Be One - първата у нас бизнес социална мрежа

Преди време изписах много неща по темата за социалните букмарк мрежи и това, което поставих като абсолютно необходимо условие, за да може една мрежа да оцелее и да придобие свой облик и своя аудитория, е да има специфична тематична насоченост. Ето, че екипът, който стои зад блога Свежа идея, приведе моите съвети в действителност.

Не твърдя, че са заимствали идеята от мен - сигурен съм, че са достатъчно умни, за да се сетят и само за това. Факт е, че първата социална букмарк мрежа, посветена на бизнеса, предприемачеството, мениджмънта и маркетинга е налице. Тя се нарича Be One и се намира на адрес http://www.banner1.eu.

Вярвам, че всички вие, които четете моя блог, ще намерите нещо полезно там. Новата социална мрежа ще бъде място, което ще съдържа концентрирана информация по въпросите на предприемачеството, маркетинга и мениджмънта и където всички ние, които търсим своята реализация по пътя на самостоятелния бизнес, ще можем да обменяме идеи и да си помагаме в своите начинания.

Пожелавам успех на новата социална мрежа banner1.eu и ви приканвам да я подкрепите с интересни материали, посветени на бизнеса и предприемачеството, които сте открили в мрежата, както и като читатели.

Това е една прекрасна идея и тя заслужава да й дадем шанс!

Постоянството

Последния месец беше много тежък за мен. Имах много работа, но не това ме умори. Не се плаша от работата, особено когато я върша с желание. Започнах да правя нещо, за което вярвах, че е полезно и че имам качествата да го постигна и това ми даваше сили да се справя със задачите, които си бях поставил.

Точно в този момент, обаче, вярата ми беше поставена на изпитание. Появиха се хора, които започнаха да ме оплюват и да пишат купища глупости по мой адрес. Върху мен се изля толкова много злоба, че започнах да се замислям дали всичко, което правя, наистина има смисъл. Защо хора, на които искаш да бъдеш полезен, те замерят с камъни?

Точно в този момент открих една мисъл на великия Годин, която започна да ми прояснява ума:

Постоянството не е в това да използваш една и съща тактика отново и отново. Това е тъпо.
Постоянството е в това да преследваш една и съща цел отново и отново.

Ако целта, която съм си поставил, е важна за мен, ако вярвам в нея, трябва да я следвам неотклонно. Ако пътят, който съм избрал, е непроходим, мога да избера друг. Важното е никога да не забравям накъде съм тръгнал и защо.

Може би това е правилния начин на мислене. Може би съм избрал неподходящ път и сега трябва да потърся друг. Най-лесно е да се откажеш при първия сблъсък с трудностите - това съм го правил много пъти. По-трудното е да продължиш към избраната цел с воля и упоритост. Това тепърва ми предстои.

Дано междувременно да не загубя вярата си в правотата на моята цел и убеждението си, че това, което правя, има смисъл, защото вярата е единствената храна за постоянството. Ако човек загуби вярата си, губи всичко.

Подписка за намаляване на изискуемия капитал за регистрация на фирма

Обикновено избягвам политическите теми, но у нас през последните 20-ина години всичко е политика, така че трудно човек може да остане встрани от тази тема.

В конкретния случай темата касае бизнеса директно и е повдигната от депутат-блогър, който пише доста смислени неща. Надявам се така и да работи в парламента. Току-виж ме спечелил отново като избирател :-)

Депутатът Мартин Димитров от СДС е публикувал в блога си подписка с предложение за десетократно намаляване на изискуемия начален капитал за регистрация на фирма. По-специално става въпрос за регистрация на ООД и АД. Начинът за участие в подписката е с коментар в блога. Може би скоро ще бъде регистрирана и в специализираните сайтове за подписки.

Подписката е подкрепена от много хора, включително и от мен. Аз, като начинаещ бизнесмен, искам да регистрирам ООД, но сумата от 5000 лева все още е голяма инвестиция за личния ми бюджет, а работата като едноличен търговец крие някои негативи - законът не те приема нито за истинска фирма, нито за физическо лице.

В интерес на истината, в началото се хвърлих да гласувам без много да се замисля, воден само от горното съображение. Точно в края на секцията с коментари, обаче, видях силно негативното мнение на г-н Антон Захариев, който също се оказа автор на блог и чиято позиция малко ме разколеба да гласувам, накара ме да се замисля и да прочета по-внимателно коментарите, разменени между него и автора, които в един момент се превръщат в истински спор.

С две думи, позицията, която г-н Захариев отстоява, е, че с високия праг на изискуемия начален капитал държавата предпазва неопитните предприемачи и техните клиенти и кредитори от поемането на необмисления риск да създадат фирма без достатъчна финансова подкрепа.

Позицията на г-н Димитров, естествено е противоположна - всеки човек трябва сам да си прави сметката и да си носи отговорността от поетите рискове. Дали една банка ще отпусне кредит на фирма, чийто капитал е 500, 5000 или 5 милиона лева, си е лично нейно решение и банкерите са много наясно с рисковете, които поемат във всеки един от тези случаи. Същото се отнася и за самите собственици, както и за техните клиенти и партньори.

В крайна сметка, проблемът с началния капитал, необходим за регистрация на фирма, води до много по-кардиналния въпрос за ролята на държавата в едно общество и доколко тя трябва да се меси в живота на хората и стопанските субекти, но това не е темата на днешния ми пост. В случая, важна е конкретната позиция в този конкретен казус. Моята позиция съвпада с позицията на Мартин Димитров - всеки сам трябва да си носи рисковете. Държавата няма нужда да играе ролята на чак толкова загрижен родител - по-добре да те остави да паднеш и да си обелиш коляното, отколкото да те държи заключен вкъщи.

Призовавам всеки, който споделя това мнение да посети блога на Мартин Димитров и да подкрепи неговата петиция. Това със сигурност е ход, който ще даде тласък на бизнес инициативата у нас - нещо, от което остро се нуждаем.

P.S. Специални благодарности на Светльо Бляхов, че ми обърна вниманието към подписката.