Как да се преборим с конкуренцията?

Днес прочетох поста на един софтуерен разработчик, озаглавен Съкрушен от конкуренцията, в който авторът споделя своя "страх от провал", когато обзет от идея за нов софтуерен продукт открие, че конкуренцията вече предлага подобен продукт и той е много богат на възможности и функционалност. В този момент го обзема страха, че няма да може да постигне толкова богата функционалност или че това ще му излезе ужасно скъпо и в крайна сметка го обзема дълбок песимизъм и отчаяние, че няма никакъв смисъл да се захваща с тази идея.

Та, човекът пита как да се пребори с този страх, който унищожава неговия ентусиазъм още преди да е започнал? Дали да реализира всички възможности, които предлагат продуктите на конкуренцията или пък въобще да не им обръща внимание?

Смятах да му отговоря в кратък коментар към поста му, че спред мене трябва да имплементира само тази функционалност, която има стойност за клиента. Ако клиента има проблем и ти си в състояние да го решиш с твоя продукт - тогава той ще е щастлив от това и ще го купи. Не е необходимо един продукт да предлага много възможности, ако те не са необходими на клиента и не е възможно да се решат всички проблеми наведнъж.

За щастие, Сет Годин публикува поредната блестяща мисъл и аз реших да я цитирам тук, защото пасва отлично на темата и предлага храна за размисъл над въпроса "Как да се преборим с конкуренцията?".

Може би причината да си мислиш, че всичко, от което твоите клиенти се интересуват, е цената, е в това,...
... че не си им дал нищо друго, от което да се интересуват.

Благодаря ти, Сет!

Заплахата, като форма на (де)мотивация

Ровейки се в блога на Нова визия, прочетох един пост, който се казва Заплахата е по-силна от изпълнението и това ме наведе на размисъл за заплахата въобще като форма на мотивация в инструментариума на съвременните мениджъри. Странното е, че този метод никъде не се препоръчва в дебелите книги, но все още масово се практикува, при това не само у нас.

Статията е преместена в блога Нова работа (nova-rabota.com).
Пълния й текст можете да прочетете тук.

Кой съм аз?

Казвам се Майк Рам. Занимавам се с управление на хора и проекти, с писане на софтуер, с лекции и консултации. Дотук имах не много дълга, но пък бурна и разнообразна кариера. Работил съм в близо двадесет фирми малко или много свързани с информационни технологии и разработка на софтуер. Както български, така и чужди. Бил съм момче за всичко, програмист, шеф на проект, шеф на фирма. Бил съм наемен работник, бил съм и собственик. Всичко това може да се обобщи в едно - общуване с хора. А това се оказва трудно.

Моята вяра е, че мениджмънтът, е дело на всеки, защото всеки управлява собствения си живот. Това е основната идея, която проповядвам. Мисията, която съм поел, е да ви помогна (доколкото мога) да управлявате живота си по-добре. С този блог искам да споделя своите мисли и своя опит в управлението на хора (включително и на себе си), за да направим първата стъпка към по-прост, по-лесен и по-щастлив живот. А тя е:

Спри и помисли!

Виж също:

• Честит рожден ден на мен!

Девет мита за работното място

Гай Кавазаки е поместил в блога си едно интересно интервю с Пенелопи Трънк за 9-те мита на работното място. Тя наскоро беше публикувала една подобна статия в блога си в Yahoo! Finance - "Най-лошите съвети за кариерата, които родителите могат да ни дадат", която предизвика вълна от гневни коментари от възмутени и обидени родители.

Статията е преместена в блога Нова работа (nova-rabota.com).
Пълния й текст можете да прочетете тук.

Как да намалим работата наполовина и да увеличим доходите двойно?

Забелязвам, че в Щатите започва сериозно да се поставя под съмнение класическата максима "работи повече, за да спечелиш повече". Напротив, интелигентните хора започват да разбират, че работохолизмът унищожава психическото и физическото ти здраве, че рабиването на семейството не може да се компенсира с никакви материални стимули и че в крайна сметка човек живее, за да е щастлив, а не за да работи.

Статията е преместена в блога Нова работа (nova-rabota.com).
Пълния й текст можете да прочетете тук.