Паулу Коелю е един автор, който аз изключително много харесвам. Не само заради книгите, които е написал, и които, макар да не са пример за изящна словесност, са източници на огромна духовна мъдрост, а и заради позицията му на модерен автор, който разбира и прегръща новите отношения между автори и читатели, породени от съвременните информационни и комуникационни технологии.Като гост на тазгодишния Франкфуртски панаир на книгата, той изнесе брилянтна реч, в която споделя своите виждания за новата информационна епоха и бъдещето на "традиционните изкуства", отстояващи своите авторски права в него. Речта е публикувана в неговия блог на английски и можете да я изтеглите в PDF формат от тук. Там е публикувано и едно негово интервю за Reuters, което също е много интересно.
Тук публикувам няколко откъса, които преведох за вас на български език, и които разкриват позицията на Паулу Коелю като един модерен автор, която аз напълно и безусловно подкрепям.
***
От този момент нататък, демократизацията на една идея, направена възможна за първи път от Гутенберговата преса, започва да достига нови мащаби. Малко по малко, хората започват да разбират, че (а) те могат да публикуват на практика всичко и да го поставят в мрежата, така че да е достъпно за всеки, и (б) те самите са разпространители - имат си своята собствена телевизия, като YouTube, или собствено радио шоу, като BlogTalkRadio. По този начин те вече не са пасивни зрители на трансформацията на обществото, но се намесват активно в колективния процес. [...] Потребителят се превръща не само в човек, който има какво да каже, но и който има възможността да сподели какво харесва и какво не.
Има един много важен елемент, който много хора все още не разбират напълно: хората споделят свободно всичко, което смятат за стойностно, и очакват същото да се случи с всички системи за масова комуникация.
Традиционните канали за масова комуникация имат голям проблем с разбирането на този факт: първата "жертва" беше музикалната индустрия. Вместо да разберат появата на новата вълна на споделяне, шефовете на мултинационалните музикални лейбъли предпочетоха да наемат адвокати, вместо да намалят цената на музиката. Те успяха да затворят Napster и други музикални сайтове през 2001 година. Спечелиха една битка, но не и цялата война. На практика, този ход не можа да попречи на възхода на peer-to-peer сайтовете, които понесоха пламъка на свободно споделяното съдържание.
***
Имах късмета да видя какво става с моите книги в Русия през 1999, където имах трудно начало. Заради големите разстояния, книгите ми се разпространяваха много зле и продажбите бяха много слаби. Но с появяването на пиратското цифрово копие на "Алхимикът" (което по-късно сложих на официалния си сайт) продажбите направо полетяха. През първата година скочиха от 1 000 на 10 000 копия. През втората година се извисиха до 100 000 копия, а на следващата вече бях продал един милион книги. Към днешна дата съм отчел над 10 милиона продадени книги на тази територия. [...]
Това е живото доказателство за потенциала на нашата индустрия: използвай интернет да промотираш и ще видиш резултатите и във физическия свят.
***
Все още има два проблема, които трябва да се решат: авторските права и бъдещето на издателската индустрия. Аз нямам решение, но ние навлизаме в нова ера, в която или ще се адаптираш, или ще загинеш. Аз не съм дошъл тук да споделям решения, а моя собствен опит като автор. Разбира се, аз преживявам от моите авторски права, но точно в този момент не се концентрирам върху това. Аз трябва да се адаптирам, не само като се свързвам по-пряко със своите читатели - нещо немислимо преди няколко години, – но и като развивам нов език, базиран на интернет, който ще бъде и езикът на бъдещето: директен, прост, без да бъде повърхностен.
Времето ще покаже как бих могъл възстановя парите, които самият аз инвестирам в моите социални дейности. Но аз инвестирам в нещо, за което всеки един писател по света би бил благодарен: неговите текстове да бъдат четени от максимален брой хора.
Интернет ме научи на това: не се страхувай да споделяш идеите си. Не се страхувай да ангажираш другите да изкажат своите идеи. И най-важното: недей да предполагаш кой е творец и кой не е, защото ние всички сме.
Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS feed или по имейл.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Споделете вашето мнение!