Постепенно и после изведнъж

Това е пост на Сет Годин от неговия блог. Той изразява нещо, в което вярвам и което мисля, че е отразява вярно какво реално се случва в света на хората, въпреки че ние не го забелязваме. Понякога, когато не виждам резултата от своите усилия, имам нужда да си го припомня, за да се мотивирам да продължа да действам и да наблюдавам внимателно какво става около мен.

Постепенно и после изведнъж

Това е начинът, по който умират компании, загиват марки и, в един по-радостен аспект, как се градят кариери.

Постепенно, защото всеки ден пропускаме възможности, стойността, която даваме, намалява с малки частици, а клиентите постепенно губят своето очарование от нас. Ние не го забелязваме, защото изкарваме добра печалба, нали? Печалбата покрива много грехове. Разбира се, един ден, след като основите са напълно изгнили и няма какво да ни подпира, рухва и печалбата. Изведнъж, ама съвсем изведнъж всичко се сгромолясва.

Но то не се е случило внезапно - вие го забелязвате в този момент.

В обратната посока принципът работи по същия начин. Печелим доверие, доставяме стойност на клиента, научаваме нови идеи. Ден след ден ставаме все по-добри и изграждаме активи, но все още не виждаме това да ни се отплаща. Докато един ден, изведнъж, ама съвсем внезапно се превръщаме в звезди с 10-годишен опит.

Така стават нещата, но ние твърде често правим грешката да се фокусираме върху частта, която се случва "изведнъж". Медиите пишат за това, което става "внезапно", ние забелязваме "внезапното" и говорим за "внезапното".

Това не означава, че онова, което става постепенно, не е важно. Всъщност това е единствената част, в която действително правим нещо и на която дължим своя успех.

---

Ако харесвате моите статии, ако моите идеи ви се струват интересни, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS feed или по имейл.

---

"Презентирай като Стив Джобс" - цитати

Водя обучения по презентационни умения и за мен книгата "Презентирай като Стив Джобс" ми беше интересна от професионална гледна точка. Още повече, че издателят на книгата - Деси Бошнакова - ми е приятелка и разчитах на нейния вкус към добрите книги.

Стив Джобс безспорно е бил талантлив презентатор. Милиони са гледали неговите презентации. Речта му пред Станфордския университет е емблематична. Вижте я тук с превод на български или в блога на Пламен Петров в оригинал с неговия превод на вдъхновен почитател.

Джобс сигурно е бил и прозорлив мениджър, довеждайки фирмата, която управлява, до върха. Но култа, който създаде към себе си и последвалото обожествяване от страна на милионите подмазвачи, някак си не ми допада и тази книга е поредният пример за това как ценни идеи и добри съвети потъват сред безцелни хвалебствия и пустословие.

Кармайн Гало е специалист по презентационни умения и очаквах от него една добре написана и практически ориентирана книга, в която препратките към изявите на Стив Джобс служат само като положителен пример за неговите твърдения. Поне така правя аз в моя курс по презентационни умения "По стъпките на Дракона", в който от време на време правя аналогия с бойните изкуства и философията на Брус Лий.

Книгата започва със следните две изречения:

Стив Джобс е най-пленителният комуникатор на световната сцена. Никой не се приближава до него.

Това ме прасна по главата като мокър парцал. Какъв смисъл има да четем нататък и да се учим от презентационните техники на Стив Джобс, след като нямаме никакъв шанс да се доближим до него?

Изобщо не се съмнявам, че е бил изключителен човек, но това уподобяване на бог ме отблъсква. Нима всяко ново поколение не е по-добро от предишното? Нали искаме децата ни да надраснат своите родители и учениците да надминат учителите? Как така никой не може да се доближи до него?

В книгата могат да се открият доста полезни съвети, но нескромно мисля, че ако човек иска да стане добър презентатор, ще научи този занаят по-добре от мен, отколкото от господин Гало. Между другото, попаднах на един страхотен цитат от Стив Джобс, който смятам, че е най-добрата формулировка на термина "дизайн", която за съжаление, все още твърде много хора не разбират:

Дизайнът е забавна дума. Някои смятат, че дизайн е начинът, по който изглежда продуктът. Но ако се вгледате по-дълбоко, ще видите, че всъщност означава как работи.

За съжаление, редом с добрите практически съвети за презентиране, в книгата има и куп излишни неща, които нямат нищо общо с презентационните умения, а по-скоро оформят божествения образ на Стив Джобс. Реших да не пиша пространни коментари по съдържанието, а направо да ви споделя няколко цитата. В тях аз открих есенцията на книгата и прецених, че ще ви дадат идея за нейния дух. Особеното в тях е, че започват с Неговото име. Това също е доста показателно за стила на писане на автора и начина на поднасяне на информацията.

Еврика! - как да отключим творческата си интелигентност

Темата за подсъзнанието и творческата интелигентност са ми много любопитни и поради това си купих книгата на Филипа Дейвис "Еврика!", в чието подзаглавие се споменават тези "магически" думи. За съжаление, книгата не дава отговори на въпросите, които ме вълнуваха, а по-скоро е един кратък наръчник с различни съвети, които могат да ви бъдат полезни в даден момент.

Авторката си е поставила амбициозната задача да разкаже за всичко, което е научила в този живот и точно това е довело до това в книгата всяка тема да бъде засегната накратко и повърхностно. Тук можете на прочетете за това как да откриете своите способности, как да си създадете вяра в себе си, как да развиете въображението си, как да раждате нови идеи, как да стартирате собствен бизнес, как да му направите маркетинг, как да го разширите, как да се научите да общувате с другите, как да си поставяте цели и да постигнете успех, как да приемате критиката на другите и как да критикувате без да обиждате, как да се преборите със страховете и комплексите си, как да работите като част от екип, как да ръководите екип, изобщо - почти за всичко, за което се сетите :-)

Авторката не крие, че "Еврика!" е името на система за обучение, която тя преподава и очевидно тази книга играе повече роля на реклама за самото обучение, отколкото източник на полезни знания за читателя.

Все пак, дори и в такова малко книжле (около 240 страници) с такава голяма амбиция, човек може да открие нещо интересно и полезно. Хареса ми идеята за съвременните хора, които избягват налагането на етикети. Бях писал преди време, че не мога да намеря етикет, който да сложа на себе си в професионално и в личностно отношение, но авторката споделя, че това е твърде ограничаващо и големите творци надхвърлят рамките на етикетите. Почувствах се и аз като голям творец! :-) А най-вдъхновяващо ми прозвуча следния цитат:

Моят любим съвременен творец е Брус Дикинсън. Недоволен да бъде само лидер на световноизвестната и преуспяла хеви метъл група "Айрън мейдън", той публикува приказки за деца, работи като радиоводещ и завърши курсове за пълноправен пилот от гражданската авиация.

В книгата има много полезни неща, но за съжаление, всичко е компилирано от някъде другаде и на практика няма нищо оригинално. Може би е добре, че е поднесено събрано на едно място и сдъвкано, но на ме ми се видя много елементарно и повърхностно.

Все пак, научих няколко интересни неща, които реших да споделя с вас.

Майната му! Да го направим!

Сър Ричард Брансън е британски предприемач, известен като създател на музикалната компания Върджин Рекърдс и авиокомпанията Върджин Еърлайнс. Филантроп и пътешественик - една "луда глава", постигнал много успехи в живота и в бизнеса. Неговата книга "Майната му! Да го направим!" (Screw it, let's do it!) разкрива в много минималистичен стил неговите убеждения и принципи, които са го водили в живота и благодарение на които е постигнал всичко онова, заради което е известен днес.

Подзаглавието на книгата е "Уроците на живота ми" и това, което ми харесва в нея, е че всички принципи, които споделя, са подкрепени с примери от неговия живот - интересни, емоционални и живописни, - и звучат толкова убедително, че човек сам си казва: Майната му! Ще го направя!

Много хора си мислят, че нещо трябва да им се случи, за да бъдат успешни. Че трябва да дойде подходящия момент или да съберат достатъчно пари, или пък нещо друго. Самият аз също съм минал по този път. Истината е, че човек трябва да е целеустремен и постоянен. Да е убеден в качествата си и в целите, които си е поставил и да работи за тяхното постигане неотклонно. Ето какво казва Ричард Брансън за това:

Не вярвам, че кратките думички "не мога" трябва да ни спират. Ако не разполагаш с подходящия опит да постигнеш целите си, потърси друг начин. Ако искаш да летиш, започни да ходиш на летището от шестнайсетгодишен и почни да правиш чая. Дръж очите отворени на четири. Гледай и се учи. Не е да завършиш приложни изкуства, за да си дизайнер. Намери си работа в дизайнерско студио и тръгни от най-ниското стъпало. Пробий си път нагоре.

Никой не е казал, че пътят към успеха ще бъде лесен или че успехът е резултат на късмет. Късметът всеки си го извоюва сам. За целта е нужно да бъдеш смел, да вземаш решения и никога да не съжаляваш за тях.

Лесно е да се откажеш, когато е трудно, но мисля, че трябва да продължаваме да преследваме мечтите и целите си точно като тези вълнуващи хора. Решим ли да направим нещо, никога да не гледаме назад и да не съжаляваме.

Пътят към смелостта минава през вярата. И тук не става въпрос за религиозна вяра (макар че и тя помага много), а за вяра в себе си, в идеите си, в полезността на поставените цели. Ако човек сам не вярва в себе си, няма как и другите да му повярват и да го последват. Това казва и Брансън:

Едно от нещата, на които се опитвам да не изменям, е да държа на думата си. Определям целите си и ги преследвам. Успехът не е само късмет. Трябва да вярваш в себе си и да накараш нещата да проработят. Така и другите вярват в теб.

Някои хора смятат, че успехът се постига само с усилен труд. Немалко автори на книги и мотивационни лектори споделят тази идея. Стига се дотам, че някои техни последователи изпадат в хроничен работохолизъм, който напълно отхвърля идеята за забавление или за приятно прекарване на времето с любимите хора. Авторът категорично не е от тях. Негов важен принцип е: "Забавлявай се!" и твърди, че благодарение на него е постигнал своите успехи.

Не съм си поставял за цел да бъда богат. Забавленията и предизвикателствата бяха това, което търсех в живота - и все още е така. [...] Никога не съм започвал някакъв бизнес, за да спечеля пари - но открих, че ако се забавляваш, парите идват сами.

Състезанието по предприемачество 3Challenge - идеи, представяне, победители, изводи

В неделя, на 20.05.2012 г. в Аулата на СУ "Св. Климент Охридски" се състоя представянето на идеите от третия сезон на състезанието по предприемачество 3Challenge. Състезанието се провежда в 3 етапа, като в първия се представят идеите на 18-те избрани кандидати пред жури и пред публика, а който достигне до 3-ия етап, може да получи и инвестиция в своя бизнес от инвестиционен фонд.

Признавам, че отидох на представянето на идеите с доста голяма доза скептицизъм. Първо, у нас доста се преекспонира ролята на инвеститорите (даже има публични личности, които твърдят, че не можеш да се наречеш "предприемач", ако не си взел пари от инвеститор), с което аз не съм съгласен, второ много хора вярват, че парите се раздават като дарение и единственото усилие, което е нужно да направиш, е да отидеш и да си ги вземеш.

Нещата изобщо не са толкова прости. Какъвто и бизнес да искаш да захванеш, ако искаш да успееш, трябва много добре да си го обмислил, да си проучил пазара, да вярваш безмерно в ползата от своя продукт и да работиш усърдно и постоянно за неговата реализация и неговия успех.

Както и очаквах, сред кандидатите в турнира имаше няколко интересни идеи, както и такива, които или бяха повторение на някой съществуващ вече продукт, или техните автори изобщо не можаха да ги обяснят добре.

В крайна сметка, победителите, които се класираха за втория кръг, успяха наистина да представят и защитят своите идеи по-добре пред компетентното жури и силно се надявам, че в рамките на следващите 6 месеца ще съумеят още по-добре да си изчистят концепциите и да представят продуктите си на много по-високо ниво.

Какво ми остана като извод и поука от това събитие?

Как се раждат идеите?

Има книги, в които ценната идея, полезната информация е така затрупана с пластове ненужни думи, че е много трудно да я откриеш. "Как се раждат идеите" на Джак Фостър е точно от този тип книги. Когато я прочетеш си казваш: "Да, тук има много полезни неща", но самото четене е изключително мъчително, въпреки скромните 190 страници.

Защо се получава така?

Първо, книгата е написана изцяло в повелително наклонение. Това за американските читатели може и да е приемливо, но моето наблюдение, че ние, българите сме много скептични към всеки, който се опитва да ни дава акъл. Вижте как изглежда съдържанието на книгата:

1. Какво е идея?
2. Забавлявай се
3. Настройте се на вълна идеи
4. Съсредоточете мислите си върху идеите
5. Запазете повече от детето в себе си
6. Събирайте повече информация
7. Съберете кураж
8. Преосмислете начина си на мислене
9. Научете се да комбинирате
10. Определете проблема
11. Събирайте информация
12. Търсете идеята
13. Забравете всичко
14. Приведете идеята в действие

Oсвен първата глава, която е във въпросителна форма, всички останали са в повелително наклонение, което е ужасно досадно. Нещо повече, понеже на автора му е трудно да се аргументира, т.е. да отговори на фундаменталния въпрос защо трябва да следваме неговите съвети, той привежда на помощ тонове цитати от известни (и не толкова известни) поети, художници и политици, които би трябвало да ни убедят в неговите тези. Аз обичам мъдри мисли на велики хора и често си ги припомням за да се мотивирам да свърша някаква работа, но тук всичко е прекалено много. Всяка глава започва с по 3-4 цитата, а после вътре има цели страници с цитати, което много трудно се преглъща. А като добавим ужасните грешки в транскрибирането на имената на авторите на тези цитати, четенето се превръща в истинско изпитание за нервите.

(Признавам, че Деси Бошнакова, която е издател и преводач на книгата, ми е приятелка, но не е допустимо да транскрибираш имената на френския математик Анри Поанкаре и на френския поет Шарл Бодлер като Хенри Пойнкаре и Бауделер. Надявам се да ми прости критичните забележки, защото са добронамерени и бих искал да доведат до по-високо качество в бъдещите преводи.)

Аз смятам, че най-добрият начин да убедиш някого в своята теза, е да приложиш конкретни примери. А ако тези примери са лично преживяни от теб - още по-добре. Авторът успява да даде примери в някои от съветите си, което прави книгата наистина полезна, но за съжаление, те всички са от областта на рекламата, която е неговата собствена професия. Естествено, съветите от книгата могат да се прилагат в много други области (и точно затова и аз пиша това ревю), но твърде едностранния подход към примерите може да отблъсне читателя, ако той не се занимава с писане на рекламни текстове.

В крайна сметка къде е ползата от тази книга?

Ползата е в това да повярвате, че не е нужно да сте гений, за да родите добра идея. Добрите идеи са навсякъде и човек трябва да се настрои умствено да ги открива. Забавното настроение, упражняването в създаване на идеи, добре сработения екип, задълбоченото проучване на материята и най-вече умението за задаване всякакви странни въпроси са основните фактори, които могат да ви гарантират създаването на една добра идея.

Добрите идеи не идват "от небето". Те са плод на много труд, на упражняване на мозъка и на добро познаване на проблематиката. Тази теза изтъкват и други автори и това е може би най-ценния съвет: работете усилено и постоянно мислете за вашия проблем - неминуемо в един момент ще ви проблесне гениалната идея. Даже не само една, а много, от които бихте могли да избирате.

Важно е човек да не губи кураж и вяра в собствените си способности. Милиони добри идеи са били убити от недоверието и страха на колеги и началници, а ние сме се страхували да ги защитим. Ако човек вярва в своята идея и "забрави, че е невъзможна", то тя може да бъде реализирана.

За мен най-ценното от книгата "Как се раждат идеите" са въпросите от типа "Какво би станало, ако...", които да се научим да задаваме към своите продукти и идеи. Ето няколко примера от книгата:

• Какво ще стане, ако смалим продукта? Или го удължим? Или променим формата му? Или сменим цвета му? Или го изсветлим? Или го направим по-тежък? Или го поставим в различна опаковка? Или го направим два пъти по-здрав? Или по-благонадежден? Или по-неблагонадежден?
• Какво ще стане, ако услугата стане по-бърза? Или по-евтина? Или по-удобна? Или по-достъпна? Или по-недостъпна? Или по-ефективна?
• Или по-бавна? Или по-скъпа? Или по-неудобна? Или по-неефективна?
• Ако можем да добавим нещо към продукта или услугата, какво бихме добавили?
• Ако можем да премахнем нещо от продукта или услугата, какво бихме премахнали?

Същото се отнася, ако решаваме даден проблем:

• Какво би станало, ако всеки имаше същия проблем?
• Какво би станало, ако никой друг няма такъв проблем?
• Какво би станало, ако най-големият ви конкурент е изправен пред същия проблем?
• Какво би станало, ако проблемът продължи и догодина? Ами ако продължи още 10 години?
• Какво би станало, ако някой ви даде един милион долара в брой, за да разрешите проблема, как ще изхарчите тези пари?

В книгата има още много подобни въпроси, които според мен са най-добрия механизъм за отключване на креативното мислене, решаване на проблеми и раждане на нови идеи.

Затова на въпроса "Струва ли си да се купи тази книга?" отговарям: да, струва си. На моменти е досадна, но ако решите да последвате съветите на автора, да приложите някои от упражненията и да се научите да задавате въпроси като горните, със сигурност ще можете да раждате много и оригинални идеи. Единственото, което не трябва да забравяте, е, че идеята не струва нищо, ако не се реализира. Затова, дори и да не ви изглежда най-добрата, дори и околните да смятат, че е безсмислена или налудничава, ако имате добра идея и вярвате в нея, не се помотвайте, а веднага се заловете с нейната реализация.

Успех!

---

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS feed или по имейл.

---

Дългата опашка или икономиката на безкрайния рафт

Крис Андерсън е главен редактор на списание Wired и развива идеята си за икономиката на Дългата опашка в едноименната си статия още през 2004 г. По-късно, през 2006 г. излиза първото издание на книгата с такова заглавие и след небивалия интерес е преиздадена и през 2008 г. У нас излиза през 2009 г. от издателство "Изток-Запад".

За какво става въпрос?

Авторът съпоставя така наречената "хитова икономика", която се цели в продажбите на малко продукти за много клиенти (късата, но висока глава на графиката) на нишовата икономика, която се цели в продаването на изобилие от стоки, всяка от които е предназначена за тясна група клиенти (дългата и тънка опашка на графиката) и обяснява произхода и смисъла на различните подходи.

Икономиката на хитовете се обосновава от високата цена за съхранение на материалните продукти. Ако продавате прах за пране, например, не можете да изложите на рафтовете в магазина си всички марки, които съществуват на пазара, защото ще заемете цялото си пазарно пространство и няма да можете да продавате нищо друго. Вместо това, вие излагате само една-две марки, които смятате за най-добри (най-качествени или най-популярни) и очаквате масата клиенти да си купят точно от тях (защото правят бялото истински бяло :-) ). Останалото рафтово пространство използвате за други хитови стоки, така че да получите максимална печалба от тяхната продажба.

Съвсем по друг начин стоят нещата с цифровите продукти и услуги, които се продават в Интернет и чието съхранение на практика не струва нищо. Тогава вие можете да продавате абсолютно всички възможни стоки от даден вид, защото все някой може да се заинтересува от тях и да ви донесе приход, а разходите по продажбата са почти нулеви. Пример за това за електронните книжарници като Amazon, сайтове за сваляне на музика като iTunes и други.

Психология на успеха или Какво научих от семинара на Браян Трейси

Миналият петък, 25.02.2011, в София се състоя първият у нас семинар на Браян Трейси, озаглавен "Психология на успеха". Браян Трейси е всепризнат гуру - консултант и лектор по въпросите за бизнес успеха, продажбите, управлението на времето и личностното развитие - и за някои хора има полу-божествен статут. Други пък го смятат за шарлатанин и едва ли не водач на религиозна секта.

Трябва да си призная, че и аз спадах доскоро в категорията на вторите. Бях чел някои негови книги, но ми изглеждаха ужасно повърхностни, а идеите в тях бяха съвсем щедро заимствани от други автори преди него. Бях гледал негови видео-уроци, от които бях останал с впечатлението, че е някакъв мазен и хипнотизиращ зрителя измамник, чиято единствена цел е да ти прибере парите, а ти да не разбереш как и защо.

Дали не съм попадал на подходящите материали, или пък просто не ми е било дошло времето - не знам, но мнението ми коренно се промени след срещата на живо на семинара в петък. И не защото той се оказа много харизматичен лектор, или защото е казал нещо изключително умно и неизвестно досега - по скоро, защото аз успях благодарение на това, което чух, да си отговоря
 на въпросите, които ме мъчеха досега и да си създам силна мотивация за действие, а действието, както всички знаем, е най-важният фактор за успеха.

В началото Браян говори за себеуважението и ни накара няколко пъти да повторим на глас "Харесвам се!" - нещо толкова просто, но явно за мнозина се оказа плашещо, след като в социалните мрежи се изля толкова злоба по негов адрес, че за тази глупост не си заслужавало човек да дава пари. Всъщност, да успееш да признаеш и да пребориш собственото си усещане за малоценност, е една голяма победа по пътя към успеха и със сигурност си заслужава да платиш много за това. Увереността в собствените сили и качества, умението да поемеш отговорност за постъпките в живота си - това са едни от най-важните предпоставки за успеха.

Може и на вас да ви звучи елементарно и повърхностно - така, както ми звучеше и на мен при първата среща с неговите книги, - точно затова съм доволен, че бях на семинара, защото там имаше някаква магия - създаде се невероятно силна позитивна енергия, която се споделяше от всички участници и ни зареди с желание да започнем да правим първите стъпки към своя успех.

Срещнах хора, които казаха, че всичко това си го знаят. Да, и аз го знаех, но от години не правех (почти) нищо - само си мечтаех и си мислех за нещата, които искам да направя, но не предприемах никакви действия. Защото да действаш е трудно, това те изкарва от зоната на комфорт и не е особено приятно. Истината, обаче, е, че ако не предприемеш никакви действия, нищо няма да постигнеш. И явно е трябвало някой да ми го заяви в лицето, за да се стресна и да разбера, че трябва да си размърдам задника, ако искам да постигна нещо в оставащите ми години.

Браян Трейси казва: постави си цели и ги преследвай една по една. Направи си план за следващите няколко години и го следвай неотлъчно. Но в моето съзнание едно червейче постоянно ме ядеше: "Добре, но ако съм си поставил грешна цел и се окаже, че пет години съм копал в грешната посока? Ще излезе, че съм пропилял цели пет години от живота си!" На семинара Браян ми даде точния отговор на този въпрос:

Времето тече неумолимо и след пет години ще са изминали пет години от живота ти. От теб зависи как ще си го прекарал. Дали ще си правил нещо в преследване на една цел (пък била тя и не съвсем точна) или нищо няма да си правил - те ще са отминали. Важното е да си вършил нещо полезно за себе си.

Освен това, вършейки действие в посока на целта, можеш да я разбереш по-добре и ако се налага, можеш да промениш в движение. Примерът, който той даде, беше с управлението на самолет - през 99% от времето самолетът постоянно се отклонява от предварително набелязаната цел и пилотът работи, за да коригира това отклонение. В крайна сметка, самолетът пристига точно навреме на мястото, където се е очаквало да пристигне. Докато се движиш, можеш да коригираш посоката и пак да стигнеш там, където искаш. Ако не се движиш, никъде няма да стигнеш. Толкова е просто!

Вероятно съм имал някакви мисли и идеи в себе си, но те са били заровени дълбоко в съзнанието ми или затрупани под слой недоверие, съмнение и страх. Семинарът на Браян Трейси ги изрови и събуди в мен желанието за действие. Вярвам, че ако успея да запазя това желание, енергията и мотивацията си, рано или късно ще постигна успеха, който целя и никой хейтър-многознайко няма да е в състояние да ме отклони от моя път.

За мен семинарът беше много разбуждащ, надъхващ, зареждащ с енергия и мотивиращ. Срещнах много приятели и колеги от Клуб "Спри и помисли!", с които проведохме креативни разговори и обменихме интересни идеи - Тодор Христов, Ивелина Атанасова, Борис Луканов, Пламен Петров, Бисер Вълов, Росен Живков, Искрен Пушкаров, Пламен "Паганел" Желязков. Запознах се и с нови и интересни хора - млади (по възраст и по дух), предприемчиви и всичките заредени с желание и страст да успеят. Сигурен съм, че повечето от тях ще го постигнат!

Аз самият си съставих списък от цели, които смятам да постигне в следващите пет години и вече започнах да работя по него, а резултатите ще започнат да се виждат съвсем скоро. :-)

Успех!

P.S. Можете да видите чудесното ревю на Тодор Христов, включващо и няколко видео клипа, както и откровено хейтърския пост на Събина Панайотова, която изобщо не беше на семинара. Все пак, човек е добре да види различни гледни точки.

---

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS feed или по имейл.

---

За моторите, свободата, легендарните марки и легендата за бай Митре

Чета една книга, наречена "Легендарните марки" и тя ме провокира към много размисли. Книгата е нещо като учебник по маркетинг и вероятно по-късно ще напиша специално ревю за нея, но този пост е посветен на моторите.

Авторът Лорънс Винсент разказва в един момент как трябва да се направи маркетингово проучване на настроенията, мислите и мечтите на хората, за да може да се изгради съответното маркетингово послание. И понеже конкретният пример беше за мотори, в него се акцентираше върху факта, че много хора свързват карането на мотор със свободата да пътуваш където си поискаш, да носиш кожени дрехи и да не се съобразяваш много-много с общественото мнение, но в същото време не могат да си позволят лукса да се отдадат на тази мечта, тъй като от понеделник до петък са ангажирани с ежедневните си задачи, които включват каране на кола и висене по задръстванията в час пик, носене на костюм и вратовръзка по цял ден, кланяне на досадни клиенти и целуването на задниците на омразни шефове.

Дори в почивните дни градският човек има предначертани задължения, като чистене, пазаруване от хипермаркета, миене на колата и водене на децата в зоопарка, че единственото му удоволствие, което бегло му напомня за свободата и високите скорости, е гледането на Формула 1 в неделя следобед с чаша хладна бира пред телевизора.

Моторът си остава един блян недостижим...

Все пак, понеже и аз съм бил в подобна ситуация (въвлечен в ежедневния омагьосан кръг на корпоративния живот) и съм си мечтал да имам мотор, с който да бродя по пътищата на света свободен и неукротим (поне в събота и неделя), се замислих какво всъщност ме спира да си купя мотор. И отговорът, колкото и странно да изглежда, не е отдадеността на някоя легендарна марка (както се опитва да ни внуши авторът), дори не е липсата на пари (пари се печелят рано или късно), а нещо много по-обикновено, поне на пръв поглед. Всъщност, две неща.

Мегалан - активен и отговорен мениджмънт

Покрай новината на деня днес за поглъщането на (може би най-добрата) интернет компания Мегалан от Мобилтел, попаднах на същата публикация във форума на Мегалан и бях изключително приятно изненадан от активното участие на господин Иво Джоков - оперативен директор на фирмата.

Човекът не просто пуска PR съобщения за клиентите си, но и лично и активно участва във форума, отговаряйки честно и делово на въпросите, които клиентите му задават. Проявява се и като добър администратор, непозволявайки разговорът да излезе встрани от темата и добрия тон да бъде нарушен.

Много приятно съм изненадан от такова поведение на висш фирмен шеф. Не, че не трябва да е такова - напротив! - точно това винаги съм искал да видя у нашите мениджъри - без да се крият зад титли, секретарки и пресаташета, лично и делово, със загриженост за клиента, да отговарят на поставените въпроси и да решават възникнали проблеми. Изненадан съм, защото досега не бях виждал жив пример за това, но онова, което г-н Джоков прави е наистина достойно за уважение. А това си личи и от отношението на клиентите, пишещи във форума, към него.

Поздравявам го сърдечно и се надявам, че и след сливането с Мобилтел, Мегалан ще остане фирма, на която може да се разчита.

Забележка: поради стечение на обстоятелствата не съм клиент на фирмата и нямам никаква материална изгода от написването на този текст. Той е продукт на искреното ми убеждение, че това е правилният подход на един мениджър към своя бизнес и на действителния пример, който виждам в лицето на Иво Джоков.

---

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS feed или по имейл.

---