31 юли 2008

БГ Линк 2008 - една интересна инициатива на Тодор Христов

Провокиран от рекламния подход на конкурса БГ Сайт 2008, където се акцентира на факта, че само заради единия линк към тях си струва човек да даде 100 лева (без ДДС) за регистрация за участие, Тодор Христов от alabala.org организира кампания БГ Линк 2008, в която раздава безплатни линкове към сайтове и блогове, които го помолят за това.

Не съм специалист по SEO и не знам какъв ще е дългосрочният ефект на тази инициатива, но за момента, само под въздействие на "маркетинга от уста на уста", към неговия блог валят безброй заявки за регистрация, посещаемостта сигурно се вдига неколкократно, а благодарните блогъри ще се отчетат с по един скромен пост (и обратен линк), което може би в крайна сметка ще се окаже голямата печалба от тази кампания.

Така или иначе, вдига се голям шум, трупат се много линкове и Тошко си подобрява имиджа на авторитетен блогър (доколкото това е възможно за човек, постигнал толкова много). Ако мога да перифразирам една популярна реклама - изключително добра комбинация.

Един професионален поклон от мен към него и един малък жест - обратния линк към неговата инициатива - с огромна благодарност и пожелания за още по-големи успехи.


Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS feed или по имейл.

30 юли 2008

Урок по лидерство и мениджмънт от китайските мъдреци

В една статия от блога Slow Leadership попаднах на една интересна китайска поговорка, която дава ярък пример за успешен и неуспешен мениджмънт. На английски звучи така:
Tell me and I’ll forget; show me and I may remember; involve me and I’ll understand.
На български бих го превел така:
Кажи ми и ще забравя; покажи ми и може и да запомня; увлечи ме и ще разбера.
Много мениджъри подхождат по първия начин - фелдфебелската. Раздават заповеди и си мислят, че владеят положението. В резултат, обаче, получават съпротива и кръшкане. По-добрите влагат повече усилия да обяснят това, което трябва да се направи, използвайки примери и създавайки по-голямо доверие между себе си и своя екип. Но най-добрите мениджъри са истинските лидери - тези, които успяват да запалят искрата на интереса и желанието у своите хора, така че те сами да искат да свършат работата. Така се постигат и най-големите успехи.

Разбира се, никой не е казал, че е лесно. Но важното е да знаеш кой е правилния път и да се стремиш да вървиш по него. И това не е малко.


Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS feed или по имейл.

25 юли 2008

Да открием детето в себе си

Децата умеят да се забавляват. Те вингаи са окуражавани да играят и да се учат - два от най-великите източници на възбуда и удоволствие, казва Carmine Coyote в своята статия Защо си струва да бъдем деца. От възрастните винаги се очаква да се откажат от игрите в името на "сериозните неща" като работата. Това, обикновено означава да правиш неща, които не обичаш, по време, когато не искаш, за хора, които не харесваш, в замяна на заплащане, което смяташ за недостатъчно.

Защо е хубаво да бъдем деца?
  • Децата използват своето въображение свободно. Никой не ги ограничава в това да фантазират и те постоянно генерират свежи идеи. Възрастни, които се държат така, биват наричани "откачалки".
  • От децата се очаква да учат, а от възрастните - да знаят. Може би затова възрастните си мислят, че учението свършва като излезеш от училище, слагат мисловни бариери пред себе си и спират да се интересуват от новостите.
  • Креативността е естествено качество на почти всяко дете, докато при възрастните идва много трудно. Това е така, защото възрастните си слагат автоцензура на идеите ("Какво ще кажат другите?", "Това се пълни детинщини!"), с което убиват идеите си още в зародиш.
  • На децата винаги им е простено да грешат, а възрастните получават "черни точки" в досието. В много фирми се създава практиката да се придържаш към строго определени процедури с цел да не се допусне грешка. Това тотално унищожава всякакво развитие и креативност.
Ако се опитаме да възродим отново детето в себе си, животът ни би бил по-забавен, по-интересен, по-творчески, по-свободен и даже по-смислен. Не мислите ли?


Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS feed или по имейл.

20 юли 2008

Добре забравеното - юни 2007: работа и отношения с колегите

Продължавам рубриката Добре забравеното с материалите, които съм публикувал преди повече от една година и вече не само вие, читателите, но и самият аз, сме забравили. А се оказва, че темите, които са ме вълнували през юни 2007 година, са били интересни и значими (поне така ми изглеждат, като се връщам пак на тях след една година) и определено си заслужават да бъдат прочетени още веднъж.

Отношенията между колегите и между началници и служители винаги са били важна тема за мен и това си личи и от постовете, които съм публикувал в онзи период. Кариеризмът, завистта, злобата и конкуренцията са качества, които винаги са ме отблъсквали и никога не съм толерирал не само заради това, че не отговарят на моите морални ценности, а и защото смятам, че не водят до успех и продуктивност в дългосрочен план.

Постовете от онова време са преместени в блога Нова работа, който е изцяло посветен на работата, професионалната кариера и отношенията между хората в един екип. Вижте ги пак:

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS feed или по имейл.

17 юли 2008

Yesbutters and Whynotters

Странно заглавие, което открих в блога на Mike Schaffner. Той пък го е открил от тук. Преведено на български, би звучало примерно така: даобачисти и защонеисти.

Става въпроса за хората, които обикновено казват: "Да, обаче..." или "Защо пък не?". Текстът по-долу май няма известен автор, но така е с повечето мъдрости, които завладяват света. Важното е да го разберем и да си зададем въпроса: какви сме ние?
Даобачистите не просто убиват идеи. Те убиват компании, даже цели индустрии.

Даобачистите знаят всички отговори:

  • Да, обаче ние сме различни.
  • Да, обаче ние не можем да си го позволим.
  • Да, обаче нашият бизнес няма нужда от това.
  • Да, обаче не можем да накараме служителите си да го направят.
  • Да, обаче не можем да обясним това на нашите акционери.
  • Да, но нека да почакаме и ще видим.

Всички отговори. Всички грешни отговори.

Защонеистите движат компаниите.

Следващият път, когато сте в среща, огледайте се наоколо и се опитайте да разпознаете даобачистите, несегаистите и защонеистите. Бог да благослови защонеистите. Те се осмеляват да мечтаят. И да действат. С действията си те постигат онова, което другите смятат за непостижимо.

Защо не, наистина?

Майк Шафнър добавя още познати реплики от областта на информационните технологии:

  • Да, обаче това не отговаря на нашите стандарти.
  • Да, обаче това противоречи на нашата политика.
  • Да, обаче този софтуер не е одобрен.

Хората, отговарящи по този начин се опитват да се скрият зад някакви правила и клишета единствено водени от стремежа да избягат от отговорност за вземане на каквото и да е решение. Тези, които отговарят "Защо не?" са хората, които движат прогреса. Дори и да сбъркат, те успяват да извлекат поука и продължават напред. Това са хората, които истински успяват в живота.

А вие можете ли да кажете от кои сте?


Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS feed или по имейл.

12 юли 2008

Честита настинка! Експеримент, изследващ силата на мрежата за разпространяване на информация

Един от хората, чиито блогове за управление на проекти чета с огромно удоволствие - Craig Brown - ме покани да участвам в един експеримент - Happy Flu.

Експериментът е започнат от Matthieu Latapy, който е мрежов изследовател в Националния център за научни изследвания (Centre National de la Recherche Scientifique) във Франция. Той провежда изследване върху peer-to-peer разпространението на педофилско съдържание в интернет и това е причината за стартирането на експеримента. Целта му е да разбере как работи разпространяването на информация чрез линкове между уеб сайтове. Той смята, че разпространението на информацията напоследък се движи в по-голяма степен от блогърите, отколкото от традиционната медиа. Експериментът на Matthieu е форма на вирусен маркетинг - оттук и името му Happy Flu (Честита настинка!).







Изображението, което виждате, показва графиката на разпространението на тази игра. Ако цъкнете върху дадена точка, ще видите името и адреса на сайта, през който е минала новината и колко цъкания е реализирала. Ако задържите мишката и я раздвижите, ще можете да местите цялата картинка и да видите цялата графика. Плъзгачът вдясно променя мащаба.

Целта на играта е в нея да се включат колкото може повече хора и да разпространят тази информация. Затова не се посочват определени хора в поста, а всеки, който го е чел и който има собствен блог или сайт, е поканен да участва.

Какво е необходимо да направите, за да се включите и вие?
  • Натиснете бутона "Spread it" върху картинката отгоре
  • Въведете името и адреса на вашия блог или сайт
  • Копирайте кода, който ще получите във вашия блог, за да се появи това изображение
  • Напишете блог пост, в който поставете кода и споделете идеята на този експеримент
Експериментът си струва не само заради това, че е обявен като опит за противодействие на разпространението на педофилски материали по интернет, което си е една добра кауза, заради която си заслужава човек да участва, а и като едно интересно проучване на силата на интернет като медиум за разпространение на информация, както за влиянието на блогърското общество в този медиум.


Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS feed или по имейл.