страна знае какво да очаква и не се чувства излъгана или подведена. А това помага за запазване на добрите взаимоотношения.
Като цяло аз свързвам лоялността със спазване на поетите ангажименти от двете страни.
Според мен точно това липсва на мениджърските кадри в България!!!
Управлението при кризи е съвсем друга история - много малко компании успяват да оцелеят след продължителни кризи. Като цяло загуби са допустими в началните етапи на създавана на компанията, но ако зряла компания търпи загуби, то акционерите много бързо могат да напуснат потъващия кораб. Щом това биха направили акционерите, защо да не го направят служителите!? още повече, че служителите би трябвало първи да усетят симптомите.
Според мен при едно открито отношение от мениджмънта и изявление, в което се описва ситуацията, бъдещите мерки и сроковете, в които може да се очаква резултат може да спре служителите от паническо разбягване. Това е много опасно, понеже ако желаният резултат не е в споменатия срок може да доведе до тотален отлив на служители, акционери и клиенти.
Поздрави,
Галчо
www.galcho.com
Благодаря за "коментара", Майк. Сложих линк в моята статия :)
ОтговорИзтриване