03 декември 2007

Когато сгрешим... Част 2

(Продължение от част 1)

"Човек се учи от грешките си" е друга мъдрост, която често сме чували. Да, наистина, грешките, които правим, са най-добрият начин да си направим поука. За целта, обаче, трябва да признаем (пред себе си поне), че наистина сме сгрешили и да подходим към техния анализ без излишни емоции.

Разберете причината за грешката
Имало е причина, поради която сме допуснали грешка. Тази причина може да бъде изследвана и анализирана, така че да коригираме нашето поведение и да не повтаряме същата грешка отново. Например, може да сте реагирали прекалено гневно на някой свой колега и да сте казали обидни думи, които не бихте казали ако не бяхте толкова ядосани. Тук въпросът, който трябва да си зададете, е кое ви тормози и предизвиква вашия гняв? Може да се окаже, че сте твърде преуморени и имате нужда от почивка или от реорганизация на работата. Можете ли да прехвърлите част от задачите си на други колеги, така че работата ви изтощава физически и психически и да води до незаслужено изкарване на яда върху околните?

Не търсете оправдание в другите
Дали другите също са допуснали грешки, е отделен въпрос, но когато анализирате причините за грешките, които вие сте допуснали, гледайте само в себе си. Оправданието, както гласи поговорката, е като задника - всеки си го има. Но търсенето на оправдание е начин да се избяга от отговорност. Ако искате да станете по-добри и да не повтаряте едни и същи грешки, поемете своята отговорност и потърсете причината в себе си, за да можете да я предотвратите в бъдеще.

Не обвинявайте никого
Много често, когато някой сгреши, сме склонни да го сочим с пръст и да му внушаваме чувство за вина. Понякога този пръст е насочен към самите нас и след като сгрешим, започваме да се самообвиняваме и изпадаме в дълбока депресия, която не само с нищо не ни помага да решим проблемите си, а напротив - създава допълнителни. Наистина, много често грешките, които допускаме, са такива, които не могат да бъдат поправени - времето не може да се върне назад, казаното не може да се заличи, счупеното не може да се залепи. Непоправимото, обаче, не трябва да бъде повод за обвинения. Насаждането на чувство за вина както в нас самите, така и в другите, е напълно ненужно и безполезно. Напротив, точно в момент, когато нещо непоправимо е извършено, от вас се иска много по-голяма душевна сила, вяра, разум и оптимизъм, за да успеете да компенсирате загубите и да вървите напред.

Грешките, които правим, са част от стъпките, които трябва да извървим, за да станем по-добри. Ако успеем да ги идентифицираме и анализираме добре, след време с гордост бихме могли да кажем:
Някога бях по-млад и по-глупав и допусках грешки. Днес съм по-умен, по-мъдър и по-зрял. Вече не правя такива неща.
Това не е ли повод за гордост и оптимизъм?

Постът е вдъхновен от статията How to Learn from Mistakes.

1 коментар:

  1. Откакто влязох в този блог-няма излизане,направо съм потресен от КЕФ!Сега е 0.16 часа ,а трябва и са спи .Оставям си и за утре за десерт ,така да се каже!
    Браво!!!!!!

    ОтговорИзтриване

Споделете вашето мнение!