28 октомври 2007

За важните неща в живота

Въпреки, че вчера беше така нареченият "ден за размисъл", днес са ме налегнали тежки размисли за Живота, Вселената и всичко останало, та реших да споделя с вас някои от тях.

Повод за това ми даде един пост на Peter в блога PickThe Brain, наречен Събуди се за важните неща в живота. Сигурен съм, казва той, че всеки е изпитвал стряскащо пробуждане в своя живот. Събития като развод, раждане на дете, пожар, терористична атака или близка среща със смъртта, ни блъскат като камион с тухли и трудно могат да бъдат забравени. По-интересното е, че щом сме изпитали "пробуждане", значи в някакъв смисъл сме били заспали?

Хубавото на такива пробуждащи събития е, че ни карат да се спрем за момент, "да слезем от магистралата на живота" и да се замислим кое всъщност е най-важното в нашия живот. Много често в такива моменти осъзнаваме, че нашите приоритети са били сбъркани. Може би сме прекарвали твърде много време в офиса и твърде малко с децата си или пък сме пренебрегвали здравето си, докато сме стигнали до непоправими последици.

Какво трябва да направим, за да се поразбудим от транса, в който сме изпаднали и "да си сверим часовника" с истинския живот, т.е. да си проверим приоритетите и да преценим кои от тях са истински важни? Една от силно отрезвяващите техники е мисълта за смъртта. Това, казва Peter, е доста депресиращо, но пък е много ефективна техника за осмисляне и подобряване на живота. Ако си представим, че утре ще умрем, кое е онова, за което бихме съжалявали, че сме изпуснали в живота, който сме изживели дотук? Дали това, че не сте спечелили толкова пари, колкото ви се е искало или не сте успели да посетите местата, където сте искали да отидете? Или не сте отдали достатъчно любов и приятелство на близките си хора?

Peter цитира Steve Jobs, който в речта си пред завършващите Stanford University, казва:

Мисълта, че скоро ще умра е най-важното нещо, което ми е помогнало да взема най-главните решения в живота си, защото почти всичко - очакванията на другите, гордостта, всички страхове, притеснения и провали - просто изчезват пред лицето на смъртта, оставяйки само това, което е наистина важно.

За мен това е важна тема и тя е една от основните линии, към които искам да насоча този блог, въпреки че досега рядко съм я застъпвал в постовете си. Не съм проповедник и не искам да давам съвети на никого. Просто искам да насоча вашето мислене в тази посока, защото знам, че всички ние често забравяме за истинските важните неща в живота и пилеем краткото време, което имаме, за глупости.

Смятам, че постът на Peter е много полезен и наистина пробуждащ. Прочетете го - там той ни предлага и други механизми, които могат да ни бъдат полезни, за да осмислим живота си и да отсеем важното от ненужното.

3 коментара:

  1. Аз лично наскоро имах едно такова "пробуждане"..което определено ми дойде като гръм от ясно небе. Но се радвам, че се случи, защото по този начин си дадох сметка и помислих за много важни неща, на които не съм обръщала внимание преди това и просто съм ги приемала като даденост. Сега определено знам отговорите на много въпроси, които самата мен са измъчвали преди време. Много по-щастлива съм! :)

    ОтговорИзтриване
  2. Да. Това го има в доста религии. Примерно будистите цял живот се учат да приемат смъртта. Наистина в онази реч Стив Джобс го е казал по най-добрия начин...
    Мисълта за смъртта е един много голям приятел на човека, само, че повечето хора не го осъзнават или това става много късно. Мисълта, че никога не можеш да си сигурен кога ще умреш може да ти помогне за много неща. Особено когато вземеш да се приемаш много насериозно. :)
    Има една книга на Коелю - "Вероника решава да умре", която засяга точно тази тема.

    ОтговорИзтриване
  3. Няма "смърт". Имате отрязък от време, материя и пространство, което е вашия живот тук и сега и го направете възможно най-добър, учете повече, давайте повече, обичайте повече. После кажете сбогом с усмивка.

    ОтговорИзтриване

Споделете вашето мнение!