Спри и помисли!

06 Януари 2012

Как се раждат идеите?

Има книги, в които ценната идея, полезната информация е така затрупана с пластове ненужни думи, че е много трудно да я откриеш. "Как се раждат идеите" на Джак Фостър е точно от този тип книги. Когато я прочетеш си казваш: "Да, тук има много полезни неща", но самото четене е изключително мъчително, въпреки скромните 190 страници.

Защо се получава така?

Първо, книгата е написана изцяло в повелително наклонение. Това за американските читатели може и да е приемливо, но моето наблюдение, че ние, българите сме много скептични към всеки, който се опитва да ни дава акъл. Вижте как изглежда съдържанието на книгата:

Какво е идея?
Забавлявай се
Настройте се на вълна идеи
Съсредоточете мислите си върху идеите
Запазете повече от детето в себе си
Събирайте повече информация
Съберете кураж
Преосмислете начина си на мислене
Научете се да комбинирате
Определете проблема
Събирайте информация
Търсете идеята
Забравете всичко
Приведете идеята в действие

Oсвен първата глава, която е във въпросителна форма, всички останали са в повелително наклонение, което е ужасно досадно. Нещо повече, понеже на автора му е трудно да се аргументира, т.е. да отговори на фундаменталния въпрос защо трябва да следваме неговите съвети, той привежда на помощ тонове цитати от известни (и не толкова известни) поети, художници и политици, които би трябвало да ни убедят в неговите тези. Аз обичам мъдри мисли на велики хора и често си ги припомням за да се мотивирам да свърша някаква работа, но тук всичко е прекалено много. Всяка глава започва с по 3-4 цитата, а после вътре има цели страници с цитати, което много трудно се преглъща. А като добавим ужасните грешки в транскрибирането на имената на авторите на тези цитати, четенето се превръща в истинско изпитание за нервите.

(Признавам, че Деси Бошнакова, която е издател и преводач на книгата, ми е приятелка, но не е допустимо да транскрибираш имената на френския математик Анри Поанкаре и на френския поет Шарл Бодлер като Хенри Пойнкаре и Бауделер. Надявам се да ми прости критичните забележки, защото са добронамерени и бих искал да доведат до по-високо качество в бъдещите преводи.)

Аз смятам, че най-добрият начин да убедиш някого в своята теза, е да приложиш конкретни примери. А ако тези примери са лично преживяни от теб - още по-добре. Авторът успява да даде примери в някои от съветите си, което прави книгата наистина полезна, но за съжаление, те всички са от областта на рекламата, която е неговата собствена професия. Естествено, съветите от книгата могат да се прилагат в много други области (и точно затова и аз пиша това ревю), но твърде едностранния подход към примерите може да отблъсне читателя, ако той не се занимава с писане на рекламни текстове.

В крайна сметка къде е ползата от тази книга?

Ползата е в това да повярвате, че не е нужно да сте гений, за да родите добра идея. Добрите идеи са навсякъде и човек трябва да се настрои умствено да ги открива. Забавното настроение, упражняването в създаване на идеи, добре сработения екип, задълбоченото проучване на материята и най-вече умението за задаване всякакви странни въпроси са основните фактори, които могат да ви гарантират създаването на една добра идея.

Добрите идеи не идват "от небето". Те са плод на много труд, на упражняване на мозъка и на добро познаване на проблематиката. Тази теза изтъкват и други автори и това е може би най-ценния съвет: работете усилено и постоянно мислете за вашия проблем - неминуемо в един момент ще ви проблесне гениалната идея. Даже не само една, а много, от които бихте могли да избирате.

Важно е човек да не губи кураж и вяра в собствените си способности. Милиони добри идеи са били убити от недоверието и страха на колеги и началници, а ние сме се страхували да ги защитим. Ако човек вярва в своята идея и "забрави, че е невъзможна", то тя може да бъде реализирана.

За мен най-ценното от книгата "Как се раждат идеите" са въпросите от типа "Какво би станало, ако...", които да се научим да задаваме към своите продукти и идеи. Ето няколко примера от книгата:

Какво ще стане, ако смалим продукта? Или го удължим? Или променим формата му? Или сменим цвета му? Или го изсветлим? Или го направим по-тежък? Или го поставим в различна опаковка? Или го направим два пъти по-здрав? Или по-благонадежден? Или по-неблагонадежден?
Какво ще стане, ако услугата стане по-бърза? Или по-евтина? Или по-удобна? Или по-достъпна? Или по-недостъпна? Или по-ефективна?
Или по-бавна? Или по-скъпа? Или по-неудобна? Или по-неефективна?
Ако можем да добавим нещо към продукта или услугата, какво бихме добавили?
Ако можем да премахнем нещо от продукта или услугата, какво бихме премахнали?

Същото се отнася, ако решаваме даден проблем:

Какво би станало, ако всеки имаше същия проблем?
Какво би станало, ако никой друг няма такъв проблем?
Какво би станало, ако най-големият ви конкурент е изправен пред същия проблем?
Какво би станало, ако проблемът продължи и догодина? Ами ако продължи още 10 години?
Какво би станало, ако някой ви даде един милион долара в брой, за да разрешите проблема, как ще изхарчите тези пари?

В книгата има още много подобни въпроси, които според мен са най-добрия механизъм за отключване на креативното мислене, решаване на проблеми и раждане на нови идеи.

Затова на въпроса "Струва ли си да се купи тази книга?" отговарям: да, струва си. На моменти е досадна, но ако решите да последвате съветите на автора, да приложите някои от упражненията и да се научите да задавате въпроси като горните, със сигурност ще можете да раждате много и оригинални идеи. Единственото, което не трябва да забравяте, е, че идеята не струва нищо, ако не се реализира. Затова, дори и да не ви изглежда най-добрата, дори и околните да смятат, че е безсмислена или налудничава, ако имате добра идея и вярвате в нея, не се помотвайте, а веднага се заловете с нейната реализация.

Успех!

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS feed или по имейл.

30 Март 2011

Дългата опашка или икономиката на безкрайния рафт

Крис Андерсън е главен редактор на списание Wired и развива идеята си за икономиката на Дългата опашка в едноименната си статия още през 2004 г. По-късно, през 2006 г. излиза първото издание на книгата с такова заглавие и след небивалия интерес е преиздадена и през 2008 г. У нас излиза през 2009 г. от издателство "Изток-Запад".

За какво става въпрос?

Авторът съпоставя така наречената "хитова икономика", която се цели в продажбите на малко продукти за много клиенти (късата, но висока глава на графиката) на нишовата икономика, която се цели в продаването на изобилие от стоки, всяка от които е предназначена за тясна група клиенти (дългата и тънка опашка на графиката) и обяснява произхода и смисъла на различните подходи.

Икономиката на хитовете се обосновава от високата цена за съхранение на материалните продукти. Ако продавате прах за пране, например, не можете да изложите на рафтовете в магазина си всички марки, които съществуват на пазара, защото ще заемете цялото си пазарно пространство и няма да можете да продавате нищо друго. Вместо това, вие излагате само една-две марки, които смятате за най-добри (най-качествени или най-популярни) и очаквате масата клиенти да си купят точно от тях (защото правят бялото истински бяло :-) ). Останалото рафтово пространство използвате за други хитови стоки, така че да получите максимална печалба от тяхната продажба.

Съвсем по друг начин стоят нещата с цифровите продукти и услуги, които се продават в Интернет и чието съхранение на практика не струва нищо. Тогава вие можете да продавате абсолютно всички възможни стоки от даден вид, защото все някой може да се заинтересува от тях и да ви донесе приход, а разходите по продажбата са почти нулеви. Пример за това за електронните книжарници като Amazon, сайтове за сваляне на музика като iTunes и други.

Прочетете още »

28 Февруари 2011

Психология на успеха или Какво научих от семинара на Браян Трейси

Миналият петък, 25.02.2011, в София се състоя първият у нас семинар на Браян Трейси, озаглавен "Психология на успеха". Браян Трейси е всепризнат гуру - консултант и лектор по въпросите за бизнес успеха, продажбите, управлението на времето и личностното развитие - и за някои хора има полу-божествен статут. Други пък го смятат за шарлатанин и едва ли не водач на религиозна секта.

Трябва да си призная, че и аз спадах доскоро в категорията на вторите. Бях чел някои негови книги, но ми изглеждаха ужасно повърхностни, а идеите в тях бяха съвсем щедро заимствани от други автори преди него. Бях гледал негови видео-уроци, от които бях останал с впечатлението, че е някакъв мазен и хипнотизиращ зрителя измамник, чиято единствена цел е да ти прибере парите, а ти да не разбереш как и защо.

Дали не съм попадал на подходящите материали, или пък просто не ми е било дошло времето - не знам, но мнението ми коренно се промени след срещата на живо на семинара в петък. И не защото той се оказа много харизматичен лектор, или защото е казал нещо изключително умно и неизвестно досега - по скоро, защото аз успях благодарение на това, което чух, да си отговоря
на въпросите, които ме мъчеха досега и да си създам силна мотивация за действие, а действието, както всички знаем, е най-важният фактор за успеха.

В началото Браян говори за себеуважението и ни накара няколко пъти да повторим на глас "Харесвам се!" - нещо толкова просто, но явно за мнозина се оказа плашещо, след като в социалните мрежи се изля толкова злоба по негов адрес, че за тази глупост не си заслужавало човек да дава пари. Всъщност, да успееш да признаеш и да пребориш собственото си усещане за малоценност, е една голяма победа по пътя към успеха и със сигурност си заслужава да платиш много за това. Увереността в собствените сили и качества, умението да поемеш отговорност за постъпките в живота си - това са едни от най-важните предпоставки за успеха.

Може и на вас да ви звучи елементарно и повърхностно - така, както ми звучеше и на мен при първата среща с неговите книги, - точно затова съм доволен, че бях на семинара, защото там имаше някаква магия - създаде се невероятно силна позитивна енергия, която се споделяше от всички участници и ни зареди с желание да започнем да правим първите стъпки към своя успех.

Срещнах хора, които казаха, че всичко това си го знаят. Да, и аз го знаех, но от години не правех (почти) нищо - само си мечтаех и си мислех за нещата, които искам да направя, но не предприемах никакви действия. Защото да действаш е трудно, това те изкарва от зоната на комфорт и не е особено приятно. Истината, обаче, е, че ако не предприемеш никакви действия, нищо няма да постигнеш. И явно е трябвало някой да ми го заяви в лицето, за да се стресна и да разбера, че трябва да си размърдам задника, ако искам да постигна нещо в оставащите ми години.

Браян Трейси казва: постави си цели и ги преследвай една по една. Направи си план за следващите няколко години и го следвай неотлъчно. Но в моето съзнание едно червейче постоянно ме ядеше: "Добре, но ако съм си поставил грешна цел и се окаже, че пет години съм копал в грешната посока? Ще излезе, че съм пропилял цели пет години от живота си!" На семинара Браян ми даде точния отговор на този въпрос:

Времето тече неумолимо и след пет години ще са изминали пет години от живота ти. От теб зависи как ще си го прекарал. Дали ще си правил нещо в преследване на една цел (пък била тя и не съвсем точна) или нищо няма да си правил - те ще са отминали. Важното е да си вършил нещо полезно за себе си.

Освен това, вършейки действие в посока на целта, можеш да я разбереш по-добре и ако се налага, можеш да промениш в движение. Примерът, който той даде, беше с управлението на самолет - през 99% от времето самолетът постоянно се отклонява от предварително набелязаната цел и пилотът работи, за да коригира това отклонение. В крайна сметка, самолетът пристига точно навреме на мястото, където се е очаквало да пристигне. Докато се движиш, можеш да коригираш посоката и пак да стигнеш там, където искаш. Ако не се движиш, никъде няма да стигнеш. Толкова е просто!

Вероятно съм имал някакви мисли и идеи в себе си, но те са били заровени дълбоко в съзнанието ми или затрупани под слой недоверие, съмнение и страх. Семинарът на Браян Трейси ги изрови и събуди в мен желанието за действие. Вярвам, че ако успея да запазя това желание, енергията и мотивацията си, рано или късно ще постигна успеха, който целя и никой хейтър-многознайко няма да е в състояние да ме отклони от моя път.

За мен семинарът беше много разбуждащ, надъхващ, зареждащ с енергия и мотивиращ. Срещнах много приятели и колеги от Клуб "Спри и помисли!", с които проведохме креативни разговори и обменихме интересни идеи - Тодор Христов, Ивелина Атанасова, Борис Луканов, Пламен Петров, Бисер Вълов, Росен Живков, Искрен Пушкаров, Пламен "Паганел" Желязков. Запознах се и с нови и интересни хора - млади (по възраст и по дух), предприемчиви и всичките заредени с желание и страст да успеят. Сигурен съм, че повечето от тях ще го постигнат!

Аз самият си съставих списък от цели, които смятам да постигне в следващите пет години и вече започнах да работя по него, а резултатите ще започнат да се виждат съвсем скоро. :-)

Успех!

P.S. Можете да видите чудесното ревю на Тодор Христов, включващо и няколко видео клипа, както и откровено хейтърския пост на Събина Панайотова, която изобщо не беше на семинара. Все пак, човек е добре да види различни гледни точки.

18 Февруари 2011

За моторите, свободата, легендарните марки и легендата за бай Митре

Чета една книга, наречена "Легендарните марки" и тя ме провокира към много размисли. Книгата е нещо като учебник по маркетинг и вероятно по-късно ще напиша специално ревю за нея, но този пост е посветен на моторите.

Авторът Лорънс Винсент разказва в един момент как трябва да се направи маркетингово проучване на настроенията, мислите и мечтите на хората, за да може да се изгради съответното маркетингово послание. И понеже конкретният пример беше за мотори, в него се акцентираше върху факта, че много хора свързват карането на мотор със свободата да пътуваш където си поискаш, да носиш кожени дрехи и да не се съобразяваш много-много с общественото мнение, но в същото време не могат да си позволят лукса да се отдадат на тази мечта, тъй като от понеделник до петък са ангажирани с ежедневните си задачи, които включват каране на кола и висене по задръстванията в час пик, носене на костюм и вратовръзка по цял ден, кланяне на досадни клиенти и целуването на задниците на омразни шефове.

Дори в почивните дни градският човек има предначертани задължения, като чистене, пазаруване от хипермаркета, миене на колата и водене на децата в зоопарка, че единственото му удоволствие, което бегло му напомня за свободата и високите скорости, е гледането на Формула 1 в неделя следобед с чаша хладна бира пред телевизора.

Моторът си остава един блян недостижим...

Все пак, понеже и аз съм бил в подобна ситуация (въвлечен в ежедневния омагьосан кръг на корпоративния живот) и съм си мечтал да имам мотор, с който да бродя по пътищата на света свободен и неукротим (поне в събота и неделя), се замислих какво всъщност ме спира да си купя мотор. И отговорът, колкото и странно да изглежда, не е отдадеността на някоя легендарна марка (както се опитва да ни внуши авторът), дори не е липсата на пари (пари се печелят рано или късно), а нещо много по-обикновено, поне на пръв поглед. Всъщност, две неща.

Прочетете още »

15 Септември 2010

Мегалан - активен и отговорен мениджмънт

Покрай новината на деня днес за поглъщането на (може би най-добрата) интернет компания Мегалан от Мобилтел, попаднах на същата публикация във форума на Мегалан и бях изключително приятно изненадан от активното участие на господин Иво Джоков - оперативен директор на фирмата.

Човекът не просто пуска PR съобщения за клиентите си, но и лично и активно участва във форума, отговаряйки честно и делово на въпросите, които клиентите му задават. Проявява се и като добър администратор, непозволявайки разговорът да излезе встрани от темата и добрия тон да бъде нарушен.

Много приятно съм изненадан от такова поведение на висш фирмен шеф. Не, че не трябва да е такова - напротив! - точно това винаги съм искал да видя у нашите мениджъри - без да се крият зад титли, секретарки и пресаташета, лично и делово, със загриженост за клиента, да отговарят на поставените въпроси и да решават възникнали проблеми. Изненадан съм, защото досега не бях виждал жив пример за това, но онова, което г-н Джоков прави е наистина достойно за уважение. А това си личи и от отношението на клиентите, пишещи във форума, към него.

Поздравявам го сърдечно и се надявам, че и след сливането с Мобилтел, Мегалан ще остане фирма, на която може да се разчита.

Забележка: поради стечение на обстоятелствата не съм клиент на фирмата и нямам никаква материална изгода от написването на този текст. Той е продукт на искреното ми убеждение, че това е правилният подход на един мениджър към своя бизнес и на действителния пример, който виждам в лицето на Иво Джоков.

29 Април 2010

Обучение за софтуерни и интернет предприемачи

Често твърдим (може би не без основание), че сме много силни в областта на писането на софтуер и разработването на интернет приложения. Обаче трудно можем да се похвалим с някакво значимо бизнес постижение в тази област. Нямаме си софтуерни предприемачи, които да са локален еквивалент на Бил Гейтс, Стив Джобс или Майкъл Дел. Или ако ги има, не са известни на широката публика.

Това, обаче, означава ли, че нямаме потенциал да бъдем такива? Едва ли. Може би ни трябват повече знания, умения или пък предприемачески хъс. Точно това е една от целите на семинара, който се организира от Ай Ланс ООД, на тема „Предприемачество в софтуерния и интернет бизнес”. Той представлява тридневно интензивно обучение, което ще се проведе в София на 21, 22 и 23 май, 2010 г. и е част от веригата образователни програми „Start in Garage”. Неговата цел е да събуди предприемаческия дух и да даде основни знания и насоки на всички, които вярват, че може да се прави бизнес с производство на софтуер.

Повече информация за събитието можете да прочетете в моя блог PM Stories, където скоро ще публикувам и интервю с организаторите на семинара. Важно е да знаете, че всички мои читатели имат право на 10% отстъпка от таксата за регистрация за участие в тридневната програма. Прочетете публикацията в PM Stories, за да видите как става това.

Вярвам, че подобни събития са много полезни за събуждането и развитието на бизнес предприемачеството у нас, а съвременните компютърни технологии предлагат необятно поле от възможности.

14 Декември 2009

Кое има значение днес? - Една безплатна електронна книга за ценностите на новото време

Сет Годин е публикувал една безплатна електронна книга за ценностите на новата интернет епоха - кое се цени от хората и какво е нужно да притежаваме като качества, за бъдем успешни в днешно време.

Книгата е озаглавена Кое има значение днес? (What Matters Now?) и включва мисли и идеи на някои от най-популярните автори и блогъри в интернет като: Dan Pink, David Meerman Scott, Tom Peters, Gary Vaynerchuk, Guy Kawasaki, Gina Trapani, Hugh MacLeod, Penelope Trunk, Tim O'Reilly, Merlin Mann, Seth Godin и много други.

Тя е чудесен коледен подарък за всички нас и може да ни помогне да си изясним визията и целите за новата 2010 година, а и за всички години занапред. Можете да я свалите безплатно от тук. Приятно четене и успех!

31 Октомври 2009

Не умирай бавно!

Не умирай бавно!

Спри и помисли!

26 Октомври 2009

Бъдещето на телевизията

Както вече писах в предишния пост, на конференцията Webit имаше и добри, и не толкова добри презентации, но онова, което най-много ме впечатли, беше презентацията на Христо Тучев за бъдещето на телевизията, впечатленията си от която искам да ви споделя днес.

Представяте ли си да можете да гледате не това, което са ви подготвили редакторите в телевизията, а онова, което лично на вас ви харесва? И то точно тогава, когато ви трябва? Да можете да ползвате взаимозаменяемо телевизора, компютъра и мобилния телефон? Да гледате телевизия по телефона си и да сърфирате в интернет от телевизора си? Да гледате новините не когато дават вечерната емисия, а когато се интересувате от тях?

В телевизията на бъдещето няма “Prime time”, а ”My time”

казва той. И това ми прозвуча много революционно.

Това, разбира се, поражда много въпроси за бъдещето на общуването между хората и дали една такава медия няма да ни зомбира още повече от сега, но аз врвам, че човечеството има вродени механизми, които го предпазват от това.

Оказа се, че всичко необходимо да се случи новата форма на телевизионно възприятие го има като технология и не е нитко с космическа сложност, нито космически скъпо. Нужно е само желание от страна на големите играчи на пазара, за да получим едно съвсем различно медийно преживяване.

Христо Тучев не само изнесе великолепна презентация, представяйки своята визия за телевизията на бъдещето, но след това ни покани на щанда на фирмата, която той управлява - Interactive Media Services - където ни беше направена впечатляваща демонстрация на голяма част от възможностите на съвременните технологии.

На сайта на IMS можете да видите пълен видеозапис на презентацията на г-н Тучев, включваща и последвалата дискусия, където се проявявам аз с интересните си въпроси. Силно ви препоръчвам да я гледате! Не отнема много време - само 36 минути - но дава страхотна храна за размисъл, започвайки още от заглавието:

„Краят на телевизията наближава. Готови ли сте за това, което следва?”

09 Октомври 2009

Webit, блоговете и бъдещето на рекламата

На 7-ми и 8-ми октомври в НДК се проведе изложението Webit, обявено от някои като най-голямото e-business и e-marketing събитие на Балканите, на което имах възможноста да присъствам. Че беше голямо - голямо беше - имаше 49 обявени презентации и панели! И разбира се, провеждането на такова събитие струва ужасно много труд и нерви, които организаторите самоотвержено бяха положили. Безспорно организацията беше отлична, което е наистина един голям успех за събитие от подобен род и мащаб в България.

Друг е въпросът дали е нужно да бъде толкова голямо, за да бъде качествено. Аз не мога да отговоря на този въпрос, защото посетих сам някои от презентациите и съм формирал мнението си на базата на много малка част от цялото събитие. По принцип не съм почитател на такива мащабни конференции, защото рядко човек може да научи нещо ценно от тях. Обикновено такива събития са много скъпи и посетителите идват винаги за сметка на работодателите си и основно с цел да се покажат сред обществото. Видите ли, това е елитно събитие и аз съм част от елита.

Webit за първи път (според мен) предложи много гъвкава схема, с която наруши снобското статукво на подобен род събития. Първо, предложи множество безплатни презентации, които въпреки откровено рекламния си дух, споделиха много интересни идеи и виждания. Второ, даде възможност на участниците да изберат само някои от платените презентации и панели, така че хем да си участвал, хем цената да бъде поносима. Това, според мен, беше най-сполучливия ход, благодарение на който в събитието се включиха много хора и се получи балансирано присъствие на всички презентации.

Аз присъствах на Webit като блогър и това, което ме интересуваше, беше мнението на големите играчи на рекламния пазар за блоговете (особено тематичните такива) като място за насочена и ефективна реклама. За съжаление, това, което чух и видях, ме убеди, че на никой не му пука за блогърите. Всички все още залагат на масовата реклама и търсят все по-големи аудитории, които да облъчват. Количеството все още владее над качеството.

Всички знаят, че широкоспектърните реклами в големите медии са неефективни. Защо трябва да даваш маса пари да облъчваш една разнообразна група от няколко милиона човека с реклами, за да постигнеш 20 продажби, когато можеш да представиш продукта си пред подбрана аудитория от 200 човека и пак да направиш 20 продажби, като второто е стотици или хиляди пъти по-евтино? И въпреки това, рекламодателите избират първия вариант. Явно хората с големите пари държат на статуквото и все още се опитват да го запазят и да го изцеждат, въпреки настъпващите промени в мисленето на хората и въпреки "финансовата криза".

Като блогър съм разочарован от представянето на така наречените "големи марки". Някои от по-скромните презентации, проведени в по-малките зали, предложиха по-интересна храна за размисъл и за тях ще споделя и в следващите постове.

Хубавото на подобно събитие като Webit, е, че човек има възможността да се види с много хора, както от собствения си бранш, така и от сродни области, а също така и с много активни и популярни в интернет пространството личности. (На снимката по-горе сме: Огнян Младенов, Пламен Петров и моя милост (Майк Рам). Благодарности за фотото на Борислав Арапчев.)

В заключение, доволен съм, че посетих Webit, доволен съм, че се срещнах и запознах с нови и интересни личности, и че не си загубих цели два дни на това събитие. Доволен съм и от начина, по който беше проведено. Организаторите обещават то да се превърне в традиция и да предлага и други събития и мероприятия - остава само да им пожелаем успех и да се фокусират повече в качеството, отколкото в количеството - във всяко едно отношение.