23 август 2013

Еврика! - как да отключим творческата си интелигентност

Темата за подсъзнанието и творческата интелигентност са ми много любопитни и поради това си купих книгата на Филипа Дейвис "Еврика!", в чието подзаглавие се споменават тези "магически" думи. За съжаление, книгата не дава отговори на въпросите, които ме вълнуваха, а по-скоро е един кратък наръчник с различни съвети, които могат да ви бъдат полезни в даден момент.

Авторката си е поставила амбициозната задача да разкаже за всичко, което е научила в този живот и точно това е довело до това в книгата всяка тема да бъде засегната накратко и повърхностно. Тук можете на прочетете за това как да откриете своите способности, как да си създадете вяра в себе си, как да развиете въображението си, как да раждате нови идеи, как да стартирате собствен бизнес, как да му направите маркетинг, как да го разширите, как да се научите да общувате с другите, как да си поставяте цели и да постигнете успех, как да приемате критиката на другите и как да критикувате без да обиждате, как да се преборите със страховете и комплексите си, как да работите като част от екип, как да ръководите екип, изобщо - почти за всичко, за което се сетите :-)

Авторката не крие, че "Еврика!" е името на система за обучение, която тя преподава и очевидно тази книга играе повече роля на реклама за самото обучение, отколкото източник на полезни знания за читателя.

Все пак, дори и в такова малко книжле (около 240 страници) с такава голяма амбиция, човек може да открие нещо интересно и полезно. Хареса ми идеята за съвременните хора, които избягват налагането на етикети. Бях писал преди време, че не мога да намеря етикет, който да сложа на себе си в професионално и в личностно отношение, но авторката споделя, че това е твърде ограничаващо и големите творци надхвърлят рамките на етикетите. Почувствах се и аз като голям творец! :-) А най-вдъхновяващо ми прозвуча следния цитат:
Моят любим съвременен творец е Брус Дикинсън. Недоволен да бъде само лидер на световноизвестната и преуспяла хеви метъл група "Айрън мейдън", той публикува приказки за деца, работи като радиоводещ и завърши курсове за пълноправен пилот от гражданската авиация.
В книгата има много полезни неща, но за съжаление, всичко е компилирано от някъде другаде и на практика няма нищо оригинално. Може би е добре, че е поднесено събрано на едно място и сдъвкано, но на ме ми се видя много елементарно и повърхностно.

Все пак, научих няколко интересни неща, които реших да споделя с вас.


Екипни фантазии

Учен на име Вилфрид Бион установил, че съществуват три вида екипни фантазии, т.е. групови внушения, в които вярват всички (или повечето) хора от екипа и това влияе на тяхното мислене и поведение.

Първата е зависимост от лидера (шефа). На него се глада като на бащица. Очаква се той да се грижи за всички, да поставя задачите, да има решение за всички проблеми. На него се възлагат големи надежди и често те се обръщат в разочарование. В същото време, екипът често се измъчва то чувство на вина, че не е бил достатъчно лоялен и предан на лидера. Имам пред очите си един страхотен пример в това отношение, но не мога да разказвам подробности, защото са засегнати много близки до мен хора.

Втората зависимост е от външния враг - "бий се или бягай". Тук външният враг (най-често конкуренцията, а понякога и клиентите или мениджмънта) играе роля или на спояващ фактора, който обединява силите на всички членове в обща борба срещу него, или пък ги разединява, всявайки страх и недоверие и това разрушава колектива. Бил съм свидетел как екипът се надъхваше срещу конкуренцията с всякакви небивалици и някои хора действително вярваха, че причината клиентите да избират тях, а не нас беше, че онези са приложили черна магия, вместо значително по-разумното обяснение, че нашите продукти не струваха.

Третата зависимост се нарича утопия или зависимост от месията. Честно казано, не разбрах добре каква е разликата с първата, но предполагам, че тук месията е член от екипа, за който всички разчитат, че ще измисли решение на текущия проблем. Той е Спасител, защото така ни е по-лесно. Повечето хора нищо не правят, защото са убедени, че колегата-месия ще ни извади от кашата. Разликата с първия случай е, че тук го няма подчиненото отношение, властовата зависимост. Тук просто той е един от нас, но притежава свръх способности и "ще ни оправи".

Промяна в ценностите

Авторката споделя един интересен случай, който според мен изобщо не е изолиран. В една голяма американска компания направили експеримент: дали на служители от отдела "Човешки ресурси" сивитата на първите 40 служители на компанията - онези, които са я основали и които са създали нейните ценности и основите на нейната корпоративна култура. Оказало се, че нито един не бил одобрен за работа в компанията. Излиза, че първоначалния дух на креативност и съзидателност, на творчество и авантюризъм бил напълно изчезнал и сега такива хора като първоначалните основатели на фирмата, вече били излишни.

Тъжна история. Мисля, че корпоративния дух на повечето големи компании не само в Америка, но дори и в България, се "вкаменява", "изсушава" и загубва от своя първоначален ентусиазъм. А от това губят всички - както служителите, така и клиентите.

Ключови потребности - източници на мотивация

Още един интересен, но несвързан с нищо факт, който открих в книгата. Според харвардския професор по психология Дейвид Маклелънд има три източника на мотивация при възрастните хора:
  1. Потребност от постижения, което означава да се създават и произвеждат нови неща;
  2. Потребност от власт, което означава да се оказва влияние върху другите;
  3. Потребност от афилиация, което означава да се създават успешни взаимоотношения.
Аз, без да съм психолог, бях установил за себе си първите две, с което си правя едно дружеско потупване по рамото :-)

По-важното е какво означава тази класификация. Според мен, това означава, че трупането на пари и вещи всъщност е второстепенно желание у хората. То е израз на някоя от гореизброените потребности. И ако искаме да разберем кое мотивира даден човек, трябва внимателно да видим коя потребност се опитва да задоволи. Разбира се, най-трудно е да разберем това за себе си.

Написах този коментар, защото така искам да запазя за себе си най-интересните неща, които открих в книгата "Еврика". Книгата по-нататък ще я подаря на някой читател, но тези бележки могат да се окажат полезни за някого.


Ако харесвате моите статии, ако моите идеи ви се струват интересни, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS feed или по имейл.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Споделете вашето мнение!