30 март 2011

Дългата опашка или икономиката на безкрайния рафт

Крис Андерсън е главен редактор на списание Wired и развива идеята си за икономиката на Дългата опашка в едноименната си статия още през 2004 г. По-късно, през 2006 г. излиза първото издание на книгата с такова заглавие и след небивалия интерес е преиздадена и през 2008 г. У нас излиза през 2009 г. от издателство "Изток-Запад".

За какво става въпрос?

Авторът съпоставя така наречената "хитова икономика", която се цели в продажбите на малко продукти за много клиенти (късата, но висока глава на графиката) на нишовата икономика, която се цели в продаването на изобилие от стоки, всяка от които е предназначена за тясна група клиенти (дългата и тънка опашка на графиката) и обяснява произхода и смисъла на различните подходи.

Икономиката на хитовете се обосновава от високата цена за съхранение на материалните продукти. Ако продавате прах за пране, например, не можете да изложите на рафтовете в магазина си всички марки, които съществуват на пазара, защото ще заемете цялото си пазарно пространство и няма да можете да продавате нищо друго. Вместо това, вие излагате само една-две марки, които смятате за най-добри (най-качествени или най-популярни) и очаквате масата клиенти да си купят точно от тях (защото правят бялото истински бяло :-) ). Останалото рафтово пространство използвате за други хитови стоки, така че да получите максимална печалба от тяхната продажба.

Съвсем по друг начин стоят нещата с цифровите продукти и услуги, които се продават в Интернет и чието съхранение на практика не струва нищо. Тогава вие можете да продавате абсолютно всички възможни стоки от даден вид, защото все някой може да се заинтересува от тях и да ви донесе приход, а разходите по продажбата са почти нулеви. Пример за това за електронните книжарници като Amazon, сайтове за сваляне на музика като iTunes и други.


28 февруари 2011

Психология на успеха или Какво научих от семинара на Браян Трейси

Миналият петък, 25.02.2011, в София се състоя първият у нас семинар на Браян Трейси, озаглавен "Психология на успеха". Браян Трейси е всепризнат гуру - консултант и лектор по въпросите за бизнес успеха, продажбите, управлението на времето и личностното развитие - и за някои хора има полу-божествен статут. Други пък го смятат за шарлатанин и едва ли не водач на религиозна секта.

Трябва да си призная, че и аз спадах доскоро в категорията на вторите. Бях чел някои негови книги, но ми изглеждаха ужасно повърхностни, а идеите в тях бяха съвсем щедро заимствани от други автори преди него. Бях гледал негови видео-уроци, от които бях останал с впечатлението, че е някакъв мазен и хипнотизиращ зрителя измамник, чиято единствена цел е да ти прибере парите, а ти да не разбереш как и защо.

Дали не съм попадал на подходящите материали, или пък просто не ми е било дошло времето - не знам, но мнението ми коренно се промени след срещата на живо на семинара в петък. И не защото той се оказа много харизматичен лектор, или защото е казал нещо изключително умно и неизвестно досега - по скоро, защото аз успях благодарение на това, което чух, да си отговоря
 на въпросите
, които ме мъчеха досега и да си създам силна мотивация за действие, а действието, както всички знаем, е най-важният фактор за успеха.

В началото Браян говори за себеуважението и ни накара няколко пъти да повторим на глас "Харесвам се!" - нещо толкова просто, но явно за мнозина се оказа плашещо, след като в социалните мрежи се изля толкова злоба по негов адрес, че за тази глупост не си заслужавало човек да дава пари. Всъщност, да успееш да признаеш и да пребориш собственото си усещане за малоценност, е една голяма победа по пътя към успеха и със сигурност си заслужава да платиш много за това. Увереността в собствените сили и качества, умението да поемеш отговорност за постъпките в живота си - това са едни от най-важните предпоставки за успеха.

Може и на вас да ви звучи елементарно и повърхностно - така, както ми звучеше и на мен при първата среща с неговите книги, - точно затова съм доволен, че бях на семинара, защото там имаше някаква магия - създаде се невероятно силна позитивна енергия, която се споделяше от всички участници и ни зареди с желание да започнем да правим първите стъпки към своя успех.

Срещнах хора, които казаха, че всичко това си го знаят. Да, и аз го знаех, но от години не правех (почти) нищо - само си мечтаех и си мислех за нещата, които искам да направя, но не предприемах никакви действия. Защото да действаш е трудно, това те изкарва от зоната на комфорт и не е особено приятно. Истината, обаче, е, че ако не предприемеш никакви действия, нищо няма да постигнеш. И явно е трябвало някой да ми го заяви в лицето, за да се стресна и да разбера, че трябва да си размърдам задника, ако искам да постигна нещо в оставащите ми години.


Браян Трейси казва: постави си цели и ги преследвай една по една. Направи си план за следващите няколко години и го следвай неотлъчно. Но в моето съзнание едно червейче постоянно ме ядеше: "Добре, но ако съм си поставил грешна цел и се окаже, че пет години съм копал в грешната посока? Ще излезе, че съм пропилял цели пет години от живота си!" На семинара Браян ми даде точния отговор на този въпрос:
Времето тече неумолимо и след пет години ще са изминали пет години от живота ти. От теб зависи как ще си го прекарал. Дали ще си правил нещо в преследване на една цел (пък била тя и не съвсем точна) или нищо няма да си правил - те ще са отминали. Важното е да си вършил нещо полезно за себе си.
Освен това, вършейки действие в посока на целта, можеш да я разбереш по-добре и ако се налага, можеш да промениш в движение. Примерът, който той даде, беше с управлението на самолет - през 99% от времето самолетът постоянно се отклонява от предварително набелязаната цел и пилотът работи, за да коригира това отклонение. В крайна сметка, самолетът пристига точно навреме на мястото, където се е очаквало да пристигне. Докато се движиш, можеш да коригираш посоката и пак да стигнеш там, където искаш. Ако не се движиш, никъде няма да стигнеш. Толкова е просто!

Вероятно съм имал някакви мисли и идеи в себе си, но те са били заровени дълбоко в съзнанието ми или затрупани под слой недоверие, съмнение и страх. Семинарът на Браян Трейси ги изрови и събуди в мен желанието за действие. Вярвам, че ако успея да запазя това желание, енергията и мотивацията си, рано или късно ще постигна успеха, който целя и никой хейтър-многознайко няма да е в състояние да ме отклони от моя път.



За мен семинарът беше много разбуждащ, надъхващ, зареждащ с енергия и мотивиращ. Срещнах много приятели и колеги от Клуб "Спри и помисли!", с които проведохме креативни разговори и обменихме интересни идеи - Тодор Христов, Ивелина Атанасова, Борис Луканов, Пламен Петров, Бисер Вълов, Росен Живков, Искрен Пушкаров, Пламен "Паганел" Желязков. Запознах се и с нови и интересни хора - млади (по възраст и по дух), предприемчиви и всичките заредени с желание и страст да успеят. Сигурен съм, че повечето от тях ще го постигнат!

Аз самият си съставих списък от цели, които смятам да постигне в следващите пет години и вече започнах да работя по него, а резултатите ще започнат да се виждат съвсем скоро. :-)

Успех!

P.S. Можете да видите чудесното ревю на Тодор Христов, включващо и няколко видео клипа, както и откровено хейтърския пост на Събина Панайотова, която изобщо не беше на семинара. Все пак, човек е добре да види различни гледни точки.


Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS feed или по имейл.

18 февруари 2011

За моторите, свободата, легендарните марки и легендата за бай Митре

Чета една книга, наречена "Легендарните марки" и тя ме провокира към много размисли. Книгата е нещо като учебник по маркетинг и вероятно по-късно ще напиша специално ревю за нея, но този пост е посветен на моторите.

Авторът Лорънс Винсент разказва в един момент как трябва да се направи маркетингово проучване на настроенията, мислите и мечтите на хората, за да може да се изгради съответното маркетингово послание. И понеже конкретният пример беше за мотори, в него се акцентираше върху факта, че много хора свързват карането на мотор със свободата да пътуваш където си поискаш, да носиш кожени дрехи и да не се съобразяваш много-много с общественото мнение, но в същото време не могат да си позволят лукса да се отдадат на тази мечта, тъй като от понеделник до петък са ангажирани с ежедневните си задачи, които включват каране на кола и висене по задръстванията в час пик, носене на костюм и вратовръзка по цял ден, кланяне на досадни клиенти и целуването на задниците на омразни шефове.

Дори в почивните дни градският човек има предначертани задължения, като чистене, пазаруване от хипермаркета, миене на колата и водене на децата в зоопарка, че единственото му удоволствие, което бегло му напомня за свободата и високите скорости, е гледането на Формула 1 в неделя следобед с чаша хладна бира пред телевизора.

Моторът си остава един блян недостижим...


Все пак, понеже и аз съм бил в подобна ситуация (въвлечен в ежедневния омагьосан кръг на корпоративния живот) и съм си мечтал да имам мотор, с който да бродя по пътищата на света свободен и неукротим (поне в събота и неделя), се замислих какво всъщност ме спира да си купя мотор. И отговорът, колкото и странно да изглежда, не е отдадеността на някоя легендарна марка (както се опитва да ни внуши авторът), дори не е липсата на пари (пари се печелят рано или късно), а нещо много по-обикновено, поне на пръв поглед. Всъщност, две неща.