Социалните букмарк мрежи. Част 3

Във втората част на тази серия бях поставил няколко въпроса, които смятам за ключови за бъдещето на социалните букмарк мрежи в България. Тук ще се опитам да дам своите отговори, до които съм стигнал единствено на базата на емпирични наблюдения.

Какво правят създателите на една нова букмарк мрежа, за да привлекат посетители? Очевидно е, че в самото начало имаме нулево участие и нулев интерес. Естествено възниква въпросът: Как може да се даде начален тласък на мрежата, така че да се завърти положителната спирала? Тоест, да се привлекат читатели и блогъри.

Отговорът е много прост - появява се една нова категория участници, за която досега не съм споменавал - редакторите. Те играят на страната на собствениците на мрежата и в началото започват да публикуват линкове, за да създадат съдържанието на мрежата. Разбира се, прилагат се и чисто рекламни способи за привличане на посетители, но по-важното е как се прави съдържанието, когато все още не съществува общността. Прави се от нарочно назначени хора, които аз наричам редактори. Тук е много важно да се отбележи една характерна особеност на социалните букмарк мрежи - не е задължително единствено авторът на блога да публикува свои линкове. Публикуването на линкове в мрежата може да го прави всеки. Точно това правят редакторите, за да създадат първоначалното съдържание на мрежата. Оттук нататък спиралата се завърта и посетителите сами започват да генерират съдържание, а чрез метода "от уста на уста" се създава и интерес към читателите и се генерира посещаемост.

Когато нещата вървят в положителна посока всичко е наред и всички са щастливи. Но в един момент нещата се обръщат и посещаемостта започва да намалява. Съвсем логично е да се замислим защо намалява интереса на посетителите (тази дума я използвам за обобщено название на читателите и на блогърите) и как той би могъл да се възстанови?

Ще споделя собствения си опит с няколко букмарк мрежи, за да обоснова своя отговор. Едни от първите мрежи, които възникнаха в българското интернет пространство, бяха svejo.net, dao.bg, ping.bg и pipe.bg. Аз научих за тях точно в този ред и точно в този ред започнах да ги ползвам (основно като блогър). Всеки ден, в който имах нова статия в някой от своите блогове, аз преминавах през всеки от тези 4 сайта и публикувах линка към своята нова статия. Това е една не много дълга, но много досадна операция и въпреки че някои от тях създадоха бутони, които да слагаме в блоговете си или plug-ins за Firefox, човек не може да се отърве от досадното прехвърляне на текстове и URL адреси от едно място на друго.

Тогава започнах да си задавам въпроса:
Защо, аджеба, трябва да рекламирам статията си на всичките тези 4 места? И единствения отговор, до който достигнах, беше:
Защото така ще достигне до повече хора.
И понеже съм инталив защопитач, продължих да нищя темата:
Защо си мислиш, че в различните мрежи ходят различни хора? И още малко:
Какво би накарало едни хора да посещават една социална букмарк мрежа, а други хора - друга такава? Казано с други думи:
По какво се различават мрежите една от друга?
Тук вече трябваше да се сблъскам с отговора на всички отговори:
По нищо.

Във всички мрежи се публикуват едни и същи материали. Функционалните възможности са почти еднакви, т.е. на практика няма значение в коя мрежа ще отидеш да четеш последните клюки за Азис или за Бритни Спиърс.

Според мен, читателите на всички мрежи са (или бяха?) едни и същи хора (поне в по-голямата си част). В един момент те постепенно започнаха да осъзнават, че няма смисъл да обикалят от мрежа на мрежа, за да прочетат това, което ги интересува, и решиха да си изберат само една, на която да отделят от своето ценно време. Безспорен факт е, че това в момента е svejo.net. На какво се дължи това - дали защото бяха първи, дали защото влагат повече ентусиазъм (те си имат собствен блог!), дали защото имат малко по-интересен и разнообразен вид (и най-богата функционалност) - не знам. Факт е, обаче, че всички останали мрежи изгубиха своята аудитория за сметка на Свежо.

Естествено, същата мисъл е минала през главите и на блогърите. След като читателите са едни и същи, като минат през първата мрежа, може и да кликнат на моя линк и да посетят блога ми, но като минат през следващите, със сигурност няма да кликнат пак, защото вече са чели моя пост. Тогава какъв смисъл има да го публикувам другаде? Най-добре е да си избера най-популярната мрежа и да публикувам само там.

Ето така се получава отрицателната спирала в по-малките мрежи. Убеден съм, че ако продължават да бъдат бледо копие на първите, скоро ще изгубят абсолютно всичките си посетители.

Може ли да се направи нещо, за да се върне читателската аудитория обратно?
Мисля, че да, но за това - в следващите части на серията.