Когато сгрешим... Част 1

Човешко е да се греши, казват мъдрите. И наистина, едва ли има някой от нас, който да не е правил грешки в своя живот. Въпреки това, не всеки обича да си го признава, а още по-малко пък да чува критика или обвинения от други.

Признайте си, когато сте сгрешили

Има хора, които страдат от прекомерна гордост и живеят със заблудата, че ако признаят грешките си ще бъдат сметнати за глупави и това ще унижи техния авторитет. Затова понякога упорито отказват да признаят грешките си и упорито ги повтарят неколкократно, което на практика води до още по-големи проблеми и всъщност точно с това уронват своя авторитет.

Божествено е да се прощава, продължава горната поговорка. Хората притежават божествената искра и умеят да прощават. Ако признаем грешките си честно и искрено, лесно ще получим помощ и подкрепа, за да поправим щетите и да не допускаме същата грешка отново.

Извинете се с достойнство

Ако с вашата грешка сте обидили или наранили някого, трябва да му поднесете своите извинения. Признайте, че това, което се е случило е злощастен инцидент, който повече няма да се повтори. Покажете, че разбирате къде сте сбъркали и че сте извлекли своята поука от това. Искреното извинение може да убеди другия човек да ви прости и да възвърне отново доверието си във вас, което сте смятали за загубено.

Важно е да се извините лично, а не по мейла. Всякаква форма на опосредствяване на извинението ще се зачете за лицемерие, за "отбиване на номера" и ще постигне точно обратния ефект. От друга страна, едно извинение е напълно достатъчно. Не трябва постоянно да чувствате вина за това, което сте сторили и непрекъснато да се извинявате за едно и също нещо. Много от грешките, които правим, са невъзвратими. Просто трябва да приемем станалото и да гледаме напред.

Не се опитвайте да бъдете перфекционисти

Ако се страхувате да направите грешка, трябва или да живеете в пълно отшелничество далеч от хората, или да не правите нищо. Но много често дори "нищонеправенето" може да бъде грешка. Много често, колкото повече човек се издига в кариерата, толкова повече се страхува да сгреши. Не е рядко срещано явление да имате мениджър, който не взема никакви решения, а само предава информация нагоре и надолу по служебната йерархия. Такива хора са напълно безполезни и много скоро всички го разбират.

Да сгрешиш не е срамно - напротив - всеки, който взема решения, е изложен на риска да сгреши, но това е част от нашия живот и така се учим и израстваме. Важното е преди да вземем решение да сме подсигурили нужната информация и да сме убедени, че на базата на тази информация, това е правилното решение. Рискът е право пропорционален на печалбата, но той винаги носи и вероятността за грешка. Това е играта. Страхът да не сгрешим, води до избягването на всякакви рискове, което означава пълна изолация и деградация. Това едва ли би ни донесло удовлетворение от живота...

Постът е вдъхновен от статията How to Learn from Mistakes.
Следва продължение

Успехът на малкия бизнес

Според Seth Godin, за да успее вашият малък бизнес, са ви необходими три основни качества:

1. способността да зарежете един план, ако той не върши работа;
2. убеждението, че вървите по правилния път, даже когато това ви струва пари в краткосрочен план;
3. достатъчно вяра в другите хора, за да не се опитвате да правите всичко сами.

Едва ли този скромен списък изчерпва всичко, необходимо за успеха на един малък бизнес, но според мен действително акцентира върху най-важното, без което със сигурност няма да успеете. Аз самият в момента вървя по този път и вече успях да науча тези неща от собствения си, макар и още кратък, опит.

Вгледайте се в себе си и потърсете тези качества. Имате ли ги? Достатъчно силна ли е вярата ви в правилността на избрания от вас път? Достатъчно ли сте гъвкави, за да заобиколите препятствията, изправени пред вас, или си блъскате главата в тях? Имате ли вярна и сговорна дружина, с която да вървите заедно към успеха или вие сте единствения вол, който тегли каруцата?

Задавайки си тези въпроси, ще можете да си "сверите часовника" и да прецените до каква степен сте подготвили своя път към успеха. Дори и да сте се отклонили от верния път, не е фатално - пак можете да го откриете. Само не забравяйте да си задавате тези въпроси от време на време. Те ще ви покажат пътя към успеха.

Моето участие на втория Web 2.0 barcamp

... изглежда не е останало незабелязано :-)

Доста хора споменаха моето име и моята скромна презентация, за което искрено им благодаря и тук ще ги спомена поименно.

Най-важният човек е Бого Шопов, който стои зад цялата идея. Запознах се с него на баркампа, но още от пръв поглед прави впечатление на човек, който има ясни идеи, голямо желание и открито сърце. Определено е човек, на който можеш да повярваш и за когото си струва да гласуваш :-)

На този адрес можете да прочетете неговия коментар за събитието, да видите малко снимки,както и да си изтеглите кратката ми презентация.

Снимката, която виждате тук е дело на Любомир Попов с малки корекции от мен.

Момчетата от Малки радости и гадости са направили едно кратко резюме на баркампа, в което споменават, че идеята ми е била добра, но се учудват, че никой не изяви желание да се включи. Така е. И аз съм учуден, но според мен това се дължи основно на факта, че участниците бяха предимно ученици и студенти, "дошли да научат нещо", а не бизнесмени.

Райна Маркова е публикувала много добра статия във вестник "Култура", посветена на OpenFest 2007 и озаглавена Хай-тек и нео-барок | Web 2.0, в която малко погрешно ме цитира, че "независими автори с независими мнения няма". Всъщност, употребих думата "журналисти", понеже въпросът беше за т. нар. "свободна преса". Може би г-жа Маркова се е обидила на моята реплика, и то с право, защото вестник "Култура" и Райна Маркова в частност демонстрират професионализъм, който е ярко изключение от общото правило, за което лично към нея поднасям своите извинения.

Ники Горчилов, един човек, когото не познавам лично, но страшно много харесвам заради неговия изключително вдъхновяващ блог Струва си!, споделя една много полезна идея за създаване на нов вид блог агрегатор, който нарича Блогосфера 2.о. В своя пост той цитира едно мое изказване, че "нямам против да видя идеята си реализирана без мое участие. Ще бъда прост (и щастлив) юзер". Аз не съм все още "покръстен във вярата" на свободния софтуер, но вярвам, че една идея, която не струва много като реализация, а би могла да бъде полезна на много хора, си струва да бъде споделена публично. Независимо от това дали ще спечелиш пари или само слава, самата възможност да ползваш нейния резултат безплатно и той да направи живота ти по-добър и по-лесен, е достатъчна мотивация да споделяш и да помагаш. Струва си!