BlogDay 2007

Днешният ден - 31 август - е наречен BlogDay, т.е. денят на блогърите. Оказва се, че има традиция да се празнува този ден по следния начин:

1. Намирате 5 (пет) нови блога, които са ви направили впечатление, и ги публикувате в блога си. Естествено, може и да са по-малко от 5 или пък повече.
2. Уведомявате авторите им, че сте направили това и че те са част от BlogDay 2007.
3. Написвате кратко описание, защо ви харесват тези блогове.
4. Добавяте връзки към Technorati (http://technorati.com/tag/BlogDay2007) и към сайта на инициативата ( http://www.blogday.org)

Аз малко се поувлякох напоследък в темата за управлението на проекти и почти напълно съм изоставил всички останали теми, които ме вълнуват професионално и лично. И тъй като в българското блог-пространство не съм намерил други блогове, посветени на управлението на софтуерни проекти, сега е момента да ви представя някои родни блогъри, които пишат интересни и полезни неща, но по малко по-различни теми. Надявам се, че ще ги оцените по достойнство:

1. Тодор Христов от Алабала. Тодор не е от вчера в блог-пространството - напротив - той е един доста сериозен и опитен блогър, който отдавна е успял да съчетае блогването с реалния си бизнес. Въпреки това, блогът Алабала е сравнително нов и е посветен както на изкуството да правиш бизнес по интернет, така и на красивата музика. Тодор наскоро отвори и още един професионален блог - JobHow, изцяло посветен на търсенето и предлагането на работа. Тъй като това е една от важните професионални теми за мен, вярвам, че скоро ще се срещнем с него и на това поле.
2. Богомил Шопов от Bogomil. Въпреки, че е заклет фен на всичко що е отворено :-) а аз съм доста по-комерсиален тип, Бого е човек, който се интересува от много неща в софтуерните технологии, в интернет бизнеса и изобщо в живота. Пише стилно и е доста опитен блогър. Аз открих неговия блог наскоро и затова го предлагам и тук. няма да съжалявате!
3. Ники Горчилов от Струва си!. Първият изключително позитивен блог, който срещам в българското интернет пространство. Докато повечето блогъри (даже и аз понякога) се нахвърлят да критикуват това, което не им харесва или ги дразни, Ники Горчилов се захванал с нелеката задача да похвали това, което му е харесало или което го е впечатлило - хора или фирми, които работят професионално, отнасят се с уважение към човека срещу тях и заслужават нашето уважение и признание. В неговия блог можете да намерите и много ценна информация в областта на маркетинга и интернет рекламата. Самият факт, че авторът е почитател на "големия" Сет Годин е вече достатъчна атестация за качеството на този блог.
4. Белослава Чолакова от Помисли върху това!. Вече бях писал за нея в личния си блог (8 неща, които не знаете за мен), но смятам, че това момиче заслужава повече внимание. В началото ми харесаха причите и хумориситичните постове, в които човек може да открие доста важни истини за себе си, а напоследък писанията й се задълбаха още по-сериозно в човешката душа. Има малко нужда от външен подтик, за да седне пред клавиатурата, но това, което излиза изпод клавишите, наистина си заслужава човек да се замисли над него.
5. Бойо от Светът на Бойо. Бойо е единствения от цитираните тук блогъри, който отговаря на квалификацията "нов блогър", затова и помествам линк към неговия блог. В крайна сметка целта на цялата игра е да запознаем нашите читатели с новите играчи по терена на блогването и да насочим вашето внимание към тези "изгряващи звезди". Бойо има все още малко постове, но дори и те показват един буден ум, един човек, който се вълнува от проблемите на съвременния живот и споделя своите пристрастия по един интригуващ начин. Искрено му пожелавам успех и много читатели. Дано да намериш удовлетворение в писането, Бойо!

Тъй като имам няколко блога и се опитва да разделям съдържанието им, като тук пиша малко по-професионално ориентирани постове, а в The man on the silver mountain - по-лични, съм публикувал и там един пост, посветен на BlogDay 2007, като цитираните там блогове са други. Прочетете го - може да ви заинтригуват и те :-)

Туризъм и управление на проекти

Glen Alleman е публикувал една доста провокативна статия в своя блог Herding Cats, озаглавена Agile Planning. Там той прави интересно сравнение между туристическите "проекти" и софтуерните такива и поставя сериозни въпроси към слепите последователи на т. нар. "гъвкави методологии".

Той казва:

Туристическите походи изискват и планиране, и график, и следване на плана. Понякога се налагат алтернативни планове, промянта в графика се случва винаги и винаги има алтернативни опции по време на изпълнението. Защо е тогава този шум против планирането в софтуерното производство от страна на "гъвкавите"?

Постът е преместен в блога за разработка на софтуер и управление на проекти - PM Stories. Пълният му текст можете да прочетете тук.

Дилемата на кадърния - да се натягам ли или не?

Моят "боен другар" Кришна Кумар, чийто блог следя с голям интерес и който винаги предлага интересни теми за размисъл, отново е публикувал статия, която ме хвърля в разсъждение. Този път, обаче, е представил идеята си малко объркано и аз не мога да схвана добре каква е неговата позиция.

Темата е за кадърните служители. Когато един човек се справя добре с работата си, това рано или късно започва да прави впечатление на неговите шефове. Те автоматично решават да се възползват от това, възлагайки му друга, при това непривична за него, работа. Естествено, като допълнение върху нормалните му ежедневни задължения. Какво става тогава?

Статията е преместена в блога Нова работа (nova-rabota.com).
Пълния й текст можете да прочетете тук.

Open... вицове

Виц от OpenSource Mag:

Звъни се във фирма, която се занимава с ремонт на компютри:
- Принтерът ми почна да печата лошо!
- Вероятно трябва да се почисти. Това струва 15 лева, но можете и вие да прочетете инструкцията и да го направите сам.
Клиентът удивен от такава откровеност пита:
- А Вашия шеф знае ли, че така му спъвате бизнеса?
- Даже е негова идеята. Имаме много повече приходи, откакто оставяме клиентите в началото сами да отремонтират нещо.

Още вицове - тук.

15-те божи заповеди на истинския лидер

Искаш ли да бъдеш добър началник? Можеш ли да разчиташ на своя екип безрезервно? Искаш ли да бъдеш истински лидер? Да се чувстваш като генерал, който води своите войници през огън и жупел към славната победа?

Тогава просто следвай тези съвети, който Павел Бродзински е нарекъл 15 начина да станеш добър шеф. Аз ги наричам 15-те божи заповеди на истинския лидер.

Статията е преместена в блога Нова работа (nova-rabota.com).
Пълния й текст можете да прочетете тук.

Препоръчано четиво за седмицата (18.08.2007). Управление на проекти

Днес започвам нова рубрика, която ще се опитам да поддържам всяка седмица - Препоръчано четиво за седмицата. Ще ви предлагам списък от линкове по дадена тема, които смятам, че ще ви бъдат интересни и полезни. Тази седмица темата е управление на проекти.

Постът е преместен в блога за разработка на софтуер и управление на проекти - PM Stories. Пълният му текст можете да прочетете тук.

Искате ли да станете лектори?

От известно време на страниците на сайта Нова Визия се върти една тема за лекторството. Младежът Георги Танев твърди, че това е много изгоден начин да правиш таргетирана реклама, а друг един колега го контрира с твърдението, че това е напълно безсмислено. Георги продължава борбата с поредната си (доста обемиста) статия по темата, от която аз оставам с впечатлението, че има голяма далавера да си лектор, но няма кандидати за тази работа и авторът ни убеждава да станем именно такива.

Аз имам други впечатления от живота. Лектори може и да се намерят, но слушателите са по-дефицитни. Никой не иска да те слуша, ако няма някакъв интерес, а ние, българите нещо нямаме интерес да слушаме и да се учим.

Пари ми дай ти на мене, акъл не ща!

Това е мотото на българина, запазило се непроменено от десетилетия.

Понеже започнах да се занимавам от известно време с лекторство, реших да прочета и някои от класическите книги в тази област, най-вече произведенията на Дейл Карнеги, които са издадени и на български език и лесно се намират на книжния пазар. Отделно от техниките и хватките на интересното преподаване, които са безценни, това което ми направи впечатление, е, че в Америка хората имат интереси. Интереси всякакви, понякога дори ексцентрични. Но колкото и да са странни интересите ти, винаги можеш да си намериш съмишленик и да си направите клуб. Оказва се, че такива клубове има милиони. Като започнеш от най-традиционните - клубове по градинарство, пчеларство, брокерство и амбулантна търговия, и стигнеш до клубове на любителите на жълтите канарчета, защитниците на амазонската джунгла и колекционерите на средновековни оръжия. Важното е, че водят активен обществен живот.
Имат редовни седмични сбирки, на които се изнасят лекции по темата на клуба или около нея, водят се разгорещени дискусии, провеждат се практически занимания, организират се търгове, че даже и благотворителна дейност.

С други думи, макар и да са известни у нас, че не учат много в училище и не си дават много зор, една сериозна част от американците продължават своето развитие и обучение в подобни професионални или любителски клубове. Разбира се, тук говорим за т. нар. "средна класа". Пролетариатът се занимава с изкарване на прехраната и едва ли им остава време за нещо друго.

При нас, обаче, ситуацията е напълно различна. Българинът е роден научен и няма нужда от никакви допълнителни и извънредни форми нито на обучение, нито на общуване. Единствените клубове по интереси, които съществуват у нас, са партийните и пенсионерските клубове, които в много случаи са едни и същи, а освен това се помещават в кварталната кръчма. Там единствените теми за разговор са оплюването на червените, сините, жълтите или пембените (според инструкциите на партийната централа кой е Главния враг в момента), и спомените за доброто старо време, когато младежите не бяха толкова невъзпитани, каквито са днес.

С други думи, възможностите да бъдеш лектор, да преподаваш интересни и важни знания на своите случатели и в същото време да използваш тази си роля, за да правиш реклама на нещо, са силно ограничени в България.

Какво може да се прави?

Възможност номер едно е да станеш преподавател в училище или университет. Тук, обаче, има наложени силни ограничения, както по отношение на подбора на преподаватели, така и по отношение на съдържанието на техните лекции. И в университетите, и в училищата имат специални изисквания относно дипломите и квалификацията на преподавателите. Освен това, се изисква постоянно обвързване, предимно с трудов договор, което изключва възможността да изнесеш една лекция като гост-лектор. Има определени от Министерството на науката и образованието програми за обучение, които трябва да се следват и категорично не е позволено да се вмъкват рекламни послания. Като капак на всичко, заплащането е символично и е мощен отблъскващ фактор за висококвалифицираните лектори.

Какво остава?

Според мене, единственото, което остава като възможност, са професионални курсове, организирани от частни фирми. Частните фирми са много по-гъвкави както по отношение на формите, така и на съдържанието на обучението и идеята на Георги Танев би могла да се реализира единствено там. С това се занимава фирмата-собственик на Нова Визия - Сита Мениджмънт Консулт, с това се занимавам и аз. За съжаление, обемът на хората, които минават през такива курсове, е твърде малък и влиянието, което могат да окажат такива центрове, е слабо. Все още мисленето, че ние, българите, сме родени научени и нямаме нужда от никакво професионално обучение, е много силно - както у храта, които не желаят да инвестират от времето си в повишаване на квалификацията си, така и у техните шефове, които гледат да си спестят парите за това.
В крайна сметка, по-важният въпрос не е "Искате ли да станете лектор?", а "Искате ли да слушате лекции?". Ако има хора будни, желаещи да учат и да се усъвършенстват, ще има и лектори. А когато го има процеса на общуването, когато се създаде и доверието между лектора и неговата аудитория, тогава наистина всяко послание ще бъде посято на добра почва.

Правилата на Неизвестния ПиЕм - Част 1

В продължение на няколко поста реших да ви предложа някои съвети и правила за управление на проекти, родени от многогодишния (горчив) опит на поколения проджект мениджъри, изпълнени с (черен) хумор и (болезнена) мъдрост. Не е известен собственикът на авторските права, затова можем да ги наречем Правилата на Неизвестния ПиЕм (като аналогия на Неизвестния Воин):

Постът е преместен в блога за разработка на софтуер и управление на проекти - PM Stories. Пълният му текст можете да прочетете тук.

Отровните колеги

Сет Годин наскоро публикува два кратки поста, посветени на отровните служители и отровните шефове. Съгласявайки се с него, че съществуването на отровни случители, е главно грешка на мениджмънта, си мисля, че понякога те просто не знаят, че имат в екипа си "отровни служители". Общувайки с подчинените си от дистанцията на позицията си във фирмената йерархия, те не могат да разберат, че атмосферата в офиса е станала отровна. В този смисъл, към съветите, които дава Сет на мениджърите, бих добавил още един: Бъдете по-близо до своите служители и се опитайте да почувствате атмосферата, в която те работят. Това ще ви помогне да раберете техните взаимоотношения по-добре.

Статията е преместена в блога Нова работа (nova-rabota.com).
Пълния й текст можете да прочетете тук.

Ползата и вредата от soft-coding

При по-младите и неопитни програмисти hard-coding е често срещано явление. Той се проявява не само като твърдо зададена логика в кода на програмата, а също така и като конкретни стойности на променливи или константи, от които зависи поведението на продукта. Разбира се, дори и по-опитни разработчици не за имунизирани срещу това, особено в началото на един проект, когато се пише "само за проба", а после "пробния код" някак си остава и в продукционната система.

Колкото повече hard-coding има в една програма, толкова по-трудно е да се поддържа този код и всяка една промяна в изискванията води до сериозно преписване на кода и прекомпилиране. Това е известен проблем в областта на програмирането, но не това е темата на настоящия пост, а точно обратното.

Постът е преместен в блога за разработка на софтуер и управление на проекти - PM Stories. Пълният му текст можете да прочетете тук.

Как проджект мениджъра да стане истински лидер

Tom Mochal от TenStep е написал статия в блога за управление на проекти на TechRepublic, озаглавена Exhibit leadership on challenging projects (т.е. "Демонстрирайте лидерство в предизвикателни проекти"), където той твърди, че предизвикателните (или на български казано, проблемните) проекти са най-точното място, където проджект мениджърите могат да покажат (и докажат) своите лидерски умения. Том дава списък от съвети как ръководителя на проекта да стане истински водач на своя екип, в случаите, когато беда застигне неговия проект. Аз категорично и напълно подкрепям неговите думи, с едно малко допълнение, че тези съвети са важни и полезни не само, когато затънем в проблем, но и по всяко друго време. Следването им е гаранция за по-малко проблеми и значително повишава вероятността за успех на всеки проект.

Постът е преместен в блога за разработка на софтуер и управление на проекти - PM Stories. Пълният му текст можете да прочетете тук.

Честит рожден ден на мен!

Обичам рождените дни. Чудесно е да ти се обаждат близки и далечни роднини, приятели и колеги, да ти пожелават хубави неща, да ти подаряват интересни подаръци, а вечерта, с най-близките от тях да отпразнуваш завършека на деня с хубаво хапване и пийване.

Само че в един момент годините почват да се въртят твърде бързо и ти се иска ако може някак си да ги позабавиш, но изглежда няма начин. Има години, в които на рождения си ден човек изпада в умисъл, вглежда се в живота си дотук и се опитва да си направи равносметка - какво е постигнал, докъде е стигнал и накъде ще поеме. На някои им се случва около т.нар. "Христова възраст", а на такива като мен - много по-често - кажи-речи през 3-4 години. Може би просто съм си такъв - обичам да разсъждавам над Живота, Вселената и всичко останало...

Днес ставам на 39. Последната година на тридесетте. Имам чувството, че е последната година от младостта ми. Числата от 40 нагоре винаги са ми навявали усещане за старост, въпреки че други хора наричат 40-те години "на попрището жизнено в средата". В моята професия, където средната възраст е 24 години, годините и опитът не се ценят и на тази възраст вече много хора ме смятат за твърде стар.

Аз, обаче, се чувствам много свеж и здрав, изпълнен с много енергия и богат с безброй мечти, напук на всички зложелатели, напук и на собствените си страхове. След близо 20 години работа в областта на информационните технологии, в главата ми се зародиха идеи за смяна на попрището. Вместо да работя някъде за заплата, реших да се впусна в рисковете на собствения бизнес. Вместо с писане на софтуер, тръгнах да пиша блогове и да изнасям лекции. Дали ще успея? Не знам, но се чувствам силен и способен, и вярвам силно както в себе си, така и в приятелите и семейството си, които стоят плътно до мен и ме подкрепят безрезервно с вярата и любовта си.

Възпитанието, което родителите ми и обществото, в което съм израстнал, са ми дали, винаги ме е карало да търся сигурността - да се изуча, за да взема диплома, с която по-лесно да си намеря по-добра и по-високозаплатена работа. Но какво, всъщност, значи "по-добра работа"? Добра ли е работата, в която те карат да правиш неща, които или не са ти интересни, или не ти харесват? Добра ли е работата, в която шефът те овиква и обвинява за собствените си грешки? Или пък добра е тази, в която не можеш да намериш общ език с колегите, които тайно злословят зад гърба ти?

Не, не казвам, че всичко това ми се е случило на мен и че работата, която съм работил през годините, не е била добра! Работил съм на ужасно много места и навсякъде съм срещал хора, общуването с които е било огромно удоволствие за мене. Винаги съм попадал на места, където съм научавал много както за тънкостите на професията, така и за човешката природа.

Работата ми винаги е била "добра", но не "достатъчно добра".
Сега поемам по нов път. Искам да работя това, което аз реша, това, което ми доставя най-голямо удоволствие. Попитаха ме дали смятам да правя кариера като блогър. Не знам как може да се "прави кариера" с това. Не знам дали това може да носи достатъчно приходи, за да може човек да живее от блогване. Знам само, че това мога да го правя добре и че страшно ми харесва. Ако мога да направя кариера от това да бъда ИТ консултант, лектор и блогър, ще мога един ден (дано да е по-късно!) да умра щастлив.

Астролозите казват, че през някакъв период от време на човек му се случват съдбоносни години, т.е. години, през които се случват важни събития, които тласкат съдбата ни в нова посока. Може би за мене този период е 13 години. Днес се случва важна промяна в живота ми. Преди 13 години, когато бях на 26, създадох първата си частна фирма, заедно с моя учител по информатика, брат си и още двама колеги. Усещането да правиш това, което умееш и което ти харесва, да вземаш сам решенията за работата и живота си, е несравнимо! Тогава и чувството за несигурност беше по-слабо, защото бяхме петима съдружници и всеки усещаше подкрепата на другите.

За съжаление, бяхме млади и неопитни - не само в бизнеса, а и в умението да се разбираме помежду си. Скоро доверието помежду ни се пропука и се наложи да се разделим. Аз не можах да събера смелост да продължа в бизнеса сам и започнах работа като наемен работник. И така - 13 години, чак до днес.

Сигурно и на 13-годишна възраст ми се е случило нещо съдбоносно (най-малкото навлязъл съм в пубертета), но вече от възрастта спомените ми са избледнели и не мога да се сетя за някакво забележително събитие оттогава.

Днес е друго. Тръгвам по нов път сам, но за сметка на това много по-уверен в себе си. Имам прекрасно семейство и верни приятели, които дори и да не ми помагат пряко, са моя духовна опора и ми дават сила и кураж да продължа. Накъде точно ще тръгна - не знам. Дали ще успея - никой не може да каже. Единствено времето ще бъде онзи безмилостен съдия, който ще прецени дали съм успял или не. Със сигурност, обещавам, че след още 13 години ще направя нова равносметка на живота си и ще я споделя в "дневничето си".

Дано да сме всички живи и здрави дотогава!
Наздраве!

Как да привлечем вниманието на нашите читатели?

Предполагам всеки блогър или автор си е задавал стотици пъти въпроса "Как да привлека вниманието на повече читатели?" и съответно "Как да привлека повече трафик към моя сайт?", защото всички знаем, че трафикът е нашата храна.

Е, тук ви предлагам един малък списък от заглавия, за които получих гаранция, че винаги работят. Например:

1. Защо шефът ви е загубеняк…
2. Как да се общувате със съпруг, който не ви разбира…
3. Защо парите не са всичко…
4. Защо повечето ви клиенти са тъпи…
5. Защо богатите не са щастливи…
6. Защо всичко, което знаете за продажбите, е грешно…
7. Как да спечелите всеки спор…
8. Най-важната тайна как да получим всичко, което желаем…

Защо такива заглавия се оказват печеливши?

Отговорът ще намерите тук.

А може би не отговор, а повече въпроси?...

Техничарите нямали лидерски качества? А някой дали се е запитал защо?

Днес попаднах на една изключително идиотска статия, озаглавена Техничарите нямали лидерски качества. Тя пък от своя страна се базира на някаква друга статия, прочетена някъде по западната преса. То не стига, че и там се пишат глупотевини, ами и нашите родни "журналисти" ги преписват най-папагалски без да вложат капка мисъл в това.

Направо ще цитирам части от нея и ще коментирам изречение по изречение. Те са такива бисери, че просто не мога да остана безучастен.

Липса на лидерски качества и умения за управление на ИТ проекти затрудняват внедряването на програми за преобразуване на мениджмънта на компаниите и предприятията.

Естествено, на никой не му идва на ум да обясни поне малко какво значи "програми за преобразуване на мениджмънта на компаниите и предприятията" - безсмислено словосъчетание, поставено само за пълнеж. И защо употребяват израза "компании и предприятия", при положение, че са синоними?

Над 73% от анкетираните ИТ шефове в проучване на CIO Connect смятат, че техническият персонал възпрепятства реализацията на подобни програми, предаде technews.bg.

Този технически персонал е направо опасен, бе! Това изречение звучи сякаш има някаква банда технически терористи, които фанатично се противопоставят на прогреса и не позволяват внедряването на подобни програми.

Все по-ценни в ИТ отделите стават тези служители, които освен познания по техниката, притежават делови качества и осведоменост за дейността на компаниите, в които работят, твърдят мениджърите.

Хубаво, само дето такива хора няма. Те затова и стават все по ценни. Интересно, обаче, никой не си задава въпроса: Защо няма такива хора? А отговорът е много прост:

Топ-мениджмънта не назначава такива хора.

Причините са няколко:

• Такива хора трудно се намират. Защо? Ами защото (1) от университетите такива кадри не излизат, следователно (2) трябва да се "откраднат" от други фирми, а (3) това излиза скъпо. Това е причината да не се наемат такива хора в относително прогресивно мислещи фирми, но със скромен бюджет.
• Повечето мениджъри, обаче, попадат във втората категория и те не назначават хора, защото се страхуват за собствения си стол.

За ефективно внедряване на най-новите технологии, ИТ персоналът трябва да има умения да убеждава и прокарва своите идеи, както и лидерски качества.

Ако аз съм някакъв мениджър и назнача ИТ специалист, който хем разбира от технологии (от които аз не разбирам), хем познава добре и бизнес-процесите, които текат в компанията, хем притежава и силни лидерски качества, тогава аз за какво съм в тази фирма?

Това е основния проблем на съвременните компании, особено пък на тези, които оперират в България. Наличният мениджърски и експертен персонал в по-голямата си част е некадърен (или казано политически коректно, не притежават необходимите знания и лични качества, за да управляват успешно бизнеса в съвременните условия), защото образованието и бизнес-опита, който тези хора притежават, е от една отминала епоха. За целта същите тези хора трябва да намерят, назначат, обучат и мотивират хора, по-способни от самите себе си, за да може бизнеса да влезе в крак с новото време.

Е, кажете ми, кой нормален човек ще извърши това кариерно самоубийство?

Една от най-важните способности на техническите специалисти е да поставят новите задачи пред търговските директори, без да засягат тяхното самолюбие.

Това е направо удар в десятката! Тук нещата са казани съвсем точно:

• Техническите специалисти трябва да поставят задачи пред търговските директори. Това много хора ще го определят веднага като пълна безсмислица по простата причина, че техническите специалисти са нисш персонал, а търговските директори - висш, което ще рече, че заповеди и задачи се поставят в обратната посока. Разбира се, ако погледнем истината в очите и проумеем липсата на компетентност у търговските директори, ще разберем, че това изречение има смисъл, защото само техническите специалисти са достатъчно кадърни, за да разберат нуждите на клиента.
• "...без да засягат тяхното самолюбие". Значи, не стига, че са некадърни, ами са и самовлюбени, пък на всичкото отгоре и много чувствителни, та когато трябва да им обясниш как да си свършат работата, трябва да го направиш много деликатно, да не вземат да се обидят. Леле, нямам думи! И на това му викат "журналистика"! Че то си е жива "гъзолизтика"!
  

Информационните технологии играят все по-съществена роля в развитието на компаниите и предприятията. Но са необходими специални програми за подготовка на персонала, за да има развитие напред, заключава проучването.

Тук се повтаря първоначалния булшит, в който отново се използва тавтологията "компании и предприятия", и пак си повтарят песента за някакви програми, дето хем никой не знае за какво са, хем не е ясно кой ще ги прилага (самовлюбените директори ли?), хем не се знае върху кого (техническите специалисти с бизнес-знания и лидерски качества, които не съществуват).

В заключение - рядко тъпа статия - хем нищо не казва, хем звучи идиотски. Има само едно-единствено зрънце истина, което, за съжаление, е заровено под куп безсмислени словесни излияния. А то е, че в днешно време се налага нова бизнес култура. Времето, в което едни началници даваха заповеди, а техническия персонал безропотно ги изпълняваше, вече отмина. Новото време изисква нови качества както от мениджмънта, така и от обикновения служител. За съжаление, това налага сериозни промени в цялото общество, които никой не знае как точно трябва да станат и колко време ще продължат. Като започнем от училищата и университетите, които трябва да предадат на своите питомци тези знания и да развият тези качества, които са необходими на съвременния бизнес, минем през фирмите, които трябва да създадат нови структури, отговорности и взаимоотношения, и стигнем до всеки един индивид, който трябва да мисли и да създава в себе си умения за общуване, разбиране на нуждите на другия, лидерство и стремеж към съвършенство.

Това е сложен процес и по мое мнение ще продължи дълго време. Важното е да се замисляме над тези неща от време на време и да се опитваме да преценим къде се намираме ние спрямо новите реалности. А това, че едните били самовлюбени, а другите им възпрепятствали програмите, са абсолютни простотии, които просто трябва да игнорираме.

Don't Let The Bozos Grind You Down

Това е оригиналното заглавие на една от главите в книгата на Гай Кавазаки Rules For Revolutionaries: The Capitalist Manifesto for Creating and Marketing New Products and Services. Рових на различни места да намеря някакъв свестен превод на думата "bozo", но най-доброто, което ми идва, е "тъпанар". Така че превода на заглавието би трябвало да звучи на български така: "Не позволявай на тъпанарите да те смажат". Самият Гай отбелязва, че не е политически коректно да наричаш някого "простак" или "тъпанар", само за това, че един или няколко пъти се е държал като последен глупак, затова той е сменил думата "bozos" на "bozosity", което на български може да се преведе като простотия, т.е. не позволявайте простотията на другите да ви повали.

Като се има предвид, че книгата е доста технологично ориентирана, някои могат да кажат, че е твърде стара (издадена е през 1999 г.) и не е приложима към съвременната ситуация на пазара. Аз не бих се съгласил с това. Мисля, че примерите и съветите, които той дава в книгата, са валидни и днес и тя е един чудесен източник на идеи и храна за размисъл не само за тези, които тепърва стартират нов бизнес, но и за онези, които управляват установени фирми.

Аз съм голям почитател на Гай и нямам намерение да правя ревю на книгата - все още съм млад негов последовател и не бих могъл да си позволя да оценям големия майстор. Искам само да ви предложа няколко забележителни цитата от споменатата глава. Те са чудесен пример за простотия (bozosity) и от тях бихме могли да се поучим да не се вслушваме в съветите на "големите авторитети", когато имаме една голяма идея и силно вярваме в нея. Цялата книга е много ценна и горещо я препоръчвам на всеки. Можете да си я купите от Amazon.com или от Aliblis.com.

Ето ги и обещаните цитати :

Добре информираните хора знаят, че не е възможно да се предава говор по жица, а даже и да беше възможно, не би имало никаква практическа стойност.

Уводна статия в "Boston post", 1865

Този "телефон" има твърде много недостатъци, за да бъде приеман сериозно като средство за комуникация. Устройството категорично няма нкаква стойност за нас.

Вътрешно писмо в Western Union, 1876

Всичко, което можеше да бъде изобретено, вече е изобретено.

Чарлс Дуъл, служител на американското
патентно ведомство, 1899

Мисля, че в целия свят има пазар за около пет компютъра.

Забележка, приписвана на Томас Уотсън,
председател на борда на IBM, 1943

Няма причина някой да иска да си има компютър вкъщи.

Кен Олсън, президент на
Digital Equipment Corporation, 1977

Летящи машини, по-тежки от въздуха, са невъзможни.

Лорд Келвин, британски математик и физик,
председател на Британското Кралско Дружество, около 1895

[Самолетите] са интересни играчки, но нямат никакво военно приложение.

Маршал Фердинанд Фош, професор по стратегия
и комендант на Supérieure de Guerre, 1911

Когато ни удари Мърфи

Управлението е тежка работа. Необходими са години на учение и практика, за да се научи човек да управлява хора и ресурси добре. И ако някои са късметлии и работата им върви леко, то за повечето мениджъри борбата е тежка. Управлението е акт на балансиране между противоречащи си приоритети и допускания за рискове и отговорности, върху които човек има ограничен контрол.

Така казва Кришна Кумар в неговия блог Thought Clusters и аз напълно се съгласявам с него. Независимо колко си учен и опитен, подреждането на различните приоритети, както и балансирането им, е до голяма степен изкуство и абсолютно никога не можеш да си 100% сигурен в крайния успех.

Статията е преместена в блога Нова работа (nova-rabota.com).
Пълния й текст можете да прочетете тук.