От известно време активно се занимавам с изнасяне на лекции и презентации, чета книги и блогове по въпроса и наблюдавам внимателно какво правят другите хора при подобни изяви, за да се поуча от техния опит (положителен или отрицателен).
Онзи ден бях на концерт на Тото Кутуньо и дует "Шик" в Зала 1 на НДК. За Тото няма какво да разказвам - голям музикант, голям професионалист, перфектно шоу, голямо забавление за публиката. По-интересно (от презентационна гледна точка) беше представянето на дует "Шик".
Дори и за слепите беше ясно не само от рекламните плакати, а и от обща култура, ако щете, че звездата на шоуто беше Тото Кутуньо, а нашите представители изпълняваха ролята на "подгряваща група". Задължението на подгряващите изпълнители е точно такова - да "загреят" публиката, да я разкършат и да приповдигнат настроението, за да може голямата звезда да влезе "на скорост". Проблемът беше, че те се държаха така, сякаш те са големите звезди - нещо, до което - види се - още не са дорасли.
Григор вече пусна
един пост, където коментира своето разочарование от махленското поведение на българските певци, а под него можете да видите още много коментари от читатели, повече или по-малко гневни от неудачното представяне на "Шик".
Не мога да не призная, че за мен Краси Гюлмезов е изключително талантлив композитор и двамата с жена си са наистина един много приятен дует. Даже смятам, че тъкмо те са едни от малкото представители на класическата поп музика у нас - това естетично направление, наследник на най-добрите традиции от миналото и единствен противовес на чалгаджийската простотия. Оказа се, обаче, че въпреки добрите песни и майсторското изпълнение на всички музиканти, участващи в концерта (изключителни адмирации за Цветан Недялков!), представянето им беше пълен провал.
Защо се получи така?
- Първо, семейство Гюлмезови забравиха, своята роля на подгряваща група. Тяхното изпълнение трябваше да бъде кратко и стегнато, защото огромната публика в крайна сметка беше дошла да слуша Тото и беше платила доста високи цени на билетите заради него, а не заради тях. Вместо това, те направиха повече от час и половина представяне, като през повечето време бърбореха напълно безсмислени неща, вместо да пеят. Даже пускаха коментари от рода: "Той Тото Кутуньо няма къде да избяга. Сега ще слушате нас.", с което показаха не само неуважение към своя (по-знаменит) колега, но и към самата публика.
- Второ, като се представя един нов албум, всеки изпълнител редува нови и стари песни, защото публиката не познава новото творчество и повече се радва на хитове, които знае и обича. Контрастът с Тото Кутуньо беше поразителен. Той изпя 15 стари хита, като между тях вмъкна три нови песни, а дует "Шик" направиха точно обратното - изпяха си целия нов албум и накрая, когато вече станаха досадни на публиката и тя започна да ги освирква, изпяха три от по-известните си песни.
- Трето, концерт (и презентация) се прави заради публиката. Дует "Шик" превърнаха концерта в домашно парти, разказвайки дълги и безинтересни спомени и опитвайки се да водят разговор някои от колегите си от първите редове на залата, игнорирайки напълно останалата публика. В един момент започнахме да чувстваме, че певците са си направили тяхно си снобско домашно парти с колеги и приятели, а ние сме някакви неканени гости (които, обаче, са си платили по 40-50 лева за това удоволствие).
Дейл Карнеги има няколко златни правила за изнасяне на презентация, които с пълна сила важат и за концерти:
- Не се отклонявай от темата, казва той, а Краси Гюлмезов започна да разправя някакви истории за Лили Иванова и колко голяма личност била тя, и понеже е дошла в залата, дайте да я аплодираме. Ние сме дошли да слушаме песни, а не истории за Лили Иванова! Така беше преди всяка песен - една дълга, объркана и скучна история кой, кога, как и защо бил написал тази песен, той дали е в залата - а, не е, ще закъснее - и всякакви такива простотии.
- Не се извинявай! Има ситуации, когато не си достатъчно добре подготвен, случват се грешки и пропуски, но публиката не винаги ги забелязва, а по-важното е, че не я интересуват. Публиката е дошла на събитието с определено намерение и изпълнителя е длъжен да го задоволи. Изключително не на място беше подмятането на Краси Гюлмезов: "Усетихте ли, че сбърках единия куплет?". Ами, не сме. И без това песните са нови и никой не ги знае наизуст. Кой ще ти забележи такъв пропуск?! Той обаче продължи: "Той Тото Кутуньо вече 20 години ги пее все един и същи песни и се е отракал, но нашите са съвсем нови и още не сме ги научили добре." Кому беше нужно такова изказване?
- Не се оплаквай! Най-досадното нещо от целия концерт беше постоянното оплакване колко им е било трудно да го организират, как са нямали пари и как никой не е пожелал да го спонсорира. Даже на Лили Иванова са й отказали веднъж пари от един обилен оператор! Представяте ли си? Те мобилните оператори само за това съществуват - да спонсорират естрадните певци, нали?
Техните обяснения представяха нещата като някакво огромно ходене по мъките, от което загубили сън и стопили по няколко килограма (то за Виолета си е било добре). Излезе, че едва ли не са поканили по милост Тото Кутуньо да пее покрай тях. На никой не му стана ясно защо те са се занимавали с организацията на концерта, при положение, че си има нарочена фирма за това. Не пуснаха видеостените (явно поради липса на средства и спонсори), а петнайсет минути изброяваха хора и фирми, които са им помагали!
Този концерт беше много интересен урок за мен. Контрастът на двете изпълнения беше толкова силен, че дори и на сляп би му станало ясно как трябва и как не трябва да се прави концерт. Отделно от това, Зала 1 на НДК винаги е била неудачно място за концерт, защото създава усещането за партиен конгрес. Хората се изтягат удобно в меките кресла и леко задремват, очаквайки дългия и скучен доклад на Първия, за да си поспят на спокойствие. Поведението на дует "Шик" ни върна отново в онези времена, а ужасният навик да се поднасят цветя от политици, вече преля чашата на търпението и беше освиркан шумно от тълпата.
В заключение, към всичко казано дотук, мога да добавя един прост извод:
Прави само това, което умееш. Останалото остави на професионалистите. За съжаление, нито самите певци от "Шик", нито дори никому неизвестната фирма-организатор, показаха някакъв професионализъм. Песните им бяха много хубави, но като цяло концертът беше провал. Вместо да използват уникалната възможност да се представят пред такава голяма публика и да я спечелят като свои почитатели, те я отблъснаха и настроиха срещу себе си.
Жалко. Жалко за хубавата музика, която няма да може да намери своята публика. Жалко за големия талант на "Шик" и на акомпаниращите музиканти, който беше пропилян с едно необмислено и неразумно държане на сцената. Ако някога Вили и Краси Гюлмезови прочетат това, бих искал да им кажа, че наистина харесвам техните песни и всичко, което съм написал, е продиктувано от желанието ми да и помогна да видят грешките си и да станат по-добри изпълнители. И даже мога да им дам още един съвет:
Ако не можеш да правиш нещо добре, но много го искаш или просто се налага да го правиш, потърси професионален инструктор. Изкуството на общуване с публиката може да се научи, ако имате подходящ учител. Потърсете го, защото иначе ще пропилеете таланта си!
Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS feed или по имейл.
