Как да разпознаем мъдростта и глупостта на един гуру?

Всеки от нас се е сблъсквал с "гурута", които повече или по-малко авторитетно ни учат на своята мъдрост. Дали това са лектори на курсове или семинари, мениджъри или по-опитни колеги в офиса - понякога усещаме, че в техните думи липсва искреност и учението, което проповядват, не се базира на личен опит, а по-скоро е компилация от чути и заучени от другаде кухи фрази. Самият аз също съм изпадал в позицията на специалист в курсовете, които водя в моята фирма RammSoft и нерядко съм виждал съмнение в очите на някои от моите слушатели.

Scott Berkun, известен специалист в областта на проектното управление, сам той автор на книги, лектор и блогър, ни предлага няколко много добри съвета как да разпознаем дали зад думите на авторитетния "гуру" прозира някакъв смисъл, или са просто въздух под налягане. Аз ги приемам много радушно, защото смятам, че издържам теста и мога да докажа, че това, което преподавам или консултирам, е плод на моя професионален опит, а това, което не знам - не се срамувам да призная, че не го знам. Просто няма начин да си наистина такъв гений, че да знаеш всичко.

Ето какво предлага Скот (превод с лична интерпретация):

• Попитайте специалиста дали самият той е правил това, за което говори. Много "специалисти", преживяващи като лектори и консултанти, отдавна са напуснали полето на своята специалност и не са се занимавали с практическа дейност. Много е лесно да се дават съвети, когато не се налага да ги изпълняваш. Разбира се, това, че един гуру отдавна не е практикувал онова, за което говори, не означава, че говори глупости, но този въпрос звучи отрезвяващо и убива арогантността, която някои хора излъчват от трибуната.
• Попитайте ги откъде знаят това, което обясняват. Изрази като “изследванията показват”, “чувал съм”, “водещата теория гласи” е много вероятно да са просто кухи фрази. Кои са тези изследвания? Къде сте го чули това? Кой казва, че тази теория е водеща? Не позволявайте някакви предположения да ви бъдат натрапвани като истини. Търсете доказателства.
• Попитайте “Кога теорията, която защитавате, греши?” Няма вечна и универсална истина. Няма нещо, което да работи винаги и при всякакви условия. Умният човек ще знае ограниченията на своите идеи в практиката. Поискайте да посочат алтернатива на своята позиция и кога биха я приложили.
• Търсете признания за допуснати грешки и провали. Човек, който не признава грешите си, е много опасен. Ако са толкова умни и никога не са се проваляли, значи са стрхливци. Ако пък са допуснали грешки, но се опитват да ги прикрият, значи проектът им е измамен и нереален. Попитайте ги за примери на грешки и неуспехи - независимо дали са били техни или на други хора. Това ще ги предизвика да бъдат честни и откровени, което може да ви бъде от още по-голяма полза.
• Попитайте ги защо толкова много хора се провалят в това начинание. Истински мъдрият човек ще признае колко трудни за изпълнение са неговите предписания. Тук, обаче, има и капан за егото - някои хора попадат в него и гордо завяват: “Защото не всички следват моите съвети”.

Тези съвети не значават, че човек трябва винаги да подхожда със съмнение към авторитетните личности. Напротив, дори и да се съмняваме в истинността на техните твърдения или в техния личен опит и знания, трябва да се отнасяме достойно и с уважение към тях. Все пак, те са хора като нас, а и авторитетът им се основава на някакви значими постижения. В този смисъл Скот ни дава и два полезни съвета какво не трябва да правим, за да не изпаднем самите ние в неловко положение:

• Не задълбавайте в някоя фактологическа грешка, сякаш сте открили златна мина. Фактологическите грешки са навсякъде. Има ги и в много добри книги, а трябва да знаете, че е изключително трудно за еди автор да помни източника на абсолютна всяка информация, до която е попаднал. Наличието на грешка не означава, че теорията на автора е грешна. Ужасно изнервящо е, когато някой открие грешно цитиран факт и си вади заключението, че всичката цитирана в лекцията информация, е грешна. Освен това, посочвайки грешките на другите, осбено пък когато това са дребни фактологически грешки, не означава автоматично, че вие сте по-умен или по-авторитетен от лектора.
• Не използвайте експерта, за да се заяждате с него. Типичните заядливци използват вниманието, което аудиторията е насочила към лектора и се опитват да го пренасочат към себе си. Това много рядко сработва като тактика, защото негативизмът никога не води до спечелването на привърженици. Критикуването, злобното и крещящо заяждане, е много по-лесно от конструктивния коментар. Но то лесно може да бъде разпознато от другите и с нищо няма да ви помогне, а само може да ви постави в по-лоша светлина.

Тези съвети всъщност залагат на взаимното уважение и според мен са полезни не само за участниците в аудиторията, но и за самите лектори и презентатори. Важното е да ценим интелекта на човек асрещу нас и да не се опитваме да го баламосваме с евтини трикове. Само така можем да си бъдем истински полезни един на друг.

---

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS feed или по имейл.

---

Парадоксът на Икар

Всеки от нас знае историята на древногръцкия митичен герой Икар, който полетял с направените от баща му криле от пера и восък, за да избяга от пленничество. Опиянен от полета и от чувството за свобода, той пренебрегнал съвета на баща си да не се издига много нависоко и да не се приближава до слънцето, в следствие на което топлината на слънчевите лъчи разтопила восъка, слепващ крилата му, той паднал в морето и се удавил.

Тази история е доста поучителна докъде може да доведе главозамайването от успеха и от нея произлиза и така нареченият "парадокс на Икар", който се състои в това, че онова, което ни води към успеха, може и да ни доведе и до нашето падение.

Този ефект се наблюдава често и при управлението на съвременните компании, отбелязва Freek Vermeulen в своя блог - една успешна стратегия често внушава самоувереност, която заслепява очите на мениджърите и ги кара да се придържат неотклонно към нея, игнорирайки симптомите на промяна в средата, което в крайна сметка води тях или формата към провал.

Как става това? С годините компаниите се фокусират върху онова, което ги е извело до успеха - определен продукт, услуга, методология и пр. В началото това е добър подход и те постигат още по-големи успехи в областта си. Това, обаче, става за сметка на други продукти, процеси и идеи, които фирмата смята за по-маловажни и встрани от главната цел, поради което ги отхвърля настрани.

В резултат, фирмите не успяват да се адаптират към фундаменталните промени в тяхната бизнес среда, като нови конкуренти, нови изисквания от страна на клиентите, радикално нови технологии или бизнес модели. Исторически примери като Laura Ashley, Atari, Digital Equipment, Tupperware и Revlon веднага идват на ум.

Това главозамайване принуждава организациите да се занимават с определени дейности твърде дълго и твърде надълбоко, въпреки очевидните пропуски в от проектантски и организационен характер. Тук примерите са съвсем актуални: космическата совалка Challenger, Merrill Lynch, Royal Bank of Scotland, AIG, Citibank, Lehman Brothers и много още други...

Freek дава един интересен пример: вземете списъка на компаниите, включени в класацията Fortune 100 за 1966 г. и го сравнете с този от 2006 г. - 66 от онези компании вече не съществуват, а от останалите 34 - 15 вече не са в списка и само 19 са запазили статута си.

"Успехът е лош учител" гласи една популярна поговорка. И примерът на древногръцкия герой Икар ни показва това. Да се научим да бъдем винаги в крак с времето и да можем да отговаряме на предизвикателствата на реалността, е много трудно, но абсолютно необходимо, ако искаме да оцелеем и да успеем в днешния век.

---

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS feed или по имейл.

---

Световната финансова криза и вирусът на некомпетентното управление

Всички пишат за кризата и за това колко страшна е тя и как ще се отрази на цялата икономика. Някои дори започнаха да я използват за оправдание за всичките си управленски грешки. Изразът "световната финансова криза" стана медийна дъвка и започна много да прилича на "световното положение", с което нашите управници си измиваха ръцете преди години.

Carmine Coyote от блога Slow Leadership търси причините за възникването на кризата и смята, че основният фактор за това е липсата на собствено мнение у ръководителите на големите банки и компании.

Мениджърите, заемат своите позиции и получават заплатите си, за да вземат решения, когато са изправени пред рискове. Само че те предпочитат да имитират решенията на другите, водейки се по текущата мода. Те повече се страхуват да не загубят настоящата си позиция, отколкото да разберат смисъла на собствената си работа.

Кармайн предлага едно интересно сравнение с поведението на вирусите. Имитацията, казва той, е вирус, който е завладял твърде много организации и както другите вируси не убива веднага, а предпочита първо да се разпространи сред колкото може повече носители.

В резултат виждаме цели индустрии, където основен принцип на управлението е да гледат какво правят другите и да го копират. Всички си мислят, че така е най-безопасно. Положението изглежда стабилно и удобно, стига никой да не клати лодката. В действителност, рискът се натрупва и в крайна сметка всички потъват заедно.

Защо се появяват епидемиите?

Защото смъртоносните вируси успяват да се разпространят по-бързо, отколкото да убият своя носител. Същата е ситуацията и в икономиката, казва Кармайн - глупавите идеи и откачените рискове се копират толкова бързо, че успяват да се разпространят във всяко кътче на финансовия свят, преди да започнат да убиват своите гостоприемници. Докато всички се усетят, че са заразени със смъртоносен вирус, вече е твърде късно.

Какво е спасението? Мислете със собствените си глави.

Няма гаранция, че ако сами вземате решенията в живота и в работата си, няма да допуснете грешки. Важното е, че тези грешки са си ваши собствени и знаейки защо сте взели едно или друго решение, има голяма вероятност да си вземете поука от грешките си и да се предпазите от тях следващия път.

Това е и моето лично кредо и не случайно заглавието на този блог е "Спри и помисли!". Очакването някой друг да решава важните въпроси в живота ни и да мисли вместо нас, води до големи катастрофи. Ако мислим със собствените си глави и само вземаме важните решения в живота си, ще постигнем смисъл и удовлетворение от него.

---

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS feed или по имейл.

---

Slow Leadership vs. Macho Management

От доста време съм редовен (по)читател на блога Slow Leadership. Той е посветен на идеята, че днешният управленски стил, налаган най-вече в Щатите (но и много грубо и некомпетентно копиран у нас), не само не води до положителни резултати, а напротив - резултатите от неговото прилагане са направо катастрофални за бизнеса.

Авторите предлагат концепцията за "бавното лидерство", при което, преди да се втурнем в някаква дейност, първо я обмисляме и планираме внимателно, за да можем да я постигнем с равномерно, но ефективно натоварване, без излишен героизъм и без ненужен стрес.

В един от скорошните си постове, създателят на блога - Adrian Savage, който се подписва под името Carmine Coyote, - публикува две диаграми, които ни показват основните характеристики на двата подхода в мениджмънта - Slow Leadership, който застъпват авторите на блога, и Macho Management - актуалният днес на запад, а и у нас стил на мъжкарско управление. Аз публикувам тук диаграмите с превод на български и с любезното разрешение на автора.

Slow Leadership (или Бавното лидерство):

Превод (от горния надпис по посока на стрелките):

• ЗАБАВЯНЕТО
• отваря пътя към
• ПО-ЯСНОТО МИСЛЕНЕ
• което води до
• ПО-ЕФЕКТИВНИ ДЕЙСТВИЯ
• и по този начин дава
• РЕЗУЛТАТИ С ПО-МАЛКО УСИЛИЯ
• което позволява
• ЗАБАВЯНЕ

За сравнение - Macho Management (или Мачо управлението):
Превод (от горния надпис по посока на стрелките):

• ПРИПРЯНОТО ДЕЙСТВИЕ
  
• павира пътя към
• ПОВЪРХНОСТНОТО МИСЛЕНЕ
• което води до
• СБЪРКАНИ РЕШЕНИЯ
  
• и по този начин произвежда
• ГРЕШКИ И ПОВТОРНА РАБОТА
  
• което увеличава нуждата от
  
• ПРИПРЯНО ДЕЙСТВИЕ
  

Логиката е желязна и посланието е ясно: ако искаш да си свършиш работата качествено и без напрежение - Спри и помисли! Не нужно да втурваш напред без да си обмислил действията си, защото така създаваш само стрес и безполезни резултати.

Авторски права върху диаграмите (c) Pusch Ridge Publishing, 2008. Всички права запазени. Оригинално са пуликувани в www.slowleadership.org/blog/. Използвани с разрешение.

Diagrams (c) Copyright Pusch Ridge Publishing, 2008. All rights reserved. Originally published at www.slowleadership.org/blog/. Used with permission.

---

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS feed или по имейл.

---

6 съвета как да преодолеем отказите в живота

Навсякъде в живота се сблъскваме с откази на това, към което се стремим. Дали ще е кандидатстване за работа или предложение за интимна връзка - отказът ни действа много депресиращо и обърква цялото ни съзнание. Срамът, че сме били отхвърлени, ни създава особено гадно усещане за малоценност или некадърност, а някои ги изпълва с необоснован гняв.

Ето 6 съвета как да повлияем на собствените си чувства, така че да преодолеем горчивината от отказа и да продължим да гледаме напред:

1. Не го приемайте лично. Причините за отказа могат да бъдат различни и не непременно свързани с вас. Може човекът, който е взел решението, да е имал лош ден или просто неговата представа за това, което търси, да е различна от това, което вие му предлагате. Не се настройвайте, че вие сте некадърен, или че никой не ви харесва. Един отказ не означава, че светът се е настроил срещу вас!

2. Мислете положително. Разбира се, че е трудно точно в такъв момент човек да мисли положително, но това е правилния подход, за да не изпаднете в депресия. Не случайно нашата поговорка казва "Всяко зло за добро". Човек никога не знае какво печели, когато губи. Може би това не е била точната работа за вас или човекът, с когото сте искали да се обвържете, не е бил най-подходящият за вас.

3. Изслушайте аргументите за отказ внимателно. Важно е да разберете точната причина да ви отхвърлят. Може да се окаже, че наистина сте допуснали грешка, която можете да коригирате. Критиката може да бъде полезна и конструктивна. Никой не обича да го критикуват, но ако подтиснете първоначалния изблик на гняв и недоволство и се вслушате в аргументите на човека отсреща, можете да си извадите добра поука за в бъдеще.

4. Бъдете великодушен към себе си. Един отказ, независимо за какво, е сериозен удар по самолюбието на всеки човек. Все пак, приемете за себе си, че да се греши е човешко и няма нищо срамно в това. Един неуспешен опит не е краят на света и след него ще последват още. Успехът на великите хора е предшестван от поредица от неуспехи, които те са успели да превъзмогнат. Простете си и продължете напред. Не изпадайте в самосъжаление и не се опитвайте да лекувате травмата с алкохол, дрога или безумно пазаруване.

5. Припомнете си, че сте уникална и ценна личност. Дори и да са ви отхвърлили заради това, че не отговаряте на някакви изисквания, това не е повод за униване. Може би това просто не е вашият път и вашето призвание. Потърсете онова, което най-много обичате да правите или това, в което сте истински добри. Отдайте се на хобито си и на близките си хора - те ви обичат и ценят заради това, което сте!

6. Подгответе се за следващия опит. Един отказ е само начин да си научим по-добре урока. Бъдете убедени, че следващия път ще се справите по-добре. Вземете си поука от предишния неуспех и се подгответе по-стабилно. Може и вторият опит да бъде неуспешен, но той само ще ви направи още по-силни. Опитвайте пак и пак - успехът идва при тези, които са постоянни в целите си!

---

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS feed или по имейл.

---

Успешните хора

След дългите празници се чувствам все още в почивно настроение, налегнал ме е един сладък мързел и много бавно навлизам в работна форма. В такива моменти имам нужда от малко духовни стимули и изваждам пред себе си мъдри мисли и съвети, които да разбудят позаспалия ми дух и да ме заредят с енергия и хъс за успех.

Ето един кратък списък на качествата, които успелите хора притежават и които вероятно са необходимото условие, за да постигнем успех и ние.

1. Успешните хора никога не оставят обстоятелствата да диктуват резултата. Те се научават да реагират на заобикалящите ги обстоятелства. Знаят, че не могат винаги да контролират това, което става, но винаги могат да контролират своята реакция на това, което става.
2. Успешните хора са постоянни. Те имат своята голяма идея и се придържат към нея неотклонно.
3. Успешните хора имат реалистична представа за своите възможности и за своя талант. Те познават добре своите лични сили и слабости. Използват силните си страни максимално, а слабостите си побеждават, осланяйки на силата на хората около себе си.
4. Успешните хора са гъвкави и издържливи. За тях провалът е възможност за поука и израстване. Те не се страхуват от провала, а го приемат. Всяка грешка възприемат като стъпка към реализацията на своите мечти. Те се превръщат в майстори в премахването на препятствия и в целенасоченото преследване на положителни резултати.
5. Успешните хора са изпълнени със страст. Твърдо са убедени в целите си и преследват своите мечти с неотслабваща упоритост и дълбока любов. Те не се страхуват от отхвърляне и загуба - повече се страхуват да живеят празен и безцелен живот.

Много мъдри думи. Чак ме е яд, че не съм ги измисли аз. Но по-важното е да ви бъдат полезни и да ви помогнат да намерите своя път към успеха. Източникът е тук.

Бъдете успешни!

Липсата на доверие или синдромът на малкия началник

Доверието в работата е ключов фактор за успеха. За съжаление, често срещано явление е липсата на доверие у мениджърите към своите подчинени. Това води до изключително голямо натоварване с работа за тях и изключително ниска ефективност на работата.

Много бизнесмени вярват в сталинския принцип, че проверката била висша форма на доверие и стоят зад гърба на своите подчинени, за да ги следят да не би да сбъркат някъде, превръщайки се във фирмени полицаи. Нали се сещате колко мотивиран може да бъде един човек, когато някой постоянно му диша във врата?

Повод за написването на този пост е една статия, в която се каза, че доверието в хората намалява среса и напрежението и че хората, които не могат да делегират задачи на подчинените си, страдат от тежка форма на стрес, който може и да ги убие. Такива хора, казва авторът:

• не делегират, защото нямат доверие в хората си, че ще свършат задачите си правилно. Поради това те поемат всички задачи върху себе си. (Точно това се нарича синдром на малкия началник - човек, който скоро се е издигнал от редиците на обикновените изпълнители поради заслуги и смята, че той е най-добрият изпълнител в професията си. Когато заемем ръководна позиция, няма доверие на своите бивши колеги - сега подчинени - и поема всички техни задачи в своите ръце.)
  
• присъстват на всяко съвещание, колкото и да е безполезно, защото се страхуват, че иначе колегите им ще злословят нещо зад гърба им.
• настояват за копие от всяко писмо или документ, защото нямат вяра на хората, които ги пишат.
• са постоянно под напрежение, че конкуренцията от съседния отдел може да им скрои таен заговор и да подкопае тяхната позиция и авторитет.
• никога не търсят помощ, защото се страхуват, че това може да се използва срещу тях като доказателство за тяхната некомпетентност.

Всъщност, чувал съм една друга история за прословутия цитат от по-горе. За съжаление, не можах да намеря информация в подкрепа на това в интернет. Ще съм благодарен на всеки, който открие нещо по въпроса. Та, твърди се, че цитатът принадлежал на известният съветски педагог Макаренко, който въпреки строгите си възпитателни методи, е казал и тази умна мисъл:

Доверието е висша форма на проверка

Самият цитат е казан по повод на следната история. В един от домовете за превъзпитаване на млади хулигани, имало едно момче, което било там за кражби и джебчийство. За да докаже правотата на твърдението си, Макаренко му поверявал парите на дома и изпращал момчето да ги внесе в банката (или обратното - да ги изтегли от банката). Важното в подхода било да се покаже на момчето, че възпитателят му има огромно доверие и то въпреки склонността си към кражбата никога не посмяло да отмъкне парите на училището и да офейка с тях.

В крайна сметка, Макаренко се оказал прав: доверието е ключът към мотивацията и производителността. Един екип от хора, които си имат пълно доверие един на друг, както и на своя шеф, са способни на истински чудеса. И обратно, когато е посято семето на недоверието, работата се "бута", колкото да се отчете някаква дейност, но в действителност няма никакъв съществен резултат от нея. И не само това, но и емоционалното напрежение расте и се натрупва негативна енергия, която рефлектира в нездравословен стрес.

Затова си позволявам да отправя този съвет към всички млади мениджъри и предприемачи: доверете се на хората си. Щом сте ги избрали, значи притежават необходимите качества да свършат работата, която очаквате от тях. Дори и да им липсва опит в началото, дори и да допускат грешки - покажете, че им имате доверие. Оставете ги да сгрешат, а после им помогнете да си поправят грешките и да се поучат от тях - така вие ще спечелите тяхното доверие, а те ще се научат да бъдат по-добри в работата си. С времето ще изградите перфектния екип, но ако в началото не им се доверите - нищо няма да постигнете.

Постоянството

Последния месец беше много тежък за мен. Имах много работа, но не това ме умори. Не се плаша от работата, особено когато я върша с желание. Започнах да правя нещо, за което вярвах, че е полезно и че имам качествата да го постигна и това ми даваше сили да се справя със задачите, които си бях поставил.

Точно в този момент, обаче, вярата ми беше поставена на изпитание. Появиха се хора, които започнаха да ме оплюват и да пишат купища глупости по мой адрес. Върху мен се изля толкова много злоба, че започнах да се замислям дали всичко, което правя, наистина има смисъл. Защо хора, на които искаш да бъдеш полезен, те замерят с камъни?

Точно в този момент открих една мисъл на великия Годин, която започна да ми прояснява ума:

Постоянството не е в това да използваш една и съща тактика отново и отново. Това е тъпо.
Постоянството е в това да преследваш една и съща цел отново и отново.

Ако целта, която съм си поставил, е важна за мен, ако вярвам в нея, трябва да я следвам неотклонно. Ако пътят, който съм избрал, е непроходим, мога да избера друг. Важното е никога да не забравям накъде съм тръгнал и защо.

Може би това е правилния начин на мислене. Може би съм избрал неподходящ път и сега трябва да потърся друг. Най-лесно е да се откажеш при първия сблъсък с трудностите - това съм го правил много пъти. По-трудното е да продължиш към избраната цел с воля и упоритост. Това тепърва ми предстои.

Дано междувременно да не загубя вярата си в правотата на моята цел и убеждението си, че това, което правя, има смисъл, защото вярата е единствената храна за постоянството. Ако човек загуби вярата си, губи всичко.

Признай си, че си се издънил

Като продължение на моите постове "Когато сгрешим", част 1 и част 2, Павел Бродзински казва още нещо важно.

Следващия път, когато забравиш нещо, когато се провалиш или нещо тотално се обърка, не прави това, което обикновено правиш. Не се оправдавай, не се опитвай да обвиниш или натопиш някой друг.

Направи само едно просто нещо. Признай си, че си се провалил. Признай, че си сбъркал и издънката е лично твоя.

Ще се изненадаш колко различна ще бъде реакцията на другите. По-позитивна, по-конструктивна. Просто по-добра.

Арогантното поведение или дребното шикалкавене са подходи, които често използваме, когато ни уличат в издънка, но те винаги предизвикват негодуването на околните. Признаването на грешката е много по-достойно поведение и винаги печели по-благосклонно отношение. Ако признаете, че сте сбъркали, ще получите помощ и съвет. Ако отричате, ще отблъснете хората, на които разчитате.

Честното и откритото отношение, даже и когато сме направили голяма издънка са за предпочитане от отричането и измъкването от отговорност. Рано или късно, първото ще ви донесе уважение, а второто - презрение.

Да се отървеш от началници

Много хора с идеи и творчески потенциал страдат на работното си място от некомпетентни или неразбиращи мениджъри. Това натрупва недоволство, което в един момент избива в силното желание да стартират свой собствен бизнес с основната мотивация - да се отърват от началници.

Раджеш Сети е написал една серия от постове, наречена Спорни причини да станеш предприемач, където разглежда възможните негативни резултати, когато мотивите да се захванем със собствен бизнес са, меко казано, спорни. Аз вече ви споделих своето виждане по една от причините в поста си Един приятел стана бизнесмен, значи мога и аз. Сега ще се спра на следващата - желанието да се освободим от шефове.

Основната причина да съществува един бизнес, е да носи някаква полза някому, или както казват икономистите, да добавя стойност. Обзети от гняв или еуфория, понякога си мислим, че само като се освободим от подтисничеството на некадърния шеф и ще завалят бизнес поръчки, които ще ни донесат голямото богатство. Истината е, че ако не сме достатъчно подготвени, може да се окаже, че напускайки фирмата, за която сме работили преди, сме загубили много от нейните възможности като контакти, финанси и работни ресурси - неща, които сами не можем лесно и бързо да компенсираме. От друга страна, измъквайки се от отговорност пред един шеф, поемаме отговорност пред много повече хора - клиенти, партньори, служители.

Американците наричат желанието да избягаш от скучната работа на наемен работник "да се измъкнеш от кутията". Раджеш казва:

Всъщност ти не се измъкваш от кутията, а просто попадаш в по-голяма кутия.

Точно по темата Свободата на самонаетите в блога FreelanceSwitch се появи поредния комикс, в който се води следния диалог между двамата герои:

-Обичам свободата да си бъда сам началник!
- Да, бе! Сега всеки клиент ти е работодател. Колкото повече бизнес правиш, толкова повече шефове имаш.

Разбира се, с това нямам намерението да откажа тези, които са решили да се впуснат в собствен бизнес. Напротив! Винаги горещо ще подкрепям всяко едно такова начинание. Важното е да има ясна цел, добре обмислен план и силна воля за успех. Отговорностите, пред които се изправя един начинаещ бизнесмен са много и са сериозни и ако е бил подтикнат към решението за собствен бизнес, единствено от желанието си да се отърве от шефове, вероятността да се провали е много голяма.

20 начина да генерираш изумителни идеи

Leo Babauta от Zen Habits е публикувал като гост-автор статия в блога Skelliewag под заглавието The Top 20 Ways to Come Up With Amazing Ideas (Toп 20 начина да генерираш изумителни идеи). Разбира се, това не универсален съвет за всички, а просто споделяне на личен опит - методи и тактики, които са му помагали на него винаги да е зареден с нови идеи.

Лео споделя, че често го питат как успява да пише толкова активно и откъде успява да намери идеи за писане в блога си. Той признава, че никога не е оставал без идея за какво да пише и затова предлага на читателите своя опит в събиране и организиране на идеи.

Аз самият също не съм изпадал в ситуация да не знам за какво да пиша. Винаги съм имал изобилие от идеи "под ръка". Единственото, което все още не ми достига, е достатъчно време. Като прочетох статията, видях, че до някои от предложените тактики вече съм достигнал сам. Затова няма да се спирам на всички съвети, а ще споделя с вас тези, с които имам личен опит и които помагат и на мен. Цялата статия можете да прочетете тук. Смятам, че всеки блогър има какво да научи от нея.

• Носете си тетрадка. И естествено, записвайте всичко интересно, което ви хрумне в нея. Въпреки високотехнологичното време, в което живеем добрата стара тетрадка е невероятно полезно средство, без което не бива да излизате навън. В нея можете по най-бързия начин да запишете интересна мисъл, идея, или да нарисувате картинка. Аз успях да се сдобия с малка и тънка тетрадка, която не заема много място и не тежи, но пък има твърди корици, така че да не се смачка в чантата ми. Никога не излизам без нея и вече съм успял да повярвам колко ценна може да бъде тя в моменти на прозрение. Разбира се, както на помня Лео, ако шофирате и ви дойде нещо наум, което трябва да запишете веднага, по-добре е да спрете колата и да свършите тази работа на спокойствие, за да не предизвикате някое ПТП.
• Направете си списък. Всичко, което някога ни е впечатлило и сме решили, че е добра идея, трябва да бъде съхранено и каталогизирано. Това може да стане по много начини. Аз имам един обикновен текстов файл, който се казва ideas.txt, и в него записвам всичко, над което си струва да помисля след време, и откъдето може "да изскочи зайче". Разбира се, нещата могат да бъдат и по-добре организирани в таблица или в специализиран за това софтуер (да, има и такива!)
• Четете много. Тук няма какво да се коментира. Четенето е не само източник на идеи, а ни дава нови знания и обогатява цялата ни култура, стила ни на писане и начина мислене. Намерете си вдъхновение е другият съвет, който Лео ни дава. От двата мога да ви предложа един по-конкретен - четете чужди блогове. Блоговете на другите могат да ви дадат много идеи, над които да се замислите и за които да пишете. Забележете! - тук не говорим за това да преписвате от тях или да нарушавате авторските им права. Говорим за вдъхновение. Това, което правя аз в момента е същото. Идеята за този пост дойде, след като прочетох този на Leo Babauta, но това, което четете тук са мои мисли и мои думи, защото споделям преживяно, а постът на Лео само ме подсети за това и ми послужи за вдъхновение.
• Наблюдавайте собствения си живот - всеки ден ни се случват неща, над които бихме могли да поразсъждаваме и да споделим със света. Разбира се, тук важното е да имате какво да кажете на другите - вашите собствени преживявания, мисли, идеи и чувства. А историите за това кога и с кого сте се напивали снощи едва ли са интересни за някого :-)
• Поставяйте всичко под въпрос. А най-добрият въпрос е "Защо?". Опитайте се всяка една случка да разгледате под различни ъгли и задайте колкото може повече въпроси към нея. Те ще ви накарат да стигнете до мисли и изводи, които може би не са ви идвали досега на ум и могат да бъдат източник на нови, неподозирани идеи.
• Учете се от грешките си. Никой не обича да греши. Винаги се чувстваме неудобно и срамно, когато ни хванат, че сме сбъркали. Някои хора дори се опитват да покрият грешките си и започват да заблуждават околните, а най-вече себе си, че никога не грешат. Въпреки това, грешките, които сме направили ние, или хората около нас, са най-добрият начин да се научим на нещо ново, да стигнем до нови заключения. Превъртането в съзнанието на случки и събития от миналото, когато сме сгрешили, ни дава богат материал за нови идеи и посоки.
• Търсете вдъхновение в музиката и в природата. Когато човек живее в мир със себе си и с околния свят, когато душата му е богата на чувства, когато съзнанието е отворено към вълшебния свят на музиката, цялото му същество се издига на едно по-високо духовно и интелектуално ниво, което прави мозъка ни по-продуктивен и по-ефективен. Намерете начин да балансирате работата и почивката си. Почивайте активно и се опитайте да пречистите съзнанието си от всичката умора и мръсотия и да се заредете с живителна енергия от природата. Това е най-добрият начин да бъдем креативни, свежи и работоспособни.

Надявам се тези съвети да са ви полезни. Прочетете поста на Лео. От него ще научите още.

Когато сгрешим... Част 2

(Продължение от част 1)

"Човек се учи от грешките си" е друга мъдрост, която често сме чували. Да, наистина, грешките, които правим, са най-добрият начин да си направим поука. За целта, обаче, трябва да признаем (пред себе си поне), че наистина сме сгрешили и да подходим към техния анализ без излишни емоции.

Разберете причината за грешката
Имало е причина, поради която сме допуснали грешка. Тази причина може да бъде изследвана и анализирана, така че да коригираме нашето поведение и да не повтаряме същата грешка отново. Например, може да сте реагирали прекалено гневно на някой свой колега и да сте казали обидни думи, които не бихте казали ако не бяхте толкова ядосани. Тук въпросът, който трябва да си зададете, е кое ви тормози и предизвиква вашия гняв? Може да се окаже, че сте твърде преуморени и имате нужда от почивка или от реорганизация на работата. Можете ли да прехвърлите част от задачите си на други колеги, така че работата ви изтощава физически и психически и да води до незаслужено изкарване на яда върху околните?

Не търсете оправдание в другите
Дали другите също са допуснали грешки, е отделен въпрос, но когато анализирате причините за грешките, които вие сте допуснали, гледайте само в себе си. Оправданието, както гласи поговорката, е като задника - всеки си го има. Но търсенето на оправдание е начин да се избяга от отговорност. Ако искате да станете по-добри и да не повтаряте едни и същи грешки, поемете своята отговорност и потърсете причината в себе си, за да можете да я предотвратите в бъдеще.

Не обвинявайте никого
Много често, когато някой сгреши, сме склонни да го сочим с пръст и да му внушаваме чувство за вина. Понякога този пръст е насочен към самите нас и след като сгрешим, започваме да се самообвиняваме и изпадаме в дълбока депресия, която не само с нищо не ни помага да решим проблемите си, а напротив - създава допълнителни. Наистина, много често грешките, които допускаме, са такива, които не могат да бъдат поправени - времето не може да се върне назад, казаното не може да се заличи, счупеното не може да се залепи. Непоправимото, обаче, не трябва да бъде повод за обвинения. Насаждането на чувство за вина както в нас самите, така и в другите, е напълно ненужно и безполезно. Напротив, точно в момент, когато нещо непоправимо е извършено, от вас се иска много по-голяма душевна сила, вяра, разум и оптимизъм, за да успеете да компенсирате загубите и да вървите напред.

Грешките, които правим, са част от стъпките, които трябва да извървим, за да станем по-добри. Ако успеем да ги идентифицираме и анализираме добре, след време с гордост бихме могли да кажем:

Някога бях по-млад и по-глупав и допусках грешки. Днес съм по-умен, по-мъдър и по-зрял. Вече не правя такива неща.

Това не е ли повод за гордост и оптимизъм?

Постът е вдъхновен от статията How to Learn from Mistakes.

Когато сгрешим... Част 1

Човешко е да се греши, казват мъдрите. И наистина, едва ли има някой от нас, който да не е правил грешки в своя живот. Въпреки това, не всеки обича да си го признава, а още по-малко пък да чува критика или обвинения от други.

Признайте си, когато сте сгрешили

Има хора, които страдат от прекомерна гордост и живеят със заблудата, че ако признаят грешките си ще бъдат сметнати за глупави и това ще унижи техния авторитет. Затова понякога упорито отказват да признаят грешките си и упорито ги повтарят неколкократно, което на практика води до още по-големи проблеми и всъщност точно с това уронват своя авторитет.

Божествено е да се прощава, продължава горната поговорка. Хората притежават божествената искра и умеят да прощават. Ако признаем грешките си честно и искрено, лесно ще получим помощ и подкрепа, за да поправим щетите и да не допускаме същата грешка отново.

Извинете се с достойнство

Ако с вашата грешка сте обидили или наранили някого, трябва да му поднесете своите извинения. Признайте, че това, което се е случило е злощастен инцидент, който повече няма да се повтори. Покажете, че разбирате къде сте сбъркали и че сте извлекли своята поука от това. Искреното извинение може да убеди другия човек да ви прости и да възвърне отново доверието си във вас, което сте смятали за загубено.

Важно е да се извините лично, а не по мейла. Всякаква форма на опосредствяване на извинението ще се зачете за лицемерие, за "отбиване на номера" и ще постигне точно обратния ефект. От друга страна, едно извинение е напълно достатъчно. Не трябва постоянно да чувствате вина за това, което сте сторили и непрекъснато да се извинявате за едно и също нещо. Много от грешките, които правим, са невъзвратими. Просто трябва да приемем станалото и да гледаме напред.

Не се опитвайте да бъдете перфекционисти

Ако се страхувате да направите грешка, трябва или да живеете в пълно отшелничество далеч от хората, или да не правите нищо. Но много често дори "нищонеправенето" може да бъде грешка. Много често, колкото повече човек се издига в кариерата, толкова повече се страхува да сгреши. Не е рядко срещано явление да имате мениджър, който не взема никакви решения, а само предава информация нагоре и надолу по служебната йерархия. Такива хора са напълно безполезни и много скоро всички го разбират.

Да сгрешиш не е срамно - напротив - всеки, който взема решения, е изложен на риска да сгреши, но това е част от нашия живот и така се учим и израстваме. Важното е преди да вземем решение да сме подсигурили нужната информация и да сме убедени, че на базата на тази информация, това е правилното решение. Рискът е право пропорционален на печалбата, но той винаги носи и вероятността за грешка. Това е играта. Страхът да не сгрешим, води до избягването на всякакви рискове, което означава пълна изолация и деградация. Това едва ли би ни донесло удовлетворение от живота...

Постът е вдъхновен от статията How to Learn from Mistakes.
Следва продължение