С увеличаването на моята известност, аз ставам все по-глупав, което, разбира се, е обикновено явление. Съществува прекалено голямо несъответствие между това, което си, и онова, което хората мислят, че си. Или поне това, което казват, че мислят за теб. Но всичко трябва да се приема с чувство за хумор.
Знам, че Айнщайн е бил човек с наистина силно развито чувство за хумор и приемам, че голям част от неговите сентенции не трябва да се приемат напълно насериозно, още повече, когато са извадени от контекст.
Защо се противопоставям на първия цитат на Айнщайн за лудостта?
Ами, защото умен човек като него не би могъл да пропусне простият факт, че ние не живеем изолирани в някаква изследователска лаборатория, а в живия живот, където обстоятелствата около нас постоянно се променят. Затова всеки логично мислещ човек ще се усети, че да вършиш едно и също нещо и да очакваш различни резултати не е лудост, а напълно нормално нещо по простата причина, че обстоятелствата около нас са различни с всеки опит, които правим.
Нещо повече, това качество си има име и се нарича постоянство.
Колцина са онези, които са постигнали голям успех с първия си опит? Напълно естествено е, когато захванеш една дейност, отначало да се провалиш. След това трябва да си направиш анализ на ситуацията и колкото може по-обективно да оцениш резултатите и да откриеш причината за провала. Причините може да са в теб. Тогава вероятно ще трябва да направиш някаква промяна. Но може причините да са в околната среда. Трябва ли да се откажеш от една своя идея, в която си вложил много страст, само защото другите не те разбират?
Лудост ли е, че е продължила?
Ако беше постъпила “нормално”, сега никой нямаше и да е чувал за “момчето, което оцеля”.
Разбира се, съществува и обратният вариант. Постигаш успех. И после какво? Сменяш подхода, за да не те сметнат за луд? Нищо подобно. В изкуството има редица примери за писатели, музиканти и художници, които, след като са постигнали някакъв материален успех, яхват една определена формула и всичките им произведения оттук нататък следват все един и модел и продължават да се продават успешно. Наричат го “стил”.
В бизнеса е същото. Всяка година компаниите предлагат едни и същи продукти, за които казват, че “този път вече почистват до искрящо бяло” или "унищожават кариеса до 99.99%”, или “правят косата до 33% по-бляскава и здрава”.
Лудост ли е това?
Едва ли, ако носи милиарди долари печалба. Това си е експлоатиране на пазара докрай.
Единственият проблем, е успехът да те заслепи, да се поддадеш на инерцията и да престанеш да забелязваш промяната в обстоятелствата около теб. В последните години от ерата на пишещите машини, мениджърите на една от последните компании, която се занимавала с производство и продажби на пишещи машини, забелязали, че много от техните конкуренти отпаднали от пазара и се преориентирали към други дейности. Това ги изпълнило със задоволство, че са се превърнали в неоспорим лидер на пазара. Никой обаче не забелязал, че това е един умиращ пазар. Затова продължили да произвеждат пишещи машини до момента, в който никой вече не искал да купува такива продукти.
Ето това вече е лудост.
Ако харесвате моите статии, ако моите идеи ви се струват интересни, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS feed или по имейл.
