
Тази история е доста поучителна докъде може да доведе главозамайването от успеха и от нея произлиза и така нареченият "парадокс на Икар", който се състои в това, че онова, което ни води към успеха, може и да ни доведе и до нашето падение.
Този ефект се наблюдава често и при управлението на съвременните компании, отбелязва Freek Vermeulen в своя блог - една успешна стратегия често внушава самоувереност, която заслепява очите на мениджърите и ги кара да се придържат неотклонно към нея, игнорирайки симптомите на промяна в средата, което в крайна сметка води тях или формата към провал.
Как става това? С годините компаниите се фокусират върху онова, което ги е извело до успеха - определен продукт, услуга, методология и пр. В началото това е добър подход и те постигат още по-големи успехи в областта си. Това, обаче, става за сметка на други продукти, процеси и идеи, които фирмата смята за по-маловажни и встрани от главната цел, поради което ги отхвърля настрани.
Freek дава един интересен пример: вземете списъка на компаниите, включени в класацията Fortune 100 за 1966 г. и го сравнете с този от 2006 г. - 66 от онези компании вече не съществуват, а от останалите 34 - 15 вече не са в списка и само 19 са запазили статута си.В резултат, фирмите не успяват да се адаптират към фундаменталните промени в тяхната бизнес среда, като нови конкуренти, нови изисквания от страна на клиентите, радикално нови технологии или бизнес модели. Исторически примери като Laura Ashley, Atari, Digital Equipment, Tupperware и Revlon веднага идват на ум.
Това главозамайване принуждава организациите да се занимават с определени дейности твърде дълго и твърде надълбоко, въпреки очевидните пропуски в от проектантски и организационен характер. Тук примерите са съвсем актуални: космическата совалка Challenger, Merrill Lynch, Royal Bank of Scotland, AIG, Citibank, Lehman Brothers и много още други...
"Успехът е лош учител" гласи една популярна поговорка. И примерът на древногръцкия герой Икар ни показва това. Да се научим да бъдем винаги в крак с времето и да можем да отговаряме на предизвикателствата на реалността, е много трудно, но абсолютно необходимо, ако искаме да оцелеем и да успеем в днешния век.

След като си Успял - значи знаеш Как да си в крак с времето. И Си.
ОтговорИзтриванеЗатова аз не мисля,че успеха е лош учител. Това считам за напълно погрешно.
Може би грешката на провалилите се е другаде?
Може би в това,че са спрели да излизат на ринга, да си търсят противници?
Има една хубава мисъл от "48 закона на властта "- "Най-голямата опасност ни заплашва именно в деня на победата”“След всяка победа затягай още по-здраво каишките на шлема си”
ОтговорИзтриванеДимитър, напълно си прав в първата част на своите разсъждения. Наистина трябва да си бил в крак с времето, за да постигнеш успех. Но след това точно този успех ти дава фалшивата самоувереност, че ти си по-велик от останалите и че каквото и да правиш, винаги ще продължаваш да успяваш.
ОтговорИзтриванеТочно затова голяма част от успелите веднъж, спират "да излизат на ринга и да си търсят противници". Даже няма нужда и да ги търсят - противниците са там, но успелите не искат да ги видят.
Наистина ме накара да се замисля, защото и аз като всеки човек съм претърпявал провали. И понякога причината е била точно това нещо, което е водело до успех в предишния момент.
ОтговорИзтриванеНе съм съгласен с Димитър, защото от моя опит дори когато действаш активно пак може да си заслепен от успеха.
Много вярно и историята е поучителна. Тези правила са не само за бизнеса, а общо валидни.
ОтговорИзтриванеМайк,
ОтговорИзтриванеПримитив, дето в който и да е момент счита,че: "...си по-велик от останалите и че каквото и да правиш, винаги ще продължаваш да успяваш..." - него мястото му е на дъното и никъде другаде.
Затова провала му не е неуспех - а идване на място.
Всъщност - когато Успяваме ние отиваме в "друго общество", друго ниво - с различни порядки,"закони" и т.н...
И може би затова в началото трябва да затегнем каишките-за да си дадем време да научим и свикнем.