Постоянството

Последния месец беше много тежък за мен. Имах много работа, но не това ме умори. Не се плаша от работата, особено когато я върша с желание. Започнах да правя нещо, за което вярвах, че е полезно и че имам качествата да го постигна и това ми даваше сили да се справя със задачите, които си бях поставил.

Точно в този момент, обаче, вярата ми беше поставена на изпитание. Появиха се хора, които започнаха да ме оплюват и да пишат купища глупости по мой адрес. Върху мен се изля толкова много злоба, че започнах да се замислям дали всичко, което правя, наистина има смисъл. Защо хора, на които искаш да бъдеш полезен, те замерят с камъни?

Точно в този момент открих една мисъл на великия Годин, която започна да ми прояснява ума:

Постоянството не е в това да използваш една и съща тактика отново и отново. Това е тъпо.
Постоянството е в това да преследваш една и съща цел отново и отново.

Ако целта, която съм си поставил, е важна за мен, ако вярвам в нея, трябва да я следвам неотклонно. Ако пътят, който съм избрал, е непроходим, мога да избера друг. Важното е никога да не забравям накъде съм тръгнал и защо.

Може би това е правилния начин на мислене. Може би съм избрал неподходящ път и сега трябва да потърся друг. Най-лесно е да се откажеш при първия сблъсък с трудностите - това съм го правил много пъти. По-трудното е да продължиш към избраната цел с воля и упоритост. Това тепърва ми предстои.

Дано междувременно да не загубя вярата си в правотата на моята цел и убеждението си, че това, което правя, има смисъл, защото вярата е единствената храна за постоянството. Ако човек загуби вярата си, губи всичко.