28 януари 2008

Социалните букмарк мрежи. Част 5

Написах много неща за социалните букмарк мрежи, но кое е най-важното? Какво можем да извлечем като извод от всичко написано дотук? В тази част ще споделя моето лично виждане за бъдещето на този род сайтове, както и идеи за тяхното подобряване и развитие.

Като всяко ново явление, социалните букмарк мрежи бързо предизвикаха интерес към себе си като средство за медийна изява, но някои от тях също толкова бързо загубиха своите посетители поради липса на идентичност. Svejo.net все още трупа активи и това до голяма степен се дължи на факта, че бяха първи и че предлагат някои удобства и възможности, които другите още не са внедрили, но ако продължават да трупат съдържание с тази скорост, предполагам, че много от блогърите, публикуващи материали, ще се отдръпнат. Едно, поради липсата на тематичен облик и второ, поради невъзможността някои материали да достигнат до широк кръг читатели. В резултат, в един момент ще настъпи лек отлив от нови публикации, докато се постигне оптималния баланс.

Тези мрежи всъщност са медии и като такива трябва да се съобразяват с правилата на медийния пазар. От друга страна са Web 2.0 продукти, което също си има своята специфика. За мен най-важният извод е, че за да може една подобна мрежа да постигне успех и да го задържи, е необходимо да си създаде свой тематичен облик и да търси определен тип посетители. Мрежи от типа "всичко за всички" също имат своето място под небето, но моето предвиждане е, че само една-две биха могли да се задържат сериозно в интернет пространството. Засега Свежо е неоспорим лидер, а всички останали са бледи негови копия.

Dao.bg е единствения пример за тематична мрежа и не случайно се нарежда на второ място по популярност (нямам точни данни за това - съдя по посетителите, които получавам оттам и по мненията на други блогъри, изказани публично). Вярно е, че когато се ограничиш в някаква област, се лишаваш от някои посетители, за които тази област не е интересна, но за сметка на това пък тези, които идват са много по-мотивирани и много по-лоялни. Мисля, че в момента има място за още няколко подобни сайта, стига всеки един от тях да намери подходяща област, в която да насочи темите на публикациите си. Например, в момента няма мрежа, която да е посветена на бизнес, предприемачество, управление, маркетинг, реклама и PR - теми, които вълнуват хората от управленските среди.

Тук идва момента да се подчертае изключително важната роля на редакторите на социалните мрежи. За да се постигне желаното профилиране, е необходимо немалко усилие от тяхна страна. С помощта на бели, сиви и дори черни шапки на моменти, съдържанието на един такъв сайт може да бъде манипулирано (в най-добрия смисъл на тази дума). Един прост пример: Редакторите сами могат да публикуват интересни линкове, които отговарят на тематичната насоченост на сайта, вместо да чакат блогърите сами да свършат това. Така правят в Дао и ефектът е налице. Може статии, които не отговарят на тематиката да бъдат "наказвани" по някакъв начин с понижаване на рейтинга, така че да не се появяват в челните места. Най-силният механизъм за манипулация е алгоритъмът за подреждане, който всеки собственик на подобна мрежа може да дефинира според целите, които си е поставил и който винаги е know-how.

Втората стъпка, след определяне на тематична насоченост, е определянето на категориите и подкатегориите, в които се класифицират статиите. В момента това е най-голямата слабост на всички социални мрежи. Най-вероятно са преписани от някоя американска такава, но определено на много от тях им липсва консистентност. За да се получи желания ефект от специализиране на мрежата, трябва всички категории да са свързани с основната тема и да я разглеждат от различен специфичен ъгъл. В момента категориите са твърде малко, което ограничава много автори, или пък се припокриват (като Игри и Забавления). Най-доброто решение би се получило, ако редакторите попитат най-популярните си автори или просто използват категоризацията от техните блогове. Специално за Дао, след като са приели насоченост към информационните технологии, бих препоръчал да обособят и категория, фокусирана към процеса на разработка на софтуер, включваща софтуерно инженерство, програмиране, управление на проекти, управление на качеството.

Добра идея е също така да се внедряват всички полезни трикове и механизми, които биха улеснили живота на посетителя, или биха подсилили неговата лоялност. Определено Свежо са лидерите и в това отношение и тук ще изброя няколко от техните добре използвани механизми:
  • Блог. Блогът на редакторите, е много полезен за установяване на по-тесен контакт с аудиторията. Той е най-добрият начин читателите да получат подробна информация за различните начини, по които биха могли да използват мрежата, както и редакторите да получат бърза обратна връзка със своите посетители.
  • Бутони за гласуване. Бутоните, които човек може да сложи на собствения си блог са много ефективен начин за популяризиране на дадена блог-статия от читателите й без да се налага да ходят изрично до сайта на мрежата за това.
  • Проверка за дублиране. Най-голямата досада на сегашните букмарк мрежи, е липсата на такава проверка. Малко учудващо, като се има предвид, че такъв механизъм съществува навсякъде по популярните американски мрежи. Във всеки случай, въвеждането на подобна функционалност ще накара всички чукчи, които пишат без да четат, малко да се позамислят дали да публикуват за 10-ти път поредната жълта новина.
  • Собствени картинки. Социалната букмарк мрежа е място, където различните автори се съревновават помежду си за вниманието на читателите. Възможността да поставиш собствена илюстрация на статията, която си публикувал, е начин да бъдеш уникален и да изпъкнеш пред останалите.
  • Класации и статистики. Колкото повече - толкова по-добре. Най-популярни блогове, най-активни потребители, сайтове, донесли най-много читатели и всякакви други. Да намериш името си сред челните места в някаква класация е мощен мотиватор да бъдеш активен участник в дейността на обществото.
Социалната мрежа може да бъде силна и да просъществува дълго време само ако успее да създаде точния баланс между търсенето и предлагането на информация. Убеден съм, че букмарк мрежите имат бъдеще и вярвам, че ще успеят да намерят най-добрия начин да обединят интересите на собствениците си с тези на авторите и на читателите и да създадат едно общество от активни и мотивирани хора.

25 януари 2008

Социалните букмарк мрежи. Част 4

В предишните части на тази серия бях обявил, че ще ви запозная с някои мои емпирични наблюдения. Дойде времето да ви запозная с резултатите в цифри. В тази част от серията за социалните букмарк мрежи ще ви представя малко данни, събрани от тези наблюдения, както и специфични коментари за 5 от социалните мрежи, които съм ползвал.

Данните за броя на статиите са от понеделник, 14.01.2008 г. и от вторник, 22.01.2008 г. и предполагам, че с изключение на уикендите, когато посещаемостта е изключително ниска, останалите дни биха показали подобни резултати.

Основните параметри са броя на публикуваните нови статии за деня, броя на популярните статии за деня, броя статии в една страница. Как измервам броя на публикуваните статии? Към момента на засичането, преброявам всички статии, за които пише, че са публикувани в рамките на 1 ден, т.е. тяхната "възраст" се измерва в часове. Когато стигна до публикация, която е от преди 1 ден и нещо, спирам да броя. Може и да изглежда елементарно, но за целите на сравнението между различните мрежи върши работа. Мрежите, които съм наблюдавал, са svejo.net, dao.bg, ping.bg, pipe.bg и bghot.net. Ето и самите резултати:

svejo.net
  • Нови публикации: 135 в едното засичане, 166 при другото. Можем да приемем 150 за някаква средна стойност.
  • Популярни (свежи) публикации: 32 при първото, 27 при второто засичане. Средно - 30.
  • Брой публикации на страница - 15.
Свежо има голям брой посетители, което води и до голям интерес от страна на блогърите. 150 публикации на ден означава 10 страници. Ако приемем, че има 20 часа активност на сайта (все някога мнозинството от посетителите спят), това означава, че една публикация се премества назад с една страница за около 2 часа! В по-натоварената част на деня, най-вероятно е това време да падне и под 1 час. Голямата активност на потребителите води до бързото остаряване на материалите.

Аз, например, обикновено разглеждам 2-3 страници от популярните статии и горе-долу толкова от новите. Предполагам, че такова е поведението на средностатистическия посетител. Това означава, че за да влезе в "залата на славата", т.е. сред популярните публикации, вашият материал трябва да набере необходимите посещения и гласове докато стои на първите 3-4 страници от новите публикации. В активната част на деня това прави около 4-5 часа. Ако за това време не натрупате "авторитет", отивате в забвение.

Популярните статии са около 2 страници, което означава, че ако попаднете там, можете да се порадвате на славата 2 дни, след което вашият материал ще бъде избутан назад и вероятността да бъде прочетен чувствително намалява.

Какъв е моят личен опит? С една дума - променлив. Все още не съм установил как мога да предизвикам интереса на читателите. Имал съм случаи, когато мои публикации са попадали на първа страница и тогава се радвам на много голяма посещаемост. Има други дни, когато моите неща не успяват да предизвикат интерес веднага и поради голямата активност бързо потъват назад в архивите без да бъдат забелязани.

dao.bg
  • Нови публикации: 39 в едното засичане, 67 при другото. Доста голяма разлика, но приемам числото 50 за средна стойност.
  • Популярни (препоръчани) публикации: 25 при първото, 29 при второто засичане. Тук данните са по-близки. Вземам 25 за ориентир.
  • Брой публикации на страница - 10.
Дао има едно предимство пред всички останали - има свой ясен тематичен облик и въпреки, че всякакви хора продължават да регистрират публикации, които залитат настрани от основната тема, мнозинството от посетителите (а вероятно и редакторите) успяват да запазят тематичната насоченост на мрежата.

Ако приемем, че новите публикации са по 50 на ден, това са 5 страници. Грубо казано, активността е около 3 пъти по-малка от тази на Свежо. Това означава, че един материал може да се задържи в първите 4 страници на новите за около 12-15 часа - достатъчно време, за да бъде оценен и да бъде преместен в групата на популярните. Интересното е, че и там бройката е около 3 страници, т.е. славата трае ден-два. Забелязал съм, че при Дао механизмът на подреждане на популярните статии е по-различен от Свежо, така че има вероятност една добра статия да остане в челото на класацията и по-дълго време.

Какъв е моят опит? Доста по-предсказуем. Имам много повече статии, които успяват да се класират в списъка на популярните, но за сметка на това посетителите към моите блогове са по-малко, което отдавам на по-малкия брой посетители на самата мрежа.

Друго изключително полезно качество на Дао е, че дават истински линкове към вашите статии и това трупа точки пред Google и Technorati например - нещо, което никоя друга социална мрежа не прави.

ping.bg
  • Нови публикации: 42 в едното засичане, 30 при другото. Да речем, че средното е 40.
  • Популярни (препоръчани) публикации: 4 при първото, 31 при второто засичане. Тук се получава странно разминаване, така че вземам 20 за ориентир.
  • Брой публикации на страница - 10.
При Пинг прави впечатление, че данните им не са много по-различни от Дао, но за разлика от тях, Пинг няма своя тематика. Активността е около 4 пъти по-малка от тази на Свежо. За един ден се събират по 4 страници нови материали, което означава, че редовните посетители могат да прочетат всички нови материали за един ден, без да пропуснат някой. Популярните са около 2 страници, което означава слава за повече от 2 дни, но пък пред още по-малка аудитория.

Какъв е моят опит? Много малко посещения. Средно 2-3, а в най-добрите времена - до 6. Очевидно липсата на интерес към моите постове не се дължи само на по-малката читателска аудитория на Пинг, а и на липсата на интерес към темите, по които пиша аз.

pipe.bg
  • Нови публикации: 18 в едното засичане, 40 при другото. За средно приемаме 30.
  • Популярни публикации: 9 при първото, 8 при второто засичане. Тук няма значение кое число ще използваме, тъй като популярните публикации за деня са по-малко от една страница.
  • Брой публикации на страница - 12.
Пайп не показват особени различия от Пинг, освен още по-малката активност. Новите материали са около 3 страници, което показва по-малко автори, вероятно и по-малко читатели. Популярните са по-малко от 1 страница и един добър пост може да се задържи пред погледите на читателите 3-4 дни - това би било доста добре, ако читателите бяха повечко и имаха насочен интерес.

Моят опит? Малко посещения, както и при Пинг. Невъзможността да опозная аудиторията поради липса на тематична насоченост, както и изключително малкото посещения на моя блог, въпреки няколкото успешни издигания на челни позиции и задържането ми там, ме отказаха в последно време да използвам тези две мрежи. За 2 посещения на ден от случайно попаднали хора, просто не си струва труда да публикуваш линкове там.

bghot.net
БГхот - горещата мрежа на България е пример за умираща социална мрежа. Вижте за какво става дума:
  • Нови публикации: 10 в едното засичане, 11 при другото. За средно приемаме 10.
  • Популярни публикации: Топ новината стои на тази позиция вече 54 дни, а първата от популярните е отпреди 4 дни!
  • Брой публикации на страница - 10.
Новите публикации се побират в една страница, но няма кой да ги чете и да гласува за тях. В списъка на популярните стоят публикации от времето, когато е имало повече интерес към тази мрежа и повече хора са гласували. Днешните публикации не могат да предизвикат такъв интерес и въобще не могат да се доберат до популярност.

Аз имах няколко успешни публикации там преди време, даже една от тях се задържа на първа страница около седмица, но липсата на оригиналност и копирането на другите доведоха много бързо до масово отдръпване на читатели и на блогъри и до бързото "изстиване" на тази мрежа.

Какви изводи можем да си направим от тези данни? Какво бъдеще очаква социалните букмарк мрежи? Какво може да се промени? Всичко това - в следващата част.

23 януари 2008

Социалните букмарк мрежи. Част 3

Във втората част на тази серия бях поставил няколко въпроса, които смятам за ключови за бъдещето на социалните букмарк мрежи в България. Тук ще се опитам да дам своите отговори, до които съм стигнал единствено на базата на емпирични наблюдения.

Какво правят създателите на една нова букмарк мрежа, за да привлекат посетители? Очевидно е, че в самото начало имаме нулево участие и нулев интерес. Естествено възниква въпросът: Как може да се даде начален тласък на мрежата, така че да се завърти положителната спирала? Тоест, да се привлекат читатели и блогъри.

Отговорът е много прост - появява се една нова категория участници, за която досега не съм споменавал - редакторите. Те играят на страната на собствениците на мрежата и в началото започват да публикуват линкове, за да създадат съдържанието на мрежата. Разбира се, прилагат се и чисто рекламни способи за привличане на посетители, но по-важното е как се прави съдържанието, когато все още не съществува общността. Прави се от нарочно назначени хора, които аз наричам редактори. Тук е много важно да се отбележи една характерна особеност на социалните букмарк мрежи - не е задължително единствено авторът на блога да публикува свои линкове. Публикуването на линкове в мрежата може да го прави всеки. Точно това правят редакторите, за да създадат първоначалното съдържание на мрежата. Оттук нататък спиралата се завърта и посетителите сами започват да генерират съдържание, а чрез метода "от уста на уста" се създава и интерес към читателите и се генерира посещаемост.

Когато нещата вървят в положителна посока всичко е наред и всички са щастливи. Но в един момент нещата се обръщат и посещаемостта започва да намалява. Съвсем логично е да се замислим защо намалява интереса на посетителите (тази дума я използвам за обобщено название на читателите и на блогърите) и как той би могъл да се възстанови?

Ще споделя собствения си опит с няколко букмарк мрежи, за да обоснова своя отговор. Едни от първите мрежи, които възникнаха в българското интернет пространство, бяха svejo.net, dao.bg, ping.bg и pipe.bg. Аз научих за тях точно в този ред и точно в този ред започнах да ги ползвам (основно като блогър). Всеки ден, в който имах нова статия в някой от своите блогове, аз преминавах през всеки от тези 4 сайта и публикувах линка към своята нова статия. Това е една не много дълга, но много досадна операция и въпреки че някои от тях създадоха бутони, които да слагаме в блоговете си или plug-ins за Firefox, човек не може да се отърве от досадното прехвърляне на текстове и URL адреси от едно място на друго.

Тогава започнах да си задавам въпроса:
Защо, аджеба, трябва да рекламирам статията си на всичките тези 4 места? И единствения отговор, до който достигнах, беше:
Защото така ще достигне до повече хора.
И понеже съм инталив защопитач, продължих да нищя темата:
Защо си мислиш, че в различните мрежи ходят различни хора? И още малко:
Какво би накарало едни хора да посещават една социална букмарк мрежа, а други хора - друга такава? Казано с други думи:
По какво се различават мрежите една от друга?
Тук вече трябваше да се сблъскам с отговора на всички отговори:
По нищо.

Във всички мрежи се публикуват едни и същи материали. Функционалните възможности са почти еднакви, т.е. на практика няма значение в коя мрежа ще отидеш да четеш последните клюки за Азис или за Бритни Спиърс.

Според мен, читателите на всички мрежи са (или бяха?) едни и същи хора (поне в по-голямата си част). В един момент те постепенно започнаха да осъзнават, че няма смисъл да обикалят от мрежа на мрежа, за да прочетат това, което ги интересува, и решиха да си изберат само една, на която да отделят от своето ценно време. Безспорен факт е, че това в момента е svejo.net. На какво се дължи това - дали защото бяха първи, дали защото влагат повече ентусиазъм (те си имат собствен блог!), дали защото имат малко по-интересен и разнообразен вид (и най-богата функционалност) - не знам. Факт е, обаче, че всички останали мрежи изгубиха своята аудитория за сметка на Свежо.

Естествено, същата мисъл е минала през главите и на блогърите. След като читателите са едни и същи, като минат през първата мрежа, може и да кликнат на моя линк и да посетят блога ми, но като минат през следващите, със сигурност няма да кликнат пак, защото вече са чели моя пост. Тогава какъв смисъл има да го публикувам другаде? Най-добре е да си избера най-популярната мрежа и да публикувам само там.

Ето така се получава отрицателната спирала в по-малките мрежи. Убеден съм, че ако продължават да бъдат бледо копие на първите, скоро ще изгубят абсолютно всичките си посетители.

Може ли да се направи нещо, за да се върне читателската аудитория обратно?
Мисля, че да, но за това - в следващите части на серията.

22 януари 2008

Фундаменталист или любознателен?

Фундаменталистът е човек, който решава дали един факт е приемлив за него и дали да повярва в него, преди да го е изследвал. Любознателният човек е неговата противоположност - той първо изследва и след това преценя дали ще приеме това, което е установил.
Така започва един мини-филм, в който големият гуру на модерният маркетинг Сет Годин споделя своите мъдри мисли за рекламата, за любознателността, за образованието и въобще за човешкият стремеж към знания и към подтискането на този стремеж у другите.
Фундаментализмът няма нищо общо с религията. Той е въпрос на мироглед, без значение от това каква религия изповядваш.
Един много силен материал, разкриващ много мъдрост и лична позиция.
Насладете му се!

Филмът можете да видите и от блога на Сет Годин.

Социалните букмарк мрежи - някои емпирични наблюдения. Част 2

В първата част на тази статия отбелязах, че основният интерес на блогърите е да има повече читатели, а основният интерес на читателите е да има повече материали (макар и със забележката, че твърде много може би не е на добре). Тъй като тези интереси са взаимно обвързани, те пораждат затворена причинно-следствена връзка или казано на прост език, връзка от типа "кокошката и яйцето".

От една страна, публикуването на повече линкове (респективно - на повече интересни материали) води до увеличаване на читателската маса, защото богатото разнообразие от теми привлича все повече хора, а от друга - увеличаването на броя на читателите увеличава и броя на посетителите на блоговете, които се рекламират в социалната букмарк мрежа, което пък от своя страна подтиква все повече и повече блогъри да публикуват своите материали там. С други думи (по-точно с думите на Мечо Пух) - "колкото повече, толкова повече". Има и още един термин за това явление, който научих от Бил Гейтс - "положителна спирала". Ситуацията се развива в положителна посока, преминавайки през едни и същи моменти, но с по-голяма амплитуда.

Разбира се, съществува и "отрицателната спирала", т.е. движение надолу и към по-лошо. Мечо пух би го нарекъл "колкото по-малко, толкова по-малко". Ако от един сайт започне отлив на читатели, то скоро някои блогъри ще започнат да отбелязват и спад в посещенията, дошли от социалната мрежа. В резултат на този спад те загубват интерес да се рекламират там, което води до все по-малко нови публикации в мрежата. Липсата на новини пък води от своя страна до отлив на читатели и тук омагьосаният кръг се затваря.

Не се наемам да разсъждавам над въпроса кое е първото: кокошката или яйцето, но мога да поставя няколко други въпроса, над които може да поразсъждаваме заедно:
  • Когато се създава една нова социална букмарк мрежа няма нито читатели, нито блогъри. Как може да й се даде начален тласък, така че да се завърти положителната спирала?
  • По какво се различава една социална букмарк мрежа от друга и как бихме могли да привлечем повече читатели, при положение, че в нашата мрежа се публикуват абсолютно същите линкове, каквито и в съседната?
  • Ако влезем в отрицателна спирала и започнем да губим както читатели, така и блогъри, какво може да се направи, за да прекратим този процес и да го обърнем в положителна посока?
  • В крайна сметка кой е този, който "притежава" мрежата и дава нейния облик - собствениците, блогърите или читателите? Ако мрежата е "обществена", има ли някакво "общество", което да живее с нея и да я поддържа или всички сме само кибици и каквото ни дадат - това ползваме?
Моите отговори - в следващата част на статията.

19 януари 2008

Социалните букмарк мрежи - някои емпирични наблюдения. Част 1

2007 година беше преломна за интернет общуването в България. Аз започнах да чета и да пиша блогове в средата на годината (май-юни) и наблюденията ми показват, че това се е случило с мнозинството от активните блогъри днес. Сякаш нещо се е отключило изведнъж миналата година.

Така съвсем логично почти по същото време (юли-август ако не се лъжа) у нас се появиха и социалните букмарк мрежи или мрежите за споделяне на връзки. Въпреки че основната им цел е хората да споделят помежду си интересни неща от мрежата, тяхното медийно въздействие бързо бе осъзнато от блогърите и сега основната част от публикуваните материали са блог-постове, с което социалните букмарк мрежи се превърнаха в основно поле за реклама на блогърските съчинения.

В това няма нищо лошо. С главоломното нарастване на броя на блогърите в България и тяхното диференциране, се появи острата нужда от рекламно поле, която в момента социалните букмарк мрежи задоволяват успешно.

Те са един от главните представители на Web 2.0 приложенията, където съдържанието се генерира и ползва от потребителите. Тук, обаче, е добре да разберем, че в този тип системи има няколко различни категории потребители и заинтересовани лица (stakeholders), и всяка една от тях има различни интереси, въпреки че на пръв поглед изглеждат еднакви.

Създателите / собствениците на мрежата

Колкото и да се представят за алтруисти, целящи подпомагането на интернет обществото, създателите на всяка социална мрежа си имат и своите комерсиални цели. Основният начин за печалба от подобно начинание са рекламите, които се публикуват на сайта и които се четат от посетителите. Целта на всяка мрежа е да създаде огромна аудитория, която да цъка по рекламните линкове и банери и да носи приходи на собствениците си. Какво могат да направят създателите на подобни мрежи, за да увеличат броя на своите посетители, ще коментирам в следващите части на този материал.

Публикуващите линкове / блогърите

Както казах малко по-горе, моите емпирични наблюдения сочат, че основната маса хора, които публикуват линкове, са блогъри или собственици на други сайтове, които извършват това с основната цел да направят реклама на своите материали и да привлекат читатели към своите сайтове (където някои от тях също имат публикувани реклами и по този начин монетизират блоговете си). Наясно съм, че има и други хора, които го правят за кеф или за слава, но оттук нататък ще използвам думата "блогъри" като обобщаващо понятие, тъй като е по-кратка.

Очевидно е, че и за блогърите основната цел е в сайта на мрежата да има колкото може повече посещения, така щото някакъв процент от тях да видят нашия линк, да се заинтригуват от описанието му и да кликнат върху него, за да кацнат в нашия блог. Интересно - още една група участници със същата цел!

Читателите

Те вероятно са най-голямата група и докато блогърите със сигурност са и читатели на "конкурентните" постове, то "чистия" читател е тяхната основна цел и "жертва".

Защо хората посещават социалните букмарк мрежи? Най-простият отговор е: защото тук се получава силна концентрация на информация и вместо да обикалят по различни сайтове всеки ден, за да научат нещо ново, те могат да се обърнат към социалната мрежа, където интересните неща са събрани накуп. Има и още една важна причина - в социалната мрежа посетителите имат възможността да препоръчат дадена информация и новият читател да се насочи директно натам, за да спести ценното си време и да прочете най-важното.

Какви са интересите на читателите? На пръв поглед основния им интерес е да има повече материали, за да могат да си избират най-интересните. От друга страна, обаче, ако публикуваните новини станат прекалено много, читателят може да започне да ги игнорира, тъй като неговото време е силно ограничено. Човешкото внимание е много деликатен обект - ако му подадеш малко информация - ще му стане скучно, ако му подадеш много информация, ще му стане досадно. Значи би трябвало да има някакво оптимално количество, което хем да поддържа нашия интерес, хем да не ни омръзва.

Самият интернет е подобен феномен - от една страна той ни дава достъп до всякаква информация, което е голям прогрес в сравнение с времето, когато нямаше интернет и човек можеше да намери това, което го интересува, само в библиотеките, при това не във всички. От друга страна, с лавинообразното нарастване на броя на сайтовете в мрежата, знанието, от което се нуждаем, се оказва заровено в безкрайното море на информационен шум и неговото намиране отново се превръща в проблем. Тогава се появяват търсачките и SEO, но това е друга бира.

Очаквайте следващата част на тази статия, в която ще продължа разсъжденията си за интересите на блогърите и читателите и тяхната взаимна зависимост.

16 януари 2008

Да се отървеш от началници

Много хора с идеи и творчески потенциал страдат на работното си място от некомпетентни или неразбиращи мениджъри. Това натрупва недоволство, което в един момент избива в силното желание да стартират свой собствен бизнес с основната мотивация - да се отърват от началници.

Раджеш Сети е написал една серия от постове, наречена Спорни причини да станеш предприемач, където разглежда възможните негативни резултати, когато мотивите да се захванем със собствен бизнес са, меко казано, спорни. Аз вече ви споделих своето виждане по една от причините в поста си Един приятел стана бизнесмен, значи мога и аз. Сега ще се спра на следващата - желанието да се освободим от шефове.

Основната причина да съществува един бизнес, е да носи някаква полза някому, или както казват икономистите, да добавя стойност. Обзети от гняв или еуфория, понякога си мислим, че само като се освободим от подтисничеството на некадърния шеф и ще завалят бизнес поръчки, които ще ни донесат голямото богатство. Истината е, че ако не сме достатъчно подготвени, може да се окаже, че напускайки фирмата, за която сме работили преди, сме загубили много от нейните възможности като контакти, финанси и работни ресурси - неща, които сами не можем лесно и бързо да компенсираме. От друга страна, измъквайки се от отговорност пред един шеф, поемаме отговорност пред много повече хора - клиенти, партньори, служители.

Американците наричат желанието да избягаш от скучната работа на наемен работник "да се измъкнеш от кутията". Раджеш казва:
Всъщност ти не се измъкваш от кутията, а просто попадаш в по-голяма кутия.
Точно по темата Свободата на самонаетите в блога FreelanceSwitch се появи поредния комикс, в който се води следния диалог между двамата герои:
-Обичам свободата да си бъда сам началник!
- Да, бе! Сега всеки клиент ти е работодател. Колкото повече бизнес правиш, толкова повече шефове имаш.
Разбира се, с това нямам намерението да откажа тези, които са решили да се впуснат в собствен бизнес. Напротив! Винаги горещо ще подкрепям всяко едно такова начинание. Важното е да има ясна цел, добре обмислен план и силна воля за успех. Отговорностите, пред които се изправя един начинаещ бизнесмен са много и са сериозни и ако е бил подтикнат към решението за собствен бизнес, единствено от желанието си да се отърве от шефове, вероятността да се провали е много голяма.

14 януари 2008

8 предизвикателства пред иновациите


Scott Berkun, авторът на изключително популярната книга The Myths of Innovation, е публикувал в своя блог един списък с 8 препятствия, които младият бизнес може да срещне по пътя си, и които могат да го препънат. Това са най-важните неща, които един предприемач-иноватор трябва да има предвид и да е включил в своя бизнес-план, за да може да постигне успех.

Много хора, обзети от ентусиазъм и обсебени от своите идеи, забравят голяма част от описаните по-долу предизвикателства, фокусирайки се само върху някои от тях, които в момента ги вълнуват, или за които имат някакво предварително решение. Истината е, че всяко едно от тях има способността да убие вашия бизнес, така че всяко едно от тях трябва да бъде разгледано достатъчно задълбочено и внимателно и за всяко трябва да имате план как да се справите с него. В противен случай, бизнес проектът ви рискува да загине.

Ето ги и 8-те предизвикателства пред иновациите:
  1. Намиране на идея. Това, разбира се, е най-лесното предизвикателство. Идеи има навсякъде. Животът е шарен и многообразен. накъдето и да се вгледате ще видите много несъвършенства и проблеми, които чакат вие да ги разрешите. Ако нямате идеи, значи нямате нищо общо с иновативността, така че направо се откажете от тази работа. Аз лично вярвам, че идеите трябва да бъдат споделяни широко. Идеята, ако е ценна, не може да бъде опазена, а в същото време, ако не бъде реализирана, тя няма особена стойност. Затова, споделяйте идеите си - ако идеята е добра, тя ще донесе полза на всички. Ако не е - ще се намери някой, който да ви посочи недостатъците, така че да я подобрите. При всички положения, споделянето на идеи е най-благодатния начин за развитие на обществото.
  2. Изготвяне на решение. Това е първата сериозна трудност пред иноваторите. Идеята, колкото и велика да е тя, няма особена стойност, ако не бъде реализирана на практика. Най-често (по мое лично наблюдение), основната пречка пред реализирането на една идея, е липсата на воля или чист мързел. Решението може да бъде прототип или само детайлен план, чертеж или документ, но трябва ясно да показва пътя, по който добрата идея може да се материализира.
  3. Намиране на финансиране. Това е първата пречка, която наистина може да събори вашия план. Дори и с най-добрия прототип, за да започнете истински бизнес, ви трябва финансиране. Разбира се, ако планът ви е мащабен, ще ви трябват сериозни инвестиции, които можете да си набавите или от банка, или от бизнес инвеститор. Но има и много случаи, в които това, което ви трябва не се изразява само в пари, а в нещо, което можете да получите от най-близките си - помещение, където да работите, пък било то гараж или мазе, отмяна от домашните задължения, за да имате повече време и спокойствие за концентрация върху вашия продукт, и най-вече доверие и морална подкрепа, които да ви дават сили да продължите напред.
  4. Репродукция. Изготвянето на прототип не е достатъчно, за да тръгне един бизнес. В много случаи е необходимо да имате механизъм (включващ планиране, организация и финансиране) за мултиплициране на така изобретения продукт. В дейности като разработката на софтуер, много хора смятат, че могат да пропуснат тази точка, защото софтуера е едно от малкото неща, които се размножават на практика безплатно и почти без никакви усилия. Това е така, но размножаването на един софтуерен продукт винаги е свързано и с неговата поддръжка и обслужване на клиентите, налагащи създаването на една съвсем отделна и обособена дейност, която трябва да бъде включена в първоначалния план.
  5. Намиране на клиент. В днешният свят на изобилие от продукти и услуги и на шумни реклами, заливащи ни отвсякъде, все по-трудно става да намериш своя клиент и да го убедиш да купи твоята стока, отколкото самото й производство. Много колеги, особено в областта на софтуера, смятат, че да напишеш една програма е голямо постижение и че това ще им донесе богатство и престиж. Да, разработката на качествен софтуер не е проста работа и изисква знания и опит, които не всеки притежава, но ако той не може да стигне до своите потребители, ако клиентът не е убеден, че точно това приложение ще реши неговите проблеми и не поиска да си го купи, дори и най-добрият продукт може да стане само един от поредните уроци от учебника по история на информационните технологии.
  6. Побеждаване на конкуренцията. Да, идеите не могат да бъдат заключени зад решетки, но трябва да знаете, че не само вие имате волята, знанията и решимостта да превърнете дадена идея в реалност. Конкуренцията не спи и за всяко нещо, което сте изобретили и сте тръгнали да произвеждате, ще се намери някой друг, който може да го произведе по-бързо, по-качествено или по-евтино. Конкуренцията е навсякъде и във всяка своя крачка трябва да се съобразявате с нея. Англичаните казват: Ако не можеш да ги победиш, съюзи се с тях. Понякога това е правилната стратегия за справяне с конкуренцията. Пътищата са различни, важното е да не губите бдителност.
  7. Да уцелиш точния момент. Това, според Скот, е на практика единственият фактор извън нашето влияние. Това е, което ние наричаме късмет или да бъдеш на правилното място в подходящия момент. Много често изборът на неподходящо време за реализиране на една идея може да убие вярата и волята на нейния автор. Единственото правилно поведение в такъв момент, е упоритостта. Ако сега не сме успели, ще успеем следващия път. Ако днес моментът е бил неподходящ и сме останали неразбрани, утре ще бъде подходящ и ще постигнем мечтаното богатство. Вярата и упоритостта са ключовете към успеха.
  8. Поддържане на огъня. Добре - измислили сме нещо гениално, успели сме да го реализираме като продукт и даже сме му намерили пазар и сме почнали успешно да го продаваме на щастливите си клиенти. А после? Докога нашият продукт ще се продава успешно и ще предизвиква интереса на клиентите? Създаването на един продукт не е бизнес. Бизнесът продължава дълго и храни фирмата и всичките й служители. Можем ли да го направим с този наш продукт? Може би трябва да помислим за неговото развитие и подобряване? Или пък за изцяло нов продукт? Тук иновативното мислене отново трябва да ни се притече на помощ и може би трябва да помислим за повтаряне на цикъла. Хубавото е, че вече сме натрупали опит. Лошото е, че ако не направим следващата стъпка добрата ни иновация може тихо да угасне като свещ.
Това са неща, които могат да ни служат като жалони по пътя ни към успешен бизнес. Признавам си, че аз в своите планове съм пропускал някои от тях. Добре е всеки предприемач и иноватор често да си ги припомня, за да не ги изпуска от поглед. Да мисли над тези предизвикателства и да търси решение на всяко едно от тях, за да не се превърнат в препъни-камъните, които да обърнат колата на неговия бизнес.

10 януари 2008

Банка ДСК и опашките

Днес в блога си The Man on the Silver Mountain публикувах една статия, озаглавена Банка ДСК - реален социализъм в действие. Разказът е доста саркастичен, но наистина след 18 години на преход (реформа, демокрация, капитализъм) да се сблъскаш с подобен феномен е признак на истинска закостенялост в мисленето. Не страшно това, че се получават опашки понякога. Страшното е, че в Банка ДСК опашките са постоянни и не само това, но явно ръководството им ги приема за нещо нормално и вместо да се опитат да ги предотвратят, те създават информационна система за обслужване на опашката! Очевидно мениджмънта на банката смята, че опашките ще бъдат тяхната запазена марка.

Прочетете статията. Сигурен съм, че ще ви накара да се замислите.

07 януари 2008

Бизнес идеи, очакващи своя предприемач

Като открия някакъв интересен материал в Мрежата, но не съм в подходящото настроение или нямам време за него точно в този момент, го запазвам като непрочетен в Google Reader-a си и го замразявам за по-добри времена. Днес се оказа точно ден, в който се захванах да разглеждам стари материали и открих един интересен пост на Памела Слим, наречен 5 бизнес идеи, очакващи своя предприемач, в който тя предлага 5 идеи за нови услуги, които не са особено развити в момента в Щатите, а съществува пазарна необходимост от тях.

Някои са типично американски, свързани с тяхната данъчна и осигурителна системи, но две от идеите ми допаднаха много, понеже и аз самият малко или много съм свързан с това, което тя предлага. Затова, ще ги публикувам и коментирам тук, а ако някой се интересува от още, нека да прочете оригиналния пост.

Маркетинг експерт за интровертни софтуерни разработчици.

Всеизвестен факт е, че повечето софтуерни специалисти са интроверти. (А може би е мит?) Друг всеизвестен факт е, че много от тях разработват интересни и полезни програмки, но нямат никакъв опит в маркетирането и продаването на своите творения. В Щатите, а и у нас, става популярен терминът Micro ISV (Independent Software Vendor) - микро софтуерен производител - малки компании от един до 3-4 разработчици, произвеждащи малък и евтин, но полезен за много хора софтуер. Такива компании успяват да генерират много успешни продукти и да се самоиздържат до момента, в който надраснат размерите на понятието микро или просто бъдат погълнати от някоя голяма компания.

Така или иначе, масовите маркетинг специалисти не могат да помогнат особено в този бизнес поради непознаване на техническата специфика на софтуера като продукт. Самите програмисти трудно се обучават на маркетинг поради затворения си характер, така че нишата, която се отваря е за хора, които хем са специалисти по маркетинг, хем са достатъчно на "ти" с технологиите, за да могат да бъдат успешни в маркетинга и продажбата на софтуерни продукти.

Графичен дизайнер на блогове за технически неуки хора.

Блоговете наистина постигнаха голям растеж и авторитет през последната година, дори и в България. Все повече хора се обръщат към тази форма на общуване със себе си и със света. Факт е, обаче, че инсталирането и подкарването на един блог от човек, който няма технически познания, е доста труден процес. Особено пък, ако искаш да изглеждаш малко по-професионално - да имаш уникален дизайн (тема), да имаш рекламни карета, да следиш статистики, да имаш форма за контакт, даунлоуд или поръчки и всякакви други екстри. Това е още по-трудно, ако си решил да ползваш собствен хостинг и трябва да ъплоудваш файлове по ftp протокол, а ти само един поет, който иска да изложи лиричните си творения пред света.

Къде може да насочи дейността си подобен бизнес? Освен в консултации или директно извършване на услуги по инсталиране на блог софтуер, подобна фирма може да разработва индивидуални теми, widgets, plug-ins, да кирилизира съществуващи такива и да предлага някои специфични функционалности, като електронно разплащане, например.

Звучи интересно - аз даже се ентусиазирах. А вие какво ще кажете? Мислите ли, че това са добри ниши? Има ли други заинтересувани? Давайте, очаквам вашите коментари - даже съм махнал модерирането отново :-)

PM Stories - нов блог за разработка на софтуер и управление на проекти

Още в самото начало, когато започнах да пиша в този блог, имах намерението да пиша основно по темата за разработка на софтуер и управление на проекти, тъй като с това съм се занимавал основно през последните 20-ина години и мисля, че разбирам доста от тази професия. Впоследствие се оказа, че има и други теми, които ме вълнуват мен като блогър, а и моите читатели, и затова реших, че темата за software engineering и project management си заслужава свое собствено място, където да се концентрира интереса на програмисткото братство, и където (надявам се) да се включат повече хора в дискусиите, а и като автори.

Така с началото на Новата година се роди и блогът PM Stories, в който съм прехвърлил голяма част от статиите от този блог, които са посветени на софтуера и проектите. Той си има и версия на английски език, но не всички постове са еднакви. Постовете на английски език третират теми, които засягат професията на софтуерния разработчик и на проджект мениджъра в по-общ смисъл и биха били интересни за читатели от целия свят. Постовете на български език са свързани с теми от нашата действителност, които са по-важни за нас, отколкото за чужденците. Надявам се, че тези от вас, които могат да четат на английски, ще намерят интересни неща и в английската версия на блога.

Ще се радвам, ако сред вас има желаещи да станат автори в този блог. Вярвам, че по този начин ще успеем да направим този блог истински полезен източник на информация в областта на софтуерното производство и управлението на проекти.

Блогът Спри и помисли! си остава моя личен блог, посветен на бизнеса, предприемачеството, националната ни култура и народопсихология, интернет маркетинга и блогването. Надявам се, че с отделянето на темата за software project management и двата блога ще постигнат по-добро тематично фокусиране и ще продължат да ви бъдат полезни.

03 януари 2008

Един приятел стана бизнесмен, значи мога и аз

Дали да стана бизнесмен и да започна да печеля много пари? Този въпрос сигурно си го задават мнозина. Аз също съм умувал над него в продължение на години без да мога да дам сигурен отговор.

Преди близо 14 години създадох първата си фирма и оттогава познавам и положителните, и отрицателните страни на това да управляваш собствен бизнес. За съжаление, този експеримент не просъществува дълго и в един момент бях изправен пред дилемата дали да продължа с нова фирма или да се присъединя към армията от наемни работници. Може би тогава не ми достигна смелост, но избрах второто. Трябваше да мине едно цяло десетилетие преди отново да събера кураж и да се запитам дали мога да поема риска на собствения бизнес.

На пазара има страшно много книги, предимно американски, които ни казват: Вземи живота си в ръце! Създай собствен бизнес и ще забогатееш! Такива книги имат и положително, и отрицателно влияние. От една страна успяват да вдъхнат кураж и самоувереност у хора, които имат потенциала да бъдат бизнесмени, събуждат предприемаческия дух в тях и действат като мощен мотиватор на тяхната бизнес-кариера. От друга страна, обаче, те внушават на своите читатели, че едва ли не всеки може да стане бизнесмен - нещо, което е твърде далеч от истината. Днес сигурно над 90% от хората са наемни работници и ако всички се превърнат в бизнесмени, сигурно ще изпаднем в някакво ново утопично общество.

Поради това, за мен беше много интересно да открия серията от статии на Раджеш Сети Спорни причини да станеш предприемач, в която той коментира мисловни нагласи, които мотивират някои хора да станат предприемачи, но които биха ни вкарали в голям риск за нашия бизнес, ако не са обмислени достатъчно добре.

Първата статия от серията има точно това заглавие - Един приятел го направи, значи мога и аз. Това е опасна мисъл, защото когато гледаме отстрани на работата на наши близки и познати, всичко ни изглежда значително по-лесно, отколкото е в действителност. Истината е, че има много "невидими" фактори, които оказват огромно влияние върху успеха на един бизнес и сляпото копиране без да ги имаме предвид, може да се окаже пагубно за нас.

Някои от тези фактори са:
  • Име и авторитет
  • Мрежа от контакти (връзки по нашенски)
  • Професионални знания и опит
  • Финансови възможности
  • Морална подкрепа от семейството и приятели
  • Самоувереност
Преди да се втурнете по пътя на самостоятелния бизнес, увлечени от успеха на ваш познат, сравнете тези фактори и помислете дали имате същите възможности като него. Може да откриете ваши собствени преимущества и това е чудесно - така със сигурност ще увеличите шансовете си за успех. Важното е да не следвате сляпо примера на другите, защото възможностите на всички хора са различни.