Топ 100 на българските блогове

Това е новината на деня (а може би и на седмицата?), но не мога да пропусна да поздравя Тодор Христов от alabala.org за добрата работа и да се похваля с престижното 53-то място за Спри и помисли! в класацията Топ 100 на българските блогове. Вероятно това се дължи и на наскоро обновения Google Page Rank, който се промени от 0 (нула) на 3 за този блог и е още един повод за радост.

Като се има предвид, че започнах да пиша преди около 5 месеца, без ясна идея защо, а вече имам 4 блога, два от които са в класацията Топ 100 на българските блогове, това може би означава, че ставам по-добър. Дано да е така!

Преди всичко, смятам, че заслугата е на всички вас - моите читатели, защото без вас нямаше да постигна този успех, колкото и скромен да е той. Ако това, което пиша, не е интересно никому, нямаше да ги има всички тези метрики и класации. Надявам се да успявам и занапред да ви провокирам с интересни теми и да ви карам да се замислите над важните неща в живота.

Благодаря ви!

За важните неща в живота

Въпреки, че вчера беше така нареченият "ден за размисъл", днес са ме налегнали тежки размисли за Живота, Вселената и всичко останало, та реших да споделя с вас някои от тях.

Повод за това ми даде един пост на Peter в блога PickThe Brain, наречен Събуди се за важните неща в живота. Сигурен съм, казва той, че всеки е изпитвал стряскащо пробуждане в своя живот. Събития като развод, раждане на дете, пожар, терористична атака или близка среща със смъртта, ни блъскат като камион с тухли и трудно могат да бъдат забравени. По-интересното е, че щом сме изпитали "пробуждане", значи в някакъв смисъл сме били заспали?

Хубавото на такива пробуждащи събития е, че ни карат да се спрем за момент, "да слезем от магистралата на живота" и да се замислим кое всъщност е най-важното в нашия живот. Много често в такива моменти осъзнаваме, че нашите приоритети са били сбъркани. Може би сме прекарвали твърде много време в офиса и твърде малко с децата си или пък сме пренебрегвали здравето си, докато сме стигнали до непоправими последици.

Какво трябва да направим, за да се поразбудим от транса, в който сме изпаднали и "да си сверим часовника" с истинския живот, т.е. да си проверим приоритетите и да преценим кои от тях са истински важни? Една от силно отрезвяващите техники е мисълта за смъртта. Това, казва Peter, е доста депресиращо, но пък е много ефективна техника за осмисляне и подобряване на живота. Ако си представим, че утре ще умрем, кое е онова, за което бихме съжалявали, че сме изпуснали в живота, който сме изживели дотук? Дали това, че не сте спечелили толкова пари, колкото ви се е искало или не сте успели да посетите местата, където сте искали да отидете? Или не сте отдали достатъчно любов и приятелство на близките си хора?

Peter цитира Steve Jobs, който в речта си пред завършващите Stanford University, казва:

Мисълта, че скоро ще умра е най-важното нещо, което ми е помогнало да взема най-главните решения в живота си, защото почти всичко - очакванията на другите, гордостта, всички страхове, притеснения и провали - просто изчезват пред лицето на смъртта, оставяйки само това, което е наистина важно.

За мен това е важна тема и тя е една от основните линии, към които искам да насоча този блог, въпреки че досега рядко съм я застъпвал в постовете си. Не съм проповедник и не искам да давам съвети на никого. Просто искам да насоча вашето мислене в тази посока, защото знам, че всички ние често забравяме за истинските важните неща в живота и пилеем краткото време, което имаме, за глупости.

Смятам, че постът на Peter е много полезен и наистина пробуждащ. Прочетете го - там той ни предлага и други механизми, които могат да ни бъдат полезни, за да осмислим живота си и да отсеем важното от ненужното.

Правилата на Неизвестния ПиЕм - Част 3

Списъкът с изстраданите мъдрости и шеги от света на project management-а продължава. Макар и малко цинични на моменти, те са истинско отражение на реалностите в една професия, която обичаме и мразим едновременно.

Постът е преместен в блога за разработка на софтуер и управление на проекти - PM Stories. Пълният му текст можете да прочетете тук.

Задължителни въпроси при формулиране на изискванията към един софтуерен продукт

Един от ключовите проблеми при разработването на един софуерен продукт са непълните или неясни изисквания, зададени от клиента. Софтуерните разработчици са хора с много силно развито аналитично и детйлно мислене и имат нужда от точно и ясно обяснение какво трябва да се направи при всяка една възможна ситуация. Или, казано на програмистки език - какво трябва да се случи при всяко едно разклонение на if оператора.

Клиентите пък, са хора, които в общия случай не притежават това мислене и често пропускат да опишат ситуации и варианти, които за разработчиците са важни, а за тях са нещо тривиално и подразбиращо се. Добро решение в този случай е намесата на бизнес анализатора, който умее да говори и двата езика и знае как да зададе на клиента онези въпроси, които вълнуват програмистите, но на неговия език.

Постът е преместен в блога за разработка на софтуер и управление на проекти - PM Stories. Пълният му текст можете да прочетете тук.

Модериране на коментарите

От днес коментарите в този блог ще се подлагат на модериране.

Досега имах голямо доверие в почтеността на своите читатели и то беше оправдано. В този блог споделям личните си виждания за нещата от живота и на никого не натрапвам мнението си. Ако на някой нещо не му е харесало или не е бил съгласен с мен, винаги е имал две възможности - или да подмине блога ми с безразличие и повече да не го чете, или да напише разумен коментар, споделяйки своето мнение по темата и поставяйки своите аргументи.

Винаги съм вярвал, че хората, които ме четат, ще изберат едната от двете възможности, когато не споделят моето мнение. Е, оказа се, че има и такива, които обичат да се изплюят върху мен, за да покажат своето превъзходство. Аз пък не съм чак толкова добродушен и не мога да търпя такива глупости в собствения си блог. Затова въвеждам модериране на коментарите и всички, които са просташки, обидни и насочени срещу мен или други коментатори, ще бъдат премахвани. Очаквам коментарите под моите постове да бъдат по темата на поста и да дискутират нещата, за които е писано там, а не моята личност или личността на някой друг автор, когото не познавате.

Извинявам се на всички лоялни читатели и коментатори за допълнителното затруднение, но според мен само това е начинът да поддържам коректния тон и качеството на този блог. Надявам се да проявите разбиране.

Майк

10 признака, че не ставате за програмист

От скоро открих блога 10 Тhings, в който редовно се публикуват списъци от по 10 или повече интересни неща и вече съм му редовен читател. Една от последните публикации, озаглавена 10 признака, че не ставате за програмист, ми направи впечатление не само с това, че е по темата на моя блог, но и с доста странните критерии, които описва, и които, според мен, ще предизвикат доста полемики.

Например, признак #1 гласи: Предпочиташ да те обучават, вместо сам да се учиш.

Постът е преместен в блога за разработка на софтуер и управление на проекти - PM Stories. Пълният му текст можете да прочетете тук.

Препоръчано четиво: Безплатни електронни книги

Jeff Atwood от Codding Horror написа онзи ден статия, озаглавена Why Does Software Spoil? (Защо се скапва софтуера?), където той споделя своите интересни разсъждения за непрекъснатото добавяне на нови и нови функционалнисти (features), които в крайна сметка съсипват всеки един софтуерен продукт. Статията е доста радикална и много ме впечатли. Вероятно ще напиша по-подробни коментари по нея по-нататък.

Продължавайки темата, вчера Джеф е написал още една статия, където ни препоръчва книгата на Mark Minasi's The Software Conspiracy. В нея авторът разглежда в детайли т. нар. "feature paradox" - новите функционалности наистина помагат да се продаде един софтуерен продукт, но също така те са и основната причина, поради която продуктът се разваля.

Книгата "Софтуерната конспирация" можете да свалите безплатно от нейния официален сайт - The Software Conspiracy.

Постът е преместен в блога за разработка на софтуер и управление на проекти - PM Stories. Пълният му текст можете да прочетете тук.

Project Management Is Dead

Под това страшно заглавие е публикувал своята статия Bas de Baar от блога Project Shrink.

Разбира се, не е дошъл краят на света, но много от постулатите, на които се базира съвременното учение за Project Management, вече не са толкова актуални.

Постът е преместен в блога за разработка на софтуер и управление на проекти - PM Stories. Пълният му текст можете да прочетете тук.

Празник на шефа

Днес, 16 октомври бил Денят на шефа в САЩ. Ами, честито, тогава, на всички, които се титуловат така или се мислят за шефове!

Добре е все пак да си отправим един поглед към себе си и да си помислим дали сме добри шефове и лидери, които нашите подчинении са готови да следват или сме просто "задници".


Bob Sutton, авторът на The No Asshole Rule, разказва за едно изследване, проведено от Университета на Флорида, в което се разкрива тежката цена, която фирмите заплащат за това, че са назначили тъпи шефове. Ето и статистиката, свързана с хората, на които се налага да работят с шефове, които ги тормозят, срещу такива, които не се оплакват от шефовете си:

• 30% от анкетираните отговарят, че нарочно работят по-бавно или допускат преднамерени грешки, срещу 6% от служителите, които не се оплакват от шефски тормоз.
• 27% съзнателно се укриват от шефа си срещу 4% от тези, чиито шефове са свестни.
• 33% от тормозените признават, че не се старят в работата си срещу 9% от нормално работещите.
• 29% си вземат болнични даже и когато не са болни срещу 4% от хората с нормални шефове.
• 25% си правят повече или по-дълги работни почивки срещу 7% от хората, които не се оплакват от шефски тормоз.
  

Ясно е, че основния от извод от това проучване (което съвпада и с други подобни проучвания) е, че когато служителите се почувстват неразбрани, мамени, тормозени или просто третирани несправедливо от своите шефове, те "си го връщат" като работят много по-зле. Скатаването, вземане на ненужни болнични и удължаването на почивките са другите методи, които хората използват (и понякога много мъдро, както отбелязва автора), за да изтърпят непоносимия шеф, с когото са принудени да работят.

Разбира се, монетата има две страни и не всички шефове са задници. Има и хора, които са обичани и уважавани лидери и с мъдрото си ръководсвто успяват да постигнат завидни резултати. Затова, по повод на днешния шефски празник Татяна Христова от Нова Визия ни предлага списък с петте навика на “добрите” шефове.

За мен по-скоро днешният ден е ден за размисъл. Добър шеф ли съм или задник? Какво ми пречи да бъде добър? Мога ли да стана още по-добър?

Вие добри шефове ли сте? А вашите шефове какви са?

4 важни качества на ИТ специалистите

Отдавна знам, че да се правят генерални обобщения е опасно, защото винаги има изключения (и то много) от правилото, които могат да го поставят под съмнение. Въпреки това, у някои професии има особености, които се забелязват по-често и с които един мениджър е добре да се съобразява, за да се научи да разбира по-добре психологията на хората от своя екип, особено ако той не е произлязъл от технологичното поприще.

И така, ИТ специалистите (и програмистите в частност)…

…са интроверти

Постът е преместен в блога за разработка на софтуер и управление на проекти - PM Stories. Пълният му текст можете да прочетете тук.

Blog Action Day и жълтите контейнери

Целият свят пише днес за екология. Ето ме и мене със собствено мнение по темата!

Преди известно време дойде в дома ми човек да прави проучване на общественото мнение по отношение на рециклирането. Зададе ми въпроса "Изхвърляте ли отпадъците за рециклиране разделно?", на който аз отговорих, че не го правим. Първата причина беше очевидна и човекът сам се сети за нея: "Сигурно защото нямате контейнери за разделно събиране на отпадъците". Точно така, отговорих аз - като нямаш от специалните жълти контейнтери пред блока, как да изхвърляш отпадъците разделно? Не мога да си представя някой да се качи с торбичката на автобуса и да пропътува 4-5 спирки, за да си ги изхвърли на определеното за целта място.

Но, както се казва в математиката, това е необходимо условие, но не е достатъчно. Много скоро след интервюто пред нашия блок цъфнаха цели два жълти контейнера за хартия, стъкло и пластмаса. И понеже бяха чистички и лъскавички, всички хора започнаха да си изхвърлят всички отпадъци в тях. (Може би, защото другите, металните контейнери са много мръсни.) В резултат, битовите отпадъци препълниха жълтите контейнери, но хората тъпо и упорито продължаваха да си изсипват болкука там, въпреки останалите ТРИ ПРАЗНИ метални контейнера, а той преливаше и се стелеше по земята на талази.

След време, изглежда някой се смили над тази смрад, почистиха всички контейнери и ни оставиха отново в начална позиция. Разбира се, историята се повтори пак и продължава да се повтаря всеки ден.

Защо ви разправям всичко това? Защото екологията е хубаво нещо, но ние още не сме дорасли за това.

Първо, българинът все още е неграмотен. И по-важното, той е и простак. Голяма част от хората не знаят за какво служат пластмасовите контейнери и как точно е редно да си изхвърляш отпадъците за рециклиране. Още по-голяма част пък въобще не ги интересува. Колкото и да си неграмотен, би трябвало да се сетиш, че в тези контейнери не трябва да се изсипва онзиденшната манджа, но те го правят.

Второ, дори и за човек като мен, който знае колко е важно рециклирането, е прекалено тежко да изпълнявам стриктно процедурите. Оказва се, че трябва вкъщи също да си имам такива контейнери и да си правя разделянето още от дома. Освен това, всяка опаковка трябва да мине проверка за качествен контрол - дали е достатъчно чиста, за да може да се рециклира. Всяка кутия от сок, кофичка от кисело мляко, консервена кутия или каквато и да е друга опаковка, трябва да се почисти от храна, да се измие, да се подсуши, да се пронумерова и прошнурова, преди да се изхвърли в жълтата кофа. Това е ужасно губене на време, което НИКОЙ, АМА НИКОЙ нормален човек няма да отдели за отпадъците си, освен ако не е религиозен фанатик на тема екология.

Какво трябва да се направи в такъв случай?

• Първо, би трябвало преработващите заводи да си имат промишлени начини да почистват опаковките, вместо да изискват от гражданите да си мият празните консервни кутии след ядене, за да ги предадат за рециклиране. Труда и времето, които се изискват от обикновения човечец за подготовката на отпадъците за рециклиране трябва да се сведат до минимум. При това тотално обедняване и изпростяване на народа едва ли някой ще се трогне от такива възвишени каузи като опазването на планетата.
  
• Второ, трябва да се провежда по-ясна разяснителна кампания в медиите, а не просто да се пускат рекламни клипове в стил "прах за пране" с весели дечица.
• Трето, трябва да има материално стимулиране за рециклирането на отпадъци. След като има огромен финансов ефект от рециклирането, значи могат някакви пари да се дават за предадени отпадъци в подходящия вид и форма. Навремето срещу една купчина стари вестници децата можеха да получат някое левче, с което да се почерпят в близката следкарница. Сега срещу отпадъци за рециклиране никой нищо не дава. Как да научим децата си и как да мотивираме себе си, ако няма никакъв пряк материален стимул?
  

Единствено за цветни метали май дават все още някакви пари, щом циганите все още крадат кабели и капаци от шахти. Излиза, че те са най-големите еколози в тази страна.

5 Въпроса към Steve McConnell относно Agile Development

Steve McConnell е публикувал в своя блог 5 въпроса, зададени му от PM*Boulevard на интервю, посветено на Agile Development, както и неговите отговори.

Групата на гъвкавите стартира много агресивно, разпалвайки религиозна война срещу всички традиционни методи на разработка на софтуер, обвинявайки ги в неефективност и губене на време в писане на ненужна документация. Тук Steve McConnell доста разумно и убедително показва, че това са просто един набр от техники, които използвани правилно могат да повишат изключително много ефективността на софтуерния екип, но пък от друга страна, ако се прилагат сляпо и догматично, могат да много бързо да доведат проекта до провал.

Постът е преместен в блога за разработка на софтуер и управление на проекти - PM Stories. Пълният му текст можете да прочетете тук.

9 вредни навика, които трябва да спрем веднага

Тим Ферис, авторът на култовата книга 4-часова работна седмица, представя 9 вредни навика, които повечето от нас имат, и които изяждат огромна част от времето ни. Той твърди, че тези навици трябва да бъдат изкоренени незабавано, ако искаме да имаме време да се порадваме на живота.

Ето ги и тях:

1. Не отговаряйте на телефонни позвънявания от непознати номера. Това е доста радикално, но американците са най-добрите утилизатори на voicemail-а - едно средство, което спестява доста ценно време и което ние все още не сме се научили да използваме ефективно.
2. Не проверявайте имейла си рано сутрин и късно вечер. Първото ви рабива приоритетите за деня, а второто ви носи безсъние. Четенето на пощата може да почака поне докато отхвърли една важна задача за деня.
3. Не приемайте срещи без ясни дневен ред и продължителност. Ако е ясно за какво се събирате и има предварителен списък с теми за обсъждане, всяка бизнес среща би трябвало да се вмести в 30 минути. Настоявайте за изясняване на плана и на времетраенето, за да могат всички да се подготвят и да оползотворите времето си ефективно.
4. Не позволявайте на хората "да го усукват". Карайте на принципа "право, куме, в очи". Не допускайте да се отклонявате от темата на разговора, независимо дали говорите по телефона или сте в среща очи в очи.
5. Не си проверявайте имейла постоянно - проверявайте го само на определени моменти. Добра практика в това отношение е имейл клиентът ви да стои угасен и да го включвате примерно по три пъти дневно и само през това време да се занимавате с кореспонденцията си - както с четене, така и с писане на писма.
6. Не се задълбочавайте в комуникация с клиенти, които изискват огромно внимание, а носят малко приходи. "Няма сигурен път към успеха, но опитите ни да угодим на всички са сигурен път към провала", казва Тим Ферис. Използвайте принципа на Парето - направете си анализ 80/20 на вашите клиенти по две направления: (1) кои 20% от тях дават 80% от печалбата и (2) кои 20% ни отнемат 80% от времето? След това поставете най-шумните и най-безполезните на автопилот и органичете вниманието, което им отделяте.
7. Не се нагърбвайте да работите повече, за да се преборите с натоварването, а приоритизирайте. Ако не си създавате приоритети всичко изглежда важно и спешно. Ако дефинирате една най-важна и най-спешна задача за деня, всичко останало вече не изглежда толкова важно. Понякога трябва да приемем някоя малка неприятност, като да проведем кратък разговор и да се извиним за закъснението, да платим малка глоба или лихва, или да изгубим безперспективен клиент, за да можем да свършим истински важните неща. Намерете коои са истински важните неща за вас и вашия бизнес и се фокусирайте само върху тях.
8. Не носете мобилен телефон или друго PDA устройство 24/7. Дайте си време свободно от такива дразнители. Дали вечер след 20 часа или в неделя, но задължително изключвайте тези машинки от време на време. Едва ли всеки път човешки живот зависи от това да отговорите моментално на повикването. И в понеделник е ден и разговорът би могъл да бъде отложен за тогава. Добра идея е да имате служебен и личен телефон, и служебния да го изключвате в неработно време. Така ще си спестите досадни обаждания по никое време.
9. Не очаквайте работата да запълни празнотата в личните ви взаимоотношения. Работата не е всичко във вашия живот. Вашите колеги не трябва да бъдат единствените ви приятели. Не позволявайте работата да изяде личното ви време и да ви лиши от богатството на личния живот. Изгубеното по този начин време е невъзвратимо!

TED - Инкубаторът на идеи

Отдавна се канех да напиша нещо за TED - конференцията, която изцяло промени мисленето и мирогледа ми, но се замотах и Боян Юруков ме изпревари. Въпреки това ще споделя с вас какво е TED за мен и ще ви препоръчам някои от любимите ми презентации.

TED е съкращение от Technology, Entertainment, and Design (Технология, забавление и дизайн) и е конференция, която се провежда веднъж в годината в Монтърей, Калифорния. На това събитие изнасят презентации хора, наречени "най-големите умове на човечеството". Дори и да приемем, че тази дефиниция е малко пресилена, мога категорично да заявя, че лекторите са наистина хора, с огромно влияние върху обществото, прогресивно мислещи и хуманисти, и най-вече хора с невероятно излъчване и перфектни презентаторски умения.

Въпреки наименованието си, конференцията TED не се ограничава само с темите за технологиите и дизайна, а се посвещава и на теми с по-голямо общочовешко значение като опазването на околната среда, тайните на човешката псохология и взаимоотношенията помежду ни. Голяма част от изнесените презентации са публикувани на сайта на конференцията и всеки може да ги гледа онлайн или да си ги свали на диска безплатно (въпреки огромната цена на билета за присъствие на място) и освен това на всеки две седмици се публикуват по няколко нови попълнения.

Когато за първи път попаднах на лекция от TED, бях потресен. Тези хора са истински лидери - те носят нови идеи, които могат да променят нашето мислене, те имат обаянието да ги разкажат на публиката по интересен и завладяващ начин и най-важното - те имат респекта на публиката - те са истински, високо ценени авторитети - нещо, което все още не можем да видим в България.

Далеч съм от мисълта да се сравнявам с хора като Гай Кавазаки, Сет Годин, Ал Гор или Малкълм Гладуел. Но гледайки техните презентации разбрах, че за да направиш една добра лекция е нужно много повече от PowerPoint слайдове с булети - нужен е и талант, и майсторлък, а тези хора ги притежават и двете. Презентациите от TED бяха искрата, която ме запали и аз да стана лектор и макар, че още съм далеч от техния професионализъм, съм щастлив, че има от кого да се уча.

Ето и някои страхотни презентации, включени под заглавието "Какво ни прави щастливи?":

Dan Gilbert задава въпроса "Кое ни прави щастливи?"

Barry Schwartz разказва за парадокса на избора

Carl Honore възхвалява небързането

Malcolm Gladwell за великите истини, които човек може да открие в соса за спагети

David Pogue ни убеждава, че простотата продава

Приятно гледане!

Product Management vs. Project Management

Оказа се, че не само у нас работещите в IT бранша бъркат тези две понятия. Нещо повече, доста хора не са наясно въобще с някои базови понятия като това какво е проект, какво е project management и кой е проджект мениджъра. Самият аз съм попадал във фирма, където бях поставен на позиция "Project manager", а фирмата беше продуктово ориентирана и въобще не работеше на проектен принцип. Докато се изясним "къде сбъркахме", минаха няколко месеца.

Постът е преместен в блога за разработка на софтуер и управление на проекти - PM Stories. Пълният му текст можете да прочетете тук.

Клиенти - гадняри

Bob Sutton, авторът на доста популярната напоследък книга The No Asshole Rule, разказва една история за консултанти, попаднали в изключително неприятна среда, създадена от самите клиенти, които се оказали истински задници.

Поведението им не само било далеч от професионалното държане, ами си било направо просташко. Например: идва с половин час закъснение за среща, прекъсва я и иска да му се разкаже всичко, което е било обсъждано и решено до момента и накрая отхвърля всички решения, взети в негово отсъствие. Вярвам, че и вие сте виждали подобни екземпляри. Когато, обаче, проектът е скъп, отговорен и дълъг, такова поведение може направо да ти очерни живота.

Историята е доста поучителна и разглежда проблемите от различни гледни точки.
Вярвам, че ще ви бъде интересна.

Нова работа - блогът, от който ще се научим да работим по новому

Без да съм го целял, в един момент от моя живот се оказа, че съм работил в над 20 фирми за около 20 години. Не, че е нещо, с което човек трябва да се хвали, но пък от друга страна определено придобих ценен опит както в занаята, така и в отношенията с хората. По този повод, от днес официално обявявам старта на новият ми блог - Нова работа (nova-rabota.com).

Този блог не е просто дъска с обяви за работа или съвети как да си напишете по-атрактивно CV. В него ще говорим и за това как да си намерим най-подходящата за нас работа, и за това как да се разделим с предишната. За това как да се научим да се сработваме с колегите и началниците, как да извлечем максимална полза от пребиваването си в една фирма и най-вече как да превърнем работата в удоволствие. Защото само тогава човек се чувства щастлив и пълноценен.

Ще се опитвам да обръщам еднакво внимание и на двете страни в отношенията работник-работодател - както проблемите, които среща един човек в изграждането на своята професионална кариера, така и задачите, пред които се изправя един мениджър, опитвайки се да извлече максимална ефективност от работата на своите подчинени, а така също и каква е онази магическа съставка, която сплотява хората, работещи заедно, превръщайки ги в добре споен екип, способен да върши истински чудеса.

Някои от постовете, публикувани тук, които повече отговарят на тематиката на Нова работа, са преместени там. Спри и помисли! ще остане блогът, в който споделям личните си виждания по важните въпроси от живота, над които понякога просто забравяме да се замислим.

Надявам се, че и двата блога ще могат да ви предложат интересни теми.

Бъдете добре дошли!

Препоръчани блогове

Наскоро открих няколко нови (поне за мен) блога, които силно ме заинтригуваха и веднага влязоха в списъка на моя RSS четец. Смятам, че заслужават и вашето внимание и затова ви ги препоръчвам с едно кратко резюме.

Както бях писал преди, водих курс по Software Project Management, където се запознах с много готини хора, които най-изненадващо за мен, не само се оказаха мислещи и интелигентни професионалисти, а някои от тях даже активни блогъри. Още повече бях впечатлен, когато посетих техните блогове и разбрах, че се интересуват от доста теми и освен това пишат много интересно, заради което си заслужава човек да ги посещава редовно. Затова искам да насоча вашето внимание към блога на Илия Добрев, наречен My Space In The Net, посветен на теми, свързани с разработката на софтуер, и личния блог на Петя Кирилова, наречен Big Head, в който тя пише за всичко, но пък има много оригинален стил.

От блоговете, които чета, попаднах на блога на David Carr's, който се оказа висококачествен източник на информация, свързана с разработка на софтуер и управление на софтуерни проекти, и аз мигновено се абонирах за неговия RSS feed. Горещо ви го препоръчвам - засяга доста предизвикателни теми и е списван изключително професионално.

Друг чудесен пример за висококачествено съдържание е The Rapid eLearning Blog. Въпреки, че заглавието ни насочва към eLearning, темите, които са затъпени тук са доста по-широки. Аз лично съм впечатлен от прекрасните съвети как да подобрим комуникационните и презентационните си умения. Блогът има много свеж и интересен дизайн, богат голямо количество оригинални илюстрации, нарисувани, сякаш са предназначени за малки деца, но пък изключително информативни и въздействащи.

Накрая, един блог, посветен на една наука, която смятам за най-важната в нашия живот, но не съм имал възможността да я изучавам по-дълбоко и да се занимавам професионално с нея - психологията. Блогът се казва Общност "Психология" и в него можете да намерите както задълбочени проучвания върху човешкото поведение, така и много весели и занимателни психологически тестове. И, за разлика от всички препоръчани блогове дотук, този се списва на български език.

Приятно четене!

Стартира сайта на моята собствена фирма - RammSoft

Най-накрая успях да намеря време да пусна и официалния сайт на моята собствена фирма - RammSoft. Сайтът е базиран на Wordpress и има още доста неща за доработване - предстои да бъдат добавени още статии и статични страници, описващи по-детайлно нашите услуги, както и да пуснем версия на български език, така че - посещавайте ни от време на време и обещавам, че всеки път ще намирате по нещо ново.

Голямата новина е, че курсът по Software Project Management, който реализирахме заедно с НАРС, завърши успешно и даже можете да видите подробен репортаж от там с много снимки на сайта на RammSoft. Аз съм много положително настроен за бъдещето на подобни събития и вярвам, че скоро ще успеем да създадем една здрава общност на професионалистите, занимаващие се със Software Project Management в България, която да ни помага да споделяме знания и опит и да развиваме своите професионални умения в тази област.

Очаквайте още!