Има книги, в които ценната идея, полезната информация е така затрупана с пластове ненужни думи, че е много трудно да я откриеш.
"Как се раждат идеите" на Джак Фостър е точно от този тип книги. Когато я прочетеш си казваш: "Да, тук има много полезни неща", но самото четене е изключително мъчително, въпреки скромните 190 страници.
Защо се получава така?
Първо, книгата е написана
изцяло в повелително наклонение. Това за американските читатели може и да е приемливо, но моето наблюдение, че ние, българите сме много скептични към всеки, който се опитва да ни дава акъл. Вижте как изглежда съдържанието на книгата:
- Какво е идея?
- Забавлявай се
- Настройте се на вълна идеи
- Съсредоточете мислите си върху идеите
- Запазете повече от детето в себе си
- Събирайте повече информация
- Съберете кураж
- Преосмислете начина си на мислене
- Научете се да комбинирате
- Определете проблема
- Събирайте информация
- Търсете идеята
- Забравете всичко
- Приведете идеята в действие
Oсвен първата глава, която е във въпросителна форма, всички останали са в повелително наклонение, което е ужасно досадно. Нещо повече, понеже на автора му е трудно да се аргументира, т.е. да отговори на фундаменталния въпрос
защо трябва да следваме неговите съвети, той привежда на помощ тонове цитати от известни (и не толкова известни) поети, художници и политици, които би трябвало да ни убедят в неговите тези. Аз обичам
мъдри мисли на велики хора и често
си ги припомням за да се мотивирам да свърша някаква работа, но тук всичко е прекалено много. Всяка глава започва с по 3-4 цитата, а после вътре има цели страници с цитати, което много трудно се преглъща. А като добавим ужасните грешки в транскрибирането на имената на авторите на тези цитати, четенето се превръща в истинско изпитание за нервите.
(Признавам, че
Деси Бошнакова, която е издател и преводач на книгата, ми е приятелка, но не е допустимо да транскрибираш имената на френския математик Анри Поанкаре и на френския поет Шарл Бодлер като Хенри Пойнкаре и Бауделер. Надявам се да ми прости критичните забележки, защото са добронамерени и бих искал да доведат до
по-високо качество в бъдещите преводи.)
Аз смятам, че най-добрият начин да убедиш някого в своята теза, е
да приложиш конкретни примери. А ако тези примери са лично преживяни от теб - още по-добре. Авторът успява да даде примери в някои от съветите си, което прави книгата наистина полезна, но за съжаление, те всички са от областта на рекламата, която е неговата собствена професия. Естествено, съветите от книгата могат да се прилагат в много други области (и точно затова и аз пиша това ревю), но твърде едностранния подход към примерите може да отблъсне читателя, ако той не се занимава с писане на рекламни текстове.
В крайна сметка къде е ползата от тази книга?
Ползата е в това да повярвате, че не е нужно да сте гений, за да родите добра идея. Добрите идеи са навсякъде и човек трябва да се настрои умствено да ги открива.
Забавното настроение, упражняването в създаване на идеи, добре сработения екип, задълбоченото проучване на материята и най-вече умението за задаване всякакви странни въпроси са основните фактори, които могат да ви гарантират създаването на една добра идея.
Добрите идеи не идват "от небето". Те са плод на много труд, на упражняване на мозъка и на добро познаване на проблематиката. Тази теза изтъкват и други автори и това е може би най-ценния съвет: работете усилено и постоянно мислете за вашия проблем - неминуемо в един момент ще ви проблесне гениалната идея. Даже не само една, а много, от които бихте могли да избирате.
Важно е човек да не губи кураж и вяра в собствените си способности. Милиони добри идеи са били убити от недоверието и страха на колеги и началници, а ние сме се страхували да ги защитим. Ако човек вярва в своята идея и "забрави, че е невъзможна", то тя може да бъде реализирана.
За мен най-ценното от книгата "Как се раждат идеите" са въпросите от типа "Какво би станало, ако...", които да се научим да задаваме към своите продукти и идеи. Ето няколко примера от книгата:
- Какво ще стане, ако смалим продукта? Или го удължим? Или променим формата му? Или сменим цвета му? Или го изсветлим? Или го направим по-тежък? Или го поставим в различна опаковка? Или го направим два пъти по-здрав? Или по-благонадежден? Или по-неблагонадежден?
- Какво ще стане, ако услугата стане по-бърза? Или по-евтина? Или по-удобна? Или по-достъпна? Или по-недостъпна? Или по-ефективна?
- Или по-бавна? Или по-скъпа? Или по-неудобна? Или по-неефективна?
- Ако можем да добавим нещо към продукта или услугата, какво бихме добавили?
- Ако можем да премахнем нещо от продукта или услугата, какво бихме премахнали?
Същото се отнася, ако решаваме даден проблем:
- Какво би станало, ако всеки имаше същия проблем?
- Какво би станало, ако никой друг няма такъв проблем?
- Какво би станало, ако най-големият ви конкурент е изправен пред същия проблем?
- Какво би станало, ако проблемът продължи и догодина? Ами ако продължи още 10 години?
- Какво би станало, ако някой ви даде един милион долара в брой, за да разрешите проблема, как ще изхарчите тези пари?
В книгата има още много подобни въпроси, които според мен са
най-добрия механизъм за отключване на креативното мислене, решаване на проблеми и раждане на нови идеи.
Затова на въпроса "Струва ли си да се купи тази книга?" отговарям:
да, струва си. На моменти е досадна, но ако решите да последвате съветите на автора, да приложите някои от упражненията и да се научите да задавате въпроси като горните, със сигурност ще можете да раждате много и оригинални идеи. Единственото, което не трябва да забравяте, е, че идеята не струва нищо, ако не се реализира. Затова, дори и да не ви изглежда най-добрата, дори и околните да смятат, че е безсмислена или налудничава,
ако имате добра идея и вярвате в нея, не се помотвайте, а веднага се заловете с нейната реализация.
Успех!
Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS feed или по имейл.
