12 юни 2008

Иновация чрез уволнение

Как ви звучи това:
Ако искате да бъдете по-креативни, ако искате да повишите шансовете добрите ви идеи да се превърнат в реални продукти, разкарайте ненужните хора.
Това, на пръв поглед революционно предложение, дава Scott Berkun в своя блог, но то съвсем не е лишено от логика. И продължава:
Или ограничете тяхната власт, или просто ги махнете от екипа, но при всички случаи намалете броя на хората в стаята, където се вземат решенията.
Какво има предвид? В днешна корпоративна Америка има твърде много хора в средното управленско ниво, които имат право на вето. В много компании (включително и Microsoft, където той е работил) решенията за реализиране на дадена идея се вземат с пълен консенсус, което означава, че е достатъчно само един по-колеблив или по-консервативен мениджър да не е съгласен и идеята отива на боклука. Големите идеи, казва Скот, предизвикват разногласие и никога не могат да бъдат приети от всички. Затова по-добре е да се делегират права на тези, които вярват в идеята, за да се опитат да я реализират, отколкото да се спори до безкрайност, за да бъдат убедени всички.

Колкото повече хора участват в обсъжданията, толкова по-непродуктивни са срещите и по-неефективна тяхната работа. Решенията трябва да се вземат от мотивирани хора, а не от такива, чиято единствена цел е да си пазят стола.

Демокрацията, е система, създадена да гарантира стабилност, а не за иновации, казва Скот. Една компания би била по-успешна ако помръдне политиката си с няколко деления от демокрация към автокрация. Ако искаме да бъдем иновативни, трябва да успеем да идентифицираме онези креативни и талантливи хора сред нас и да им дадем по-голяма власт да реализират своите идеи. Подобни успешни модели има в архитектурата, в киното и в поп музиката, където свободата за вземане на решения, която е дадена на талантливия, излиза извън нормите на корпоративната йерархия, но пък за сметка на това дава поразителни резултати.

Статията е много интересна и провокативна. В днешно време средния управленски персонал не само в американските фирми, а може и би и навсякъде по света, включително и у нас, се е превърнал в някакъв бастион на консерватизма и посредствеността. Иновациите биват задушавани в безплодни корпоративни правила и ограничения и за да може една идея да види бял свят, е нужна истинска революция в мисленето.

За да пробие новото, креативното, някои стени трябва да бъдат разрушени.


Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS feed или по имейл.

10 юни 2008

На концерт като на конгрес

От известно време активно се занимавам с изнасяне на лекции и презентации, чета книги и блогове по въпроса и наблюдавам внимателно какво правят другите хора при подобни изяви, за да се поуча от техния опит (положителен или отрицателен).

Онзи ден бях на концерт на Тото Кутуньо и дует "Шик" в Зала 1 на НДК. За Тото няма какво да разказвам - голям музикант, голям професионалист, перфектно шоу, голямо забавление за публиката. По-интересно (от презентационна гледна точка) беше представянето на дует "Шик".

Дори и за слепите беше ясно не само от рекламните плакати, а и от обща култура, ако щете, че звездата на шоуто беше Тото Кутуньо, а нашите представители изпълняваха ролята на "подгряваща група". Задължението на подгряващите изпълнители е точно такова - да "загреят" публиката, да я разкършат и да приповдигнат настроението, за да може голямата звезда да влезе "на скорост". Проблемът беше, че те се държаха така, сякаш те са големите звезди - нещо, до което - види се - още не са дорасли.

Григор вече пусна един пост, където коментира своето разочарование от махленското поведение на българските певци, а под него можете да видите още много коментари от читатели, повече или по-малко гневни от неудачното представяне на "Шик".

Не мога да не призная, че за мен Краси Гюлмезов е изключително талантлив композитор и двамата с жена си са наистина един много приятен дует. Даже смятам, че тъкмо те са едни от малкото представители на класическата поп музика у нас - това естетично направление, наследник на най-добрите традиции от миналото и единствен противовес на чалгаджийската простотия. Оказа се, обаче, че въпреки добрите песни и майсторското изпълнение на всички музиканти, участващи в концерта (изключителни адмирации за Цветан Недялков!), представянето им беше пълен провал.

Защо се получи така?
  • Първо, семейство Гюлмезови забравиха, своята роля на подгряваща група. Тяхното изпълнение трябваше да бъде кратко и стегнато, защото огромната публика в крайна сметка беше дошла да слуша Тото и беше платила доста високи цени на билетите заради него, а не заради тях. Вместо това, те направиха повече от час и половина представяне, като през повечето време бърбореха напълно безсмислени неща, вместо да пеят. Даже пускаха коментари от рода: "Той Тото Кутуньо няма къде да избяга. Сега ще слушате нас.", с което показаха не само неуважение към своя (по-знаменит) колега, но и към самата публика.
  • Второ, като се представя един нов албум, всеки изпълнител редува нови и стари песни, защото публиката не познава новото творчество и повече се радва на хитове, които знае и обича. Контрастът с Тото Кутуньо беше поразителен. Той изпя 15 стари хита, като между тях вмъкна три нови песни, а дует "Шик" направиха точно обратното - изпяха си целия нов албум и накрая, когато вече станаха досадни на публиката и тя започна да ги освирква, изпяха три от по-известните си песни.
  • Трето, концерт (и презентация) се прави заради публиката. Дует "Шик" превърнаха концерта в домашно парти, разказвайки дълги и безинтересни спомени и опитвайки се да водят разговор някои от колегите си от първите редове на залата, игнорирайки напълно останалата публика. В един момент започнахме да чувстваме, че певците са си направили тяхно си снобско домашно парти с колеги и приятели, а ние сме някакви неканени гости (които, обаче, са си платили по 40-50 лева за това удоволствие).
Дейл Карнеги има няколко златни правила за изнасяне на презентация, които с пълна сила важат и за концерти:
  • Не се отклонявай от темата, казва той, а Краси Гюлмезов започна да разправя някакви истории за Лили Иванова и колко голяма личност била тя, и понеже е дошла в залата, дайте да я аплодираме. Ние сме дошли да слушаме песни, а не истории за Лили Иванова! Така беше преди всяка песен - една дълга, объркана и скучна история кой, кога, как и защо бил написал тази песен, той дали е в залата - а, не е, ще закъснее - и всякакви такива простотии.
  • Не се извинявай! Има ситуации, когато не си достатъчно добре подготвен, случват се грешки и пропуски, но публиката не винаги ги забелязва, а по-важното е, че не я интересуват. Публиката е дошла на събитието с определено намерение и изпълнителя е длъжен да го задоволи. Изключително не на място беше подмятането на Краси Гюлмезов: "Усетихте ли, че сбърках единия куплет?". Ами, не сме. И без това песните са нови и никой не ги знае наизуст. Кой ще ти забележи такъв пропуск?! Той обаче продължи: "Той Тото Кутуньо вече 20 години ги пее все един и същи песни и се е отракал, но нашите са съвсем нови и още не сме ги научили добре." Кому беше нужно такова изказване?
  • Не се оплаквай! Най-досадното нещо от целия концерт беше постоянното оплакване колко им е било трудно да го организират, как са нямали пари и как никой не е пожелал да го спонсорира. Даже на Лили Иванова са й отказали веднъж пари от един обилен оператор! Представяте ли си? Те мобилните оператори само за това съществуват - да спонсорират естрадните певци, нали?
    Техните обяснения представяха нещата като някакво огромно ходене по мъките, от което загубили сън и стопили по няколко килограма (то за Виолета си е било добре). Излезе, че едва ли не са поканили по милост Тото Кутуньо да пее покрай тях. На никой не му стана ясно защо те са се занимавали с организацията на концерта, при положение, че си има нарочена фирма за това. Не пуснаха видеостените (явно поради липса на средства и спонсори), а петнайсет минути изброяваха хора и фирми, които са им помагали!
Този концерт беше много интересен урок за мен. Контрастът на двете изпълнения беше толкова силен, че дори и на сляп би му станало ясно как трябва и как не трябва да се прави концерт. Отделно от това, Зала 1 на НДК винаги е била неудачно място за концерт, защото създава усещането за партиен конгрес. Хората се изтягат удобно в меките кресла и леко задремват, очаквайки дългия и скучен доклад на Първия, за да си поспят на спокойствие. Поведението на дует "Шик" ни върна отново в онези времена, а ужасният навик да се поднасят цветя от политици, вече преля чашата на търпението и беше освиркан шумно от тълпата.

В заключение, към всичко казано дотук, мога да добавя един прост извод: Прави само това, което умееш. Останалото остави на професионалистите. За съжаление, нито самите певци от "Шик", нито дори никому неизвестната фирма-организатор, показаха някакъв професионализъм. Песните им бяха много хубави, но като цяло концертът беше провал. Вместо да използват уникалната възможност да се представят пред такава голяма публика и да я спечелят като свои почитатели, те я отблъснаха и настроиха срещу себе си.

Жалко. Жалко за хубавата музика, която няма да може да намери своята публика. Жалко за големия талант на "Шик" и на акомпаниращите музиканти, който беше пропилян с едно необмислено и неразумно държане на сцената. Ако някога Вили и Краси Гюлмезови прочетат това, бих искал да им кажа, че наистина харесвам техните песни и всичко, което съм написал, е продиктувано от желанието ми да и помогна да видят грешките си и да станат по-добри изпълнители. И даже мога да им дам още един съвет: Ако не можеш да правиш нещо добре, но много го искаш или просто се налага да го правиш, потърси професионален инструктор. Изкуството на общуване с публиката може да се научи, ако имате подходящ учител. Потърсете го, защото иначе ще пропилеете таланта си!


Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS feed или по имейл.

09 юни 2008

Добре забравеното - май 2007: работа, мотивация и борба с конкуренцията

Въобще не съм забелязал кога е минала една година откакто е публикуван първия пост в този блог. Оказа се, че съм закъснял с празнуването на рождения ден на блога близо с месец, така че пост, посветен на Happy Birthday няма да има.

Но като се поразрових, видях, че има интересни неща, които съм писал в "далечното минало" и може би си струва да ги поизтупам от праха и да ви ги представя отново. Тодор Христов от Нова визия - човекът, от когото съм се научил за много неща в областта на блогването - има рубрика, наречена "Машина на времето".

Идеята наистина е добра, защото старите постове са отишли много надалеч в архивите и рядко някой случаен читател ще се разрови толкова назад в миналото, за да ги открие. Затова реших и аз да създам такава рубрика, в която да ви представям интересни и добре забравени публикации от миналото. То и заглавието му е много хубаво, но би било много грозно от моя страна да използвам и него, затова след доста размишления стигнах до Добре забравеното и под него ще излизат ретроспективни постове с линкове към стари, но полезни и интересни (по мое мнение) публикации.

Спри и помисли! е първият ми блог, в който съм започнал да пиша на български език и архивите сочат, че това е станало през май 2007 година. Тогава, имайки само един блог, съм писал тук по всички теми, които са ме вълнували. Повечето от ранните ми постове са посветени на темата за работата, мениджмънта и взаимоотношенията между работник и работодател. По-късно реших, че тези неща формират една добре оформена тематична ниша и създадох блога Нова работа, който е изцяло посветен на тази тематика. Там преместих и всички постове от Спри и помисли!, които покриват темата за работата и управлението на хора, но сега, когато правя такава ретроспекция, си заслужава да ги споменем, макар и линковете да сочат другаде:
Този блог все повече се опитвам да го насоча към темата за предприемачеството и бизнеса, за иновациите, креативността, маркетинга и интернет като поле за изява - все неща, от които не разбирам :-) По-точно неща, които не съм учил в училище, но които ме интересуват и вълнуват, и които уча постепенно от живота и практиката.

От май миналата година в този блог има един пост, който отговаря на тази тематика и е озаглавен Как да се преборим с конкуренцията? В него се разказва за един софтуерен разработчик, който се страхува, че конкуренцията вече предлага продукта, който той иска да създаде и той е много богат на възможности и функционалност, което го довежда до песимизъм и отчаяние, че няма никакъв смисъл да се захваща с тази идея. Ако искате да разберете какво е моето виждане по въпроса и да прочетете една мъдра мисъл от големия маркетинг гуру Сет Годин, прочетете целия пост.


Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS feed или по имейл.