Така пише Carmine Coyote в своята блестяща статия Лидери, бихте ли станали прави, ако въобще има останали такива. Думите му са толкова силни и точни, че се изкушавам да я препиша почти цялата.
В продължение на цяло едно поколение идеята за лидерство беше обсебена от мениджърите в сиви костюми и беше изкривена до безобразие. Лидерството беше предефинирано като говорене и мислене в одобрени лидерски клишета.
В бизнеса, лидерство означава да следваш тенденциите на фондовата борса без да задаваш въпроси. В администрацията - да се преструваш на ентусиазиран от петата поредна фундаментална реорганизация за последните 10 години, която напълно обезсмисля предишните четири. В политиката, това означава да се предадеш на агенциите за проучване на общественото мнение, на политически шамани и на желанията на богатите и могъщите. Днешните лидери всъщност са последователи: клакьори, наети да внедрят чужди идеи в организациите, за които им се плаща толкова екстравагантно да ръководят.
Цялостната ни представа за понятието лидерство е сбъркана, казва Carmine. Според една балканска поговорка, казва той, да бъдеш лидер днес означава да целуваш ръката, която не можеш да захапеш. Означава още никога да не се извиняваш и никога да не поемаш отговорността за своите действия.
И тогава, изведнъж, нещата става сериозни. Идват моменти, когато имаме нужда от истински лидери. Светът преминава през периоди на икономически и политически кризи, които изискват истински лидери с истински визии и истински стратегии, за да бъдат преодолени... За съжаление, през последните няколко десетилетия, такива хора бяха тихичко изхвърлени както от частните фирми, така и от публичните организации, за да отстъпят място на "PowerPoint нагаждачите", които нямат нито интелектуалните, нито моралните качества да се справят с истинските проблеми, когато те се случат.
Много скоро със сигурност ще имаме нужда от истински лидери. Въпросът е дали изобщо са останали някакви...
