Спри и помисли!

17 септември 2008

Предприемаческия нюх и неговата липса у нас

Понякога наистина не е лесно да измислиш каква стока или услуга да предложиш - пазарът е богат на продукция, клиентите са презадоволени от оферти, рекламите ни заливат отвсякъде. Друг път, обаче, възможностите за успешен бизнес са току под носа ни, но ние не само не ги забелязваме, но даже бягаме от тях с отвращение, уплашени от работата, която ни предстои да свършим, без да усетим огромната полза, която бихме донесли на хората, с което да ги превърнем в свои верни клиенти. Табелките "Тук не е информация" са може би най-фрапантния пример за анти-бизнес отношение, превърнали се едва ли не в символ на българския негативизъм към потенциалния клиент.

Една много показателна история споделя Антония в своя блог. Ще си позволя да я преразкажа и тук, защото е много ярък пример за предприемаческа недалновидност. Историята е руска, но мисля, че и в България сме били свидетели на подобни примери.

В центъра на Москва, имало едно малко магазинче за канцеларски материали и офис консумативи. На витрината имало изложени касети за принтери и рекламни надписи на основните производители на печатащи устройства като HP, Epson, Canon и др. Това привличало много клиенти, които искали да направят ксерокопие на документи, тъй като в района около магазина изобилствало от дребни офиси, туристическите агенции и застрахователни компании. Но в магазина ксерокопия не се правят.

След известно време на витрината на магазина се появява голяма табела с надпис:

НЯМАМЕ КСЕРОКС!

След още няколко дни под нея е добавена нова, написана с маркер:

НЯМАМЕ КСЕРОКС!
НИКОГА НЕ СМЕ ИМАЛИ И НЯМА ДА ИМАМЕ!!!

Типично по социалистически (колко са тежки понякога традициите!), собствениците (или служителите) се опитват да отблъснат "любезно" всички "досадни натрапници", които искат да си преснемат нещо на ксерокс. Само че надписите не помагат. На следващата седмица табелите са три:

НЯМАМЕ КСЕРОКС!
НЕ СМЕ ИМАЛИ И НЯМА ДА ИМАМЕ!!!
А КЪДЕ ИМА — НЕ ЗНАЕМ!!!!!

Тук се сещам за един виц, в който се срещнали двама бизнесмени единият попитал другия как му върви бизнеса. Вторият отговорил: "Всичко върви добре, но ако ги нямаше тези досадни клиенти, щеше да бъде просто чудесно." Нашата история с магазина за офис консумативи, за щастие, завършва с щастлив край. След като явно осъзнали бизнес възможността, която се отворила пред тях и глупавото си поведение, собствениците свалили предишните надписи и сложили нов:

ЦЕНА НА КСЕРОКОПИЕ, 1 СТРАНИЦА — 100 РУБЛИ!
Има надежда, значи...

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS feed или по имейл.

08 септември 2008

Креативно мислене vs. критично мислене

В блога на Eric Brown открих много прости, но качествени дефиниции на креативното и на критичното мислене. Той, от своя страна ги е прочел в една книга - Think Better: An Innovator's Guide to Productive Thinking. Ето какво гласят те:

Креативно мислене - създаващо, неоценяващо и просторно. Когато мислите креативно, вие създавате множество нови идеи.
Критично мислене - аналитично, оценяващо и избирателно. Когато мислите критично, вие правите избор.

Много често в литературата двата типа мислене се противопоставят. Смята се, че креативното мислене е "по-правилното", по-продуктивното и по-ценното за бизнеса, докато критичното мислене е символ на закостенялост и реакционерство. Когато се замислим по-дълбоко, обаче, започваме да осъзнаваме, че и двата начина на мислене са еднакво важни и ценни. Каква полза от креативното мислене, раждащо много идеи, ако я няма рационалната оценка на всяка една от тях и добре обмисления план за нейното изпълнение?

Критичното мислене не е само поза, зад която се крият страхливите мениджъри, които не искат да поемат рискове. То носи онази доза реализъм, която свързва фантастичните и "налудничави" идеи с реалния живот.

Ерик цитира едно много интересно сравнение, което авторът предлага:

Представете си мисловния процес като каране на каяк с две гребла. Едното представлява креативното мислене, а другото - критичното. Ако се опитате да гребете само с едно гребло, (т.е. да мислите само по единия начин), вие ще се въртите в кръг. Ако искате да плувате напред, трябва да гребете и с двете гребла едно след друго.

Аз самият съм прилагал и двата метода на мислене без да съм го осъзнавал. Но като прочете човек една такава дефиниция, нещата започват да му се изясняват много по-добре. Разбира се, човешката природа е такава, че ние сме настроени повече към единия или другия начин на мислене. Затова е добре да тренираме онова мислене, което повече ни липсва, защото най-добрите резултати се получават при прилагане както на креативното, така и на критичното мислене.

04 септември 2008

За какво си използваме времето?

Всеки ден ходим на работа, ядем, спим, отглеждаме своите деца и ако ни остане малко време - вероятно гледаме телевизия. И това се повтаря отново и отново. Понякога този цикъл така ни увлича, че не усещаме как отминават дните и изведнъж се сепваме, осъзнали колко сме остарели.

Бюрото за трудова статистика към американското министерство на труда публикува ежегодно на своя сайт резултатите от едно мащабно изследване върху използването на времето от жителите на САЩ. Ето как изглеждат нещата през 2006 г. за възрастните хора между 25 и 54 години, с деца (на сайта има данни и за 2007 г., но няма графики):

Данните в превод на български:

Работа - 8.2 часа
Сън - 7.6 часа
Спорт и развлечения - 2.6 часа
Грижа за другите - 1.1 часа
Ядене и пиене - 1.1 часа
Домашни дейности - 1.0 часа
Друго - 2.4 часа

Общо: 24 часа

Прави впечатление, че няма специална рубрика за пътуването до работа. Това, особено в големите градове, е много сериозен консуматор на време. Вероятно е включено в рубриката "друго". Другото, което забелязвам, е изключителното малкото време, което отделят американците за хранене - 1.1 часа. Ние само за вечеря прекарваме на масата над един час, а какво остава за другите хранения.

В крайна сметка, нещата, представени в числа и графики, ни показват колко малко време реално отделяме за себе си и за общуване с близките си. Една голяма част от живота ни преминава, докато се влачим по течението на ежедневието и твърде рядко успяваме да укротим инерцията, да спрем и да се замислим дали това е животът, който сме мечтали да имаме.

Времето е най-ценното ни богатство. То не може да се купи и не може да се спести. Единственото, което можем да направим с него, е да го изживеем пълноценно - всяка минута, всеки час, всеки ден. Понякога е необходимо да спрем за миг и да се огледаме - дали вървим в правилната посока, дали сме на правилното място и с правилните хора. Това е и посланието на моя блог - Спри и помисли! Ако се поддадеш на течението, може да пропилееш най-ценните години от живота си. А изгубеното време е невъзвратимо.

02 септември 2008

Проблеми на растежа и други анализи на бизнеса и ИТ от Наньо Нанев

Животът ни срещна с Наньо преди няколко години по странен начин и както бързо се запознахме, така бързо си загубихме и дирите. Днес съдбата отново ни срещна, този път като блогъри, които пишат на важни професионални теми.

Блогът на Наньо Нанев е все още млад и статиите, публикувани в него, са малко, но за сметка на това доста сериозни и обемисти. Не случайно подзаглавието му е "IT анализи". Авторът се впуска в доста задълбочени разсъждения по теми, засягащи информационните технологии, но не толкова от техническа гледна точка, колкото от гледната точка на обществото и бизнеса.

Последната (засега) статия, публикувана в блога на Наньо, е озаглавена "Проблем на растежа" и разглежда проблемите, съпътстващи една новосъздадена фирма по пътя на нейната еволюция и растеж. В нея ще срещнете идеи като:

да убиеш специалиста в себе си
да погледнеш на бизнеса си отстрани
да се научиш да търсиш отговора на въпроса "защо?", вместо на въпроса "как?"
да се научиш да признаваш грешките си, за да можеш да ги поправиш
да се учиш от конкуренцията, но да не допускаш техните грешки
да бъдеш иновативен и да даваш възможност на екипа си да прояви своите възможности

Изобщо, анализ, който не дава готови, сдъвкани отговори и рецепти, а задава въпроси и поставя проблеми, над които да се замислим и сами да открием решението за себе си. Това, и според мен, е единствения правилен път за всеки, който е решил да гради свой бизнес и да поеме съдбата си в свои ръце.

Изключително се радвам за появата на този блог и стискам палци неговият автор да удържи на трудностите, да запази желанието и волята да споделя с читателите си своите анализи и разсъждения, и да продължи да го развива и за в бъдеще. Нашето интернет общество има нужда от такива блогове - оригинални, интересни и полезни.

Пожелавам му успех!

28 август 2008

6 съвета как да преодолеем отказите в живота

Навсякъде в живота се сблъскваме с откази на това, към което се стремим. Дали ще е кандидатстване за работа или предложение за интимна връзка - отказът ни действа много депресиращо и обърква цялото ни съзнание. Срамът, че сме били отхвърлени, ни създава особено гадно усещане за малоценност или некадърност, а някои ги изпълва с необоснован гняв.

Ето 6 съвета как да повлияем на собствените си чувства, така че да преодолеем горчивината от отказа и да продължим да гледаме напред:

1. Не го приемайте лично. Причините за отказа могат да бъдат различни и не непременно свързани с вас. Може човекът, който е взел решението, да е имал лош ден или просто неговата представа за това, което търси, да е различна от това, което вие му предлагате. Не се настройвайте, че вие сте некадърен, или че никой не ви харесва. Един отказ не означава, че светът се е настроил срещу вас!

2. Мислете положително. Разбира се, че е трудно точно в такъв момент човек да мисли положително, но това е правилния подход, за да не изпаднете в депресия. Не случайно нашата поговорка казва "Всяко зло за добро". Човек никога не знае какво печели, когато губи. Може би това не е била точната работа за вас или човекът, с когото сте искали да се обвържете, не е бил най-подходящият за вас.

3. Изслушайте аргументите за отказ внимателно. Важно е да разберете точната причина да ви отхвърлят. Може да се окаже, че наистина сте допуснали грешка, която можете да коригирате. Критиката може да бъде полезна и конструктивна. Никой не обича да го критикуват, но ако подтиснете първоначалния изблик на гняв и недоволство и се вслушате в аргументите на човека отсреща, можете да си извадите добра поука за в бъдеще.

4. Бъдете великодушен към себе си. Един отказ, независимо за какво, е сериозен удар по самолюбието на всеки човек. Все пак, приемете за себе си, че да се греши е човешко и няма нищо срамно в това. Един неуспешен опит не е краят на света и след него ще последват още. Успехът на великите хора е предшестван от поредица от неуспехи, които те са успели да превъзмогнат. Простете си и продължете напред. Не изпадайте в самосъжаление и не се опитвайте да лекувате травмата с алкохол, дрога или безумно пазаруване.

5. Припомнете си, че сте уникална и ценна личност. Дори и да са ви отхвърлили заради това, че не отговаряте на някакви изисквания, това не е повод за униване. Може би това просто не е вашият път и вашето призвание. Потърсете онова, което най-много обичате да правите или това, в което сте истински добри. Отдайте се на хобито си и на близките си хора - те ви обичат и ценят заради това, което сте!

6. Подгответе се за следващия опит. Един отказ е само начин да си научим по-добре урока. Бъдете убедени, че следващия път ще се справите по-добре. Вземете си поука от предишния неуспех и се подгответе по-стабилно. Може и вторият опит да бъде неуспешен, но той само ще ви направи още по-силни. Опитвайте пак и пак - успехът идва при тези, които са постоянни в целите си!

27 август 2008

8 съвета по лидерство от Нелсън Мандела

Нелсън Мандела стана популярен с активната си борба срещу режима на апартейд в Южна Африка. Прекарал цели 27 години в затвора като политически активист, той се превръща в символ и легенда за своите черни сънародници. След излизането си от затвора продължава борбата си за права на чернокожите, която доведе до премахване на системата на апартейд и дори успява да стане президент на страната си. Носител е и на Нобелова награда за мир.

Въпреки, че падането на апартейда доведе до изселване на огромна част от бялото население е Южна Африка и до драстично понижаване на благосъстоянието на населението, Нелсън Мандела запази авторитета си на влиятелен политически и обществен лидер.

В едно интервю за списание "Time" Мандела разкрива своите 8 съвета по лидерство. Малко противоречиви и трудни за разбиране от първия път, но полезни за всеки, който е поел по пътя на управлението и водачеството.

Смелостта не е липса на страх - тя е способността да вдъхновиш другите да го продолеят.
Води от фронотовата линия, но никога не изоставяй базата си.
Води от базата си, но накарай хората си да повярват, че са на фронта.
Опознай добре врага си и знай кой е любимия му спорт.
Дръж приятелите си близо, а съперниците си - още по-близо.
Външният вид има значение - не забравяй да се усмихваш.
Нищо не е само черно или само бяло.
Да се оттеглиш е също форма на лидерство.

Последният съвет е изключително ценен. Може би, защото не съм го срещал никъде досега. Един лидер, който твърде дълго стои на власт, в един момент почва да пречи на своите възпитаници да се развиват и да израстват. Да съумееш да отгледаш и възпиташ свои последователи и заместници и да намериш точния момент, в който да се оттеглиш и да повериш отговорността за делото на тях, е едно от най-трудните неща за един лидер. Ако успее да го направи, той ще успее да запази авторитета си и уваженето на своите хора завинаги.

24 август 2008

Принципи на блогърската етика. Как да кажем "Благодаря!"

В една обширна и изчерпателна статия, смесвайки SEO техники и личната си нравствена позиция, Огнян Младенов - Oggin - представя петте начина да кажем "Благодаря" на хората, които са ни дали полезна информация и са ни помогнали да намерим онова, което търсим в необятното море на интернет.

Представени накратко, те изглеждат така:

Постави линк. Ако си намерил нещо полезно в мрежата, постави линк към него в своя блог, за да могат и други хора да го открият лесно, а на източника да донесеш трафик.
Добави линка в някоя социална мрежа за споделяне на връзки или гласувай за него, ако друг е регистрирал нещо полезно.
Абонирай се за RSS фийд. По този начин не само имате лесен и удобен достъп до огромно количество инфоемация и в частност до любимите си блогове, но и чичо Гугъл броял колко читателя има всеки блог и повишава рейтинга му в зависимост от това. С други думи, ако се абонираме за RSS емисията на някой блог, ние му помагаме да се класира по-напред в търсачката на Google.
Цъкайте по рекламите в блога (Adsense). Не е задължително да купите нещо, но след като сте прочели нещо интересно забавно или полезно, това е един чудесен начин да се отблагодарите на автора, внасяйки някоя стотинка в джоба му за сметка на рекламодателите. Освен това, може да се окаже, че рекламите, върху които цъкате, също ви носят полезна информация.
В допълнение към горното, ако търсите да закупите някакъв продукт онлайн и видите, че някой блогър участва в affiliate програма и го продава през сайта си, купете го оттам, за да му дадете възможност да спечели от комисионата. Ясно е, че за вас цената е една и съща, но по-добре е да "дарите" тази комисиона на човек, който ви е дал ценна информация, отколкото на неизвестен търговец.

Oggin казва, че с това няма да променим света. Съгласен съм с него, но въпреки това си струва да опитаме да бъдем по-добри и да си помагаме взаимно. Когато в реалния свят потърсиш информация и я получиш, когато помолиш за услуга и я получиш, ти казваш "Благодаря!". В интернет начините да изразиш своята благодарност са други. Важното е да не забравяме да се отблагодарим на тези, които са ни помогнали, за да бъдем достойни хора.

20 август 2008

Значението на онлайн присъствието

Доскоро много хора живееха кротко с мисълта, че за да присъстваш в интернет е достатъчно да си направиш някакъв уеб сайт и да забравиш за него. Днес нещата са много по-различни и простото присъствие в интернет с един сайт никак не е достатъчно. Необходимо е тотално присъствие. Както казва John Jantsch:

Ако не участваш активно в социалните медии, ти въобще не си онлайн.

Пак чрез неговия блог попаднах на резултатите от едно изследване на социалните медии на Universal McCann, част от които гласят следното:

73% от онлайн потребителите четат блогове
57% от тях членуват в социални мрежи
45% имат собствен блог
83% са гледали видео онлайн
39% са абонирани за RSS фийд
36% се отнасят по-положително към компаниите, които имат блогове

Изводите всеки може да си ги направи сам. Вижте и презентация на резултатите от изследването, съдържаща доста повече информация:

Universal Mccann International Social Media Research Wave 3

View SlideShare presentation or Upload your own. (tags: socialmedia research)

12 август 2008

България е сред най-нещастните нации в света

Наскоро видях един пост в блога на Donald Trump, озаглавен Най-щастливите нации в света, където той е публикувал резултатите от едно изследване, проведено от Мичиганския университет. За мен не е изненада, че сред най-щастливите нации са такива, които имат висок стандарт на живот, но пък едва ли бих се сетил, че в страни като Пуерто Рико и Колумбия живеят толкова щастливи хора.

Ето и списъка на 10-те най-щастливи нации:

Дания
Пуерто Рико
Колумбия
Исландия
Северна Ирландия
Ейре
Швейцария
Холандия
Канада
Австрия

Това, което привлече вниманието ми, обаче, беше фактът, че България е сред най-нещастните страни в света. Ние не сме доволни от съдбата си и това може да се види лесно по очите на хората. Сега вече и целият свят го знае. Въпросът е: защо? Кое ни кара да се чувстваме толкова нещастни? Нали свалихме деспотичния и тоталитарен комунистически режим преди повече от 18 години и оттогава все строим светлото и демократично общество! И въпреки това хората се чувстват все по-нещастни. Може би не можем да разберем напълно демокрацията или пък просто не я ценим...

Аз съм щастлив човек. Имам прекрасно и любящо семейство, и съм поел по своя собствен път към професионална реализация. Но човек не би могъл да успее ако живее сред нещастни хора. Аз искрено желая щастие, благоденствие "и справедливост за всички", но не знам как бих могъл да помогна на хората край себе си да се почувстват по-добре. Защо толкова много хора не са доволни от живота си? Как бихме могли да им помогнем да усетят радостта от живота? Не знам отговорите на тези въпроси. Вие да имате някакви идеи?

Ето го и списъка на страните с най-нещастните народи в света:

Зимбабве
Армения
Молдова
Беларус
Украйна
Албания
Ирак
България
Грузия
Русия

Интересно е да се отбележи, че повечето страни са бивши членки на Съветския съюз или на Социалистическия лагер. Дали просто не тъгуваме по "доброто старо време"?

05 август 2008

Експерт или гуру?

Замисляли ли сте се над въпроса каква е разликата между експерт и гуру? John Jantsch предлага в своя блог няколко интересни обяснения:

Експертът си разбира от работата и издава свързани с индустрията публикации. Но може да няма почитатели и последователи. Експертът се превръща в гуру, когато има свои собствени евангелисти и фенове, които доброволно разпространяват неговите идеи.

И още едно:

"Експерт" е това, което ти си мислиш за себе си. "Гуру" е когато другите те миропомажат като интелект.

Вие как оценяте себе си? Имате ли самочувствието да се наречете "гуру"? Всъщност, думата за това имат вашите почитатели, но за да успеем в работата си, трябва да бъдем поне експерти.

Ето едно предложение как да повишите експертните си знания в областта на проектното управление: На 14.08.2008 г. организирам курс по управление на риска в софтуерни проекти. За тези, които не са в отпуска, това е една чудесна възможност да оползотворят времето си в глухия летен период. Повече информация - на официалния сайт на RammSoft.

Заповядайте! Станете истински експерти!