За важните неща в живота

Въпреки, че вчера беше така нареченият "ден за размисъл", днес са ме налегнали тежки размисли за Живота, Вселената и всичко останало, та реших да споделя с вас някои от тях.

Повод за това ми даде един пост на Peter в блога PickThe Brain, наречен Събуди се за важните неща в живота. Сигурен съм, казва той, че всеки е изпитвал стряскащо пробуждане в своя живот. Събития като развод, раждане на дете, пожар, терористична атака или близка среща със смъртта, ни блъскат като камион с тухли и трудно могат да бъдат забравени. По-интересното е, че щом сме изпитали "пробуждане", значи в някакъв смисъл сме били заспали?

Хубавото на такива пробуждащи събития е, че ни карат да се спрем за момент, "да слезем от магистралата на живота" и да се замислим кое всъщност е най-важното в нашия живот. Много често в такива моменти осъзнаваме, че нашите приоритети са били сбъркани. Може би сме прекарвали твърде много време в офиса и твърде малко с децата си или пък сме пренебрегвали здравето си, докато сме стигнали до непоправими последици.

Какво трябва да направим, за да се поразбудим от транса, в който сме изпаднали и "да си сверим часовника" с истинския живот, т.е. да си проверим приоритетите и да преценим кои от тях са истински важни? Една от силно отрезвяващите техники е мисълта за смъртта. Това, казва Peter, е доста депресиращо, но пък е много ефективна техника за осмисляне и подобряване на живота. Ако си представим, че утре ще умрем, кое е онова, за което бихме съжалявали, че сме изпуснали в живота, който сме изживели дотук? Дали това, че не сте спечелили толкова пари, колкото ви се е искало или не сте успели да посетите местата, където сте искали да отидете? Или не сте отдали достатъчно любов и приятелство на близките си хора?

Peter цитира Steve Jobs, който в речта си пред завършващите Stanford University, казва:

Мисълта, че скоро ще умра е най-важното нещо, което ми е помогнало да взема най-главните решения в живота си, защото почти всичко - очакванията на другите, гордостта, всички страхове, притеснения и провали - просто изчезват пред лицето на смъртта, оставяйки само това, което е наистина важно.

За мен това е важна тема и тя е една от основните линии, към които искам да насоча този блог, въпреки че досега рядко съм я застъпвал в постовете си. Не съм проповедник и не искам да давам съвети на никого. Просто искам да насоча вашето мислене в тази посока, защото знам, че всички ние често забравяме за истинските важните неща в живота и пилеем краткото време, което имаме, за глупости.

Смятам, че постът на Peter е много полезен и наистина пробуждащ. Прочетете го - там той ни предлага и други механизми, които могат да ни бъдат полезни, за да осмислим живота си и да отсеем важното от ненужното.