Спри и помисли!: 2008

21 декември 2008

Два начина да приемете отказ

Човек се сблъсква с откази навсякъде. Случва се на всекиго. Независимо дали в работата или в любовта, дали кандидатствате някъде като фирма или индивидуално.

Аз самият, като проектен мениджър в различни фирми съм кандидатствал в множество конкурси за разработка на софтуер и в една голяма част от тях предложението на моята фирма е било отхвърлено. Лично пък съм кандидатствал за работа в доста фирми и също на много места ми е било отказвано назначаване.

Точно поради това, като попаднах на този пост на Seth Godin, го приех много лично. Първо, защото често съм попадал в ситуация на отказ и второ, защото осъзнах, че и аз реагирам по традиционния начин. Сет предлага и един друг подход и за да ни помогне да преценим за себе си кой е по-добрият, ни задава няколко помощни (неудобни) въпроса.

Препечатвам целия му пост на български и искам да ви попитам: вие как реагирате, когато ви откажат?

Вие можете да се свържете с организацията, която ви е отхвърлила, и да им обясните, че са направили ужасна грешка, погрешен фатален избор. Можете да посочите недостатъците на доставчика, който са избрали, привеждайки примери и доказателства. Бихте могли дори да отправите критика към начина на провеждане на конкурса и да се опитате да ги научите как да правят по-добри избори в бъдеще. Накрая бихте могли даже да си позволите да оспорите честността на комисията, вземаща решенията, и да им покажете как един по-открит и справедлив процес би посочил вас за фаворит и в същото време би помогнал на организацията да взема по-добри решения.

Или

Вие бихте могли да бъдете по-любезни отколкото ако бяхте спечелили конкурса. Можете да изпратите благодарствено писмо за времето, което са инвестирали. Можете да похвалите избрания вместо вас доставчик и да поздравите купувача, че "са най-правилния избор за организацията според поставените критерии". Това няма да означава, че критериите са били правилни, но поне няма да атакувате директно човека, направил избора, че е импулсивен лунатик. Можете дори да подчертаете какво сте научили от този процес и какво смятате да промените във вашия подход за в бъдеще. И най-важното - ясно да декларирате, че не сте дошли само за този конкурс, а сте в бизнеса за постоянно, така че ако отново имат нужда от вас - вие сте насреща.

Два прости въпроса:

Кой от двата подхода би ви помогнал да ви повикат отново за друг проект или за същия, ако избраният доставчик се провали?
Кой от тях би спомогнал за разпространението на мълвата за вашите услуги и в същото време би подобрил самочувствието на хората във вашата организация?

Аз мисля, че не е много трудно да се отгатне. Защо тогава първият подход е толкова разпространен?

Ще се радвам да споделите и вашето мнение по тези въпроси.

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS feed или по имейл.

18 декември 2008

Как трябва да се държи един шеф

Един прекрасен пост на Nathalie от Блога на една жена, в който тя споделя 7 грешки, които шефовете не бива да допускат и дава съответно 7 съвета как трябва да се държи един шеф, за да бъде успешен.

Ето ги съветите:

Един Шеф трябва да има житейски опит.
Един Шеф трябва да слуша внимателно.
Един Шеф трябва да има позиция за нещата.
Един Шеф трябва да знае какво иска.
Един Шеф трябва да знае къде е границата.
Един Шеф трябва да бъде позитивен човек.
Един Шеф трябва да е точен във всичко.

Грешките прочетете в Блога на една жена.

15 декември 2008

Beyond code - Как да отличим себе си в 9 прости стъпки

Beyond Code е книга, написана от Rajesh Setty, която трудно може да бъде описана с две думи. Това е книга за личностно усъвършенстване, за предприемачество и бизнес, за управление на проекти и компютърно програмиране дори. Това е книга, в която аз открих себе си, а мисля, че и всеки от нас би намерил нещо лично за себе си вътре.

Животът е серия от проекти, казва Раджеш, и би било чудесно, ако всичките ни проекти профучаваха успешно покрай нас и ние успявахме да надминем очакванията на всички заинтересовани. За съжаление, в повечето случаи не е така.

Проектите ни или закъсняват, или струват повече, или и двете. Върху нас се оказва постоянен натиск - отвътре и отвън - да даваме повече, да работим по-добре и по-ефективно. Този натиск вкарва мнозина от нас в капана да работим по-усилено за усвояването на това, което наричам "краткосрочни умения", т. е. да станем експерти в знания и умения, които са търсени на пазара, само за да разберем по-късно, че стойността на тези умения бързо се изпарява. Тъжното е, че когато го осъзнаем, вече сме попаднали в капана.

Представете си този цикъл да се повтори няколко пъти в живота ви. Добавете семейство, деца, мини кризи, безкрайни съвещания, командировки, отпуски и т. н. Ако нещо не ни събуди от този кошмар, в един момент ставаме на 40 и започваме да се чудим какво точно се случи с нашия живот, та не го усетихме как отмина. Тогава започваме да търсим някого, когото да обвиним за това, в което сме превърнали себе си и собствения си живот.

Книгата е истински философски трактат и в същото време е написана просто и разбираемо, а 9-те правила, които Раджеш ни дава за да направим живота си по-смислен, са колкото лесни, толкова и трудни за постигане. Лесни, защото не изискват никаква външна помощ и всеки човек сам разполага със силата да ги спазва. Трудни, защото трябва да погледнем в себе си, да преборим предразсъдъците и навиците си, да признаем и да приемем грешките си, и едва тогава да започнем да променяме живота си към по-добро.

Най-хубавото е, че книгата вече се разпространява безплатно в електронен вариант и можете да си я свалите безпроблемно в PDF формат от нейния официален сайт. Книгата е само 145 страници и четенето й не би отнело много от вашето време, а ползата от нея е безмерна.

Раджеш има и още една ценна публикация - манифестът 25 начина да отличиш себе си. За тези, които предпочитат по-кратките форми (в стил блог) е тази малка електронна книга, която можете да си свалите от сайта ChangeThis.

08 декември 2008

Може ли да се мотивира с пари?

Още един поглед върху причините за световната финансова криза

Съвременният бизнес се опитва да гради мотивация върху човешката алчност, твърди John Fletcher в блога Slow Leadership. Това става, като на хората им се дават финансови поощрения, за да си вършат работата. Този, подход, обаче, си има и своите негативни ефекти, твърди авторът.

Дайте на някого стимул да бъде глупав и той ще бъде глупав. Дайте му изключително голям стимул да бъде глупав, като например да вземе на заем сума 30 пъти по-голяма от капитала на банката му и да спекулира с нея - и той ще бъде изключително глупав.

Статията предлага още един анализ на неспособността на парите да бъдат истински мотиватор и в резултат да се стигне до сериозни катаклизми, като сегашната финансова криза. Едно много поучително четиво, което горещо ви препоръчвам.

05 декември 2008

Мъдри съвети за мениджъри

Продължавам серията "Мъдри мисли" с още няколко интересни цитата, които попаднаха в моето полезрение и веднага ме озариха със своята мъдрост. Някои може и да не съгласят с тях, но поне си заслужават да се замислим над тях.

"Вярвам, че мениджмънтът е като да държиш гълъб в ръцете си. Ако го стискаш твърде силно, ще го убиеш, но ако го държиш твърде хлабаво, ще го изпуснеш."
Tommy Lasorda, треньор на Los Angles Dodgers

Този цитат го открих благодарение на Bob Sutton. Разбира се, истинско изкуство е да умееш да намериш точно онзи баланс, който да ти позволи да държиш гълъба, т.е. контрол над работата, без да го задушаваш. И това само малцина успяват да го постигнат. Все пак, важното е да мислиш за това, да се наблюдаваш и ако откриеш сериозни отклонения от този баланс, да потърсиш начин да го възстановиш.

“Нищо не може да замени добре подбраните, искрени и казани навреме и на място, думи на похвала. Те са напълно безплатни, а струват цяло състояние.”
Sam Walton

Благодарности на Phil Gerbishack от блога Slacker Manager за този цитат. Мисля, че наистина е жалко, как пропускаме изключително много шансове да благодарим и да похвалим хората, с които работим, за добре свършената работа, за точно взетите решения и за постигнатия успех. Признанието на успеха на другите не ни прави слаби, а напротив - печели ни уважението, доверието и лоялността на хората от нашия екип.

"Понякога е по-добре да си уважаван, макар и нехаресван, отколкото харесван, но неуважаван."
Nina Simosko

Това нейно прозрение намерих в една нейна статия в блога Slow Leadership, където тя отстоява тезата, че честността и откритостта са най-силните инструменти, с които един мениджър може да спечели доверието на своя екип и да го мотивира да работи по-усилено за постигане на крайния успех.

Аз вярвам в полезността на тези съвети и се опитвам да действам според тях. Понякога ги забравям, понякога просто не успявам да ги следвам. Важното е, че мога да си ги припомням от време на време и да се опитвам да коригирам курса си. Надявам се да ви бъдат полезни и на вас.

04 декември 2008

Мениджмънтът като градинарство

Микромениджмънтът е един от особено вредните и непродуктивни подходи при управлението на хора. За съжаление, се практикува почти навсякъде. Причините да се прилага са различни, но най-често това е липсата на доверие в екипа. Страхът, че служителят няма да изпълни задачата по начина, по който очакваме, ни кара да му "висим постоянно на главата" и да следим всяко негово движение, за да сме сигурни, че няма да сгреши.

Carmine Coyote от блога Slow Leadership разказва за своя баща - майстор-градинар - и за неговите съвети по поддържане на добра градина, които идеално пасват и в областта на мениджмънта. Тайната на успешната градина е проста, казва той.

Трябва само почвата да е добра, растенията да се посадят в точния момент и да се разчистят плевелите. Оттам нататък оставяш растенията да си растат сами.

“Зарежи ги за малко”, обичаше да казва баща ми, споделя Carmine. “Не им се пречкай. Растенията избуяват, когато ги поизоставиш.”

Същото може да се приложи успешно и при управлението на хора. Осигурете им подходящите условия - ресурсите, знанията, ясна цел и правото да вземат решения. Поставете им задачата в точния момент, т.е. когато са готови да поемат предизвикателството, и ги оставете да се справят сами.

Вашата работа е да разчиствате плевелите - да предпазвате екипа си от външни намеси и ненужни изисквания. Съкратете безполезните събрания и изрежете безцелните отчети. Бъдете безкомпромисни. Разчистете място за вашия екип да расте и да се развива.

Покажете им, че им имате доверие, че вярвате в техните способности и в тяхната отдаденост. Това дава невероятни резултати. Хората са като растенията - когато са са леко изоставени, виреят по-добре.

30 ноември 2008

The Art of Bootstrapping

или Изкуството да стартираш бизнес със собствени средства

Така е озаглавена една изключително важна статия на Гай Кавазаки, която е част от култовата му книга The Art of the Start, а доколкото разбрах, тези мъдри съвети са публикувани отново и в най-новата му книга Reality Check.

Самият термин Bootstrapping, казва той, произлиза от легендата за барон Мюнхаузен, който успял да се извади от едно блато, ведно с коня си, издърпвайки се за косата. В голяма степен това е и задачата на начинаещите предприемачи.

Кои са най-важните неща, които не бива да изпускаме от поглед? Ето какво ни предлага Гай (свободен превод със съкращения):

Фокусирайте се върху паричните потоци а не върху печалбата. На теория печалбата е ключът към оцеляването. Ако можехте да си плащате сметките с теории, това би било чудесно. В реалния живот плащате сметките с пари, затова се фокусирайте върху паричните потоци. Ако смятате да започнете бизнес със собствени средства, трябва да започнете такъв, който изисква минимални начални инвестиции, кратки цикли на продажба, кратки срокове за получаване на плащанията от клиентите и дълги срокове за плащане на доставчици. Избягвайте големите проекти, които ще отнемат година, докато им приберете парите. За бутстрапъра парите са не само цар, ами и царица, и принц.
Направете оценките си отдолу нагоре. Много предприемачи започват да правят прогнози отгоре надолу. Например: има 150 милиона коли в Америка. Със сигурност можем да спечелим поне 1% от собствениците на коли да си купят нашата сателитна радио система. Това прави милион и половина продадени системи за първата година. Прогнозата отдолу нагоре върви по следния начин: Можем да отворим 10 сервиза за инсталации през първата година. Средно, всеки може да инсталира по 10 системи на ден, така че за първата година можем да продадем 10 сервиза x 10 системи x 240 дни = 24 000 сателитни радио системи. Това е доста по-различно от 1.5 милиона, които получихме по метода отгоре надолу. Познайте кое е по-вероятно да стане?
Продай, после тествай. Перфектното е враг на достатъчно доброто. когато вашият продукт или услуга са достатъчно добри - изкарайте ги на пазара, защото парите ще започнат да идват, когато започнете да продавате. Ясно е, че в този случай залагате репутацията си срещу кеш, така че не бива да предлагате боклук. Но не можете да си позволите да чакате, докато постигнете пълна перфектност.
Забравете за "доказания" екип. Наемайте млади, евтини и надъхани хора. Едва след като постигнете значителен паричен поток, можете да си позволите да наемате опитни специалисти. Дотогава наемайте тези, които можете да си позволите и ги превърнете в отличници.
Започнете с услуги. Да предположим, че категорично искате да бъдете софтуерна компания: хората свалят вашия продукт от сайта и след това ви плащат. Това е хубав и чист бизнес с доказан бизнес модел. Само че, докато довършите вашия продукт, можете да предлагате консултантски услуги, свързани с разработвания софтуер. Това има две предимства: незабавни приходи и истинско тестване на вашия софтуер при клиента. След като продуктът е готов и изтестван, превключете вълната и станете отново продуктова компания.
Фокусирайте се върху функцията, а не върху формата. Функцията е извършване на изчисление, превозване от т. А до т. Б или познаването на часа. Те не изискват особено скъпа форма. Предназначението на един стол е да ви поддържа задника. Не е необходимо да бъде експонат от Музея на модерното изкуство. Проектирайте велики неща, но си купувайте евтини.
Изберете само няколко битки. Не се опитвайте да воювате по всички фронтове, защото не можете да си го позволите. Ако създавате сайт с ценно съдържание, базиран на рекламен модел, не мисля, че трябва сами да си напишете софтуера за обслужване на рекламите.
Използвайте по-малко хора. Много предприемачи се запасяват с хора, в случай, че бизнесът се разрасне. По-големият проблем е какво ще ги правите, ако не успеете да постигнете планираните приходи?
Отидете директно при клиента. Оптималния брой усти (или ръце) между бутстрапъра и клиента е нула. Добре, че Господ е измислил електронната търговия, така че да можете да продавате директно на клиента и да постигнете висока печалба. Освен това, така ще научите и повече за реалните нужди на вашите клиенти. Създайте първо търсенето на вашия продукт, а дистрибуцията му след това е лесна работа.
Насочете се срещу лидера. Предполагам, че нямате достатъчно пари, за да обясните вашата история от самото начало. затова не се и опитвайте. Вместо това се позиционирайте срещу водещия на пазара. Toyota създаде марката Lexus като ги представи като добри като Mercedes, но на половин цена. Трябваше ли да се обяснява какво значи "добър като Mercedes"?

Прочетете и оригиналната статия - стилът на Гай е много увлекателен, а и примерите му са много интересни. Сигурен съм, че за някои тези съвети ще бъдат полезни. Други ще ги отрекат като неприложими в нашите условия. Ще се радвам да видя вашите коментари.

Не забравяйте, че това са съвети за самото начало на бизнеса. Една година след като вашата фирма вече оперира на пазара, някои от тези правила вече няма да са валидни. Тайната на успеха е да можеш да прецениш кога една стратегия вече не ти върши работа и да я замениш с по-добра.

27 ноември 2008

Спри и помисли! с наградата Kreativ Blogger

Вълната от раздаване на наградата Kreativ Blogger стигна и до мен. При това бях "удостоен" с това звание от две места - от Миглен (Miglen.com) и от Радислав (Писалка.нет). Интересното е, че и двамата са посочили точно този блог от всичките, които списвам, да получи тази награда.

Няма как да не призная, че съм благодарен за този жест. Не знам дали наистина съм креативен, но откак съм излязъл открито в мрежата, се опитвам да бъда полезен. Надявам се да съм успял поне малко и единственото, което мога да обещая, е, че няма да се предам лесно и ще продължавам да пиша по теми, които смятам за важни, и да споделям мисли и идеи с цел да създадем едно ново и по-успешно общество.

Наградата върви с два ангажимента: (1) да споделя 6 неща, които ме правят щастлив и (2) да обявя 6 блога, които според мен заслужават званието "креативен блогър". Изпълнявам си задължението и ето моя отговор:

6 неща, които ме правят щастлив:

Разговорите с жена ми. Тя е моят най-добър приятел и човекът, който ме разбира най-добре.
Семейните разходки с децата в парка. Това ме зарежда с любов и божествена енергия.
Писането в блоговете ми. Разбрах, че съм имал остра нужда да общувам със света и да споделям мислите и идеите си. Блогването е една от формите на моята себереализация.
Слушането на любимата ми музика. Хубавата музика ме вдъхновява и зарежда с нови сили. Тя никога не е просто фонов шум, а нещо, на което отдавам цялото си сърце и душа.
Раждането на нова идея. Това грабва изведнъж цялото ми внимание и ангажира всичките ми мисли. Обмислянето на една нова идея е уникална възможност за развихряне на креативното и аналитичното ми мислене. А мисленето е моята истинска стихия. И ме прави щастлив.
Добрите думи от клиенти. Когато разбера, че моят труд не е отишъл напразно, че продуктът или услугата, която съм предложил, са били наистина полезни за клиента и са му помогнали да направи живота си по-лесен и по-успешен, това носи истинско удовлетворение от работата и дава смисъл на това, което правим.

Кои са шестимата блогъри, които искам да удостоя с наградата Kreativ Blogger?

На първо място Тодор Христов от Нова визия. За мен той е първият и най-авторитетен професионален блогър в България. Това, което той е постигнал в тази област, за мен е все още мечта и път, по който се стремя да вървя. Нова визия е блог, който съществува, за да бъде полезен на своите читатели и това е кауза, заради която си струва да се работи.
Ники Горчилов и неговия блог Струва си! Ники е не само генератор на идеи, а и вдъхновител за много хора в интернет бизнеса. Блогът Струва си! е едно от малкото места в българския интернет, където се говори положително и се представя нещо наистина добро. А ние днес имаме нужда точно от това - да видим примери за добри стоки, добро отношение, добър бизнес.
Петър Стойков - Longanlon и блога Како Сийке, не съм от тях! Петър притежава невероятното умение да разглежда популярни теми и събития под странен ъгъл и да провокира разпалени дискусии сред коментаторите в своя блог, което му носи огромна популярност. Възхищавам се на неговата изобретателност и на издържливостта му на хейтърските атаки.
Тихомир Димитров и неговия писателски блог. Тишо притежава неизчерпаем заряд от идеи и умението да ги представи обвити в прекрасни думи. В днешния свят на динамични комуникации, умението да боравим със словото става все по-ценно, макар и много хора да не го осъзнават. Тишо го владее в много висока степен и това в комбинация с богато въображение и остър ум водят до успешната формула за един блогър.
Лидия Стайкова - Lyd и Полетът на костенурката. Lyd е жена, която постоянно търси себе си и задава въпроси към всички. В своето търсене, обаче, тя открива хиляди важни неща, които споделя както със своите ученици, така и със своите читатели и това ги прави истински богати. Ние, нейните читатели, можем само да й бъдем благодарни за това.
Димитър Николов от Креативен.ком. Креативността при Митко е символ, цел и смисъл на блогването. Неговият блог е източник на интересни и нестандартни идеи и на множество полезни съвети в бизнеса, маркетинга и дизайна. Неговата мисия е (изненада!) да бъде максимално полезен за своите читатели и до момента я постига успешно.

Благодаря на колегите за удостояването ми с наградата Kreativ Blogger и се надявам креативните блогъри в България да стават все повече, за да можем като читатели да се радваме на стойностно съдържание в интернет.

23 ноември 2008

Бързо, качествено или евтино? Изберете две

В блога Freelance Switch излезе статия, посветена на ценообразуването при freelance проектите, в която се коментира тезата, че не е възможно да произведете продукт, целейки се едновременно в трите критерия - бързо, качествено и евтино. За доста от нас това е съвсем очевидно, но все още има твърде много други, които очакват да получат точно това.

Темата за комбинирането на бързото, качественото и евтиното е важна не само за фрийлансърите, а и за всички производители, доставчици на услуги и клиенти. За да получим това, което искаме, трябва да направим разумния компромис между тези критерии и да изберем тези два от тях, които за на имат най-висок приоритет, а другия да го жертваме.

Така например, ако искаме да получим нещо бързо и качествено, ще трябва да заплатим висока цена. Производителят ще трябва да ангажира повече ресурси, за да ускори процеса и в същото време да не допусне занижаване на качеството. Освен това, ще трябва да отложи други важни проекти, от което може да си навлече загуби. Всичко това се компенсира с по-високата цена, която той ще иска от нас.

Аналогично стои въпросът ако искаме нещо качествено и евтино. Тогава ще трябва да почакаме повече, защото по-скъпите проекти винаги ще изместват нашия от приоритетите на производителя и той ще може да работи само когато има повече свободно време.

Третият вариант, когато искаме нещо бързо и евтино, няма как да настояваме за качество. Поддържането на качеството изисква средства и време за тестове и проверки. Претендирайки за скорост и ниска цена, просто няма как да получим продукт с високо качество.

Тази "троица" критерии и зависимостите между тях са нещо толкова фундаментално в бизнеса и в същото време често се случва да бъдат пренебрегвани. Изкушавани от примамливи оферти, много мениджъри и фрийлансъри поемат непостижими задачи, обещавайки невъзможната комбинация от "3 в 1" - хем да е качествено, хем да евтино, хем да е бързо. От друга страна, като клиенти отново допускаме същата грешка, отказвайки да направим компромис с който и да е от критериите в търсене на невъзможната идеална комбинация.

Мисля, че това "просто тройно правило" трябва да бъде написано и поставено на видно място пред очите ни, за да ни подсеща винаги, че успехът не идва с инатливото настояване на невъзможни изисквания, а с разумния и взаимно изгоден компромис.

20 ноември 2008

Световната финансова криза и вирусът на некомпетентното управление

Всички пишат за кризата и за това колко страшна е тя и как ще се отрази на цялата икономика. Някои дори започнаха да я използват за оправдание за всичките си управленски грешки. Изразът "световната финансова криза" стана медийна дъвка и започна много да прилича на "световното положение", с което нашите управници си измиваха ръцете преди години.

Carmine Coyote от блога Slow Leadership търси причините за възникването на кризата и смята, че основният фактор за това е липсата на собствено мнение у ръководителите на големите банки и компании.

Мениджърите, заемат своите позиции и получават заплатите си, за да вземат решения, когато са изправени пред рискове. Само че те предпочитат да имитират решенията на другите, водейки се по текущата мода. Те повече се страхуват да не загубят настоящата си позиция, отколкото да разберат смисъла на собствената си работа.

Кармайн предлага едно интересно сравнение с поведението на вирусите. Имитацията, казва той, е вирус, който е завладял твърде много организации и както другите вируси не убива веднага, а предпочита първо да се разпространи сред колкото може повече носители.

В резултат виждаме цели индустрии, където основен принцип на управлението е да гледат какво правят другите и да го копират. Всички си мислят, че така е най-безопасно. Положението изглежда стабилно и удобно, стига никой да не клати лодката. В действителност, рискът се натрупва и в крайна сметка всички потъват заедно.

Защо се появяват епидемиите?

Защото смъртоносните вируси успяват да се разпространят по-бързо, отколкото да убият своя носител. Същата е ситуацията и в икономиката, казва Кармайн - глупавите идеи и откачените рискове се копират толкова бързо, че успяват да се разпространят във всяко кътче на финансовия свят, преди да започнат да убиват своите гостоприемници. Докато всички се усетят, че са заразени със смъртоносен вирус, вече е твърде късно.

Какво е спасението? Мислете със собствените си глави.

Няма гаранция, че ако сами вземате решенията в живота и в работата си, няма да допуснете грешки. Важното е, че тези грешки са си ваши собствени и знаейки защо сте взели едно или друго решение, има голяма вероятност да си вземете поука от грешките си и да се предпазите от тях следващия път.

Това е и моето лично кредо и не случайно заглавието на този блог е "Спри и помисли!". Очакването някой друг да решава важните въпроси в живота ни и да мисли вместо нас, води до големи катастрофи. Ако мислим със собствените си глави и само вземаме важните решения в живота си, ще постигнем смисъл и удовлетворение от него.

24 октомври 2008

Препоръчано четиво: мотивация, работа, продуктивност, иновация, ергономия

Няколко интересни статии, на които попаднах в последно време и които смятам, че ще бъдат полезни и за вас.

Как да преодолеем собствените си ограничения. Крис Гарет ни разкрива, че основните причини за нашите неуспехи, се коренят в самите нас. Бариерите, които сами слагаме пред себе си, са най-сериозната пречка да постигнем това, което желаем. За да ги преборим, той ни предлага своите изключително ценни 29 съвета.

Като продължение на темата за компютърната егономия, ето и една статия от Steve Olson, в която той ни разкрива потенциалните вреди за нашето здраве от продължителната работа с компютър, както и 7 съвета как да предпазим своето и на децата си зрение.

Лео Бабаута има понякога странни, понякога гениални идеи как да направим живота си по-добър. Във всеки случай, неговите съвети винаги са провокативни, а това е моята основна цел - да ви представя неща, над които да се замислите. Преди време той представи своите Нови правила за работа. Сега серията продължава с Новите правила за повишаване на продуктивността. Аз не мога да ви дам съвет кое е правилно и кое - не. Някои от неговите предложения намирам за страхотни, с други не мога да се съглася. Важното е, обаче, всеки да поразмърда малко мозъка си и да прецени за себе си.

Един забавен, но поучителен пост - 8-те правила на Тайлър Дърдън за иновацията. Една малка подсказка за тези, които са гледали филма - Тайлър Дърдън е главният герой във филма Боен клуб (Fight Club), изигран брилянтно от Брад Пит. Тези, които не са го гледали, могат само да съжаляват. Оказва се, че дори един шизофреничен герой има на какво да ни научи за иновацията.

Приятно четене!

21 октомври 2008

Апокрифните закони на мениджмънта

Опит за шега и самоирония, но, както винаги, подобни съчинения съдържат голямо количество истина, открита мъчително и изстрадана от самия живот.

Ако един мениджър стои ниско в служебната йерархия, той знае много за малко на брой неща. Колкото по-нагоре се изкачва в йерархията, толкова по-малко знае, но за все повече неща.
Мениджъри, които не знаят как да измерват онова, което искат, започват да искат само това, което могат да измерят.
Колкото е по-несигурен един мениджър в своята позиция, толкова по-яростно я отстоява.
Колкото повече време един мениджър отделя да се бори, с нещата, които не иска, толкова по-малък е шансът да постигне това, което иска.
Бюрократът е човек, който има властта да казва "не", но не и властта да казва "да".
Четимостта на мениджърския почерк е обратно пропорционална на неговото служебно ниво.
Колкото по-маловажен е един проблем, толкова повече време мениджърите прекарват в обсъждането му.
Колкото е по-важен един проблем, за решаването на който са повикани външни консултанти, толкова по-безполезно и по-скъпо е тяхното решение.
Мениджърите не могат да се поучат от добре свършената работа, а само от грешките си.
Няма никакъв смисъл да питаш клиентите си какво искат, защото те по принцип не знаят какво искат.

Това е част от Малката книга на f-Laws (от flaw: дефект, кусур, издънка) на Russell L. Ackoff и Herbert J. Addison. Те имат и голяма книга, която можете да си купите от някоя онлайн книжарница, а малката книга можете да си свалите безплатно от тук в PDF формат.

19 октомври 2008

Добре забравеното - юли и август 2007: бедност, лидерство и обучение

Един кратък обзор на статии, излезли в този блог преди повече от една година, но които смятам за полезни и стойностни и бих искал отново да да предложа на вашето внимание.

Една голяма част то тях са били посветени на управлението на проекти и впоследствие преместени в блога PM Stories, който създадох специално на тази тема. Там можете да видите и ретроспекцията на най-интересните постове от юли 2007 г., посветени на проджект мениджмънта.

Тук ви предлагам статии, посветени на бедността, предприемчивостта, упоритостта, лидерските способности и стремежа към усъвършенстване.

Защо сме най-бедната страна в Европа? - Един анализ на някои наши национални черти, които ни пречат да бъдем по-предприемчиви и по-успешни в бизнеса, като мисленето "Ние срещу тях", пенсионерското мислене, негативното мислене и работата за пари.

И още един анализ на българската бедност, този път от Александър Божков

Не позволявай глупостта на другите да те повали - Един пост за вярата в успеха и упоритостта да го постигнем. Цитати от "авторитетни специалисти", доказващи, че за успеха на едно начинание понякога е необходимо да разрушаваме традициите и да предизвикваме авторитетите.

Техничарите нямали лидерски качества? - Един силно емоционален коментар от моя страна на оплакването от страна на висши IT ръководители, че техническите специалисти на ставали за мениджъри.

Искате ли да станете лектори? - Статията е разсъждение над нежеланието на българина да се учи, съпоставено с постоянната страст на американците към обучение и усъвършенстване. Дали това не е поредната причина за това, ние да сме бедни, а те - богати?

И като завършек - една лична равносметка на това, какво търся, какво съм постигнал и накъде съм се запътил. Дали ще успея - времето ще покаже. Аз все още нямам категоричен отговор. Статията се казва Честит рожден ден на мен!

Приятно четене!

14 октомври 2008

Паулу Коелю за авторските права и бъдещето на книгата

Паулу Коелю е един автор, който аз изключително много харесвам. Не само заради книгите, които е написал, и които, макар да не са пример за изящна словесност, са източници на огромна духовна мъдрост, а и заради позицията му на модерен автор, който разбира и прегръща новите отношения между автори и читатели, породени от съвременните информационни и комуникационни технологии.

Като гост на тазгодишния Франкфуртски панаир на книгата, той изнесе брилянтна реч, в която споделя своите виждания за новата информационна епоха и бъдещето на "традиционните изкуства", отстояващи своите авторски права в него. Речта е публикувана в неговия блог на английски и можете да я изтеглите в PDF формат от тук. Там е публикувано и едно негово интервю за Reuters, което също е много интересно.

Тук публикувам няколко откъса, които преведох за вас на български език, и които разкриват позицията на Паулу Коелю като един модерен автор, която аз напълно и безусловно подкрепям.

***
От този момент нататък, демократизацията на една идея, направена възможна за първи път от Гутенберговата преса, започва да достига нови мащаби. Малко по малко, хората започват да разбират, че (а) те могат да публикуват на практика всичко и да го поставят в мрежата, така че да е достъпно за всеки, и (б) те самите са разпространители - имат си своята собствена телевизия, като YouTube, или собствено радио шоу, като BlogTalkRadio. По този начин те вече не са пасивни зрители на трансформацията на обществото, но се намесват активно в колективния процес. [...] Потребителят се превръща не само в човек, който има какво да каже, но и който има възможността да сподели какво харесва и какво не.

Има един много важен елемент, който много хора все още не разбират напълно: хората споделят свободно всичко, което смятат за стойностно, и очакват същото да се случи с всички системи за масова комуникация.

Традиционните канали за масова комуникация имат голям проблем с разбирането на този факт: първата "жертва" беше музикалната индустрия. Вместо да разберат появата на новата вълна на споделяне, шефовете на мултинационалните музикални лейбъли предпочетоха да наемат адвокати, вместо да намалят цената на музиката. Те успяха да затворят Napster и други музикални сайтове през 2001 година. Спечелиха една битка, но не и цялата война. На практика, този ход не можа да попречи на възхода на peer-to-peer сайтовете, които понесоха пламъка на свободно споделяното съдържание.

***
Имах късмета да видя какво става с моите книги в Русия през 1999, където имах трудно начало. Заради големите разстояния, книгите ми се разпространяваха много зле и продажбите бяха много слаби. Но с появяването на пиратското цифрово копие на "Алхимикът" (което по-късно сложих на официалния си сайт) продажбите направо полетяха. През първата година скочиха от 1 000 на 10 000 копия. През втората година се извисиха до 100 000 копия, а на следващата вече бях продал един милион книги. Към днешна дата съм отчел над 10 милиона продадени книги на тази територия. [...]
Това е живото доказателство за потенциала на нашата индустрия: използвай интернет да промотираш и ще видиш резултатите и във физическия свят.

***
Все още има два проблема, които трябва да се решат: авторските права и бъдещето на издателската индустрия. Аз нямам решение, но ние навлизаме в нова ера, в която или ще се адаптираш, или ще загинеш. Аз не съм дошъл тук да споделям решения, а моя собствен опит като автор. Разбира се, аз преживявам от моите авторски права, но точно в този момент не се концентрирам върху това. Аз трябва да се адаптирам, не само като се свързвам по-пряко със своите читатели - нещо немислимо преди няколко години, – но и като развивам нов език, базиран на интернет, който ще бъде и езикът на бъдещето: директен, прост, без да бъде повърхностен.

Времето ще покаже как бих могъл възстановя парите, които самият аз инвестирам в моите социални дейности. Но аз инвестирам в нещо, за което всеки един писател по света би бил благодарен: неговите текстове да бъдат четени от максимален брой хора.

Интернет ме научи на това: не се страхувай да споделяш идеите си. Не се страхувай да ангажираш другите да изкажат своите идеи. И най-важното: недей да предполагаш кой е творец и кой не е, защото ние всички сме.

13 октомври 2008

Още един поглед върху критичното и креативното мислене

Като продължение на публикацията ми за креативното и критичното мислене, ви предлагам още една интересна статия, която отново застъпва тезата, че успехът идва тогава, когато критичното и креативното мислене вървят ръка за ръка.

Идеята на автора (колкото и еретично да звучи на някои) е, че креативното мислене може да бъде провокирано от критичното. Колко пъти сме се сблъсквали със ситуации, в които някой ни казва, че "това е така, защото е така"? Догмите и закостенелите разбирания са най-честите спънки пред прогреса и креативността. Достатъчно е просто да подложим на съмнение и на анализ така наречените "общоприети истини" и ще открием необятни възможности за творчество.

Преди няколко века едва ли някой е допускал, че земята може да не е плоска. Обаче се е намерил един, който да се усъмни в тази "истина" и това е открило невероятни възможности пред човечеството, което сега живее в съвсем друг свят.

В този смисъл, посланието към креативно мислещите е следното:

Бъдете готови да оспорите днешните авторитети!
Не се поддавайте на заблуждения!
Не робувайте на предразсъдъци!
Подлагайте на критика и съмнение "извечните истини"!

Тогава пред вас ще отворят нови хоризонти и ще блеснат нови идеи, които бихте могли да реализирате, освободени от оковите на старото и погрешно мислене. Ето как критичното мислене може да освободи полето за креативното.

28 септември 2008

Slow Leadership vs. Macho Management

От доста време съм редовен (по)читател на блога Slow Leadership. Той е посветен на идеята, че днешният управленски стил, налаган най-вече в Щатите (но и много грубо и некомпетентно копиран у нас), не само не води до положителни резултати, а напротив - резултатите от неговото прилагане са направо катастрофални за бизнеса.

Авторите предлагат концепцията за "бавното лидерство", при което, преди да се втурнем в някаква дейност, първо я обмисляме и планираме внимателно, за да можем да я постигнем с равномерно, но ефективно натоварване, без излишен героизъм и без ненужен стрес.

В един от скорошните си постове, създателят на блога - Adrian Savage, който се подписва под името Carmine Coyote, - публикува две диаграми, които ни показват основните характеристики на двата подхода в мениджмънта - Slow Leadership, който застъпват авторите на блога, и Macho Management - актуалният днес на запад, а и у нас стил на мъжкарско управление. Аз публикувам тук диаграмите с превод на български и с любезното разрешение на автора.

Slow Leadership (или Бавното лидерство):

Превод (от горния надпис по посока на стрелките):

ЗАБАВЯНЕТО
отваря пътя към
ПО-ЯСНОТО МИСЛЕНЕ
което води до
ПО-ЕФЕКТИВНИ ДЕЙСТВИЯ
и по този начин дава
РЕЗУЛТАТИ С ПО-МАЛКО УСИЛИЯ
което позволява
ЗАБАВЯНЕ

За сравнение - Macho Management (или Мачо управлението):

Превод (от горния надпис по посока на стрелките):

ПРИПРЯНОТО ДЕЙСТВИЕ
павира пътя към
ПОВЪРХНОСТНОТО МИСЛЕНЕ
което води до
СБЪРКАНИ РЕШЕНИЯ
и по този начин произвежда
ГРЕШКИ И ПОВТОРНА РАБОТА
което увеличава нуждата от
ПРИПРЯНО ДЕЙСТВИЕ

Логиката е желязна и посланието е ясно: ако искаш да си свършиш работата качествено и без напрежение - Спри и помисли! Не нужно да втурваш напред без да си обмислил действията си, защото така създаваш само стрес и безполезни резултати.

Авторски права върху диаграмите (c) Pusch Ridge Publishing, 2008. Всички права запазени. Оригинално са пуликувани в www.slowleadership.org/blog/. Използвани с разрешение.

Diagrams (c) Copyright Pusch Ridge Publishing, 2008. All rights reserved. Originally published at www.slowleadership.org/blog/. Used with permission.

26 септември 2008

Цитати за мениджърите и за парите

Nathalie от Сайтът на една жена е публикувала няколко цитата от известни специалисти в областта на мениджмънта (и не само) и аз реших, че биха били полезни и за читателите на този блог, затова препечатвам някои от тях с благодарности към нея.

Ако наемаш хора по-способни от теб самия,
ще имаш фирма от великани.
Ако наемаш хора по-малки от себе си,
ще имаш фирма от джуджета
David Ogilvy

***

Ако не си намерил време да свършиш нещо правилно,
кога ще намериш време да го направиш отново?
Jefferey J. Mayer

***

Богатството е по-добро от бедността,
дори и само по финансови причини.
Woody Allen

***

Всеки който твърди,
че щастието не се купува с пари,
просто не знае къде да пазарува.
Неизвестен

***

Ако искате да разберете какво мисли Бог за парите,
вижте хората на които ги е дал.
Dorothy Parker

А тази ми е най-любимата:

Човекът, който знае как, винаги ще има работа,
Човекът, който знае защо, винаги ще бъде негов шеф.
Diane Ravitch

Ако искате да бъдете успешни мениджъри и да ръководите мотивирани и ефективни екипи, посетете курсовете по управление на проекти, които водя във фирма RammSoft - професионално обучение, базирано на най-добрите примери от практиката

Приятен уикенд!

23 септември 2008

21 съвета за успех от H. Jackson Brown, Jr.

H. Jackson Brown, Jr. е американски писател, станал особено известен с книгата си Life's Little Instruction Book (Малка книга с инструкции за живота). Той е авторът и на този списък с 21 съвети за успех. Аз го открих в блога на Glen Alleman Herding Cats, който по принцип е посветен на управлението на проекти, но от време на време публикува и нещо лично или малко встрани от професионалната тематика. По-долу ги публикувам в превод на български и с личен коментар.

1. Ожени се (омъжи се) за правилния човек. Само това решение определя 90% от бъдещото ти щастие или нещастие в живота.

Напълно споделям това твърдение. Човекът, който споделя твоите дни и нощи, е този, който може да ти даде духовни сили да успееш или да ти отрови живота. Човек не може да постигне успех, ако в семейството цари неразбирателство и напрежение. Не твърдя, че съм постигнал голям успех в моя живот, но и малкото, до което съм достигнал, дължа изцяло на подкрепата на моята съпруга и безрезервната й вярата в моите способности.

2. Работи това, което ти доставя удоволствие и което заслужава твоето време и талант.

Дълго време вярвах, че трябва да се работи за пари, защото като глава на семейството нося отговорност за неговото финансово благополучие. За съжаление, този начин на мислене не само не ми носеше удовлетворение в работата, но и създаваше стрес, който доведе до сериозни поражения върху здравето ми. Щастлив съм, че осъзнах грешката си, макар и доста късно, и сега работя само това, което наистина харесвам и което смятам, че си струва. Това ме прави щастлив, а парите, които печеля, ме удовлетворяват. Да зарежеш работата, която не харесваш и която те мъчи, и да се отдадеш на това, което истински желаеш, е изключително трудно решение, но веднъж взето, ни дава невероятна духовна сила и увереност в успеха.

3. Давай на хората повече, отколкото очакват и го прави охотно.

Щастието е в това да даряваш щастие на другите. Ако дадеш някому от своето време, внимание или обич безкористно, съдбата ще те възнагради многократно.

4. Стани най-позитивния и най-ентусиазирания човек, когото познаваш.

Положителното мислене води до положителни резултати. Това е най-сигурният път към успеха.

5. Прощавай грешките както на себе си, така и на другите.

Неминуемо е да сгрешим, но грешките, които правим, са уроци, които ще ни научат да станем по-добри. Вкопчването в грешките и търсенето на виновник е бреме, което ни влачи към дъното.

6. Бъди щедър.

7. Бъди признателен.

Не забравяй помощта, която си получил от близки и приятели. Съхрани в сърцето си чувство на благодарност и признателност към тези, които са ти подали ръка в точния момент. Твоят успех се дължи не само на твоите собствени усилия, а и на всички хора, в твоето обкръжение, които са ти дали своята подкрепа.

8. Постоянство, постоянство, постоянство

9. Създай си дисциплината да спестяваш пари даже и ако заплатата ти е съвсем скромна.

Тук съветът е по-скоро да не бъдеш разхитителен. Разчитай на собствените си финансови способности не залитай по големи залци, които не можеш да преглътнеш.

10. Отнасяй се с всеки така, както искаш той да се отнася с тебе.

Универсален принцип в живота. За съжаление, хората често залитат по принципи и идеи, които фанатично се опитват да наложат на другите, без да се съобразяват с тяхното право на свобода на мисленето.

11. Отдай се на постоянно усъвършенстване.

12. Отдай се на качеството

Качество както в работата, така и в отношенията с другите, и във всеки друг аспект на живота.

13. Разбери, че щастието не е в притежанието, властта или престижа, а в отношенията с хората, които обичаш и уважаваш.

14. Бъди лоялен.

15. Бъди честен.

16. Бъди инициативен (self starter)

Ако постоянно чакаш някой да ти постави задача, няма да постигнеш големи резултати. успехът идва при онези, които мислят, творят и сами се сещат какво трябва да се направи, за да се подобри работата.

17. Бъди решителен, даже ако това означава понякога да грешиш.

Животът постоянно ни изпречва препятствия по пътя към успеха. Ако не сме достатъчно решителни, ако се огънем при първата трудност, никога няма да стигнем до края.

18. Спри да обвиняваш другите. Поеми отговорност за всяка част от своя живот.

Само този, който може да поеме отговорността за своите постъпки, е истински свободен да взема решения и да управлява своя живот.

19. Бъди смел и дързък. Когато се обърнеш назад в миналото, ще съжаляваш много повече за нещата, които не си направил, отколкото за тези, които си извършил.

20. Грижи се тези, които обичаш.

21. Не прави нищо, с което твоята майка не би се гордяла.

17 септември 2008

Предприемаческия нюх и неговата липса у нас

Понякога наистина не е лесно да измислиш каква стока или услуга да предложиш - пазарът е богат на продукция, клиентите са презадоволени от оферти, рекламите ни заливат отвсякъде. Друг път, обаче, възможностите за успешен бизнес са току под носа ни, но ние не само не ги забелязваме, но даже бягаме от тях с отвращение, уплашени от работата, която ни предстои да свършим, без да усетим огромната полза, която бихме донесли на хората, с което да ги превърнем в свои верни клиенти. Табелките "Тук не е информация" са може би най-фрапантния пример за анти-бизнес отношение, превърнали се едва ли не в символ на българския негативизъм към потенциалния клиент.

Една много показателна история споделя Антония в своя блог. Ще си позволя да я преразкажа и тук, защото е много ярък пример за предприемаческа недалновидност. Историята е руска, но мисля, че и в България сме били свидетели на подобни примери.

В центъра на Москва, имало едно малко магазинче за канцеларски материали и офис консумативи. На витрината имало изложени касети за принтери и рекламни надписи на основните производители на печатащи устройства като HP, Epson, Canon и др. Това привличало много клиенти, които искали да направят ксерокопие на документи, тъй като в района около магазина изобилствало от дребни офиси, туристическите агенции и застрахователни компании. Но в магазина ксерокопия не се правят.

След известно време на витрината на магазина се появява голяма табела с надпис:

НЯМАМЕ КСЕРОКС!

След още няколко дни под нея е добавена нова, написана с маркер:

НЯМАМЕ КСЕРОКС!
НИКОГА НЕ СМЕ ИМАЛИ И НЯМА ДА ИМАМЕ!!!

Типично по социалистически (колко са тежки понякога традициите!), собствениците (или служителите) се опитват да отблъснат "любезно" всички "досадни натрапници", които искат да си преснемат нещо на ксерокс. Само че надписите не помагат. На следващата седмица табелите са три:

НЯМАМЕ КСЕРОКС!
НЕ СМЕ ИМАЛИ И НЯМА ДА ИМАМЕ!!!
А КЪДЕ ИМА — НЕ ЗНАЕМ!!!!!

Тук се сещам за един виц, в който се срещнали двама бизнесмени единият попитал другия как му върви бизнеса. Вторият отговорил: "Всичко върви добре, но ако ги нямаше тези досадни клиенти, щеше да бъде просто чудесно." Нашата история с магазина за офис консумативи, за щастие, завършва с щастлив край. След като явно осъзнали бизнес възможността, която се отворила пред тях и глупавото си поведение, собствениците свалили предишните надписи и сложили нов:

ЦЕНА НА КСЕРОКОПИЕ, 1 СТРАНИЦА — 100 РУБЛИ!
Има надежда, значи...

08 септември 2008

Креативно мислене vs. критично мислене

В блога на Eric Brown открих много прости, но качествени дефиниции на креативното и на критичното мислене. Той, от своя страна ги е прочел в една книга - Think Better: An Innovator's Guide to Productive Thinking. Ето какво гласят те:

Креативно мислене - създаващо, неоценяващо и просторно. Когато мислите креативно, вие създавате множество нови идеи.
Критично мислене - аналитично, оценяващо и избирателно. Когато мислите критично, вие правите избор.

Много често в литературата двата типа мислене се противопоставят. Смята се, че креативното мислене е "по-правилното", по-продуктивното и по-ценното за бизнеса, докато критичното мислене е символ на закостенялост и реакционерство. Когато се замислим по-дълбоко, обаче, започваме да осъзнаваме, че и двата начина на мислене са еднакво важни и ценни. Каква полза от креативното мислене, раждащо много идеи, ако я няма рационалната оценка на всяка една от тях и добре обмисления план за нейното изпълнение?

Критичното мислене не е само поза, зад която се крият страхливите мениджъри, които не искат да поемат рискове. То носи онази доза реализъм, която свързва фантастичните и "налудничави" идеи с реалния живот.

Ерик цитира едно много интересно сравнение, което авторът предлага:

Представете си мисловния процес като каране на каяк с две гребла. Едното представлява креативното мислене, а другото - критичното. Ако се опитате да гребете само с едно гребло, (т.е. да мислите само по единия начин), вие ще се въртите в кръг. Ако искате да плувате напред, трябва да гребете и с двете гребла едно след друго.

Аз самият съм прилагал и двата метода на мислене без да съм го осъзнавал. Но като прочете човек една такава дефиниция, нещата започват да му се изясняват много по-добре. Разбира се, човешката природа е такава, че ние сме настроени повече към единия или другия начин на мислене. Затова е добре да тренираме онова мислене, което повече ни липсва, защото най-добрите резултати се получават при прилагане както на креативното, така и на критичното мислене.

04 септември 2008

За какво си използваме времето?

Всеки ден ходим на работа, ядем, спим, отглеждаме своите деца и ако ни остане малко време - вероятно гледаме телевизия. И това се повтаря отново и отново. Понякога този цикъл така ни увлича, че не усещаме как отминават дните и изведнъж се сепваме, осъзнали колко сме остарели.

Бюрото за трудова статистика към американското министерство на труда публикува ежегодно на своя сайт резултатите от едно мащабно изследване върху използването на времето от жителите на САЩ. Ето как изглеждат нещата през 2006 г. за възрастните хора между 25 и 54 години, с деца (на сайта има данни и за 2007 г., но няма графики):

Данните в превод на български:

Работа - 8.2 часа
Сън - 7.6 часа
Спорт и развлечения - 2.6 часа
Грижа за другите - 1.1 часа
Ядене и пиене - 1.1 часа
Домашни дейности - 1.0 часа
Друго - 2.4 часа

Общо: 24 часа

Прави впечатление, че няма специална рубрика за пътуването до работа. Това, особено в големите градове, е много сериозен консуматор на време. Вероятно е включено в рубриката "друго". Другото, което забелязвам, е изключителното малкото време, което отделят американците за хранене - 1.1 часа. Ние само за вечеря прекарваме на масата над един час, а какво остава за другите хранения.

В крайна сметка, нещата, представени в числа и графики, ни показват колко малко време реално отделяме за себе си и за общуване с близките си. Една голяма част от живота ни преминава, докато се влачим по течението на ежедневието и твърде рядко успяваме да укротим инерцията, да спрем и да се замислим дали това е животът, който сме мечтали да имаме.

Времето е най-ценното ни богатство. То не може да се купи и не може да се спести. Единственото, което можем да направим с него, е да го изживеем пълноценно - всяка минута, всеки час, всеки ден. Понякога е необходимо да спрем за миг и да се огледаме - дали вървим в правилната посока, дали сме на правилното място и с правилните хора. Това е и посланието на моя блог - Спри и помисли! Ако се поддадеш на течението, може да пропилееш най-ценните години от живота си. А изгубеното време е невъзвратимо.

02 септември 2008

Проблеми на растежа и други анализи на бизнеса и ИТ от Наньо Нанев

Животът ни срещна с Наньо преди няколко години по странен начин и както бързо се запознахме, така бързо си загубихме и дирите. Днес съдбата отново ни срещна, този път като блогъри, които пишат на важни професионални теми.

Блогът на Наньо Нанев е все още млад и статиите, публикувани в него, са малко, но за сметка на това доста сериозни и обемисти. Не случайно подзаглавието му е "IT анализи". Авторът се впуска в доста задълбочени разсъждения по теми, засягащи информационните технологии, но не толкова от техническа гледна точка, колкото от гледната точка на обществото и бизнеса.

Последната (засега) статия, публикувана в блога на Наньо, е озаглавена "Проблем на растежа" и разглежда проблемите, съпътстващи една новосъздадена фирма по пътя на нейната еволюция и растеж. В нея ще срещнете идеи като:

да убиеш специалиста в себе си
да погледнеш на бизнеса си отстрани
да се научиш да търсиш отговора на въпроса "защо?", вместо на въпроса "как?"
да се научиш да признаваш грешките си, за да можеш да ги поправиш
да се учиш от конкуренцията, но да не допускаш техните грешки
да бъдеш иновативен и да даваш възможност на екипа си да прояви своите възможности

Изобщо, анализ, който не дава готови, сдъвкани отговори и рецепти, а задава въпроси и поставя проблеми, над които да се замислим и сами да открием решението за себе си. Това, и според мен, е единствения правилен път за всеки, който е решил да гради свой бизнес и да поеме съдбата си в свои ръце.

Изключително се радвам за появата на този блог и стискам палци неговият автор да удържи на трудностите, да запази желанието и волята да споделя с читателите си своите анализи и разсъждения, и да продължи да го развива и за в бъдеще. Нашето интернет общество има нужда от такива блогове - оригинални, интересни и полезни.

Пожелавам му успех!

28 август 2008

6 съвета как да преодолеем отказите в живота

Навсякъде в живота се сблъскваме с откази на това, към което се стремим. Дали ще е кандидатстване за работа или предложение за интимна връзка - отказът ни действа много депресиращо и обърква цялото ни съзнание. Срамът, че сме били отхвърлени, ни създава особено гадно усещане за малоценност или некадърност, а някои ги изпълва с необоснован гняв.

Ето 6 съвета как да повлияем на собствените си чувства, така че да преодолеем горчивината от отказа и да продължим да гледаме напред:

1. Не го приемайте лично. Причините за отказа могат да бъдат различни и не непременно свързани с вас. Може човекът, който е взел решението, да е имал лош ден или просто неговата представа за това, което търси, да е различна от това, което вие му предлагате. Не се настройвайте, че вие сте некадърен, или че никой не ви харесва. Един отказ не означава, че светът се е настроил срещу вас!

2. Мислете положително. Разбира се, че е трудно точно в такъв момент човек да мисли положително, но това е правилния подход, за да не изпаднете в депресия. Не случайно нашата поговорка казва "Всяко зло за добро". Човек никога не знае какво печели, когато губи. Може би това не е била точната работа за вас или човекът, с когото сте искали да се обвържете, не е бил най-подходящият за вас.

3. Изслушайте аргументите за отказ внимателно. Важно е да разберете точната причина да ви отхвърлят. Може да се окаже, че наистина сте допуснали грешка, която можете да коригирате. Критиката може да бъде полезна и конструктивна. Никой не обича да го критикуват, но ако подтиснете първоначалния изблик на гняв и недоволство и се вслушате в аргументите на човека отсреща, можете да си извадите добра поука за в бъдеще.

4. Бъдете великодушен към себе си. Един отказ, независимо за какво, е сериозен удар по самолюбието на всеки човек. Все пак, приемете за себе си, че да се греши е човешко и няма нищо срамно в това. Един неуспешен опит не е краят на света и след него ще последват още. Успехът на великите хора е предшестван от поредица от неуспехи, които те са успели да превъзмогнат. Простете си и продължете напред. Не изпадайте в самосъжаление и не се опитвайте да лекувате травмата с алкохол, дрога или безумно пазаруване.

5. Припомнете си, че сте уникална и ценна личност. Дори и да са ви отхвърлили заради това, че не отговаряте на някакви изисквания, това не е повод за униване. Може би това просто не е вашият път и вашето призвание. Потърсете онова, което най-много обичате да правите или това, в което сте истински добри. Отдайте се на хобито си и на близките си хора - те ви обичат и ценят заради това, което сте!

6. Подгответе се за следващия опит. Един отказ е само начин да си научим по-добре урока. Бъдете убедени, че следващия път ще се справите по-добре. Вземете си поука от предишния неуспех и се подгответе по-стабилно. Може и вторият опит да бъде неуспешен, но той само ще ви направи още по-силни. Опитвайте пак и пак - успехът идва при тези, които са постоянни в целите си!

27 август 2008

8 съвета по лидерство от Нелсън Мандела

Нелсън Мандела стана популярен с активната си борба срещу режима на апартейд в Южна Африка. Прекарал цели 27 години в затвора като политически активист, той се превръща в символ и легенда за своите черни сънародници. След излизането си от затвора продължава борбата си за права на чернокожите, която доведе до премахване на системата на апартейд и дори успява да стане президент на страната си. Носител е и на Нобелова награда за мир.

Въпреки, че падането на апартейда доведе до изселване на огромна част от бялото население е Южна Африка и до драстично понижаване на благосъстоянието на населението, Нелсън Мандела запази авторитета си на влиятелен политически и обществен лидер.

В едно интервю за списание "Time" Мандела разкрива своите 8 съвета по лидерство. Малко противоречиви и трудни за разбиране от първия път, но полезни за всеки, който е поел по пътя на управлението и водачеството.

Смелостта не е липса на страх - тя е способността да вдъхновиш другите да го продолеят.
Води от фронотовата линия, но никога не изоставяй базата си.
Води от базата си, но накарай хората си да повярват, че са на фронта.
Опознай добре врага си и знай кой е любимия му спорт.
Дръж приятелите си близо, а съперниците си - още по-близо.
Външният вид има значение - не забравяй да се усмихваш.
Нищо не е само черно или само бяло.
Да се оттеглиш е също форма на лидерство.

Последният съвет е изключително ценен. Може би, защото не съм го срещал никъде досега. Един лидер, който твърде дълго стои на власт, в един момент почва да пречи на своите възпитаници да се развиват и да израстват. Да съумееш да отгледаш и възпиташ свои последователи и заместници и да намериш точния момент, в който да се оттеглиш и да повериш отговорността за делото на тях, е едно от най-трудните неща за един лидер. Ако успее да го направи, той ще успее да запази авторитета си и уваженето на своите хора завинаги.

24 август 2008

Принципи на блогърската етика. Как да кажем "Благодаря!"

В една обширна и изчерпателна статия, смесвайки SEO техники и личната си нравствена позиция, Огнян Младенов - Oggin - представя петте начина да кажем "Благодаря" на хората, които са ни дали полезна информация и са ни помогнали да намерим онова, което търсим в необятното море на интернет.

Представени накратко, те изглеждат така:

Постави линк. Ако си намерил нещо полезно в мрежата, постави линк към него в своя блог, за да могат и други хора да го открият лесно, а на източника да донесеш трафик.
Добави линка в някоя социална мрежа за споделяне на връзки или гласувай за него, ако друг е регистрирал нещо полезно.
Абонирай се за RSS фийд. По този начин не само имате лесен и удобен достъп до огромно количество инфоемация и в частност до любимите си блогове, но и чичо Гугъл броял колко читателя има всеки блог и повишава рейтинга му в зависимост от това. С други думи, ако се абонираме за RSS емисията на някой блог, ние му помагаме да се класира по-напред в търсачката на Google.
Цъкайте по рекламите в блога (Adsense). Не е задължително да купите нещо, но след като сте прочели нещо интересно забавно или полезно, това е един чудесен начин да се отблагодарите на автора, внасяйки някоя стотинка в джоба му за сметка на рекламодателите. Освен това, може да се окаже, че рекламите, върху които цъкате, също ви носят полезна информация.
В допълнение към горното, ако търсите да закупите някакъв продукт онлайн и видите, че някой блогър участва в affiliate програма и го продава през сайта си, купете го оттам, за да му дадете възможност да спечели от комисионата. Ясно е, че за вас цената е една и съща, но по-добре е да "дарите" тази комисиона на човек, който ви е дал ценна информация, отколкото на неизвестен търговец.

Oggin казва, че с това няма да променим света. Съгласен съм с него, но въпреки това си струва да опитаме да бъдем по-добри и да си помагаме взаимно. Когато в реалния свят потърсиш информация и я получиш, когато помолиш за услуга и я получиш, ти казваш "Благодаря!". В интернет начините да изразиш своята благодарност са други. Важното е да не забравяме да се отблагодарим на тези, които са ни помогнали, за да бъдем достойни хора.