Искате ли да станете лектори?

От известно време на страниците на сайта Нова Визия се върти една тема за лекторството. Младежът Георги Танев твърди, че това е много изгоден начин да правиш таргетирана реклама, а друг един колега го контрира с твърдението, че това е напълно безсмислено. Георги продължава борбата с поредната си (доста обемиста) статия по темата, от която аз оставам с впечатлението, че има голяма далавера да си лектор, но няма кандидати за тази работа и авторът ни убеждава да станем именно такива.

Аз имам други впечатления от живота. Лектори може и да се намерят, но слушателите са по-дефицитни. Никой не иска да те слуша, ако няма някакъв интерес, а ние, българите нещо нямаме интерес да слушаме и да се учим.

Пари ми дай ти на мене, акъл не ща!

Това е мотото на българина, запазило се непроменено от десетилетия.

Понеже започнах да се занимавам от известно време с лекторство, реших да прочета и някои от класическите книги в тази област, най-вече произведенията на Дейл Карнеги, които са издадени и на български език и лесно се намират на книжния пазар. Отделно от техниките и хватките на интересното преподаване, които са безценни, това което ми направи впечатление, е, че в Америка хората имат интереси. Интереси всякакви, понякога дори ексцентрични. Но колкото и да са странни интересите ти, винаги можеш да си намериш съмишленик и да си направите клуб. Оказва се, че такива клубове има милиони. Като започнеш от най-традиционните - клубове по градинарство, пчеларство, брокерство и амбулантна търговия, и стигнеш до клубове на любителите на жълтите канарчета, защитниците на амазонската джунгла и колекционерите на средновековни оръжия. Важното е, че водят активен обществен живот.
Имат редовни седмични сбирки, на които се изнасят лекции по темата на клуба или около нея, водят се разгорещени дискусии, провеждат се практически занимания, организират се търгове, че даже и благотворителна дейност.

С други думи, макар и да са известни у нас, че не учат много в училище и не си дават много зор, една сериозна част от американците продължават своето развитие и обучение в подобни професионални или любителски клубове. Разбира се, тук говорим за т. нар. "средна класа". Пролетариатът се занимава с изкарване на прехраната и едва ли им остава време за нещо друго.

При нас, обаче, ситуацията е напълно различна. Българинът е роден научен и няма нужда от никакви допълнителни и извънредни форми нито на обучение, нито на общуване. Единствените клубове по интереси, които съществуват у нас, са партийните и пенсионерските клубове, които в много случаи са едни и същи, а освен това се помещават в кварталната кръчма. Там единствените теми за разговор са оплюването на червените, сините, жълтите или пембените (според инструкциите на партийната централа кой е Главния враг в момента), и спомените за доброто старо време, когато младежите не бяха толкова невъзпитани, каквито са днес.

С други думи, възможностите да бъдеш лектор, да преподаваш интересни и важни знания на своите случатели и в същото време да използваш тази си роля, за да правиш реклама на нещо, са силно ограничени в България.

Какво може да се прави?

Възможност номер едно е да станеш преподавател в училище или университет. Тук, обаче, има наложени силни ограничения, както по отношение на подбора на преподаватели, така и по отношение на съдържанието на техните лекции. И в университетите, и в училищата имат специални изисквания относно дипломите и квалификацията на преподавателите. Освен това, се изисква постоянно обвързване, предимно с трудов договор, което изключва възможността да изнесеш една лекция като гост-лектор. Има определени от Министерството на науката и образованието програми за обучение, които трябва да се следват и категорично не е позволено да се вмъкват рекламни послания. Като капак на всичко, заплащането е символично и е мощен отблъскващ фактор за висококвалифицираните лектори.

Какво остава?

Според мене, единственото, което остава като възможност, са професионални курсове, организирани от частни фирми. Частните фирми са много по-гъвкави както по отношение на формите, така и на съдържанието на обучението и идеята на Георги Танев би могла да се реализира единствено там. С това се занимава фирмата-собственик на Нова Визия - Сита Мениджмънт Консулт, с това се занимавам и аз. За съжаление, обемът на хората, които минават през такива курсове, е твърде малък и влиянието, което могат да окажат такива центрове, е слабо. Все още мисленето, че ние, българите, сме родени научени и нямаме нужда от никакво професионално обучение, е много силно - както у храта, които не желаят да инвестират от времето си в повишаване на квалификацията си, така и у техните шефове, които гледат да си спестят парите за това.
В крайна сметка, по-важният въпрос не е "Искате ли да станете лектор?", а "Искате ли да слушате лекции?". Ако има хора будни, желаещи да учат и да се усъвършенстват, ще има и лектори. А когато го има процеса на общуването, когато се създаде и доверието между лектора и неговата аудитория, тогава наистина всяко послание ще бъде посято на добра почва.