29 февруари 2008

Признай си, че си се издънил

Като продължение на моите постове "Когато сгрешим", част 1 и част 2, Павел Бродзински казва още нещо важно.

Следващия път, когато забравиш нещо, когато се провалиш или нещо тотално се обърка, не прави това, което обикновено правиш. Не се оправдавай, не се опитвай да обвиниш или натопиш някой друг.

Направи само едно просто нещо. Признай си, че си се провалил. Признай, че си сбъркал и издънката е лично твоя.

Ще се изненадаш колко различна ще бъде реакцията на другите. По-позитивна, по-конструктивна. Просто по-добра.

Арогантното поведение или дребното шикалкавене са подходи, които често използваме, когато ни уличат в издънка, но те винаги предизвикват негодуването на околните. Признаването на грешката е много по-достойно поведение и винаги печели по-благосклонно отношение. Ако признаете, че сте сбъркали, ще получите помощ и съвет. Ако отричате, ще отблъснете хората, на които разчитате.

Честното и откритото отношение, даже и когато сме направили голяма издънка са за предпочитане от отричането и измъкването от отговорност. Рано или късно, първото ще ви донесе уважение, а второто - презрение.

3 коментара:

  1. e ne si prav. 4esto mi se slu4va da si priznavam vinata i kogato niakoi ti e iadosan niama zna4enie 6te si priznae6 li ili ne pak ti se karat mrunkat i tn. "ti kakvo si mizli6 4e s edno izviniavai sgre6ih vsi4ko 6te se opravi li" i se produljava triene na sol. taka 4e vseki si preceniava kak 6te se po4ustva po dobre sam za sebe si a ne dali 6te smek4i vinata. na men mi e po dobre da si priznavam. efekt v drugite nikakuv oba4e

    ОтговорИзтриване
  2. Може би хората, с които работиш, не заслужават това. Помисли дали да не си потърсиш друга работа.

    Другата вероятност е ти да си много глупав и постоянно да повтаряш едни и същи грешки, но не ми се вярва да е така :-)

    ОтговорИзтриване

Споделете вашето мнение!