31 януари 2014

Какво правиш на влака?

големите компании като влак

Вчера във Фейсбук попаднах на една интересна мисъл от Джон Пол Гети - големия петролен магнат от началото на 20 век:
„Да работиш за голяма компания е като да се качиш на влак. Ти ли пътуваш с 60 мили в час или влакът се движи с 60 мили в час, а ти си седнал неподвижно?”

В първия момент просто ми хареса сравнението, а след като се позамислих малко, се запитах: А какво е искал да каже авторът с това? Това сравнение какво внушение има - положително или отрицателно? Какво всъщност означава "да се качиш на влак"?

Като човек, който в голяма част от живота си се е занимавал с управление на проекти, първото нещо, което ми дойде наум, е въпросът "Защо?". Защо си се качил на влака? С каква цел?

В крайна сметка всичко зависи от целта. Важният въпрос тук е:

Имаш ли ясна цел и спомняш ли си коя е тя?


Възможно е да искаш да изкачиш върха на планината (алегория на създаването на собствен бизнес, собствен път), но това е твърде уморително за теб и за по-удобно си се качил на влака. Тогава ще стигнеш ли някога там, за където си се запътил?

Очевидно е, че не. Значи качването на бързия влак е грешка, т.е. работата в голяма компания не е за теб, ако твоят път е по трънливите планински пътеки на предприемачеството.

Възможно е твоята цел да бъде да отидеш от точка А до точка Б. Ако това разстояние е голямо, например от София до Париж, да тръгнеш пеша би било неразумно, тъй като ще загубиш много време. Да се качиш на влака е мъдро решение, за да използваш силата и скоростта му да те закара там, където искаш да стигнеш. Тук е важно да си наясно, че там където е твоята цел, има гара и че влакът ще те закара точно там, а не другаде.

Какво означава това? Означава, че можеш да използваш ресурсите и потенциала на голямата компания, за да изградиш себе си като професионалист, да овладееш специални умения, да опознаеш индустрията и настроенията на пазара, да се запознаеш с проблемите и изискванията на клиентите.

Внимание! Много е важно да не се успиш по време на пътуването и да пропуснеш своята гара. Има много хора, които се унасят от кроткото тракане на влака и така си остават в него цял живот. Даже в един момент забравят на гоя гара са искали да слязат и си остават вечно в пътуващия влак, полузадремали като в някакъв транс. Такива хора просто са забравили своите цели и мечти и прекарват живота си в безкрайно пътуване.


19 януари 2014

Постепенно и после изведнъж

Сет Годин
Това е пост на Сет Годин от неговия блог. Той изразява нещо, в което вярвам и което мисля, че е отразява вярно какво реално се случва в света на хората, въпреки че ние не го забелязваме. Понякога, когато не виждам резултата от своите усилия, имам нужда да си го припомня, за да се мотивирам да продължа да действам и да наблюдавам внимателно какво става около мен.

Постепенно и после изведнъж

Това е начинът, по който умират компании, загиват марки и, в един по-радостен аспект, как се градят кариери.

Постепенно, защото всеки ден пропускаме възможности, стойността, която даваме, намалява с малки частици, а клиентите постепенно губят своето очарование от нас. Ние не го забелязваме, защото изкарваме добра печалба, нали? Печалбата покрива много грехове. Разбира се, един ден, след като основите са напълно изгнили и няма какво да ни подпира, рухва и печалбата. Изведнъж, ама съвсем изведнъж всичко се сгромолясва.

Но то не се е случило внезапно - вие го забелязвате в този момент.

В обратната посока принципът работи по същия начин. Печелим доверие, доставяме стойност на клиента, научаваме нови идеи. Ден след ден ставаме все по-добри и изграждаме активи, но все още не виждаме това да ни се отплаща. Докато един ден, изведнъж, ама съвсем внезапно се превръщаме в звезди с 10-годишен опит.

Така стават нещата, но ние твърде често правим грешката да се фокусираме върху частта, която се случва "изведнъж". Медиите пишат за това, което става "внезапно", ние забелязваме "внезапното" и говорим за "внезапното".

Това не означава, че онова, което става постепенно, не е важно. Всъщност това е единствената част, в която действително правим нещо и на която дължим своя успех.


Ако харесвате моите статии, ако моите идеи ви се струват интересни, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS feed или по имейл.