Вчера във Фейсбук попаднах на една интересна мисъл от Джон Пол Гети - големия петролен магнат от началото на 20 век:
„Да работиш за голяма компания е като да се качиш на влак. Ти ли пътуваш с 60 мили в час или влакът се движи с 60 мили в час, а ти си седнал неподвижно?”
В първия момент просто ми хареса сравнението, а след като се позамислих малко, се запитах: А какво е искал да каже авторът с това? Това сравнение какво внушение има - положително или отрицателно? Какво всъщност означава "да се качиш на влак"?
Като човек, който в голяма част от живота си се е занимавал с управление на проекти, първото нещо, което ми дойде наум, е въпросът "Защо?". Защо си се качил на влака? С каква цел?
В крайна сметка всичко зависи от целта. Важният въпрос тук е:
Имаш ли ясна цел и спомняш ли си коя е тя?
Възможно е да искаш да изкачиш върха на планината (алегория на създаването на собствен бизнес, собствен път), но това е твърде уморително за теб и за по-удобно си се качил на влака. Тогава ще стигнеш ли някога там, за където си се запътил?
Очевидно е, че не. Значи качването на бързия влак е грешка, т.е. работата в голяма компания не е за теб, ако твоят път е по трънливите планински пътеки на предприемачеството.
Възможно е твоята цел да бъде да отидеш от точка А до точка Б. Ако това разстояние е голямо, например от София до Париж, да тръгнеш пеша би било неразумно, тъй като ще загубиш много време. Да се качиш на влака е мъдро решение, за да използваш силата и скоростта му да те закара там, където искаш да стигнеш. Тук е важно да си наясно, че там където е твоята цел, има гара и че влакът ще те закара точно там, а не другаде.
Какво означава това? Означава, че можеш да използваш ресурсите и потенциала на голямата компания, за да изградиш себе си като професионалист, да овладееш специални умения, да опознаеш индустрията и настроенията на пазара, да се запознаеш с проблемите и изискванията на клиентите.
Внимание! Много е важно да не се успиш по време на пътуването и да пропуснеш своята гара. Има много хора, които се унасят от кроткото тракане на влака и така си остават в него цял живот. Даже в един момент забравят на гоя гара са искали да слязат и си остават вечно в пътуващия влак, полузадремали като в някакъв транс. Такива хора просто са забравили своите цели и мечти и прекарват живота си в безкрайно пътуване.
Разбира се, има и такива, които решават, че да карат влака е тяхното призвание. Те може и да нямат набелязана крайна гара, но изпитват удоволствие от това да возят хората и да им помагат да осъществят своите цели. Машинисти, стюарди и кондуктори - това са хората, които управляват големите компании, за да можем всички ние да стигнем до своите гари и да живеем живота, който желаем. Понякога, обаче, затвореният живот във влака ги кара да забравят за своето призвание и започват да се борят помежду си "кой да кара влака", както се казваше в една поговорка. Грозен кариеризъм и безогледно унижаване на колегите е изразът на това състояние в големите компании.
В крайна сметка няма еднозначен отговор. Да се качиш на влака за всеки човек носи различна полза. Важното е да си наясно с целта си, с ценностите си и да не ги забравяш никога, докато пътуваш.
Ако харесвате моите статии, ако моите идеи ви се струват интересни, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS feed или по имейл.
Прекрасна алегория, Майк, благодаря ти! От 2-3 дни, откакто я публикува, все ми е в главата, непрестанно си задавам подобни въпроси. Дали, дори да се движиш с висока скорост във влака, всъщност стоиш на едно и също място за себе си? А хората извън влака - за тях той само прелита, не знаят какво е да си вътре, не разбират. А може би мечтаят, че като се качат, всичко ще е различно и.... Наистина ме накара да се замисля. Благодаря ти още веднъж!
ОтговорИзтриване