Социалните букмарк мрежи - някои емпирични наблюдения. Част 1

2007 година беше преломна за интернет общуването в България. Аз започнах да чета и да пиша блогове в средата на годината (май-юни) и наблюденията ми показват, че това се е случило с мнозинството от активните блогъри днес. Сякаш нещо се е отключило изведнъж миналата година.

Така съвсем логично почти по същото време (юли-август ако не се лъжа) у нас се появиха и социалните букмарк мрежи или мрежите за споделяне на връзки. Въпреки че основната им цел е хората да споделят помежду си интересни неща от мрежата, тяхното медийно въздействие бързо бе осъзнато от блогърите и сега основната част от публикуваните материали са блог-постове, с което социалните букмарк мрежи се превърнаха в основно поле за реклама на блогърските съчинения.

В това няма нищо лошо. С главоломното нарастване на броя на блогърите в България и тяхното диференциране, се появи острата нужда от рекламно поле, която в момента социалните букмарк мрежи задоволяват успешно.

Те са един от главните представители на Web 2.0 приложенията, където съдържанието се генерира и ползва от потребителите. Тук, обаче, е добре да разберем, че в този тип системи има няколко различни категории потребители и заинтересовани лица (stakeholders), и всяка една от тях има различни интереси, въпреки че на пръв поглед изглеждат еднакви.

Създателите / собствениците на мрежата

Колкото и да се представят за алтруисти, целящи подпомагането на интернет обществото, създателите на всяка социална мрежа си имат и своите комерсиални цели. Основният начин за печалба от подобно начинание са рекламите, които се публикуват на сайта и които се четат от посетителите. Целта на всяка мрежа е да създаде огромна аудитория, която да цъка по рекламните линкове и банери и да носи приходи на собствениците си. Какво могат да направят създателите на подобни мрежи, за да увеличат броя на своите посетители, ще коментирам в следващите части на този материал.

Публикуващите линкове / блогърите

Както казах малко по-горе, моите емпирични наблюдения сочат, че основната маса хора, които публикуват линкове, са блогъри или собственици на други сайтове, които извършват това с основната цел да направят реклама на своите материали и да привлекат читатели към своите сайтове (където някои от тях също имат публикувани реклами и по този начин монетизират блоговете си). Наясно съм, че има и други хора, които го правят за кеф или за слава, но оттук нататък ще използвам думата "блогъри" като обобщаващо понятие, тъй като е по-кратка.

Очевидно е, че и за блогърите основната цел е в сайта на мрежата да има колкото може повече посещения, така щото някакъв процент от тях да видят нашия линк, да се заинтригуват от описанието му и да кликнат върху него, за да кацнат в нашия блог. Интересно - още една група участници със същата цел!

Читателите

Те вероятно са най-голямата група и докато блогърите със сигурност са и читатели на "конкурентните" постове, то "чистия" читател е тяхната основна цел и "жертва".

Защо хората посещават социалните букмарк мрежи? Най-простият отговор е: защото тук се получава силна концентрация на информация и вместо да обикалят по различни сайтове всеки ден, за да научат нещо ново, те могат да се обърнат към социалната мрежа, където интересните неща са събрани накуп. Има и още една важна причина - в социалната мрежа посетителите имат възможността да препоръчат дадена информация и новият читател да се насочи директно натам, за да спести ценното си време и да прочете най-важното.

Какви са интересите на читателите? На пръв поглед основния им интерес е да има повече материали, за да могат да си избират най-интересните. От друга страна, обаче, ако публикуваните новини станат прекалено много, читателят може да започне да ги игнорира, тъй като неговото време е силно ограничено. Човешкото внимание е много деликатен обект - ако му подадеш малко информация - ще му стане скучно, ако му подадеш много информация, ще му стане досадно. Значи би трябвало да има някакво оптимално количество, което хем да поддържа нашия интерес, хем да не ни омръзва.

Самият интернет е подобен феномен - от една страна той ни дава достъп до всякаква информация, което е голям прогрес в сравнение с времето, когато нямаше интернет и човек можеше да намери това, което го интересува, само в библиотеките, при това не във всички. От друга страна, с лавинообразното нарастване на броя на сайтовете в мрежата, знанието, от което се нуждаем, се оказва заровено в безкрайното море на информационен шум и неговото намиране отново се превръща в проблем. Тогава се появяват търсачките и SEO, но това е друга бира.

Очаквайте следващата част на тази статия, в която ще продължа разсъжденията си за интересите на блогърите и читателите и тяхната взаимна зависимост.