24 октомври 2008

Препоръчано четиво: мотивация, работа, продуктивност, иновация, ергономия

Няколко интересни статии, на които попаднах в последно време и които смятам, че ще бъдат полезни и за вас.

Как да преодолеем собствените си ограничения. Крис Гарет ни разкрива, че основните причини за нашите неуспехи, се коренят в самите нас. Бариерите, които сами слагаме пред себе си, са най-сериозната пречка да постигнем това, което желаем. За да ги преборим, той ни предлага своите изключително ценни 29 съвета.

Като продължение на темата за компютърната егономия, ето и една статия от Steve Olson, в която той ни разкрива потенциалните вреди за нашето здраве от продължителната работа с компютър, както и 7 съвета как да предпазим своето и на децата си зрение.

Лео Бабаута има понякога странни, понякога гениални идеи как да направим живота си по-добър. Във всеки случай, неговите съвети винаги са провокативни, а това е моята основна цел - да ви представя неща, над които да се замислите. Преди време той представи своите Нови правила за работа. Сега серията продължава с Новите правила за повишаване на продуктивността. Аз не мога да ви дам съвет кое е правилно и кое - не. Някои от неговите предложения намирам за страхотни, с други не мога да се съглася. Важното е, обаче, всеки да поразмърда малко мозъка си и да прецени за себе си.

Един забавен, но поучителен пост - 8-те правила на Тайлър Дърдън за иновацията. Една малка подсказка за тези, които са гледали филма - Тайлър Дърдън е главният герой във филма Боен клуб (Fight Club), изигран брилянтно от Брад Пит. Тези, които не са го гледали, могат само да съжаляват. Оказва се, че дори един шизофреничен герой има на какво да ни научи за иновацията.

Приятно четене!


Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS feed или по имейл.

21 октомври 2008

Апокрифните закони на мениджмънта

Опит за шега и самоирония, но, както винаги, подобни съчинения съдържат голямо количество истина, открита мъчително и изстрадана от самия живот.
  1. Ако един мениджър стои ниско в служебната йерархия, той знае много за малко на брой неща. Колкото по-нагоре се изкачва в йерархията, толкова по-малко знае, но за все повече неща.
  2. Мениджъри, които не знаят как да измерват онова, което искат, започват да искат само това, което могат да измерят.
  3. Колкото е по-несигурен един мениджър в своята позиция, толкова по-яростно я отстоява.
  4. Колкото повече време един мениджър отделя да се бори, с нещата, които не иска, толкова по-малък е шансът да постигне това, което иска.
  5. Бюрократът е човек, който има властта да казва "не", но не и властта да казва "да".
  6. Четимостта на мениджърския почерк е обратно пропорционална на неговото служебно ниво.
  7. Колкото по-маловажен е един проблем, толкова повече време мениджърите прекарват в обсъждането му.
  8. Колкото е по-важен един проблем, за решаването на който са повикани външни консултанти, толкова по-безполезно и по-скъпо е тяхното решение.
  9. Мениджърите не могат да се поучат от добре свършената работа, а само от грешките си.
  10. Няма никакъв смисъл да питаш клиентите си какво искат, защото те по принцип не знаят какво искат.
Това е част от Малката книга на f-Laws (от flaw: дефект, кусур, издънка) на Russell L. Ackoff и Herbert J. Addison. Те имат и голяма книга, която можете да си купите от някоя онлайн книжарница, а малката книга можете да си свалите безплатно от тук в PDF формат.


Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS feed или по имейл.

19 октомври 2008

Добре забравеното - юли и август 2007: бедност, лидерство и обучение

Един кратък обзор на статии, излезли в този блог преди повече от една година, но които смятам за полезни и стойностни и бих искал отново да да предложа на вашето внимание.

Една голяма част то тях са били посветени на управлението на проекти и впоследствие преместени в блога PM Stories, който създадох специално на тази тема. Там можете да видите и ретроспекцията на най-интересните постове от юли 2007 г., посветени на проджект мениджмънта.

Тук ви предлагам статии, посветени на бедността, предприемчивостта, упоритостта, лидерските способности и стремежа към усъвършенстване.

Защо сме най-бедната страна в Европа? - Един анализ на някои наши национални черти, които ни пречат да бъдем по-предприемчиви и по-успешни в бизнеса, като мисленето "Ние срещу тях", пенсионерското мислене, негативното мислене и работата за пари.

И още един анализ на българската бедност, този път от Александър Божков

Не позволявай глупостта на другите да те повали - Един пост за вярата в успеха и упоритостта да го постигнем. Цитати от "авторитетни специалисти", доказващи, че за успеха на едно начинание понякога е необходимо да разрушаваме традициите и да предизвикваме авторитетите.

Техничарите нямали лидерски качества? - Един силно емоционален коментар от моя страна на оплакването от страна на висши IT ръководители, че техническите специалисти на ставали за мениджъри.

Искате ли да станете лектори?
- Статията е разсъждение над нежеланието на българина да се учи, съпоставено с постоянната страст на американците към обучение и усъвършенстване. Дали това не е поредната причина за това, ние да сме бедни, а те - богати?

И като завършек - една лична равносметка на това, какво търся, какво съм постигнал и накъде съм се запътил. Дали ще успея - времето ще покаже. Аз все още нямам категоричен отговор. Статията се казва Честит рожден ден на мен!

Приятно четене!


Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS feed или по имейл.

14 октомври 2008

Паулу Коелю за авторските права и бъдещето на книгата

Паулу Коелю е един автор, който аз изключително много харесвам. Не само заради книгите, които е написал, и които, макар да не са пример за изящна словесност, са източници на огромна духовна мъдрост, а и заради позицията му на модерен автор, който разбира и прегръща новите отношения между автори и читатели, породени от съвременните информационни и комуникационни технологии.

Като гост на тазгодишния Франкфуртски панаир на книгата, той изнесе брилянтна реч, в която споделя своите виждания за новата информационна епоха и бъдещето на "традиционните изкуства", отстояващи своите авторски права в него. Речта е публикувана в неговия блог на английски и можете да я изтеглите в PDF формат от тук. Там е публикувано и едно негово интервю за Reuters, което също е много интересно.

Тук публикувам няколко откъса, които преведох за вас на български език, и които разкриват позицията на Паулу Коелю като един модерен автор, която аз напълно и безусловно подкрепям.
***
От този момент нататък, демократизацията на една идея, направена възможна за първи път от Гутенберговата преса, започва да достига нови мащаби. Малко по малко, хората започват да разбират, че (а) те могат да публикуват на практика всичко и да го поставят в мрежата, така че да е достъпно за всеки, и (б) те самите са разпространители - имат си своята собствена телевизия, като YouTube, или собствено радио шоу, като BlogTalkRadio. По този начин те вече не са пасивни зрители на трансформацията на обществото, но се намесват активно в колективния процес. [...] Потребителят се превръща не само в човек, който има какво да каже, но и който има възможността да сподели какво харесва и какво не.

Има един много важен елемент, който много хора все още не разбират напълно: хората споделят свободно всичко, което смятат за стойностно, и очакват същото да се случи с всички системи за масова комуникация.

Традиционните канали за масова комуникация имат голям проблем с разбирането на този факт: първата "жертва" беше музикалната индустрия. Вместо да разберат появата на новата вълна на споделяне, шефовете на мултинационалните музикални лейбъли предпочетоха да наемат адвокати, вместо да намалят цената на музиката. Те успяха да затворят Napster и други музикални сайтове през 2001 година. Спечелиха една битка, но не и цялата война. На практика, този ход не можа да попречи на възхода на peer-to-peer сайтовете, които понесоха пламъка на свободно споделяното съдържание.

***
Имах късмета да видя какво става с моите книги в Русия през 1999, където имах трудно начало. Заради големите разстояния, книгите ми се разпространяваха много зле и продажбите бяха много слаби. Но с появяването на пиратското цифрово копие на "Алхимикът" (което по-късно сложих на официалния си сайт) продажбите направо полетяха. През първата година скочиха от 1 000 на 10 000 копия. През втората година се извисиха до 100 000 копия, а на следващата вече бях продал един милион книги. Към днешна дата съм отчел над 10 милиона продадени книги на тази територия. [...]
Това е живото доказателство за потенциала на нашата индустрия: използвай интернет да промотираш и ще видиш резултатите и във физическия свят.

***
Все още има два проблема, които трябва да се решат: авторските права и бъдещето на издателската индустрия. Аз нямам решение, но ние навлизаме в нова ера, в която или ще се адаптираш, или ще загинеш. Аз не съм дошъл тук да споделям решения, а моя собствен опит като автор. Разбира се, аз преживявам от моите авторски права, но точно в този момент не се концентрирам върху това. Аз трябва да се адаптирам, не само като се свързвам по-пряко със своите читатели - нещо немислимо преди няколко години, – но и като развивам нов език, базиран на интернет, който ще бъде и езикът на бъдещето: директен, прост, без да бъде повърхностен.

Времето ще покаже как бих могъл възстановя парите, които самият аз инвестирам в моите социални дейности. Но аз инвестирам в нещо, за което всеки един писател по света би бил благодарен: неговите текстове да бъдат четени от максимален брой хора.

Интернет ме научи на това: не се страхувай да споделяш идеите си. Не се страхувай да ангажираш другите да изкажат своите идеи. И най-важното: недей да предполагаш кой е творец и кой не е, защото ние всички сме.


Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS feed или по имейл.

13 октомври 2008

Още един поглед върху критичното и креативното мислене

Като продължение на публикацията ми за креативното и критичното мислене, ви предлагам още една интересна статия, която отново застъпва тезата, че успехът идва тогава, когато критичното и креативното мислене вървят ръка за ръка.

Идеята на автора (колкото и еретично да звучи на някои) е, че креативното мислене може да бъде провокирано от критичното. Колко пъти сме се сблъсквали със ситуации, в които някой ни казва, че "това е така, защото е така"? Догмите и закостенелите разбирания са най-честите спънки пред прогреса и креативността. Достатъчно е просто да подложим на съмнение и на анализ така наречените "общоприети истини" и ще открием необятни възможности за творчество.

Преди няколко века едва ли някой е допускал, че земята може да не е плоска. Обаче се е намерил един, който да се усъмни в тази "истина" и това е открило невероятни възможности пред човечеството, което сега живее в съвсем друг свят.

В този смисъл, посланието към креативно мислещите е следното:
  • Бъдете готови да оспорите днешните авторитети!
  • Не се поддавайте на заблуждения!
  • Не робувайте на предразсъдъци!
  • Подлагайте на критика и съмнение "извечните истини"!
Тогава пред вас ще отворят нови хоризонти и ще блеснат нови идеи, които бихте могли да реализирате, освободени от оковите на старото и погрешно мислене. Ето как критичното мислене може да освободи полето за креативното.


Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS feed или по имейл.