Успех и значимост

Явно коледното настроение ме е завладяло, щом постоянно попадам на разни мъдри мисли, които ме впечатляват и в крайна сметка намират място в моите блогове. Това, което искам да споделя с вас тук, го намерих в блога на Раджеш Сети. Той си задава следните въпроси:

1. Какво преследвам в живота - успех или значимост?
2. Щастлив ли съм от това?

Разбира се, тези въпроси човек може (и трябва) да си ги задава през целия живот и вероятно чак в неговия край би могъл да отговори на тях, а може би дори и тогава няма да знае техните отговори. Това, което Раджеш ни предлага, е един цитат от Bob Buford, който дава дефиниции на тези две понятия, така че да ни улесни в намирането на отговорите на горните два въпроса:

Успех означава да използваш знанията и опита си, за да задоволиш себе си.

Значимост означава да използваш знанията и опита си, за да промениш живота на другите.

Когато уникалното се превръща в масово

Сет Годин разказва една любопитна история в неговия блог, която поражда интересни въпроси.

Отишъл той един ден в кафенето "Старбъкс" и видял на пет отделни маси да седят петима различни хора всеки с по един бял MacBook пред себе си. Изглежда, че използването на продуктите на Apple се превръща в масова мода, което донякъде противоречи с тяхната основна идея да бъдат уникални. Ето какво казва Сет по този повод:

Когато цялата ти култура е организирана около идеята да бъдеш другия, аутсайдера, бунтовника, този, който е по-добър от масите (както и "Старбъкс", между другото), какво правиш, когато ти си масите?

Интересна ситуация: рекламираш уникалност, тя се превръща в мода и всеки в стремежа си да бъде уникален, ползвайки твоя продукт, заприличва на всички останали. Уникалният продукт се продава добре и се превръща в масов. Ти започваш да печелиш много в един момент, но в следващия загубваш облика си, загубваш причината, поради която продуктът ти е станал популярен. Какво правиш тогава?

Снимка: Сет Годин

Как оценяте бюджета на един проект? Резултати от анкетата

Анкетата беше поставена преди доста време и я позадържах с надеждата, че повече хора ще се включат и ще получим малко по-представителна извадка, но забелязах, че напоследък няма нови гласуващи и затова реших да я прекратя и да разгледаме резултатите.

Въпросът беше: Как оценяте бюджета на един проект?
В анкетата гласуваха общо 65 човека. Ето и разпределението на гласовете:

Постът е преместен в блога за разработка на софтуер и управление на проекти - PM Stories. Пълният му текст можете да прочетете тук.

20 начина да генерираш изумителни идеи

Leo Babauta от Zen Habits е публикувал като гост-автор статия в блога Skelliewag под заглавието The Top 20 Ways to Come Up With Amazing Ideas (Toп 20 начина да генерираш изумителни идеи). Разбира се, това не универсален съвет за всички, а просто споделяне на личен опит - методи и тактики, които са му помагали на него винаги да е зареден с нови идеи.

Лео споделя, че често го питат как успява да пише толкова активно и откъде успява да намери идеи за писане в блога си. Той признава, че никога не е оставал без идея за какво да пише и затова предлага на читателите своя опит в събиране и организиране на идеи.

Аз самият също не съм изпадал в ситуация да не знам за какво да пиша. Винаги съм имал изобилие от идеи "под ръка". Единственото, което все още не ми достига, е достатъчно време. Като прочетох статията, видях, че до някои от предложените тактики вече съм достигнал сам. Затова няма да се спирам на всички съвети, а ще споделя с вас тези, с които имам личен опит и които помагат и на мен. Цялата статия можете да прочетете тук. Смятам, че всеки блогър има какво да научи от нея.

• Носете си тетрадка. И естествено, записвайте всичко интересно, което ви хрумне в нея. Въпреки високотехнологичното време, в което живеем добрата стара тетрадка е невероятно полезно средство, без което не бива да излизате навън. В нея можете по най-бързия начин да запишете интересна мисъл, идея, или да нарисувате картинка. Аз успях да се сдобия с малка и тънка тетрадка, която не заема много място и не тежи, но пък има твърди корици, така че да не се смачка в чантата ми. Никога не излизам без нея и вече съм успял да повярвам колко ценна може да бъде тя в моменти на прозрение. Разбира се, както на помня Лео, ако шофирате и ви дойде нещо наум, което трябва да запишете веднага, по-добре е да спрете колата и да свършите тази работа на спокойствие, за да не предизвикате някое ПТП.
• Направете си списък. Всичко, което някога ни е впечатлило и сме решили, че е добра идея, трябва да бъде съхранено и каталогизирано. Това може да стане по много начини. Аз имам един обикновен текстов файл, който се казва ideas.txt, и в него записвам всичко, над което си струва да помисля след време, и откъдето може "да изскочи зайче". Разбира се, нещата могат да бъдат и по-добре организирани в таблица или в специализиран за това софтуер (да, има и такива!)
• Четете много. Тук няма какво да се коментира. Четенето е не само източник на идеи, а ни дава нови знания и обогатява цялата ни култура, стила ни на писане и начина мислене. Намерете си вдъхновение е другият съвет, който Лео ни дава. От двата мога да ви предложа един по-конкретен - четете чужди блогове. Блоговете на другите могат да ви дадат много идеи, над които да се замислите и за които да пишете. Забележете! - тук не говорим за това да преписвате от тях или да нарушавате авторските им права. Говорим за вдъхновение. Това, което правя аз в момента е същото. Идеята за този пост дойде, след като прочетох този на Leo Babauta, но това, което четете тук са мои мисли и мои думи, защото споделям преживяно, а постът на Лео само ме подсети за това и ми послужи за вдъхновение.
• Наблюдавайте собствения си живот - всеки ден ни се случват неща, над които бихме могли да поразсъждаваме и да споделим със света. Разбира се, тук важното е да имате какво да кажете на другите - вашите собствени преживявания, мисли, идеи и чувства. А историите за това кога и с кого сте се напивали снощи едва ли са интересни за някого :-)
• Поставяйте всичко под въпрос. А най-добрият въпрос е "Защо?". Опитайте се всяка една случка да разгледате под различни ъгли и задайте колкото може повече въпроси към нея. Те ще ви накарат да стигнете до мисли и изводи, които може би не са ви идвали досега на ум и могат да бъдат източник на нови, неподозирани идеи.
• Учете се от грешките си. Никой не обича да греши. Винаги се чувстваме неудобно и срамно, когато ни хванат, че сме сбъркали. Някои хора дори се опитват да покрият грешките си и започват да заблуждават околните, а най-вече себе си, че никога не грешат. Въпреки това, грешките, които сме направили ние, или хората около нас, са най-добрият начин да се научим на нещо ново, да стигнем до нови заключения. Превъртането в съзнанието на случки и събития от миналото, когато сме сгрешили, ни дава богат материал за нови идеи и посоки.
• Търсете вдъхновение в музиката и в природата. Когато човек живее в мир със себе си и с околния свят, когато душата му е богата на чувства, когато съзнанието е отворено към вълшебния свят на музиката, цялото му същество се издига на едно по-високо духовно и интелектуално ниво, което прави мозъка ни по-продуктивен и по-ефективен. Намерете начин да балансирате работата и почивката си. Почивайте активно и се опитайте да пречистите съзнанието си от всичката умора и мръсотия и да се заредете с живителна енергия от природата. Това е най-добрият начин да бъдем креативни, свежи и работоспособни.

Надявам се тези съвети да са ви полезни. Прочетете поста на Лео. От него ще научите още.

Project Scope vs. Product Scope

Това са често срещани в учебниците по project management термини, които доста хора все още не разбират добре и често бъркат. Gina Lijoi дава едно кратко, но пък достатъчно ясно обяснение на тези термини в нейния блог Interactive Project Management. Термините нарочно не ги превеждам, защото вече са придобили достатъчна популярност в нашата практика (както и много други), а на български така и няма достатъчно добри аналози.

Постът е преместен в блога за разработка на софтуер и управление на проекти - PM Stories. Пълният му текст можете да прочетете тук.

Fake It Till You Make It

или Как да изглеждаме големи в малкия бизнес

Под горното заглавие The Lazy Owner е поместил статия в блога си, в която дава няколко ценни съвета за това как да изглеждаме сериозни в очите на клиентите си докато все още сме малка, току-що стартираща фирма.

И тъй като аз съм точно в това положение - бизнесът на моята собствена фирма RammSoft е все още в начална фаза и единственият постоянен служител в нея съм само аз - реших да споделя с вас съветите на Lazy Owner, които намирам за интригуващи и полезни.

Положението на начинаещия предприемач е доста трудно и малко прилича на Параграф 22, казва авторът. От една страна, за да спечелиш повече клиенти ти трябва повече опит, от друга, за да придобиеш повече опит, ти трябват повече клиенти. Как да се измъкнем от този омагьосан кръг? Отговорът е: имитирай големите, симулирай техния начин на работа, за да ти повярват клиентите, че наистина си голям и да дойдат при тебе. След това наистина се научи да бъдеш голям.

Може би изглежда малко нечестно или неморално, но аз мисля, че в малка доза е допустимо. Ето и конкретните съвети. Мисля, че те достатъчно красноречиво изразяват този подход.

1. Предлагай "безплатни" услуги. Тук не се има предвид "нещо за нищо". Идеята е да подберем потенциални клиенти, на които да предложим да тестват нашия продукт или услуга. Предлагайки им "безплатен" достъп до нашия продукт ние печелим две неща: (1) възможност за клиента да се запознае по-добре с продукта и евентуално да го закупи в бъдеще и (2) възможност за нас да разберем по-добре нуждите на клиента и да подобрим продукта така, че той да ги удовлетворява в по-голяма степен.
2. Наеми си секретарка. Добра идея е също така да се наеме и безплатна телефонна линия. Когато някой позвъни по телефона и отсреща вдигне секретарка, това винаги създава впечатлението за добре организиран бизнес. Ако си "one-man-show" и си и собственик на фирмата, и работник, и маркетьор, и консултант - това винаги прави лошо впечатление и хората гледат на твоя бизнес несериозно. Но ако имаш секретарка - поне при първия контакт се създава впечатление за професионализъм. А първото впечатление, както знаем, оставя най-трайни следи.
3. Прехвърли (outsource) част от работата на други. Когато говориш с клиенти и ти поставят проблем, много по-авторитетно звучи да кажеш: "Добре, ще говоря с моя дизайнер да видим кога ще може да се заема с вашия въпрос", отколкото "Тази седмица съм много натоварен. Ще видя следващата седмица дали ще имам време да ви обърна внимание". По този начин спокойно можете да кажете, че за вас работят много хора. Дори и някой да ви запита конкретно колко хора работят във вашата фирма и вие да признаете, че сте единствения служител, фактът, че сте успели да аутсорснете голяма част от работата на други хора или фирми, говори за вашите добри организаторски способности и ще създаде добро впечатление за вашия бизнес.
4. Работете с партньори. Работата с партньори ви дава възможността да придобиете по-голям опит, а и да създадете по-голям авторитет. Може би не във всеки случай бихте могли да цитирате клиентите на вашите партньори, за които сте работили, но поне бихте могли да извлечете полза и да цитирате проектите, по които сте работили заедно с вашите партньори.

Да се лъже не е хубаво, казва авторът, и аз съм 100% съгласен с него. Но да имитираш това, към което се стремиш, може би не е грях, а даже би могло да бъде стимул за по-усърдна работа и по-креативен подход към бизнеса, а оттам и до желания успех. Аз лично намирам тези идеи за полезни и смятам да се възползвам от тях. Времето ще покаже дали са били добри.

Когато сгрешим... Част 2

(Продължение от част 1)

"Човек се учи от грешките си" е друга мъдрост, която често сме чували. Да, наистина, грешките, които правим, са най-добрият начин да си направим поука. За целта, обаче, трябва да признаем (пред себе си поне), че наистина сме сгрешили и да подходим към техния анализ без излишни емоции.

Разберете причината за грешката
Имало е причина, поради която сме допуснали грешка. Тази причина може да бъде изследвана и анализирана, така че да коригираме нашето поведение и да не повтаряме същата грешка отново. Например, може да сте реагирали прекалено гневно на някой свой колега и да сте казали обидни думи, които не бихте казали ако не бяхте толкова ядосани. Тук въпросът, който трябва да си зададете, е кое ви тормози и предизвиква вашия гняв? Може да се окаже, че сте твърде преуморени и имате нужда от почивка или от реорганизация на работата. Можете ли да прехвърлите част от задачите си на други колеги, така че работата ви изтощава физически и психически и да води до незаслужено изкарване на яда върху околните?

Не търсете оправдание в другите
Дали другите също са допуснали грешки, е отделен въпрос, но когато анализирате причините за грешките, които вие сте допуснали, гледайте само в себе си. Оправданието, както гласи поговорката, е като задника - всеки си го има. Но търсенето на оправдание е начин да се избяга от отговорност. Ако искате да станете по-добри и да не повтаряте едни и същи грешки, поемете своята отговорност и потърсете причината в себе си, за да можете да я предотвратите в бъдеще.

Не обвинявайте никого
Много често, когато някой сгреши, сме склонни да го сочим с пръст и да му внушаваме чувство за вина. Понякога този пръст е насочен към самите нас и след като сгрешим, започваме да се самообвиняваме и изпадаме в дълбока депресия, която не само с нищо не ни помага да решим проблемите си, а напротив - създава допълнителни. Наистина, много често грешките, които допускаме, са такива, които не могат да бъдат поправени - времето не може да се върне назад, казаното не може да се заличи, счупеното не може да се залепи. Непоправимото, обаче, не трябва да бъде повод за обвинения. Насаждането на чувство за вина както в нас самите, така и в другите, е напълно ненужно и безполезно. Напротив, точно в момент, когато нещо непоправимо е извършено, от вас се иска много по-голяма душевна сила, вяра, разум и оптимизъм, за да успеете да компенсирате загубите и да вървите напред.

Грешките, които правим, са част от стъпките, които трябва да извървим, за да станем по-добри. Ако успеем да ги идентифицираме и анализираме добре, след време с гордост бихме могли да кажем:

Някога бях по-млад и по-глупав и допусках грешки. Днес съм по-умен, по-мъдър и по-зрял. Вече не правя такива неща.

Това не е ли повод за гордост и оптимизъм?

Постът е вдъхновен от статията How to Learn from Mistakes.