Закъде бързаме? Струва ли си това, което правим? Какво искаме от живота?
Забързани в ежедневието си забравяме да се замислим над тези въпроси.
Спри и помисли! Така можеш да направиш живота си по-добър.
31 август 2016
Кой печели в играта на по-евтиното?
Признавам си, че днес ме е обхванала негативната вълна. Навсякъде по Мрежата чета негативни репортажи. Едни хора си прекарали гадно на морето. После взели, че написали една хейтърска статия, а накрая собственикът на гадния хотел решил да ги осъди за това.
Онзи ден пък попаднах на една статия на Сет Годин, който разказва история как си поръчал някакви сламки за домашно парти и те му изпратили някакви боклуци. Поискал да се оплаче, но никой не му вдигнал телефона. Накрая обяснява колко е тъпо да правиш нещата така, че да ти излезе по-евтино, защото винаги ще си губещ в тази игра.
Хубаво, ама аз реших да се замисля и взех силно да се съмнявам кой точно е губещият.
Значи, онзи му изпраща някакви боклуци, които нищо не струват, но си взема парите за тях. Ти получаваш продукт, който за нищо не става и ти се прецаква празненството. Онзи губи един клиент, но той не е и очаквал ти да станеш негов редовен купувач. Той е имал за цел да те излъже веднъж и го е постигнал. Ти отново си изправен пред проблема откъде да си намериш доставчик, но този път си значително по-песимистично настроен, защото вече си бил измамен веднъж.
Е, кой е спечелил и кой е изгубил?
Отива българин на българското море с едни очаквания, породени от прехвалени реклами. Попада на голямо разочарование - хем е тъпо, хем е гадно, хем е скъпо. Скъпо е за клиента. За този, който ти предлага смотаната услуга, е евтино. Той ти прибира парите, а ти получаваш една незабравимо неприятна отпуска.
Е, кой печели и кой губи от играта на по-евтиното?
Излиза, че мошениците, играчите на по-евтиното, дребните измамници винаги печелят. Те си имат ясни цели и си ги постигат. А губещите винаги са потребителите. Защо? Сигурно защото нямаме избор. Защото по-качественото понякога е толкова скъпо, че не можем да си го позволим. И тогава сами си налагаме компромиси, за което по-късно съжаляваме. А може би по-качественото изисква значително повече инвестиции и няма кой да се наеме да го направи?
Или пък просто в един момент здравият ни разум изключва и ние си казваме: Е, какво пък толкова би могло да се случи? Нали всички я ползват тази услуга?
Кой губи?
Ако харесвате моите статии, ако моите идеи ви се струват интересни, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS feed или по имейл.
Абонамент за:
Публикации (Atom)