Всеки от нас се е сблъсквал с "гурута", които повече или по-малко авторитетно ни учат на своята мъдрост. Дали това са лектори на курсове или семинари, мениджъри или по-опитни колеги в офиса - понякога усещаме, че в техните думи липсва искреност и учението, което проповядват, не се базира на личен опит, а по-скоро е компилация от чути и заучени от другаде кухи фрази. Самият аз също съм изпадал в позицията на специалист в курсовете, които водя в моята фирма RammSoft и нерядко съм виждал съмнение в очите на някои от моите слушатели.Scott Berkun, известен специалист в областта на проектното управление, сам той автор на книги, лектор и блогър, ни предлага няколко много добри съвета как да разпознаем дали зад думите на авторитетния "гуру" прозира някакъв смисъл, или са просто въздух под налягане. Аз ги приемам много радушно, защото смятам, че издържам теста и мога да докажа, че това, което преподавам или консултирам, е плод на моя професионален опит, а това, което не знам - не се срамувам да призная, че не го знам. Просто няма начин да си наистина такъв гений, че да знаеш всичко.
Ето какво предлага Скот (превод с лична интерпретация):
- Попитайте специалиста дали самият той е правил това, за което говори. Много "специалисти", преживяващи като лектори и консултанти, отдавна са напуснали полето на своята специалност и не са се занимавали с практическа дейност. Много е лесно да се дават съвети, когато не се налага да ги изпълняваш. Разбира се, това, че един гуру отдавна не е практикувал онова, за което говори, не означава, че говори глупости, но този въпрос звучи отрезвяващо и убива арогантността, която някои хора излъчват от трибуната.
- Попитайте ги откъде знаят това, което обясняват. Изрази като “изследванията показват”, “чувал съм”, “водещата теория гласи” е много вероятно да са просто кухи фрази. Кои са тези изследвания? Къде сте го чули това? Кой казва, че тази теория е водеща? Не позволявайте някакви предположения да ви бъдат натрапвани като истини. Търсете доказателства.
- Попитайте “Кога теорията, която защитавате, греши?” Няма вечна и универсална истина. Няма нещо, което да работи винаги и при всякакви условия. Умният човек ще знае ограниченията на своите идеи в практиката. Поискайте да посочат алтернатива на своята позиция и кога биха я приложили.
- Търсете признания за допуснати грешки и провали. Човек, който не признава грешите си, е много опасен. Ако са толкова умни и никога не са се проваляли, значи са стрхливци. Ако пък са допуснали грешки, но се опитват да ги прикрият, значи проектът им е измамен и нереален. Попитайте ги за примери на грешки и неуспехи - независимо дали са били техни или на други хора. Това ще ги предизвика да бъдат честни и откровени, което може да ви бъде от още по-голяма полза.
- Попитайте ги защо толкова много хора се провалят в това начинание. Истински мъдрият човек ще признае колко трудни за изпълнение са неговите предписания. Тук, обаче, има и капан за егото - някои хора попадат в него и гордо завяват: “Защото не всички следват моите съвети”.
Тези съвети не значават, че човек трябва винаги да подхожда със съмнение към авторитетните личности. Напротив, дори и да се съмняваме в истинността на техните твърдения или в техния личен опит и знания, трябва да се отнасяме достойно и с уважение към тях. Все пак, те са хора като нас, а и авторитетът им се основава на някакви значими постижения. В този смисъл Скот ни дава и два полезни съвета какво не трябва да правим, за да не изпаднем самите ние в неловко положение:
- Не задълбавайте в някоя фактологическа грешка, сякаш сте открили златна мина. Фактологическите грешки са навсякъде. Има ги и в много добри книги, а трябва да знаете, че е изключително трудно за еди автор да помни източника на абсолютна всяка информация, до която е попаднал. Наличието на грешка не означава, че теорията на автора е грешна. Ужасно изнервящо е, когато някой открие грешно цитиран факт и си вади заключението, че всичката цитирана в лекцията информация, е грешна. Освен това, посочвайки грешките на другите, осбено пък когато това са дребни фактологически грешки, не означава автоматично, че вие сте по-умен или по-авторитетен от лектора.
- Не използвайте експерта, за да се заяждате с него. Типичните заядливци използват вниманието, което аудиторията е насочила към лектора и се опитват да го пренасочат към себе си. Това много рядко сработва като тактика, защото негативизмът никога не води до спечелването на привърженици. Критикуването, злобното и крещящо заяждане, е много по-лесно от конструктивния коментар. Но то лесно може да бъде разпознато от другите и с нищо няма да ви помогне, а само може да ви постави в по-лоша светлина.
Тези съвети всъщност залагат на взаимното уважение и според мен са полезни не само за участниците в аудиторията, но и за самите лектори и презентатори. Важното е да ценим интелекта на човек асрещу нас и да не се опитваме да го баламосваме с евтини трикове. Само така можем да си бъдем истински полезни един на друг.
Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS feed или по имейл.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Споделете вашето мнение!