16 август 2007

Искате ли да станете лектори?

От известно време на страниците на сайта Нова Визия се върти една тема за лекторството. Младежът Георги Танев твърди, че това е много изгоден начин да правиш таргетирана реклама, а друг един колега го контрира с твърдението, че това е напълно безсмислено. Георги продължава борбата с поредната си (доста обемиста) статия по темата, от която аз оставам с впечатлението, че има голяма далавера да си лектор, но няма кандидати за тази работа и авторът ни убеждава да станем именно такива.

Аз имам други впечатления от живота. Лектори може и да се намерят, но слушателите са по-дефицитни. Никой не иска да те слуша, ако няма някакъв интерес, а ние, българите нещо нямаме интерес да слушаме и да се учим.

Пари ми дай ти на мене, акъл не ща!

Това е мотото на българина, запазило се непроменено от десетилетия.

Понеже започнах да се занимавам от известно време с лекторство, реших да прочета и някои от класическите книги в тази област, най-вече произведенията на Дейл Карнеги, които са издадени и на български език и лесно се намират на книжния пазар. Отделно от техниките и хватките на интересното преподаване, които са безценни, това което ми направи впечатление, е, че в Америка хората имат интереси. Интереси всякакви, понякога дори ексцентрични. Но колкото и да са странни интересите ти, винаги можеш да си намериш съмишленик и да си направите клуб. Оказва се, че такива клубове има милиони. Като започнеш от най-традиционните - клубове по градинарство, пчеларство, брокерство и амбулантна търговия, и стигнеш до клубове на любителите на жълтите канарчета, защитниците на амазонската джунгла и колекционерите на средновековни оръжия. Важното е, че водят активен обществен живот.
Имат редовни седмични сбирки, на които се изнасят лекции по темата на клуба или около нея, водят се разгорещени дискусии, провеждат се практически занимания, организират се търгове, че даже и благотворителна дейност.

С други думи, макар и да са известни у нас, че не учат много в училище и не си дават много зор, една сериозна част от американците продължават своето развитие и обучение в подобни професионални или любителски клубове. Разбира се, тук говорим за т. нар. "средна класа". Пролетариатът се занимава с изкарване на прехраната и едва ли им остава време за нещо друго.

При нас, обаче, ситуацията е напълно различна. Българинът е роден научен и няма нужда от никакви допълнителни и извънредни форми нито на обучение, нито на общуване. Единствените клубове по интереси, които съществуват у нас, са партийните и пенсионерските клубове, които в много случаи са едни и същи, а освен това се помещават в кварталната кръчма. Там единствените теми за разговор са оплюването на червените, сините, жълтите или пембените (според инструкциите на партийната централа кой е Главния враг в момента), и спомените за доброто старо време, когато младежите не бяха толкова невъзпитани, каквито са днес.

С други думи, възможностите да бъдеш лектор, да преподаваш интересни и важни знания на своите случатели и в същото време да използваш тази си роля, за да правиш реклама на нещо, са силно ограничени в България.

Какво може да се прави?

Възможност номер едно е да станеш преподавател в училище или университет. Тук, обаче, има наложени силни ограничения, както по отношение на подбора на преподаватели, така и по отношение на съдържанието на техните лекции. И в университетите, и в училищата имат специални изисквания относно дипломите и квалификацията на преподавателите. Освен това, се изисква постоянно обвързване, предимно с трудов договор, което изключва възможността да изнесеш една лекция като гост-лектор. Има определени от Министерството на науката и образованието програми за обучение, които трябва да се следват и категорично не е позволено да се вмъкват рекламни послания. Като капак на всичко, заплащането е символично и е мощен отблъскващ фактор за висококвалифицираните лектори.

Какво остава?

Според мене, единственото, което остава като възможност, са професионални курсове, организирани от частни фирми. Частните фирми са много по-гъвкави както по отношение на формите, така и на съдържанието на обучението и идеята на Георги Танев би могла да се реализира единствено там. С това се занимава фирмата-собственик на Нова Визия - Сита Мениджмънт Консулт, с това се занимавам и аз. За съжаление, обемът на хората, които минават през такива курсове, е твърде малък и влиянието, което могат да окажат такива центрове, е слабо. Все още мисленето, че ние, българите, сме родени научени и нямаме нужда от никакво професионално обучение, е много силно - както у храта, които не желаят да инвестират от времето си в повишаване на квалификацията си, така и у техните шефове, които гледат да си спестят парите за това.
В крайна сметка, по-важният въпрос не е "Искате ли да станете лектор?", а "Искате ли да слушате лекции?". Ако има хора будни, желаещи да учат и да се усъвършенстват, ще има и лектори. А когато го има процеса на общуването, когато се създаде и доверието между лектора и неговата аудитория, тогава наистина всяко послание ще бъде посято на добра почва.

11 коментара:

  1. Здравей. Интересна статия. Исках да ти оставя коментар, заради две неща, Първо да ти кажа, че същото впечатление, което ти имаш от американците, аз имам от шведите - имат много клубове и се занимават с най-различни хобита, особено по-възрастните хора и пенсионерите.


    Освен това, за лекторите. Веднъж слушах лекция, която ме убеди, че един добър лектор може да накара всяка аудитория да го слуша. Там конкретно, хората бяха събрани от цял свят, от африкански държави, от Америка, от различни европейски държави, от Русия. На различни възрасти, с различни навици, култура, темперамент. И никой не се интересуваше чак толкова от темата му (предишни и следващи лекции в тази област същия ден бяха посрещнати разсеяно и не ги слушаха много). Просто този човек имаше умението да представи лекцията си така, че да привлече вниманието на аудиторията. Може би има различни подходи към различни хора, и преценява на място. Не знам, това си е дарба:)) А може би се учи някъде.

    ОтговорИзтриване
  2. Здравей, Вани!

    Това за лекторите е колкото дарба, толкова и занаят. Има много трикове, които човек може да научи и да прилага, за да бъде по-интересен и да държи интереса на аудиторията постоянен. От друга страна, някои хора просто имат вродено излъчване, което ги прави любимци на публиката.

    Факт е, както казваш и ти, че добрия лектор може да предизвика и задържи вниманието зрителите си, без значение каква точно е темата му - той може всяка тема да я направи интересна.

    ОтговорИзтриване
  3. Даже може би може да се нарече шоубизнес ;)

    ОтговорИзтриване
  4. Абсолютно!
    По-нататък ще публикувам някои примери за презентации, които са истинско шоу, но сега излизам в отпуска :-)

    ОтговорИзтриване
  5. Наскоро се информирах за една много интересна и правдоподобна теория. Според, което излишъка води до напредъка.
    България е в момент, в който се трупа излишък, но едва сега едвам-едвам започва да се усеща. Страните, които се поменава по-горе, са такива с огромни наличия на целенасочени излишъци. Естествената посока е появата на свободно време, нужда за изливането на собствените проблеми и желание в какви ли не изкривени клубове и прояви.
    На проЗ език казано: в България все още твърде голям маса хора мислят, какво ще ядът утре, а не за това, че жълтото папагалче, което всъщност нямат, ще умре от скука.
    Все още сме едва в периода на насищане.

    ОтговорИзтриване
  6. С лекторство могат да се направят пари, може да се направи и добра реклама.

    Но!... За целта трябва САМ да си "набавиш" аудитория, която е готова да те слуша, защото може да извлече полза от твоите лекции.Такава една аудитория е готова и да плати за информацията, която ще им поднесеш

    Това не е чак толкова трудно в ерата на Интернет.

    Апостол Апостолов
    www.Pisaneto.com

    ОтговорИзтриване
  7. Точно това се опитвам да поатигна и аз. Вярвам, че ще успея, но не е лесно.

    ОтговорИзтриване
  8. Професионални курсове за какво- лектори или набиране на публика?
    Кой говори за постоянно обучение в статията ми? Коя идея би могла да се реализира именно там? Немога да разбера какво точно се опитваш да кажеш.

    ОтговорИзтриване
  9. Георги, в интерес на истината, и аз не можах да разбера какво точно искаш да кажеш ти. :-)
    Имаш твърде много цитати и човек се обърква.

    Това, което разбрах, че че препоръчваш лекторството като доходоносен бизнес. Аз просто разсъждавам над темата къде и на кого човек може да бъде лектор.

    ОтговорИзтриване
  10. С питане до Цариград се стига. Подобни мъдрости понякога човек се чуди как не ги е осъзнал колко полезни могат да му бъдат в някоя ситуация. На мен включително. Именно поради това съм оставил въпроси в статията. А колкото до цитатите - те са свързани праяко и косвено със статията, но тъй като статията обхваща тема многообхватна и обширна, е нужно човек да се замисли. Нямам представа какво разбират читателите докато не получа някой отговор- чрез коментар е доста лесно. Но явно няма достатъчно смелост. Трудно е понякога една идея да бъде разбрана, още повече когато се е зародила и й предстои оформяне. А още повече когато трябва да бъде представена чрез задвижване сивото вещество на читателя, защото по-подгодящ начин не е намерен. Със това искам просто да отговоря на това което не си разбрал. Нищо лично.
    Къде - навсякъде - дори и на улицата -стига да има кой да го слуша. При инициативата - пространство мисля че има във всяко училище и ВУЗ.
    На кого - всеки който иска да чуе- а това са доста много хора. Какво искат да чуят е съвсем друг въпрос.

    Ако има някакво неразбиране сред читателите - затова има възможност за коментар на статията ми. Но със твоята статия стават общо 4 на тема лекторство. А този ми коментар може би малко излиза извън коменрата на твоята статия. Нямам желанието да се превръща в чат. Ако имаш въпроси относно лекторството - можеш спокойно да ги зададеш където сметнеш за подходящо. А може и да ми пишеш лично. Статията е написана с идеята във България лекторството да стартира тази година. Дали ще стартира както аз си го представям или по друг по-подходящ/възможен начин - незнам. Но съм готов да чуя различните гледни точки и мнения, на всеки желаещ да ги сподели. По въпроса с мненията има малко написано в статията - със цел да се разбере какво хората мислят за инициативата.

    ОтговорИзтриване

Споделете вашето мнение!