Признавам, че отидох на представянето на идеите с доста голяма доза скептицизъм. Първо, у нас доста се преекспонира ролята на инвеститорите (даже има публични личности, които твърдят, че не можеш да се наречеш "предприемач", ако не си взел пари от инвеститор), с което аз не съм съгласен, второ много хора вярват, че парите се раздават като дарение и единственото усилие, което е нужно да направиш, е да отидеш и да си ги вземеш.
Нещата изобщо не са толкова прости. Какъвто и бизнес да искаш да захванеш, ако искаш да успееш, трябва много добре да си го обмислил, да си проучил пазара, да вярваш безмерно в ползата от своя продукт и да работиш усърдно и постоянно за неговата реализация и неговия успех.
Както и очаквах, сред кандидатите в турнира имаше няколко интересни идеи, както и такива, които или бяха повторение на някой съществуващ вече продукт, или техните автори изобщо не можаха да ги обяснят добре.
В крайна сметка, победителите, които се класираха за втория кръг, успяха наистина да представят и защитят своите идеи по-добре пред компетентното жури и силно се надявам, че в рамките на следващите 6 месеца ще съумеят още по-добре да си изчистят концепциите и да представят продуктите си на много по-високо ниво.
Какво ми остана като извод и поука от това събитие?
Първо, у нас има млади хора с желание да правят бизнес, да създават собствени продукти, с които да задоволяват нуждите на обществото и да печелят от тяхното производство. Това е хубаво. Лошото е, че това са предимно млади хора без опит, които подхождат много наивно и несериозно към ситуацията на пазара.
Второ, хората масово вярват в изтъркани клишета, че две момчета програмистчета в един гараж ще измислят новия Фейсбук и ще променят света. Това се е случвало - факт! - но съвсем не означава, че е масова формула за успех. Ако не познаваш пазара, ако не знаеш нуждите на своите потенциални клиенти, ако не можеш да представиш продукта си пред тях, ако не можеш да защитиш нуждите си пред инвеститора - няма да успееш, колкото и да си талантлив в програмирането. Освен това, съвсем не е необходимо твоят продукт да е софтуер, за да бъде успешен. Трябва просто да бъде добър и полезен.
Трето, прави впечатление, че младите предприемачи изобщо не умеят да говорят пред публика и да представят своите идеи. Даже понякога си мисля, че те не са им много ясни. Има няколко задължителни въпроса, на които всеки предприемач трябва да може да отговори:
- Какво точно представлява твоя продукт?
- Какъв проблем решава?
- За кого?
- С какво е по-различен от конкуренцията?
- Защо клиентите биха искали да го купят?
- За какво са ти парите от инвеститора?
- Какъв ще бъде твоят личен принос в развитието на продукта/бизнеса?
Четвърто, представянето на ролята на инвеститорите в публичното пространство е силно изкривено. Те са едва ли не благотворителни дружества, създадени от истински "ангели", чиято единствена цел е да си дадат парите за вашия продукт, защото просто сте много готини. Истината е далеч по-различна от това. Инвеститорите, независимо дали се наричат капиталисти или бизнес ангели, имат една ясна цел: те търсят да инвестират парите си в нещо, което ще им донесе печалба в бъдеще. Техните пари не са нито подарък, нито милостиня, а подкрепа за идея, в която те виждат потенциал за печалба. Ако вашата идея не притежава такъв потенциал, няма да получите пари. Освен това, техните пари винаги са за сметка на дял от компанията, който понякога може да бъде значителен. Човек трябва да си направи сметка дали наистина има нужда от такива пари и дали не може да постигне растежа на бизнеса си сам, постепенно и със собствени средства. Не искам да кажа, че инвестиционните капитали са зло, но те не са и панацея, както ги представят някои медии и блогъри. Просто си имат своето място и своето приложение, което не е за всеки.
В крайна сметка, въпреки първоначалното ми скептично настроение, в края на събитието се почувствах по-оптимистично настроен. Убедих се, че думите на колегата Александър Александров са много верни. В един разговор между нас той твърдеше, че в този момент е важно да се раждат повече идеи и да възпитаваме млади хора, които да вярват в своите идеи и да имат страстта и упоритостта да ги осъществяват. Много е вероятно над 90% от тях да се провалят, но провалите ще донесат знанията и горчивия опит как не се прави успешен бизнес. Важното е после да опитат пак и така докато един ден успеят. Дългите години на социалистическо мислене ни направиха послушни изпълнители. Днес, за да бъдем успешни, ни трябват хора с мечти и идеи, притежаващи смелостта да ги преследват и реализират.
Тези млади хора са нашата надежда. И аз им пожелавам успех.
Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS feed или по имейл.
Радвам се че ти е харесало Майк, благодарим за коментара :)
ОтговорИзтриванеХубаво казано. Наистина младите предприемачи в болшинството от случаите летят из небесата, но някой ден ще се научат как се прави бизнес. Трябва да се натрупа опит и това става с проби и грешки. Затова първата фирма е да се научиш как НЕ се прави бизнес. След това отиваш в сериозна, успешна фирма, да видиш как се прави бизнес. Накрая с готов да опиташ втори път, за да направиш вече наистина сериозен и успешен бизнес.
ОтговорИзтриване