17 септември 2008

Предприемаческия нюх и неговата липса у нас

Понякога наистина не е лесно да измислиш каква стока или услуга да предложиш - пазарът е богат на продукция, клиентите са презадоволени от оферти, рекламите ни заливат отвсякъде. Друг път, обаче, възможностите за успешен бизнес са току под носа ни, но ние не само не ги забелязваме, но даже бягаме от тях с отвращение, уплашени от работата, която ни предстои да свършим, без да усетим огромната полза, която бихме донесли на хората, с което да ги превърнем в свои верни клиенти. Табелките "Тук не е информация" са може би най-фрапантния пример за анти-бизнес отношение, превърнали се едва ли не в символ на българския негативизъм към потенциалния клиент.

Една много показателна история
споделя Антония в своя блог. Ще си позволя да я преразкажа и тук, защото е много ярък пример за предприемаческа недалновидност. Историята е руска, но мисля, че и в България сме били свидетели на подобни примери.

В центъра на Москва, имало едно малко магазинче за канцеларски материали и офис консумативи. На витрината имало изложени касети за принтери и рекламни надписи на основните производители на печатащи устройства като HP, Epson, Canon и др. Това привличало много клиенти, които искали да направят ксерокопие на документи, тъй като в района около магазина изобилствало от дребни офиси, туристическите агенции и застрахователни компании. Но в магазина ксерокопия не се правят.

След известно време на витрината на магазина се появява голяма табела с надпис:

НЯМАМЕ КСЕРОКС!

След още няколко дни под нея е добавена нова, написана с маркер:

НЯМАМЕ КСЕРОКС!
НИКОГА НЕ СМЕ ИМАЛИ И НЯМА ДА ИМАМЕ!!!

Типично по социалистически (колко са тежки понякога традициите!), собствениците (или служителите) се опитват да отблъснат "любезно" всички "досадни натрапници", които искат да си преснемат нещо на ксерокс. Само че надписите не помагат. На следващата седмица табелите са три:

НЯМАМЕ КСЕРОКС!
НЕ СМЕ ИМАЛИ И НЯМА ДА ИМАМЕ!!!
А КЪДЕ ИМА — НЕ ЗНАЕМ!!!!!

Тук се сещам за един виц, в който се срещнали двама бизнесмени единият попитал другия как му върви бизнеса. Вторият отговорил: "Всичко върви добре, но ако ги нямаше тези досадни клиенти, щеше да бъде просто чудесно." Нашата история с магазина за офис консумативи, за щастие, завършва с щастлив край. След като явно осъзнали бизнес възможността, която се отворила пред тях и глупавото си поведение, собствениците свалили предишните надписи и сложили нов:

ЦЕНА НА КСЕРОКОПИЕ, 1 СТРАНИЦА — 100 РУБЛИ!

Има надежда, значи...



Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS feed или по имейл.

3 коментара:

  1. Хаха, има надежда, но малка. След всичките табели и отношението към клиентите, дори и да сложат табела за ксерокс, аз пък няма да отида, след като са ме гонили дни наред. :)
    Решението наистина е да са учтиви и много на време да се досетят да сложат и ксерокс.
    Един бизнес не бъде ли гъвкав и подвижен (argile management), то той ще се спъне още на първото препятствие, ако мога така да се изразя :)

    ОтговорИзтриване
  2. Причината силиконовата долина да е в калифорния, а не в сибир, не е липсата на сняг, по скоро присъствието на правилните хора.

    ОтговорИзтриване
  3. На мен лично приложения пример много ми хареса. Определено такива примери се виждат всеки ден около нас, както и Лелки които казват "тук не е това", "тук нямаме това" по възможно най-троснатия начин.

    ОтговорИзтриване

Споделете вашето мнение!