21 декември 2008

Два начина да приемете отказ

Човек се сблъсква с откази навсякъде. Случва се на всекиго. Независимо дали в работата или в любовта, дали кандидатствате някъде като фирма или индивидуално.

Аз самият, като проектен мениджър в различни фирми съм кандидатствал в множество конкурси за разработка на софтуер и в една голяма част от тях предложението на моята фирма е било отхвърлено. Лично пък съм кандидатствал за работа в доста фирми и също на много места ми е било отказвано назначаване.

Точно поради това, като попаднах на този пост на Seth Godin, го приех много лично. Първо, защото често съм попадал в ситуация на отказ и второ, защото осъзнах, че и аз реагирам по традиционния начин. Сет предлага и един друг подход и за да ни помогне да преценим за себе си кой е по-добрият, ни задава няколко помощни (неудобни) въпроса.

Препечатвам целия му пост на български и искам да ви попитам: вие как реагирате, когато ви откажат?

Вие можете да се свържете с организацията, която ви е отхвърлила, и да им обясните, че са направили ужасна грешка, погрешен фатален избор. Можете да посочите недостатъците на доставчика, който са избрали, привеждайки примери и доказателства. Бихте могли дори да отправите критика към начина на провеждане на конкурса и да се опитате да ги научите как да правят по-добри избори в бъдеще. Накрая бихте могли даже да си позволите да оспорите честността на комисията, вземаща решенията, и да им покажете как един по-открит и справедлив процес би посочил вас за фаворит и в същото време би помогнал на организацията да взема по-добри решения.

Или

Вие бихте могли да бъдете по-любезни отколкото ако бяхте спечелили конкурса. Можете да изпратите благодарствено писмо за времето, което са инвестирали. Можете да похвалите избрания вместо вас доставчик и да поздравите купувача, че "са най-правилния избор за организацията според поставените критерии". Това няма да означава, че критериите са били правилни, но поне няма да атакувате директно човека, направил избора, че е импулсивен лунатик. Можете дори да подчертаете какво сте научили от този процес и какво смятате да промените във вашия подход за в бъдеще. И най-важното - ясно да декларирате, че не сте дошли само за този конкурс, а сте в бизнеса за постоянно, така че ако отново имат нужда от вас - вие сте насреща.

Два прости въпроса:

  1. Кой от двата подхода би ви помогнал да ви повикат отново за друг проект или за същия, ако избраният доставчик се провали?
  2. Кой от тях би спомогнал за разпространението на мълвата за вашите услуги и в същото време би подобрил самочувствието на хората във вашата организация?

Аз мисля, че не е много трудно да се отгатне. Защо тогава първият подход е толкова разпространен?

Ще се радвам да споделите и вашето мнение по тези въпроси.


Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS feed или по имейл.

18 декември 2008

Как трябва да се държи един шеф

Един прекрасен пост на Nathalie от Блога на една жена, в който тя споделя 7 грешки, които шефовете не бива да допускат и дава съответно 7 съвета как трябва да се държи един шеф, за да бъде успешен.

Ето ги съветите:
  1. Един Шеф трябва да има житейски опит.
  2. Един Шеф трябва да слуша внимателно.
  3. Един Шеф трябва да има позиция за нещата.
  4. Един Шеф трябва да знае какво иска.
  5. Един Шеф трябва да знае къде е границата.
  6. Един Шеф трябва да бъде позитивен човек.
  7. Един Шеф трябва да е точен във всичко.
Грешките прочетете в Блога на една жена.


Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS feed или по имейл.

15 декември 2008

Beyond code - Как да отличим себе си в 9 прости стъпки

Beyond Code е книга, написана от Rajesh Setty, която трудно може да бъде описана с две думи. Това е книга за личностно усъвършенстване, за предприемачество и бизнес, за управление на проекти и компютърно програмиране дори. Това е книга, в която аз открих себе си, а мисля, че и всеки от нас би намерил нещо лично за себе си вътре.

Животът е серия от проекти, казва Раджеш, и би било чудесно, ако всичките ни проекти профучаваха успешно покрай нас и ние успявахме да надминем очакванията на всички заинтересовани. За съжаление, в повечето случаи не е така.
Проектите ни или закъсняват, или струват повече, или и двете. Върху нас се оказва постоянен натиск - отвътре и отвън - да даваме повече, да работим по-добре и по-ефективно. Този натиск вкарва мнозина от нас в капана да работим по-усилено за усвояването на това, което наричам "краткосрочни умения", т. е. да станем експерти в знания и умения, които са търсени на пазара, само за да разберем по-късно, че стойността на тези умения бързо се изпарява. Тъжното е, че когато го осъзнаем, вече сме попаднали в капана.

Представете си този цикъл да се повтори няколко пъти в живота ви. Добавете семейство, деца, мини кризи, безкрайни съвещания, командировки, отпуски и т. н. Ако нещо не ни събуди от този кошмар, в един момент ставаме на 40 и започваме да се чудим какво точно се случи с нашия живот, та не го усетихме как отмина. Тогава започваме да търсим някого, когото да обвиним за това, в което сме превърнали себе си и собствения си живот.
Книгата е истински философски трактат и в същото време е написана просто и разбираемо, а 9-те правила, които Раджеш ни дава за да направим живота си по-смислен, са колкото лесни, толкова и трудни за постигане. Лесни, защото не изискват никаква външна помощ и всеки човек сам разполага със силата да ги спазва. Трудни, защото трябва да погледнем в себе си, да преборим предразсъдъците и навиците си, да признаем и да приемем грешките си, и едва тогава да започнем да променяме живота си към по-добро.

Най-хубавото е, че книгата вече се разпространява безплатно в електронен вариант и можете да си я свалите безпроблемно в PDF формат от нейния официален сайт. Книгата е само 145 страници и четенето й не би отнело много от вашето време, а ползата от нея е безмерна.

Раджеш има и още една ценна публикация - манифестът 25 начина да отличиш себе си. За тези, които предпочитат по-кратките форми (в стил блог) е тази малка електронна книга, която можете да си свалите от сайта ChangeThis.


Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS feed или по имейл.

08 декември 2008

Може ли да се мотивира с пари?

Още един поглед върху причините за световната финансова криза

Съвременният бизнес се опитва да гради мотивация върху човешката алчност, твърди John Fletcher в блога Slow Leadership. Това става, като на хората им се дават финансови поощрения, за да си вършат работата. Този, подход, обаче, си има и своите негативни ефекти, твърди авторът.
Дайте на някого стимул да бъде глупав и той ще бъде глупав. Дайте му изключително голям стимул да бъде глупав, като например да вземе на заем сума 30 пъти по-голяма от капитала на банката му и да спекулира с нея - и той ще бъде изключително глупав.
Статията предлага още един анализ на неспособността на парите да бъдат истински мотиватор и в резултат да се стигне до сериозни катаклизми, като сегашната финансова криза. Едно много поучително четиво, което горещо ви препоръчвам.


Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS feed или по имейл.

05 декември 2008

Мъдри съвети за мениджъри

Продължавам серията "Мъдри мисли" с още няколко интересни цитата, които попаднаха в моето полезрение и веднага ме озариха със своята мъдрост. Някои може и да не съгласят с тях, но поне си заслужават да се замислим над тях.
"Вярвам, че мениджмънтът е като да държиш гълъб в ръцете си. Ако го стискаш твърде силно, ще го убиеш, но ако го държиш твърде хлабаво, ще го изпуснеш."
Tommy Lasorda, треньор на Los Angles Dodgers
Този цитат го открих благодарение на Bob Sutton. Разбира се, истинско изкуство е да умееш да намериш точно онзи баланс, който да ти позволи да държиш гълъба, т.е. контрол над работата, без да го задушаваш. И това само малцина успяват да го постигнат. Все пак, важното е да мислиш за това, да се наблюдаваш и ако откриеш сериозни отклонения от този баланс, да потърсиш начин да го възстановиш.
“Нищо не може да замени добре подбраните, искрени и казани навреме и на място, думи на похвала. Те са напълно безплатни, а струват цяло състояние.”
Sam Walton
Благодарности на Phil Gerbishack от блога Slacker Manager за този цитат. Мисля, че наистина е жалко, как пропускаме изключително много шансове да благодарим и да похвалим хората, с които работим, за добре свършената работа, за точно взетите решения и за постигнатия успех. Признанието на успеха на другите не ни прави слаби, а напротив - печели ни уважението, доверието и лоялността на хората от нашия екип.
"Понякога е по-добре да си уважаван, макар и нехаресван, отколкото харесван, но неуважаван."
Nina Simosko
Това нейно прозрение намерих в една нейна статия в блога Slow Leadership, където тя отстоява тезата, че честността и откритостта са най-силните инструменти, с които един мениджър може да спечели доверието на своя екип и да го мотивира да работи по-усилено за постигане на крайния успех.

Аз вярвам в полезността на тези съвети и се опитвам да действам според тях. Понякога ги забравям, понякога просто не успявам да ги следвам. Важното е, че мога да си ги припомням от време на време и да се опитвам да коригирам курса си. Надявам се да ви бъдат полезни и на вас.


Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS feed или по имейл.

04 декември 2008

Мениджмънтът като градинарство

Микромениджмънтът е един от особено вредните и непродуктивни подходи при управлението на хора. За съжаление, се практикува почти навсякъде. Причините да се прилага са различни, но най-често това е липсата на доверие в екипа. Страхът, че служителят няма да изпълни задачата по начина, по който очакваме, ни кара да му "висим постоянно на главата" и да следим всяко негово движение, за да сме сигурни, че няма да сгреши.

Carmine Coyote от блога Slow Leadership разказва за своя баща - майстор-градинар - и за неговите съвети по поддържане на добра градина, които идеално пасват и в областта на мениджмънта. Тайната на успешната градина е проста, казва той.
Трябва само почвата да е добра, растенията да се посадят в точния момент и да се разчистят плевелите. Оттам нататък оставяш растенията да си растат сами.

“Зарежи ги за малко”, обичаше да казва баща ми, споделя Carmine. “Не им се пречкай. Растенията избуяват, когато ги поизоставиш.”

Същото може да се приложи успешно и при управлението на хора. Осигурете им подходящите условия - ресурсите, знанията, ясна цел и правото да вземат решения. Поставете им задачата в точния момент, т.е. когато са готови да поемат предизвикателството, и ги оставете да се справят сами.

Вашата работа е да разчиствате плевелите - да предпазвате екипа си от външни намеси и ненужни изисквания. Съкратете безполезните събрания и изрежете безцелните отчети. Бъдете безкомпромисни. Разчистете място за вашия екип да расте и да се развива.

Покажете им, че им имате доверие, че вярвате в техните способности и в тяхната отдаденост. Това дава невероятни резултати. Хората са като растенията - когато са са леко изоставени, виреят по-добре.



Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS feed или по имейл.