21 май 2008

Парадоксът на лидерството: Има ли изобщо лидери днес?

Лидерите никога не са били толкова възхвалявани, колкото са днес; никога досега не са имали такива феноменални заплати; никога не е имало толкова много хвалебствени статии, написани за тях. Книгите, написани за това как да станеш лидер и професионалните курсове по лидерство днес са повече, отколкото в цялата предишна история на човечеството. В същото време качеството на водачеството - в бизнеса, в администрацията и в политиката - вероятно никога не е било толкова ниско.

Така пише Carmine Coyote в своята блестяща статия Лидери, бихте ли станали прави, ако въобще има останали такива. Думите му са толкова силни и точни, че се изкушавам да я препиша почти цялата.

В продължение на цяло едно поколение идеята за лидерство беше обсебена от мениджърите в сиви костюми и беше изкривена до безобразие. Лидерството беше предефинирано като говорене и мислене в одобрени лидерски клишета.

В бизнеса, лидерство означава да следваш тенденциите на фондовата борса без да задаваш въпроси. В администрацията - да се преструваш на ентусиазиран от петата поредна фундаментална реорганизация за последните 10 години, която напълно обезсмисля предишните четири. В политиката, това означава да се предадеш на агенциите за проучване на общественото мнение, на политически шамани и на желанията на богатите и могъщите. Днешните лидери всъщност са последователи: клакьори, наети да внедрят чужди идеи в организациите, за които им се плаща толкова екстравагантно да ръководят.

Цялостната ни представа за понятието лидерство е сбъркана, казва Carmine. Според една балканска поговорка, казва той, да бъдеш лидер днес означава да целуваш ръката, която не можеш да захапеш. Означава още никога да не се извиняваш и никога да не поемаш отговорността за своите действия.

И тогава, изведнъж, нещата става сериозни. Идват моменти, когато имаме нужда от истински лидери. Светът преминава през периоди на икономически и политически кризи, които изискват истински лидери с истински визии и истински стратегии, за да бъдат преодолени... За съжаление, през последните няколко десетилетия, такива хора бяха тихичко изхвърлени както от частните фирми, така и от публичните организации, за да отстъпят място на "PowerPoint нагаждачите", които нямат нито интелектуалните, нито моралните качества да се справят с истинските проблеми, когато те се случат.

Много скоро със сигурност ще имаме нужда от истински лидери. Въпросът е дали изобщо са останали някакви...


Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS feed или по имейл.

2 коментара:

  1. Напълно съм съгласен с теб. Все повече налюдавам и аз у българските лидери само празни приказки. Било то най-силно проявено в политическия живот, а за бизнес средата - все повече на непоемане на отговорност. Съобщава се нещо пред служителите, а после се изпълнява след 2 или 3 седмици. Обяснението за всичко е - ние нямаме вина.
    По-смешно обяснение не мога да приема!

    ОтговорИзтриване
  2. Критериите и кой ги определя!?

    ОтговорИзтриване

Споделете вашето мнение!