Спри и помисли!: ноември 2008

30 ноември 2008

The Art of Bootstrapping

или Изкуството да стартираш бизнес със собствени средства

Така е озаглавена една изключително важна статия на Гай Кавазаки, която е част от култовата му книга The Art of the Start, а доколкото разбрах, тези мъдри съвети са публикувани отново и в най-новата му книга Reality Check.

Самият термин Bootstrapping, казва той, произлиза от легендата за барон Мюнхаузен, който успял да се извади от едно блато, ведно с коня си, издърпвайки се за косата. В голяма степен това е и задачата на начинаещите предприемачи.

Кои са най-важните неща, които не бива да изпускаме от поглед? Ето какво ни предлага Гай (свободен превод със съкращения):

Фокусирайте се върху паричните потоци а не върху печалбата. На теория печалбата е ключът към оцеляването. Ако можехте да си плащате сметките с теории, това би било чудесно. В реалния живот плащате сметките с пари, затова се фокусирайте върху паричните потоци. Ако смятате да започнете бизнес със собствени средства, трябва да започнете такъв, който изисква минимални начални инвестиции, кратки цикли на продажба, кратки срокове за получаване на плащанията от клиентите и дълги срокове за плащане на доставчици. Избягвайте големите проекти, които ще отнемат година, докато им приберете парите. За бутстрапъра парите са не само цар, ами и царица, и принц.
Направете оценките си отдолу нагоре. Много предприемачи започват да правят прогнози отгоре надолу. Например: има 150 милиона коли в Америка. Със сигурност можем да спечелим поне 1% от собствениците на коли да си купят нашата сателитна радио система. Това прави милион и половина продадени системи за първата година. Прогнозата отдолу нагоре върви по следния начин: Можем да отворим 10 сервиза за инсталации през първата година. Средно, всеки може да инсталира по 10 системи на ден, така че за първата година можем да продадем 10 сервиза x 10 системи x 240 дни = 24 000 сателитни радио системи. Това е доста по-различно от 1.5 милиона, които получихме по метода отгоре надолу. Познайте кое е по-вероятно да стане?
Продай, после тествай. Перфектното е враг на достатъчно доброто. когато вашият продукт или услуга са достатъчно добри - изкарайте ги на пазара, защото парите ще започнат да идват, когато започнете да продавате. Ясно е, че в този случай залагате репутацията си срещу кеш, така че не бива да предлагате боклук. Но не можете да си позволите да чакате, докато постигнете пълна перфектност.
Забравете за "доказания" екип. Наемайте млади, евтини и надъхани хора. Едва след като постигнете значителен паричен поток, можете да си позволите да наемате опитни специалисти. Дотогава наемайте тези, които можете да си позволите и ги превърнете в отличници.
Започнете с услуги. Да предположим, че категорично искате да бъдете софтуерна компания: хората свалят вашия продукт от сайта и след това ви плащат. Това е хубав и чист бизнес с доказан бизнес модел. Само че, докато довършите вашия продукт, можете да предлагате консултантски услуги, свързани с разработвания софтуер. Това има две предимства: незабавни приходи и истинско тестване на вашия софтуер при клиента. След като продуктът е готов и изтестван, превключете вълната и станете отново продуктова компания.
Фокусирайте се върху функцията, а не върху формата. Функцията е извършване на изчисление, превозване от т. А до т. Б или познаването на часа. Те не изискват особено скъпа форма. Предназначението на един стол е да ви поддържа задника. Не е необходимо да бъде експонат от Музея на модерното изкуство. Проектирайте велики неща, но си купувайте евтини.
Изберете само няколко битки. Не се опитвайте да воювате по всички фронтове, защото не можете да си го позволите. Ако създавате сайт с ценно съдържание, базиран на рекламен модел, не мисля, че трябва сами да си напишете софтуера за обслужване на рекламите.
Използвайте по-малко хора. Много предприемачи се запасяват с хора, в случай, че бизнесът се разрасне. По-големият проблем е какво ще ги правите, ако не успеете да постигнете планираните приходи?
Отидете директно при клиента. Оптималния брой усти (или ръце) между бутстрапъра и клиента е нула. Добре, че Господ е измислил електронната търговия, така че да можете да продавате директно на клиента и да постигнете висока печалба. Освен това, така ще научите и повече за реалните нужди на вашите клиенти. Създайте първо търсенето на вашия продукт, а дистрибуцията му след това е лесна работа.
Насочете се срещу лидера. Предполагам, че нямате достатъчно пари, за да обясните вашата история от самото начало. затова не се и опитвайте. Вместо това се позиционирайте срещу водещия на пазара. Toyota създаде марката Lexus като ги представи като добри като Mercedes, но на половин цена. Трябваше ли да се обяснява какво значи "добър като Mercedes"?

Прочетете и оригиналната статия - стилът на Гай е много увлекателен, а и примерите му са много интересни. Сигурен съм, че за някои тези съвети ще бъдат полезни. Други ще ги отрекат като неприложими в нашите условия. Ще се радвам да видя вашите коментари.

Не забравяйте, че това са съвети за самото начало на бизнеса. Една година след като вашата фирма вече оперира на пазара, някои от тези правила вече няма да са валидни. Тайната на успеха е да можеш да прецениш кога една стратегия вече не ти върши работа и да я замениш с по-добра.

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS feed или по имейл.

27 ноември 2008

Спри и помисли! с наградата Kreativ Blogger

Вълната от раздаване на наградата Kreativ Blogger стигна и до мен. При това бях "удостоен" с това звание от две места - от Миглен (Miglen.com) и от Радислав (Писалка.нет). Интересното е, че и двамата са посочили точно този блог от всичките, които списвам, да получи тази награда.

Няма как да не призная, че съм благодарен за този жест. Не знам дали наистина съм креативен, но откак съм излязъл открито в мрежата, се опитвам да бъда полезен. Надявам се да съм успял поне малко и единственото, което мога да обещая, е, че няма да се предам лесно и ще продължавам да пиша по теми, които смятам за важни, и да споделям мисли и идеи с цел да създадем едно ново и по-успешно общество.

Наградата върви с два ангажимента: (1) да споделя 6 неща, които ме правят щастлив и (2) да обявя 6 блога, които според мен заслужават званието "креативен блогър". Изпълнявам си задължението и ето моя отговор:

6 неща, които ме правят щастлив:

Разговорите с жена ми. Тя е моят най-добър приятел и човекът, който ме разбира най-добре.
Семейните разходки с децата в парка. Това ме зарежда с любов и божествена енергия.
Писането в блоговете ми. Разбрах, че съм имал остра нужда да общувам със света и да споделям мислите и идеите си. Блогването е една от формите на моята себереализация.
Слушането на любимата ми музика. Хубавата музика ме вдъхновява и зарежда с нови сили. Тя никога не е просто фонов шум, а нещо, на което отдавам цялото си сърце и душа.
Раждането на нова идея. Това грабва изведнъж цялото ми внимание и ангажира всичките ми мисли. Обмислянето на една нова идея е уникална възможност за развихряне на креативното и аналитичното ми мислене. А мисленето е моята истинска стихия. И ме прави щастлив.
Добрите думи от клиенти. Когато разбера, че моят труд не е отишъл напразно, че продуктът или услугата, която съм предложил, са били наистина полезни за клиента и са му помогнали да направи живота си по-лесен и по-успешен, това носи истинско удовлетворение от работата и дава смисъл на това, което правим.

Кои са шестимата блогъри, които искам да удостоя с наградата Kreativ Blogger?

На първо място Тодор Христов от Нова визия. За мен той е първият и най-авторитетен професионален блогър в България. Това, което той е постигнал в тази област, за мен е все още мечта и път, по който се стремя да вървя. Нова визия е блог, който съществува, за да бъде полезен на своите читатели и това е кауза, заради която си струва да се работи.
Ники Горчилов и неговия блог Струва си! Ники е не само генератор на идеи, а и вдъхновител за много хора в интернет бизнеса. Блогът Струва си! е едно от малкото места в българския интернет, където се говори положително и се представя нещо наистина добро. А ние днес имаме нужда точно от това - да видим примери за добри стоки, добро отношение, добър бизнес.
Петър Стойков - Longanlon и блога Како Сийке, не съм от тях! Петър притежава невероятното умение да разглежда популярни теми и събития под странен ъгъл и да провокира разпалени дискусии сред коментаторите в своя блог, което му носи огромна популярност. Възхищавам се на неговата изобретателност и на издържливостта му на хейтърските атаки.
Тихомир Димитров и неговия писателски блог. Тишо притежава неизчерпаем заряд от идеи и умението да ги представи обвити в прекрасни думи. В днешния свят на динамични комуникации, умението да боравим със словото става все по-ценно, макар и много хора да не го осъзнават. Тишо го владее в много висока степен и това в комбинация с богато въображение и остър ум водят до успешната формула за един блогър.
Лидия Стайкова - Lyd и Полетът на костенурката. Lyd е жена, която постоянно търси себе си и задава въпроси към всички. В своето търсене, обаче, тя открива хиляди важни неща, които споделя както със своите ученици, така и със своите читатели и това ги прави истински богати. Ние, нейните читатели, можем само да й бъдем благодарни за това.
Димитър Николов от Креативен.ком. Креативността при Митко е символ, цел и смисъл на блогването. Неговият блог е източник на интересни и нестандартни идеи и на множество полезни съвети в бизнеса, маркетинга и дизайна. Неговата мисия е (изненада!) да бъде максимално полезен за своите читатели и до момента я постига успешно.

Благодаря на колегите за удостояването ми с наградата Kreativ Blogger и се надявам креативните блогъри в България да стават все повече, за да можем като читатели да се радваме на стойностно съдържание в интернет.

23 ноември 2008

Бързо, качествено или евтино? Изберете две

В блога Freelance Switch излезе статия, посветена на ценообразуването при freelance проектите, в която се коментира тезата, че не е възможно да произведете продукт, целейки се едновременно в трите критерия - бързо, качествено и евтино. За доста от нас това е съвсем очевидно, но все още има твърде много други, които очакват да получат точно това.

Темата за комбинирането на бързото, качественото и евтиното е важна не само за фрийлансърите, а и за всички производители, доставчици на услуги и клиенти. За да получим това, което искаме, трябва да направим разумния компромис между тези критерии и да изберем тези два от тях, които за на имат най-висок приоритет, а другия да го жертваме.

Така например, ако искаме да получим нещо бързо и качествено, ще трябва да заплатим висока цена. Производителят ще трябва да ангажира повече ресурси, за да ускори процеса и в същото време да не допусне занижаване на качеството. Освен това, ще трябва да отложи други важни проекти, от което може да си навлече загуби. Всичко това се компенсира с по-високата цена, която той ще иска от нас.

Аналогично стои въпросът ако искаме нещо качествено и евтино. Тогава ще трябва да почакаме повече, защото по-скъпите проекти винаги ще изместват нашия от приоритетите на производителя и той ще може да работи само когато има повече свободно време.

Третият вариант, когато искаме нещо бързо и евтино, няма как да настояваме за качество. Поддържането на качеството изисква средства и време за тестове и проверки. Претендирайки за скорост и ниска цена, просто няма как да получим продукт с високо качество.

Тази "троица" критерии и зависимостите между тях са нещо толкова фундаментално в бизнеса и в същото време често се случва да бъдат пренебрегвани. Изкушавани от примамливи оферти, много мениджъри и фрийлансъри поемат непостижими задачи, обещавайки невъзможната комбинация от "3 в 1" - хем да е качествено, хем да евтино, хем да е бързо. От друга страна, като клиенти отново допускаме същата грешка, отказвайки да направим компромис с който и да е от критериите в търсене на невъзможната идеална комбинация.

Мисля, че това "просто тройно правило" трябва да бъде написано и поставено на видно място пред очите ни, за да ни подсеща винаги, че успехът не идва с инатливото настояване на невъзможни изисквания, а с разумния и взаимно изгоден компромис.

20 ноември 2008

Световната финансова криза и вирусът на некомпетентното управление

Всички пишат за кризата и за това колко страшна е тя и как ще се отрази на цялата икономика. Някои дори започнаха да я използват за оправдание за всичките си управленски грешки. Изразът "световната финансова криза" стана медийна дъвка и започна много да прилича на "световното положение", с което нашите управници си измиваха ръцете преди години.

Carmine Coyote от блога Slow Leadership търси причините за възникването на кризата и смята, че основният фактор за това е липсата на собствено мнение у ръководителите на големите банки и компании.

Мениджърите, заемат своите позиции и получават заплатите си, за да вземат решения, когато са изправени пред рискове. Само че те предпочитат да имитират решенията на другите, водейки се по текущата мода. Те повече се страхуват да не загубят настоящата си позиция, отколкото да разберат смисъла на собствената си работа.

Кармайн предлага едно интересно сравнение с поведението на вирусите. Имитацията, казва той, е вирус, който е завладял твърде много организации и както другите вируси не убива веднага, а предпочита първо да се разпространи сред колкото може повече носители.

В резултат виждаме цели индустрии, където основен принцип на управлението е да гледат какво правят другите и да го копират. Всички си мислят, че така е най-безопасно. Положението изглежда стабилно и удобно, стига никой да не клати лодката. В действителност, рискът се натрупва и в крайна сметка всички потъват заедно.

Защо се появяват епидемиите?

Защото смъртоносните вируси успяват да се разпространят по-бързо, отколкото да убият своя носител. Същата е ситуацията и в икономиката, казва Кармайн - глупавите идеи и откачените рискове се копират толкова бързо, че успяват да се разпространят във всяко кътче на финансовия свят, преди да започнат да убиват своите гостоприемници. Докато всички се усетят, че са заразени със смъртоносен вирус, вече е твърде късно.

Какво е спасението? Мислете със собствените си глави.

Няма гаранция, че ако сами вземате решенията в живота и в работата си, няма да допуснете грешки. Важното е, че тези грешки са си ваши собствени и знаейки защо сте взели едно или друго решение, има голяма вероятност да си вземете поука от грешките си и да се предпазите от тях следващия път.

Това е и моето лично кредо и не случайно заглавието на този блог е "Спри и помисли!". Очакването някой друг да решава важните въпроси в живота ни и да мисли вместо нас, води до големи катастрофи. Ако мислим със собствените си глави и само вземаме важните решения в живота си, ще постигнем смисъл и удовлетворение от него.